7. Административно-териториално устройство на Република България
Нормативна основа – Гл.7 от Конституцията; ЗАТУРБ; ЗМСМА.
Административно-териториално деление : показва какви са нивата на административното устройство на държавaта. Това са степените на териториалното деление, които са разположени върху територията на държавата и представляват основа за местните териториални органи или за местните управления на държавната администрация.
Термин близък до този – административно-териториално устройство. Съотношение между двата термина : има различни виждания :
- Те са синоними (имат еднакъв обхват и действие)
- Административно-териториалното деление обхваща състоянието, броя и вида на административно-териториалните единици към определен момент.
В Чл.1 ЗАТУРБ -> с този закон се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици, както и извършването на административно-териториални промени, което означава, че под административно-териториално устройство се разбира цял процес на създаване и извършване на промени.
Законът създава няколко понятия : Едното е понятието административно-териториална единица. Административно-териториални единици са общините и областите. Кметствата и районите са съставни административно-териториални единици, т.е те нямат самостоятелно значение, а са винаги част от населено място или част от община. Другото понятие е териториални единици – биват два вида : населени места и селищни образувания. По българското право селата и градовете са населени места. Курортните комплекси и др. са селищни образувания. Разликата между населени места и селищни образувания – в селищните образувания няма постоянно живеещо население. Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център. Районът има територия, граници, население и наименование.
Законът урежда предпоставките и процедурите за създаването на области, общини, кметства и райони.
Областта се състои от 1 или повече общини. Само 1 място, където община и област съвпадат – София. Предпоставки за формиране на област : физико-географска обособеност; град, който е център със съответна изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта. Броят на областите се определя със закон – 28 на брой. Наименованието и границите на областта се определят с указ на президента. Цел на това разделение е : да се постигне по-висока степен на устойчивост в административно-териториалното деление. Указите са актове със значителна устойчивост и непроменяемост. За да се избегне едно или друго политическо влияние -> наименованието и пр. -> правомощие на президента.
Общината – състои се от едно или няколко населени места. Освен че е административно-териториална единица, тя има и основен характер -> над нея ще се изграждат областите. Освен това вътре в нея са населените места, кметства, райони. Тук са формирани и органите на местно самоуправление. Чл.8 ЗАТУРБ – условия за създаването на нова община :
1.Население над 6000 души.
2.Съществуване на традиционен център със съответната инфраструктура.
3.Транспортна отдалеченост – населените места не бива да са на повече от 40км разстояние от центъра.
4.Възможност за самофинансиране.
Процедурата за създаване на нова община може да започне по 3 начина :
1.По искане на населението от заинтересованите населени места.
2.По искане на областния управител или общинският съвет
3.По решение на МС : възможност на МС е предоставена и той може да прецени необходимостта от създаването на нова община не толкова с оглед на местните интереси, колкото с оглед на националните интереси. Поради това че става дума за евентуални по-особени интереси при решение на МС за откриване на нова община не е необходимо да са налице всички условия и предпоставки от чл.8, т.е при инициатива от страна на МС има облекчаване на условията.
Чл.9 – уредена е процедурата по създаване на нова община. 1.Искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на 100 от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл.8, ал.1. 2.Общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл.8 и се произнася с мотивирано – това решение подлежи на преценка за законосъобразност от областния управител и след това се взема друго решение от общинския съвет (по предложение на областния управител) за провеждане на местен референдум – референдум се провежда в заинтересованите населени места. При положителен вот МС взема решение и това решение отива при президента за утвърждаване. Всъщоност то отива при него, за да може той да се произнесе : 1.за границите на новата община и 2.за центъра – т.е наименованието на новата община. По този начин с указа на президента приключва фактическия състав по образуването на нова община. Най-важният юридически факт при тази процедура е референдумът и положителният вот от него. Това е предвидено така, тъй като референдумът е една от формите на пряко произнасяне на населението и чрез него то показва волята си независимо от това кой е инициирал процедурата и дали счита за необходимо създаването на нова община.
Особен случай на териториално деление е районът. ЗТДСГГ
В България съществуват два вида райони :
1.Районите в София и големите градове са създадени на условията на Конституцията със специален закон -> градовете с население над 300 000 души. 2.Същестува и друг тип райони, които се създават с решение на общинските съвети. За тях са описани условия и ред за създаване в ЗАТУРБ. Конститутивният елемент при създаването на район е решението на общинския съвет взето по предложение на кмета на общината. Това решение се изпраща на областния управител, той го преценява по законосъобразност и го изпраща в Държавен вестник. Ролята на областния управител е да контролриа дейноста на общинските съвети. Счита се, че контрол за целесъобразност означава ограничаване или ликвидиране на местното самоуправление.
Решението се изпраща в ДВ за публикуване-> то влиза в сила в деня на обнародването.
Освен това законът определя и начинът за създаване на кметство. Тук отново основен момент е резултатът от местното допитване. За да може населението да изрази своята воля по евентуалните административно-териториални промени.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!