4. Административноправен статут на гражданите и организациите

Print Friendly, PDF & Email

Административноправен статут на гражданите – съвкупността от права и задължения, регулирани от административното право, които засягат намиращите се на територията на Република България физически лица в качеството им на субекти на административното право.

ЕСГРАОН – Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Върху нея се гради изясняването, уточняването и използването на данни и факти, засягащи административноправния статут на гражданите на Репубика България. Според нея всички български граждани и чужденци, които са получили право на постоянно пребиваване подлежат на гражданска регистрация и за всеки един от тях се въвежда единен граждански номер.

Гражданско състояние – съвкупността от елементи и правни качества на едно лице, които го индивидуализират като свободен член на обществото и които имат за него определено правно значение. Актовете за гражданско състояние представляват официални докменти, които констатират наличността на определени юридически факти, свързани с пораждането, изменянето или ликвидирането на елементи и качества от гражданското състояние на лицата. Такива актове са актовете за раждане, за сключване на граждански брак и за смърт.

Елементи на административноправният статут :

1.Гражданство – трайната правна връзка на едно лице с държавата. Регулира се от нормите на конституционното право на Република България, но също въпросите за неговото придобиване, промени и преустановяване, както и положението на органите, които осъществяват компетентност в тази област, са уредени в административното право. Закон за българското гражданство е основен нормативен акт в тази област. Основания за придобиване на гражданство : 1. произходът – лица, родени от български граждани, получават направо българско гражданство; 2.по право – получава новородено, намерено на територията на Република България, когато родителите му са неизвестни; 3.чрез решение на компетентните органи – молба, доклад на министъра на правосъдието с указ на президента на Република България. Гражданството може да бъде загубено. Едно лице може да бъде лишено от българско гражданство.

2.Адресна регистрацияеднозначно описание на мястото, където едно лице живее или където то получава кореспонденцията си. Адресът се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е длъжно да заявни писмено своя постоянен и настоящ адрес. Постоянен е адресът в населеното място, в което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава. Всяко лице има само един настоящ адрес. Постоянният адрес представлява трайна връзка с населеното място, а настоящият е фактическа отседналост на лицето с временен характер. Адресът се загубва в случай на смърт или придобиване на нов постоянен адрес, но в друго населено място. Във вторият случай постоянният адрес се загубва от момента на вписването в регистъра за населението на новото населено място, което вписване има конститутивен характер. Постоянният адрес може да се загуби и чрез отнемането му със съдебно или административно решение, а също и при изселване вън от пределите на страната, ако с него се губи и българското гражданство.

3.Имена на гражданите – избира се от родителите и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданско състояние при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако изобщо няма предложено име, длъжностното лице определя само името, което сметне за най-подходящо за случая. Бащиното име се образува от собственото име на бащата. Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име. Всяко лице при встъпването в граждански брак може да вземе фамилно име или да добави към фамилното си име фамилното или бащиното име на своя съпруг.  Името на едно лице може да се промени при пълно или непълно осиновяване. Всяко лице, което счита, че собственото му, бащиното или фамилното му име е опозоряващо, осмиващо или обществено неприемливо, както и ако важни обстоятелства налагат това, може да поиска от съда с писмена молба то да бъде променено.

 

Административноправния статут на физическите лица се отразяват в Регистър на населението на Република България. Самият регистър включва няколко различни, отделно водени регистри : 1.регистър на българските граждани; 2.регистър на чужденците; 3.регистър на починалтие лица; 4.архивен регистър.

Актове за гражданско състояние – акт за раждане, акт за сключване на граждански брак, акт за смърт – имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на неистиността им.

 

4.Награди за гражданите – най-важни държавни награди : 1.орден „Стара планина”; 2.орден „Мадарски конник”. 3.орден „Орден на розата”.

 

6.Административноправен статут на чужденците :  всички граждани, включително чужденци, са равни в правата си и че всички те са длъжни еднакво и точно да съблюдават Конституцията на Република България и действащите в страната закони. Чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Входна, транзитна и изходна виза.  Чуденците на Република България носят на общо основание наказателна, административна, дисциплинарна и гражданска отговорност.

 

Организация на гражданите и нейните видове – понятието „организация на гражданите” е сборно и обхваща всички възможни организации. Първата основна черта на организациите на гражданите е тяхната доброволност – влизат лица, които по свой почин и желание стават техни членове, като се задължават да работят според силите си за постигането на техните цели. Втората основна черта е целта, която те преследват – целите трябва да са позволени от законите и да не са насочени срещу целостта и единството на нацията; в зависимост от това, дали преследват цели в областта на стопанството или вън от тази област различаваме два вида организации на гражданите : със стопанска цел и с нестопанска цел. Към първата категория спадат различните видове кооперативни организации, сдружения и съюзи, а към втората творческите съюзи, професионалните организации, спортните дружества, фондациите и т.н Третата основна черта на организациите на гражданите е самоуправлението. Всички организации развиват самостоятелна дейност, извършвана от органи, избирани или съставени направо от техните членове. Последният белег на организациите на гражданите е тяхната съобразност със закона – всички организации са правомерни образувания, създадени от гражданите въз основа на българското право. Те са подчинени на закона и могат да извършват своята дейност само при съблюдаване на Конституцията и законите на страната.

 

Юридически лица с нестопанска цел – определят свободно целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност след възникването си подлежат на вписване в нарочен Централен регистър при Министерството на правосъдието.

 

Органи на обществеността – те се създават по производствено-отраслов и териториален признак в различните териториални единици или в многобройните държавни и обществени учреждения и предприятия и се избират от техните общи събрания за задоволяването на определен държавен или обществен интерес. Тези органи не са органи на обществените организации, а са само представители на обществеността, на гражданите в тези образувания. Създават се било по инициатива на държавата, било по почин на различни обществени организации.

 

Организации, насочени към задоволяване на органичени лични или групови цели и нужди – дружества или сдружения на събирачи на старинни предмети, на защитници на определени животни и др. Нямат качеството на обществени организации – тяхната дейност не се свързва с осъществяване на преки задачи по общественото и държавното строителство.

Сдружения – учредяват се от три или повече лица, а сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица. Членуването в тях е доброволно, но към фактическия състав на неговото възникване особено място заема уставът на сдружението. Органи на управление са общо събрание и управителен съвет. Върховен орган на управление е общото събрание, а управителен орган е управителният съвет.

 

Фондации – учредавя се приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Има управителен оган, който може да бъде едноличен или колективен. Когато в учредителния акт не са посочени органи на фондацията, те се определят от окръжния съд по местоучредяването й. Фондацията няма качеството на корпорация и поради това органите й за управление не са органи на лицата, които се ползват от нейната дейност или пък техни представители.

 

Административноправен режим на организациите на гражданите – засяга тяхното образуване, функциониране и ликвидиране заедно с промените, които настъпват в техния правен статут по време на съществуването им. Инициатива за тяхното образуване – на техните членове и в редки случаи по инициатива на държавни органи. За да се оформят е нужно не само активност от страна на техните основатели, но също така да се извършват и определени действия по тяхното персонифициране. Две системи за възникване на организация на гражданите : 1.разрешителна – изразява се в предоставяне на възможност на съответните органи на държавно управление да преценят дали предлаганата от инициаторите-членове организация, след като са били спазени всички необходими по закона условия, трябва да бъде учредена или не; 2.нормативна – обединяването на граждани в една организация се признава от правото за достатъчен факт, който обуславя възникването на самата организация направо по силата на закона, без да се изисква някакво допълнително разрешение от страна на администрацията. Също така съществува общ – в Закона за юридическите лциа с нестопанска цел и специален режим за създаване – в Кодекс на труда, Закон за кооперациите и др.

 

Административноправен режим на организациите с нестопанска цел – учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването се извършва по ЗЮЛНЦ. Учредители могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Възниква с вписването й в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на юридическото лице. Прекратява своята дейност в три случая : 1. с изтичане на срока, за който е учредена; 2.с решение на върховния си орган; 3.с решение на окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.

 

Видове юридически лица с нестопанска цел :

1.Професионални съюзи – недържавни и непартийни обществени организации на гражданите, които се намират в най-тясно сътрудничество с органите на държавата и които по силата на изрични законови разпореждания изпълняват държавни функции. За тях не се прилага общият режим за образуване. Техните централни и низови органи не подлежат на регистрация и утвърждаване по определения ред.

2.Творчески съюзи – характерна особеност е връзка с определена свободна професия. Пример : Съюз на българските писатели, Съюз на българските художници.

3.Спортни дружества и организации :  спортните клубове осъществяващи професионален спорт се регистрират като търговски дружества. Пример за спортно дружество : Държавна агенция за младежта и спорта към МС.

4.Съюз на ловците и риболовците в България : учредяването и прекратяването им е еднакво с това на дружествата и сдруженията с идеална цел. Дейността му е широко регламентирана със специални административноправни норми, засягащи най-вече начините на ловуване и риболовстване.

5.Български червен кръст – масова доброволна организация на българските граждани за сътрудничестов с държавната администрация в областта на здравеопазването и за подпомагане на населението в случай на обществени бедствия.

6.Религиозни общности – Българска православна църква.

 

Стопански организации : изключени са изрично от общия режим за придобиване правосубектност. Пример Лицензията на БНБ. Урежда ги Законът за кооперациите, Законът за Жилищно-строителни кооперации.

 

Жилищно-строителни кооперации – учредяването може да се извърши по решение най-малко на 6 нейни членове-учредители, след приемане на устава и организационната й структура по установения в закона ред. Кооперацията възниква като самостоятелен правен субект от момента на регистрирането й в съответния окръжен съд.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар