29. Административна принуда – понятие, видове. Принудителни административни мерки

№29.Административна принуда – понятие, видове.Принудителни административни мерки.

1.Понятие – външно психически и физическо въздействие върху човешкото съзнание или поведение, при което чрез неблагоприятни последици от морално, материално или физическо естество се въздейства върху волята на адресатите на принудата като се изключват различните варианти на поведение и лицето се насочва към единствено възможното и допустимо от закона поведение.

2.Признаци на административната принуда :

1)тя е външно въздействие върху съзнанието и поведението.

2)тя е правова принуда – субектите и обектите, видовете принуда, основания и редът за осъществяването й са посочени в правната принуда.

3)държавната принуда е дори когато не се осъществява от държавни органи.

4)административна по характер – обичайно от органи на изпълнителната власт. Независимо от това кой е субекта, дейността му е изпълнително-разпоредителна.

5)по принцип тя се прилага непосредствено – не се иска разрешение от съдебен орган или прокурор (но има и изключения).

6)тя се осъществява в рамките на особени охранителни производства.

3.Видове административна принуда :

Според основното непосредствено предназначение на принудата:

1)принудителни административни мерки.

2)мерки на административно-процесуална принуда.

3)административни наказания.

4)принудително изпълнение по административен ред.

Забележка : Административна принуда се използва само за осъществяване на цели, свързани с държавното управление, а не за разрешаване на последици от гражданскоправен характер.

4.Принудителни административни мерки (ПАМ)

Обща регламентация – в ЗАНН – раздел 3ти, Чл.22 и 23, когато конкретните видове мерки,субектите, които ги прилагат, начините и т.н се посочват или в закона или в указ.

Съпоставка между принудителни административни мерки и административното наказание :

Забележка : прилагането на принудителни административни мерки не е проява на какъвто и да е вид юридическа отговорност. Прилагането на тези мерки е или в хода на един процес за изпълнение на административно задължение или в хода на един административен наказателен процес или когато се прилагат в обществен интерес или интерес на субекти, върху които се прилагат.

Принудителни административни мерки и административно-наказателна отговорност. Разграничение между административни наказания и принудителни административни мерки :

1)Основанието за налагане на административно наказание е извършено административно нарушение. Има изключение когато за извършеното престъпление се налагат административни наказания, а не углавно наказание – Чл.72 НК. Докато принудителни административни мерки се прилагат не само във връзка с административни нарушения.

2)Видовете административни наказания са посочени в чл.13 от ЗАНН, като списъкът не е изчерпателен. В закона за запазване на общия ред и провеждане на спортни мероприятия, полагане на общ полезен труд, задържане в полицията до 25 денонощия.

3)Непосредствената цел – целта на административноо нарушение е посочена в Чл.12 на ЗАНН. Докато целта на принудителни административни мерки е да се възстановяват нормалните връзки и отношения.

4)По принцип принудителни административни мерки са абсолютно определени и не зависят от вината на нарушителя, докато наказанията са относително определени.

5)Актовете по прилагане на принудителните мерки са административни актове, докато административните актове се прилагат с правораздавателни актове.

6)Различен е и реда за обжалване. принудителни административни мерки могат да се обжалват както по административен така и по съдебен ред, докато административното наказание само по съдебен ред.

Забележка : възможно е съединяване в едно производство и в един акт на принудителни административни мерки и административни наказания – Пример:

Закон за горите.

Принудителните административни мерки и престъпленията

1.Когато изричен текст покрива тази възможност за предотвратяване на престъпленията – Чл.71 от ЗМВР.

2.Когато липсва изричен текст, самонасоченост на мярката показва, че е предназначена за предотвратяване на спиране на престъпление – Чл.79 ЗМВР.

3.Принудителни медицински мерки – Чл.89 от НК.

Съдът предлага тези мерки – Чл.92 от НК. Става въпрос за извършено престъпление от алкохолик, наркоман и т.н.

4.Хипотези, в които принудителни административни мерки се прилагат извън сферата на административните нарушения или престъпления – Хипотези :

1 – когато основанието за вземането на мярката е гражданско правонарушение.

2 – когато мярката се прилага за предотвратяване на общи прояви – Чл.78 ЗМВР.

3 – за предотвратяване на вредоносен резултат, който не е свързан  нито с правонарушения, нито с противообществена проява.

Принудителни мерки и мерки на процесуалната административноправна принуда : мерките на административното право имат спомагателен характер и се прилагат във времето с осъществяването на самостоятелни мерки за административноправна принуда – наказание. Целта е да се обезпечи изпълнение на задължение от материално-правна норма. Има случаи, в които процесуалните мерки могат да имат и превантивно действие.

Видове принудителни административни мерки :

1)превантивни – да предотвратят извършването на административното правонарушение, а в посочените от закона случаи и други правонарушения. Основание – опаснот от правонарушения. Тези мерки могат да се прилагат и по адрес на адресата. Тежестта на доказване е върху органа, който прилага мярката.

2)преустановителни – да преустанови продължаването на започнало правонарушение. Мярката трае докато се преустанови деянието.

3)възстановителни – възстановяват вредоносните последици от правонарушението  само от резултатни правонарушения. Отстраняват се реално настъпили материално изразени последици.

Субекти на принудителните административни мерки.

Принцип : когато във връзка с правонарушението кръгът на субектите е идентичен с кръга на отговорните лица.

Чужденците – приравнени на българските граждани. Има някои специални мерки – за чужденците :  отнемане право на пребиваване, експулсиране, задължително установяване в определено населено място, забрана за влизане/напускане на страната.

За чужденците с имунитет не се прилагат принудителните административни мерки.

Същото се отнася и по отношение на малолетни, невменяеми и юридически лица.

Някои мерки – прилагане само в определени от закона случаи или по отношение на определени лица.

Изисквания за законосъобразност :

• Принудителните административни мерки се прилагат с административните актове : индивидуални или общи.
• В редица случаи общите административни актове са в устна форма или изразени в конклудентна форма : чл.72 МВР.
• Когато мерките са в конклудентна форма задължително се съставя протокол.
• Мерките трябва да отговарят на петте изисквания за законосъобразност, уредени в чл.146 АПК.
• В случаите, в които принудителните административни мерки се взимат от съда, ако мярката се взема от прокурора обжалването се прави към по-горестоящият прокурор. Обжалване по АПК.
• Мерки, които имат форма на конклудентни действия – защита се осъществява чрез търсене на лична отговорност от органа.
• Ако прилагането на мярката е законосъобразно, но изпълнението е незаконосъобразно ще влезе в действие защита срещу незаконосъобразност действаща по АПК.
• При защита срещу полицията не подлежат на изпълнение нарежданията на политицейските органи, ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. В специални закони има специално разпоредби за обжалване на принудителните административни мерки. Пример  чл.150 ЗМВР.