12. Административен акт – понятие

Административен акт (лекция) – понятие : Властническо волеизявление на орган на държавно управление (или приравнен на него), издадено въз основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда.

Понятието съдържа няколко важни белези :

1.Административният акт е един юридически акт. Това означава, че той поражда правни последици, изразяващи се в права, задължения, статути.

– неговото място е в областта на изпълнителната дейност.

2.Административният акт е винаги едно властническо волеизявление.

– но не всяко волеизявление е административен акт. Само волеизявление, свързано с настъпването на правни последици е административен акт.

3.Административният акт е едностранно волеизявление – поражда правни последици, независимо от съгласието на адресата.

4.Административният акт е властническо едностранно волеизявление, защото произтича от държавните органи или орган, приравнен на държавен орган.

5.Административният акт се издава винаги в процеса на осъществяване на изпълнителната дейност.

Административният акт е юридически акт, който поражда правни последици (задължения, права, статути) и вследствие на който възникват административни правоотношения в сферата на изпълнителната дейност. Административният акт е наричан още акт на държавно управление и е свързан преди всичко с органите на изпълнителната дейност. Но не всички техни актове са административни актове, а административните актове от своя страна могат да имат последици и в други сфери на правото, не само в административното. Пример :

Когато едно лице иска да се ожени преди да е навършило 18 години -> съдът решава, но той не извършва правораздавателна, а административна дейност, която има последици в гражданското право.

Съдържащите се в административноправните норми общи и безлични правила за поведение се претворяват в реалността действително установявайки правни отношения между конкретни правни субекти, най-често посредством административни актове. Административният акт пренася модела на правни отношения от правна норма върху конкретни обществени отношения свързани с точно определени правни субекти.

Пример : Чл.11 от Закона за пътищата : „Във връзка с изграждането и поддържането на пътищата могат да се завземат за временно ползване срещу съответно обезщетение държавни и общински земи и земи на отделни граждани”. Това правило установява по общ и абстрактен начин отношенията между администрация и граждани. То остава нереализирано в правната действителност докато не се определят точните имоти и не е издадена конкретна заповед за завземането им от кмета на общината или от областния управител. Едва след издаването на тези заповеди – административни актове, които играят ролята на юридически факт в конкретния случай, се пораждат и предвидените в правната норма правоотношения между администрацията и засегнати граждани.

Административният акт има своята правна роля и в случаите, когато правни отношения между конкретни правни субекти възникват направо по силата на закона. Пример : Данъчното задължение на определен гражданин възниква автоматически с реализирането от него на някакъв доход. Правото на пенсия – веднага след навършването на определена възраст и натрупването на определен трудов стаж.

Правата и задълженията възникват направо по силата на закона, но практическото им въвеждане в действие става след издаването на предвидените от закона актове на държавно управление – Пример : данъчен облагателен акт; акт на пенсионната комисия и т.н

Въздействието на административните актове върху правната сфера на гражданите в някои случаи не се нуждае от намесата на администрацията, нито от въвеждането им в действие с нейна помощ. Пример : използването на различни държавни имоти като плажове за къпане, водоем за риболов и др. Все пак не е изключена намесата на определени органи на държавно управление, на което е поверен контролът върху различните ползвания.

Административният акт се очертава като важна форма на изпълнително-разпоредителната дейност. Общото доктринално определение за административния акт е : Властническо волеизявление на орган на държавно управление (или приравнен на него), издаден въз основа и в рамките на заона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда.

Първият белег на административния акт е неговият властнически характер. Той е една от формите на административната власт, предоставена от закона на органите на държавно управление, когато осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност.

Административните актове черпят силата си от закона и са му изцяло подчинени, което ги прави подзаконови актове. Юридическата сила на актовете на държавно управление е по-нисша по степен от тази на закона, но това не означава, че не са също така задължителни както и самия закон.

Друг белег на административния акт е, че е волеизявление на орган на административната власт. Т.е това са органите, които по устройство и предназначение са определени да извършват изпълнителна дейност в държавата – МС, министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове. Случва се обаче властнически правомощия в сферата на държавно управление да са предоставени и на други държавно органи (на съда, на прокуратурата). Така ще действат като органи на  административната власт например президентът, когато назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав и устоява с висши военни звания ( Чл.98, т.9 от Конституцията), също така общинските съвети, когато издават наредби по чл.22 ЗМСМА, районният съд, когато издава решение за принудително лечение на лице, страдащо от алкохолизъм.

Възможността за издаване на административен акт от държавни органи, които не са органи на държавно управление също и от органи от стопански и обществени организации, е изрично предвидена от закона.

Административния  акт като властническо волеизявление едностранно предизвиква юридически промени, към които е насочено. Правоотношенията се появяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо от съгласието на адресата на административния акт. Тази особеност е налице и когато се придобиват права за адресатите. Тук изпъква различие между административния акт и другите юридически актове с правни последици в областта на гражданското и трудовото право, особено при договора. При него е необходимо съгласие и на двете страни, за да възникнат правни последици. Например уговаряне на договор за наем между наемател и наемодател.

Административния акт по правен ефект се различава и от едностранните сделки на гражданското право. Например завещанието не може да породо своя ефект спрямо заветника, освен ако той не го е приел.

Съобразеното със закона властническо волеизявление на административния орган е юридически акт – то предизвиква и установява предвидените в правната норма правни отношения и свързва с тях субективни права и задължения. Например : ако кмет издаде заповед, с която отстъпва на едно лице право на строеж върху даден имот, адресатът придобива субективното право да застрои имоеа по определен в заповедта ред, а за администрацията се поражда задължението да обезпечи това право и да се въздържа от други разпореждания с този имот.

Правоотношенията и правните последици, които възникват от административния акт могат да бъдат не само в областта на административното право, а и в гражданското, трудовото, застрахователното и др. клонове на правото. Пример : с издаването на писмено разрешение от работодателя възниква и правото на получаване на годишен отпуск и т.н

Правните последици, породено от действието на един акт на държавно управление, независимо от  това дали са от административното право, гражданското или други клонове на правото, са тясно свързани със сферата на изпълнително-разпоредителната дейност и тяхната реализация и защита се охранява от нея.

Последният съществен белег на административния акт е възможносттта за принудителна изпълняемост при необходимост. Ако предписаното от закона и установено с акта поведение на адресата му не бъде проявео и не се стигне до изпълнение на създадените правоотношения, администрацията има правната възможност да обезпечи изпълнение на задълженията чрез принудата, и то по пътя на пряката акция без намесата на съда. Тази привилегия се свързва с факта, че административния акт, издаден по надлежния ред се приема за годно изпълнително основание на създадените от него правни задължения.