3. Административноправни норми

Print Friendly, PDF & Email

№3.Административноправни норми и правоотношения

           

                   I.Административноправна норма – общо правило за поведение, регулиращо с властническия метод поведението на държавните органи, длъжностните лица, гражданите и техните организации в процеса на осъществяването на изпълнителната дейност. Като всяка правна норма съдържа хипотеза (указани в нея факти и обстоятелства, при наличността на които настъпват правни последици), диспозиция (основна част на правната норма, която определя правилото за поведение, предписано от нея) и санкция (предвижда мерките за държавновластническо въздействие при неизпълнение на предписаното правило). Трите части на правната норма не винаги се съдържат в един и същи текст на действащия нормативен акт. Административноправната норма е най-ясно застъпена в диспозицията.

 

Примери :

Чл.14,т.1 ЗКВТДОСТВДУ (Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба) : Лицата, извършващи външнотърговска дейност и/или посредническа дейност с оръжие и със стоки и технологии – предмет на контрол по този закон, са длъжни:
1.да водят отделен регистър за сделките, които сключват по този закон, и да съхраняват търговските и транспортните документи и информацията, свързана с осъществяването на външнотърговската сделка, за срок не по-малък от 10 години.

 

Чл.28,ал.1,2 ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) : (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

(2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

Чл.41, ал,2 ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) : (2) Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване, събиране или преработване или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.

 

Чл.6, ал.1 ЗСММ (Закон за събранията, митингите и манифестациите) : (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:

  1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
  2. са в очевидно пияно състояние;
  3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.

Чл.14, ал.1 ЗСММ (Закон за събранията,митингите и манифестациите) : Граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги или манифестации, се наказват с глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Видове административноправни норми :

1) според ролята, която изпълняват – материалноправни и процесуалноправни.

Пример :

Чл.44, ал.1 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) – Правомощия на кмета на общината – материалноправни.

Чл,44, ал2 ЗМСМА – В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди – процесуалноправни.

 

2) в зависимост от характера и целта на съдържащото се в тях правно предписание : задължаващи, забраняващи и оправомощаващи.

 

Задължаващи : чл.6 ЗО (Закон за омбудсмана) : Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.

 

Според Закона за горите всички лица, които са забелязали пожар в горския фонд, са длъжни незабавно да уведомят органите на националната служба „Противопожарна и аварийна безопасност” и държавното лесничейство.

 

Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

Чл.17 ЗЗЛД, ал.1 : Администраторът на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация преди започване на обработването на лични данни.

 

Забраняващи : чл.186, ал.1 ИК (Изборен кодекс) : В изборното помещение не се допускат лица с поведение, накърняващо добрите нрави, както и лица, носещи предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.

 

 

Забраната да се преминава при червена светлина на светофара.

 

Оправомощаващи : чл.45, ал.2 ИК (Изборен кодекс) : При произвеждане на избори за общински съветници и кметове ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане (ръководитеите на затвори) съставят избирателни списъци на задържаните лица, по отношение на които няма влязла в сила присъда (т.е лица, които не са лишени все още от свобода), ако местонахождението на съответното място съвпада с населеното място, където лицата са живели най-малко през последните 6 месеца(т.е ако местонахождението на затвора съвпада с населеното място, където е регистрирано лицето), съгласно чл. 3, ал. 4 или 5.

 

Чл.151 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) : Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на точно определени в същия текст лица. (Успешно полагане на изпитите – теория(листовки) и практика (кормуване).

 

Действие на административноправните норми :

1)действие по време : започват своето съществуване при влизане в сила на административния акт и го прекратяват при неговото изрично прекратяване. Процесуално-правните норми не могат да имат обратно действие. Според чл.5, ал5 от Конституцията законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник”, освен ако в самия закон е определен друг срок. Същият срок важи за нормативните актове на Министерския съвет и тези на министрите и другите ръководители на ведомства.

