60. Възникване и развитие на българското трудово законодателство

Възникване и развитие на българското трудово законодателство

1) Възникване на българското трудово право

Трудовото право е отрасъл на правната система, който регулира отношенията между работодателите и наемните работници. Исторически възниква по времето, когато се утвърждава капиталистическият начин на производство. Първоначално се нарича социално законодателство, после се преименува на промишлено законодателство, а накрая достига в своето развитие до наименованието трудово право.

> През икономическия либерализъм – трудовите отношения се регулират от облигационното право;
> След буржоазните революции – трудовите отношения се основават на следните принципи:
– свобода на наемнотрудовия договор;
– невмешателство на държавата в отношенията между работодатели и работници;
– забрана на работническите сдружавания като несъвместими със свободата на личността;
– правото на стачка се третира като престъпление.

2) Уредба на трудовото законодателство

2.1) Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения (1905) * – неговото приемане се налага в следствие на бързо развиващото се производство и нуждата от работна ръка – женският и детският труд са по-нискоквалифицирани и следователно – по-ниско платени; условията, в които работят те са изключително тежки, а отсъствието на закон не позволява на работници да предявят каквито и да било претенции.

Законът за женския и детския труд е ограничен както по приложното си поле, така и по отношение на субектите, които попадат под защитните му разпоредби – отнася се само за труда в фабричните заведения, занаятчийските работилници, мините и кариерите и каквото и да било друго индустриално предприятие; не регулира трудовите отношения в търговията, земеделието, транспорта, домашния труд и др.

Разпоредби:
>> продължителност на работното време: макс 10-часов работен ден за жените, 8 за децата от 12 до 15 г. и 6 часа за 10-12 години;
>> минимална възраст – 12 години; има изключения – заведения със специален указ – 10 г.*; за работа в мините – минимум 15 г., а в други опасни производства – 18 г.; за жени е забранено да работят в мини и кариери;
>> нощен труд – от 20.00 до 5.00 часа (1 апр – 1 окт) и 18.00 до 6.00 часа (1 окт – 1 апр); забранява се на жени и деца под 15 години;
>> задължителни почивки – за 8-часов работен ден – 1 час; 10-часов – 2 часа; еднодневна междуседмична почивка за жените и децата до 15 г.; родилки – един месец почивка след раждане;

2.2) Закон за инспектората по труда (1907) – нормира общ контрол върху цялостната стопанска дейност в страната, контролира дали законите се прилагат и изпълняват в предприятията; инспекторите трябва да са български поданици, над 30 години, с висше образование или обществената дейност на които е достатъчна гаранция (назначават се предимно по втория вариант, в следствие на което се назначават хора с незавършено средно образование, а правителството остава пасивно по въпроса);

2.3) Закон за хигиената и безопасността на труда (1917) – с неговото влизане се отменят Законът за женския и десткия труд и Законът за инспектората по труда.
> работодателите се задължават да строят и поддържат предприятията си в състояние, което дава възможност животът и здравето на работещите да са опазени;
> минимална възраст: 12 г. при условие, че децата са завършили първоначалното си образование; 16 г. при някои промишлени отрасли (кожарски предприятия, тютюневи складове, строителството и др.); 18 г. в заведения, кръчми, хотели и т.н.
> работно време: 8 часа до 16 г.; 10 часа за жените и момчета до 18 г.; 11 часа за мъже над 18 г.; налага се повсеместно 8-часов нормален работен ден.
> нощен труд: забранява се за жени и младежи до 18 г.;
> контрол: инспекторите по труда.

__________________________________
* Първият подобен закон във Франция се приема още 1841 г., който забранява труда на деца до 9-годишна възраст и нощния труд за децата до 13 г.
…
* Има противоречие на тази разпоредба със закона – според него първоначалното образование на децата продължава до 12-годишна възраст, а според ЗЖДТ те трябва да са го завършили, за да се възползват от специалния указ.