62. Аграрна реформа на БЗНС
Аграрна реформа на БЗНС
1. Въведение за БЗНС
БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи.
2. Аграрната реформа
Чрез нея лидерите искат да смекчат тежките последици от разорителните войни. Двете национални катастрофи поставят селското население в затруднено положение и в условия на пълно разорение. След войната в страната се появява глад за земя. Причините са две – Ньойския договор и бежанците. По статистически данни към 1908 близо 300 000 селски семейства страдат недостиг на обработваема земя. Те притежават средно по около 30 дка, което е крайно недостатъчно, за да осигури прехраната им.
3. Съдържание на аграрната реформа
Закон за увеличаване размера на държавните земи (1920)
на отчуждаване подлежат и се обявяват за държавни всички необработвани непосредствено от собствениците им земи
– частни ниви и ливади над 300 дка
– гори и пасища в полски райони над 200 дка
– гори и пасища в планински райони над 500 дка
– всички спорни общински мери и гори, които не са решени в тримесечен срок от влизането в сила на закона
законът дава възможност на собственици, които притежават земя, но не я обработват непосредствено, да запазят собствеността си до 300 дка, при условие, че декларират, че в три годишен срок ще ги използват за индустриални предприятия, свързани със селското стопанство или ще превърнят в лозя, овощни градини, изкуствени ливади
замисълът е да се преструктурира сравнително изостаналото ни земеделие и да се превърне в модерно и проспериращо стопанство
земята се набира в Държавен поземлен фонд
законът обявява за недействителни всички продажби на земи, които попадат под разпоредбите му
отчуждаваните земи се заплащат на техните собственици
– за земи до 100 дка – на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10 години
– за земи над 100 дка – отчислява се процент в полза на фонда (10-50%). Размерът на отбива расте пропорционално на количеството отчуждавана земя.
заплащанета на отчуждената земя става от БЗБ (Българска Земеделска Банка) но не в брой, а в облигации
чрез закона правителството иска да осигури достатъчно имоти, с които да оземли малоимотните и безимотни селяни и бежанци
Правилник за приложението на Закона за увеличаване размера на държавните земи
създават се специализирани структури във връзка с осъществяването на аграрната реформа, чиято организация и правомощия урежда Правилника
– Дирекция на трудовата поземлена собственост при Министерството на земеделието и държавните имоти
– по места – окръжни и общински комисии за трудовата поземлена собственост
Закон за трудовата поземлена собственост (1921)
чрез него водачите на БЗНС искат земята да принадлежи на онези, които я обработват, а държавата да осигури на нуждаещите се селяни размери съответстващи на трудовите ресурси на всяко селско семейство
преутвърждава максималните размери на собственост върху полски имоти установени от ЗУРДЗ
според него всеки земеделски стопанин може да притежава толкова земя, колкото му е нужна да влага в нея своя и на членовете на семейството си труд
максимално допустимият размер на поземлена собственост се ограничава до 300 дка ниви, ливади, лозя, розови градини и хмел и се разрешава само на онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство
във всички останали случаи лицата, незанимаващи се пряко със земеделие, и ако са несемейни, могат максимум да притежават до 40 дка, семейни без деца – 50 дка и за всяко следващо дете се прибавят по още 10 дка, но не повече от 100 дка
в закона се дава определение на понятието “семейство’ – “най-малко 2 лица, които се намират във възходящо или низходящо родство”
както процесът на отчуждаване, така и оземляването се извършва възмездно. Лицата, получаващи земя от фонда, трябва да я заплатят по средната пазарна цена за последните 10 години, но увеличена с 20 % , която горница се включва във фонда за трудовата поземлена собственост
оземлените лица нямат право да продават, даряват или залагат получената земя за 20 години
кредитирането на селското население също се урежда. Постановява се БЗБ да отпуска за нуждите на оземлените селяни ипотечен кредит при благоприятни улсовия за 30 годишен срок и 50-годишен за бежанците
Закон за търговия със зърнени храни и произведения от тях (1921)
създава се Консорциум, обединение на Народната, Земеделската и Кооперативната банка, Общия съюз на земеделските кооперации и Съюзната земеделска коооеративна банка.
с Консорциума се установява практически държавно-кооперативен монопол и се ограничава частната търговия в сферата със зърнени храни и земеделски произведения
земеделските кооперации започват да играят ролята на посредник между селяните-производители и Консорциума
външната търговия със зърнени храни и произведения от тях се монополизира от държавата. Износът се разрешава само на Консорциума. По изключение земеделските кооперативни синдикати могат също да осъществяват експорт.
вътрешната търговия е свободна, но търговците-житари са длъжни да уведомяват Консорциума и да дават справки за своята дейност
лицата, които се занимават с търговия на зърнени храни, нямат право да ги задържат за повече от 2 месеца
създава се механизъм за осигуряване на прехраната на населението, което се вменява като задължение на общините. За целта Консорциумът се задължава за изгради складове за храни, откъдето при нужда общините ще могат да закупуват храни на „приемливи“ цени.
Законът просъществува малко – опозицията се противопоставя с мотива, че се нарушава свободата на търговията.
Закон за търговията със зърнени храни и произведенията от тях (септември 1921)
С него се отменя стария, като се постановява, че търговията със зърнени храни и произведения от тях е свободна.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!