61. Административно правосъдие в царство България

Административно правосъдие в Царство България

1) Административните съдилища до Закона за административното правосъдие
> в записката на проф. Марин Дринов – да се дават жалби към върховния административен съд;
> в проекта за Органически устав – ролята на административен съд – от Държавния съвет;
> 1880 г. – Закон за устройството на съдилища – ликвидира административните съдилища;
> в Органическия уства на Източна Румелия – със Съединението се ликвидират и там.
защитата на правовия ред и гарантирането на законността на управлението исторически налагат необходимостта от учредяване на орган, който да може да съди администрацията, орган, който лесно и бързо да търси отговорност от виновните длъжностни лица – това е административният съд – средство за защита на законността.

2) Закон за административното правосъдие (1912)
> изработване:
>> 1911 г. правителството на И.Е.Гешов създава специална комисия от юристи, които да съставят доклад за състоянието на административното правосъдие в европейските страни и САЩ и законопроект – за него се ръководи от френската система за отмяна на административни актове;
>> 1912 г. – влиза в сила:
– създава се Върховен административен съд (ВАС), подчинен на МС;
– учредява се 4 ное 1913 г. (това се забавя заради Балканските войни): едно отделение с председател, трима съдии и един прокурор; 1914 г. – открива се и второ отделение;
– състои се от 8 души: председател, председател на отделение и 6 член-съдии; към него има и главен прокурор и прокурор на отделение;
– 1920 г. – трето отделение – предедател, трима съдии и прокурор;
– правораздаване – чрез Общо събрание на ВАС;
> изменение: 1921 г. – Закон за изменение на Закона за административното правосъдие – запазва се съставът; прокурорите не се назначавт с царски указ, а с постановление на МС; назначават се и четирима секретари.
> правомощия на ВАС (уредени са несъвършено):
чл. 11 ЗАП посочва актовете, които за извън правомощията на ВАС:
– Делата, които по действащото законодателство са в подведомствеността на общите, гражданските съдилища – гражданските, търговските, наказателните дела, к. са подсъдни на мировите, окръжните и апелативните съдилища и ВКС.
– Висшите правителствени актове – издавани от МС по въпроси от ТК.
– Делата, чието решаване е предоставено от законите на свободното усмотрение на органите на властта – в случай че законите са предоставили на административните органи сами да решават даден въпрос.
– Всички дисциплинарни дела.
ВАС действа в качеството си на три инстанции:
>> Първа – по жалби за отмяна на незаконни административни актове или когато законите не определят друга подсъдност (отмяна се налага при: некомпетентност и превишаване на власт; неспазване на съществени законови форми; нарушение на закон или наредба; превратно упражняване на власт и извращение на фактите);
>> Апелативна – жалби против решенията на специалните юрисдикции;
>> Касационна – жалби срещу окончателни решения на различните административни юрисдикции (чл. 706 ЗГС): когато е нарушен или неправилно тълкуван законът; когато съществено са нарушени съдопроизводствените форми; когато са нарушени пределите на ведомство или на властта и когато в едно и също решение се съдържат разпоредби, които си противоречат.

ЗАП се отменя през 1922 г., а неговите разпоредби се включват в глава XXII на действащия Закон за устройството на съдилищата под заглавие „За административния съд“ – ВАС се нарича Административен съд и става подчинен на министъра на правосъдието.