2)действие в пространството : действат за цялата територия, когато са от национално значение и за част от територията, когато са от местно значение. За национална територия се смятат и дипломатическите представителства на Република България в чужбина,а също и плавателните съдове, когато са на задгранично плаване.

3)по отношение на лицата : прилагат се спрямо българските граждани и спрямо чуждите граждани, намиращи се на територията на Република България. Тези норми се прилагат еднакво и с еднаква сила и спрямо българските граждани, и спрямо чужденците, освен ако друго е разпоредено в самата правна норма. Действието на административноправните норми може да бъде ограничавано по различни белези.

Действието на административните актове се прекратява с издаването на друг равностоен нормативен акт на този, в който се съдържат, чрез отменяне или обезсилване. Може да бъде прекратено и когато в самия нормативен акт е определен краен срок за тяхното прилагане. При промяната в съдържанието на административноправни норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаите, които са възниклани след неговото влизане в сила, а не и за минало време – по принцип административноправните норми, с които се установяват права и задължения, нямат обратно действие. За да се даде обратно действие на едно правило, необходимо е за това да има изрично разпореждане на съответен нормативен акт. За процесуалноправните норми важи правилото, че може да се прилагат и за заварени положения, с обратна сила, ако с това не биха се засегнали същестуващи права и задължения. Даването на обратно действие на процесуалните норми се обяснява с обстоятелството, че всяка нова процедура и процесуално правило обикновено съдържат по-съвършени ефикасни средства за реализиране на материалноправните норми.

 

Реализация на административно правни норми :

  • чрез изпълнение – пряко реализиране на правилото в административноправната норма.Пример : ЗДвП – чл.5, ал2, т.3
  • чрез приложение – за да може да заживее дадената правна норма е необходимо да се издаде допълнителен административноправен акт.

 

II.Административни правоотношения: последица от прилагането на административноправни номри. Тяхното възникване, изменяне  или преустановяване може да стане само в случаите, когато се появят предвидените от правната норма юридически факти и обстоятелства. Само правната норма посочвка от кои факти и обстоятелства на обективната действителност следва да настъпят предвидените в нея правни последици. Правните последици могат да бъдат предизвикани от юридически действия или бездействия и от юридически събития.

 

Примери :

Правото едно лице да носи оръжие възниква след издаване на разрешително от органите на МВР(юридическо действие).

Неявяване на военнозадълженото лице в поделението дава право на военната администрация да упражни принуда и да му наложи определеното в закона административно наказание(бездействие).

Настъпването на някакво обществено бедствие като епидемия, наводнение, земетресени и др. (юридическо събитие) дава право на общинските съвети да вземат извънредни мерки по опазване живота и имуществото на пострадалото население.

 

Връзката между юридическия факт и настъпилата след неговото появяване правна последица е нормативна – само законът определя кой факт каква правна последица предизвиква.

Административните правоотношения разкриват специфични черти, свързани с характера на административноправните норми :

  • на едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои държавен орган.
  • на другата страна субектът на правоотношението е гражданин или организация,а нерядко и друг държавен орган.
  • двете страни на административното правоотношение не са в равнопоставени, защото се намират във вертикална зависимост – господстващо положение на органът на държавно управление спрямо другия субект на правооношението. Всички действия, които извършва държавният орган са властнически действия, свързани с упражняването на властнически правомощия и пряко засягат обществените и държавните интереси.
  • държавният орган притежава власт да прибегне до принуда спрямо другата страна на правоотношението, ако тя не изпълни доброволно тежащите върху нея задължения.

 

По своето съдържание административните правоотношения се представят като взаимнозависими права и задължения на участващите в тях правни субекти или като правни статути и правни положения, създадени за тях.

Административноправен статут – възниква за едно лице, което е получило свидетелство за завършена квалификация; което е получило назначение на държавна служба; което е получило разрешение за ползване на държавна библиотека, архивен фонд и др.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар