2. Възникване на държавата и легитимиране на държавната власт

ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА И ЛЕГИТИМИРАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

                       ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА

• Темата е конкретно проявление на дуализма, въведен от Jellinek
• Множество теории претендират да разкриват произхода на държавата – кога, как и по какви причини е възникнала държавата
• Част от тях съдържат социологически хипотези (еволюция, нагласи, собственост, завоевание, класова борба) – теории за възникване на държавата
• Други не претендират за социологическа достоверност, а изграждат логически конструкции, имащи за цел да легитимират държавата (по Макс Вебер – легитимират монопола върху физическото прилагане на сила; по Келзен – търсят начини за доказване на валидността на правния ред) – теории за легитимиране на държавната власт

  СОЦИЛОГИЧЕСКИ ХИПОТЕЗИ (1)

Теория за еволюиране на общностите

  (държавата е продукт на развитието на общностите,

предпоставено от природата на човека)

• Още Аристотел, след него Цицерон, св. Августин, св. Тома от Аквино
• От по-малки и по-просто устроени общности към по-големи и по-сложно устроени общности – семейство, община (род, клан), държава;
• Семейството, родът (кланът, общината) – тотем (символ и божество), табу (неблагоприятни последици като причинно-следствена връзка и и като санкция от общността – кръвосмешение), матриархат (групов брак и установяване на произход по майката, която олицетворява семейството)

СОЦИЛОГИЧЕСКИ ХИПОТЕЗИ (2)

Теория на завоеванието (насилието, силата)

  (държавата е инструмент за организирана принуда)

• Война, завоевание, необходимост победените да се държат в подчинение (насилие на една група над друга – две исторически отделно възникнали общности)
• Теорията на класовата борба (разновидност) – икономическо разделение, апарат за принуда, който да гарантира подчинение на онези, от които се изземва (насилие на една група над друга в рамките на исторически възникналата общност)
• Други теории – Леон Дюги – не класи, а управляващи и управлявани – не принуда изобщо, а правна принуда

ТЕОРИИ ЗА ЛЕГИТИМИРАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

• Много различни, но общото е в търсенето на авторитет, върху който да се изгради легитимността на държавата (доказване на валидността на правния ред)

– Теократично обяснение (теократични теории) – Бог

– Патриархално обяснение (патриархална теория) – кралят по произход и аналогия

– Частно-правно обяснение (патримониална теория) – кралят поради вещни права върху територията

– Философско обяснение (етични теории) – абстрактно формулирана ценност

– Психологически обяснения (в съчетание с други теории) – природата на човека

Теократични теории

• Държавата е създадена от Бог (било пряко, било чрез въздействие върху човешката воля) – Леон Дюги ги нарича doctrines du droit divin surnaturel и doctrines du droit divin providentiel
• Египет – пряко, посочвайки и фараона; Израел – първите царе
• Рим – родоначалникът на римските царе Еней е син на Венера; Нума Помпилий е избран за rex, но отказва да заеме престола, докато не получи знак от боговете; максимата на Улпиан (ок. 200 г. сл. Хр.) – princes legibus solutus est (императорът е освободен от спазването на закона)
• Надписът на Мадарския конник – “от Бога поставения хан Крум”
• Християнство – апостол Павел – Omnis potestas a Deo est (Послание към римляните – ХІІІ) – всяка власт е от Бога; интронизацията – преговорите между Калоян и папа Инокентий ІІІ; Фридрих Барбароса и Болонските доктори; теорията за двата меча – Евангелие от Лука ХХІІ, 38

  Патриархална теория

• Сър Робърт Филмер (Robert Filmer) Patriarcha or the natural power of kings (1680) – повод Джон Лок да напише първия от своите Два трактата за управлението (Two Treatises of Government)
• Патриарх – от гр. патир – баща (пастир), архос – водач, господар (скаларх, архонт); Русия – Царь-Батюшка; Дан Браун
• Адам е първият патриарх и прародител на всички крале, кралската власт е като бащината в семейството (pater familias)

   Патримониална теория

• Държавната територия е вещ, а монархът е собственик
• Монархът е domini terrae, водещ компонент на държавата е територията (земята) – Виенският конгрес (1814 – 1815 г.) – последен опит за запазване на тази теория; Иванко, след убийството на цар Асен І бяга във Византия, отнасяйки царското съкровище

    Етични теории

• Платон – изначалният и вечен ред в света на идеите, умозрително опознат от философа-управник
• Хегел – осъществяването на нравствената идея, на нравствения дух
• Кант – извеждане на правовия закон и правовата държава чрез категоричния нравствен императив – свобода и дълг

Психологически обяснения

• Аристотел – обществено животно, стремеж към щастлив живот
• Хуго Гроций – apetitus socialis
• Томас Хобс – страхът от belli omnia contra omnes (война на всички срещу всички)
• Цицерон, Лок, Русо – utilitas (ползата)

      ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (1)

• Общи белези:

– Съществуват от древността, но придобиват особено значение във връзка с възхода на естественоправните учения

– Всяка от тях има за задача да легитимира или да отхвърли определени отношения на власт (правноопосредени или фактически)

  ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (2)

Общественият договор през античността

• Софисти – човек е мярката за всички неща (Протагор); човекът не е роден за държавата, но съзнателно я създава, за да може да постигне онова, което сам не може; Тразимах – за да не понасят хората неправди (златното правило)
• Епикурейци – подобно, но изхождат от материалистично-атомистични позиции (цялото възниква от неговите части) – слабостта на индивидите, откриването на златото и умората от несигурността са първопричина те да участват в обществения договор; това се поддържа и от Лукреций (99 – 55 пр. Хр.)
• Цицерон (106 – 43 пр.Хр.) – не толкаво слабостта, колкото социалният инстинкт (Аристотел) на хората стои в основата на обществения договор
• Общото – в подкрепа на тезата, че държавата е инструмент за по-добър живот и следва да се управлява в този контекст

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (3)

Общественият договор през средновековието

• Влияния – юдео-християнската традиция – отношенията с Бога предвиждат взаимни права и задължения; римска традиция – императорът получава властта си от народа (Улпиан); германска традиция – кралят не е безграничен господар, той има задължения към народа си; св. Августин – задължение за справедливо управление
• Феодалната система – система от икономически и политически връзки, създаваща структура и ред на взаимна подкрепа; господар и васал имат двустранни задължения (след разпадането на империята на Карл Велики (ІХ в.), в това число и срещу нападенията на маджарите и норманите
• ХІ в. – разгаряне на спора между папите и императорите (т. нар. спор за инвеститурата); папа Григорий VІІ лишава от власт император Хайнрих ІV с аргумент, че поданиците му са се отказали от вярност към него, това е възможно, когато владетелят наруши договора, според който е избран (si pactum, quo eligitur, infringit)

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (4)

Общественият договор през средновековието

• Св. Тома от Аквино – следвайки Аристотел, приема, че човекът е социално и политическо животно (animal sociale et politicum) и това предполага стремеж към граждански ред, т.е. към държава; и щом държавата не е само следствие от грехопадението, а и продукт на човешката природа, то “… трябва да има някаква уговорка”
• ХІV-ХV в. – Джон Уиклиф, Николай от Куза говорят за “одобрение от народа” и “съгласие от всички”; Весел от Грьонинген – задължението за подчинение не е абсолютно, а има договорен характер
• Късните испански схоластици (ХVІ в.) – Франсиско де Витория, Франсиско Суарес и Хуан де Мариана разглеждат акта на създаването на държавата като акт на свободна воля; съществува договор между крал и народ и когато кралят го наруши, народът може да го свали и дори убие – тираноубийството вълнува Европа няколко века – споровете продължават и при гилотинирането на Луи ХVІ (21 януари 1793 г.)
• Общото – светският властник не е всесилен, той има задължения към поданиците си и когато ги наруши (а това установява църквата, тъй като няма кой друг да говори от името на вярващите поданици) е отговорен за това; така че освен символичният акт на интронизирането, църквата си присвоява (макар и не пряко) и правото да “отзовава” монарха

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (5)

Новото естествено право – ХVІІ-ХVІІІ в.

• Рамка – започва с Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius) (1583 – 1645 г.) и завършва с Имануел Кант (Kant) (1724 – 1804 г.)
• Основни черти на новото естествено право – рационализиране, индивидуализиране, обществен договор
• Обществото преминава през два стадия на развитие – додържавен и държавен
• Актът на преминаване от първия във втория стадий е договорът (договор за обединение – герм.); след това може да има допълнителни уговорки за определяне на управник и/или с него (договор за управление)
• Различни са вижданията за додържавното състояние, страните и клаузите на договора

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (6)

Новото естествено право – ХVІІ-ХVІІІ в.

• Причините за преминаване:

– Томас Хобс (Thomas Hobbes) в Leviathan – 1651 г. – хората имат нужда от защита от съществуващата в естествено състояние война на всички срещу всички (Bellum omnium contra omnes)

– Самуел Пуфендорф (Samuel von Pufendorf) в De jure naturae et gentium – 1672 г. – преповтаря Аристотел, като приема, че хората имат естествена склонност да се сдружават

– Джон Лок (John Locke) в Два трактата за управлението (Two Treatises of Government) 1689 г. – хората като цяло живеят добре, подчинявайки се на закона на природата, който им е достъпен по рационален път, но имат нужда от защита на личността и собствеността

– Ж.-Ж. Русо (J.-J. Rousseau) в Обществения договор (Le contrat social) 1762 г. – додържавното състояние е свят на идилично блаженство; до договора се стига поради възникването на собствеността и разслоението

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (7)

Новото естествено право – ХVІІ-ХVІІІ в.

• Страни и основни клаузи в договора:

– Хобс – няма разлика в страните по договора за обединение и договора за подчинение – и в двата страни са индивидите (монархът не е страна, но за него важи общото задължение да спазва закона)

– Пуфендорф – има два договора; по договора за подчинение страна е монархът, който се задължава за добро управление и защита

– Лок – основна клауза е защитата на собствеността и другите легитимни интереси на индивида; основен принцип – принципът на мнозинството; предаването на властта на управник или управници може да стане както изрично, така и мълчаливо

– Русо – един договор; основна клауза – отчуждаване на цялата свобода и всички права в полза на общността (политическо тяло, държава, суверен, народ); суверенитетът е неотчуждаем; общата воля не е волята на мнозинството и дори не е волята на всички (общият интерес)

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (8)

Новото естествено право – ХVІІ-ХVІІІ в.

• Общото – рационалистично обяснение на държавата и правото; силна позиция за критикуване на съществуващите държава и право; борба за признаване на основни права (особено важни: в икономически план – право на собственост; в политически план – избирателно право)
• Колкото повече наближава епохата на революциите, толкова договорът става по-радикален
• Популярността на тази теория може да бъде видяна и в документа, подписан от английските колонисти от кораба “Мейфлауър“ (1640 г.) “…се споразумяха и обединиха в политическо и гражданско тяло за нашия по-добър ред и запазване…” в името на “…справедливи и общи закони…”
• Дейвид Хюм (David Hume) – ХVІІІ в. – отхвърля метафизиката на естественото право от позициите на емпиризма (трябва да има договор), но приема, че все пак има “някаква конвенция” (може би не историческо и не експлицитно съгласие, но най-малкото съгласие чрез неотхвърляне)

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (9)

Джон Ролс (John Rawls) (1921 – 2002 г.)

Теория на справедливостта (A Theory of Justice) – 1971 г.

• Процедурна теория за правилност на нормативното съдържание, респективно за справедливост на едно управление – 2-ра половина на ХХ в. – криза на общата представа за справедливостта (като управленски и правен идеал) в рамките на мултикултурните демократични общества
• Задачата на държавната власт и правото е ред и стабилност, а без общо разбиране за справедливост не може да има трайни ред и стабилност
• Справедливостта – основна структура (basic structure) на основните социални институции (администрация, съдилища, пазар)
• Хитростта – т. нар. първично състояние (original position) – дискурс за принципите на бъдещото политическо общество, в който никой от участниците не знае своя бъдещ физически, здравен, интелектуален и социален статус (т. нар. воал на неведението – veil of ignorance) – някои автори казват, че според Ролс справедливостта се възприема като честност

ТЕОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР (10)

Джон Ролс (John Rawls) (1921 – 2002 г.)

Теория на справедливостта (A Theory of Justice) – 1971 г.

• І принцип на справедливостта – принцип на равенството (повече на лична и политическа плоскост) – всеки има еднакви базови права и свободи, съчетани със същите права и свободи на всеки друг
• ІІ принцип на справедливостта – принцип на различието (повече на социална и икономическа плоскост) – две части:

– първа част – неравенството трябва да води до полза за имащите по-малки възможности (maximin rule)

– втора част – всички позиции са отворени – хората с еднакви възможности и талант имат равни (отворени) образователни, институционални и икономически шансове за изява

ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев

[button link=“https://uchapravo.com/tema_2-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]