3.1 Държавата като правен проблем
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА
доц. д-р Даниел Вълчев
ДЪРЖАВАТА КАТО ПРАВЕН ПРОБЛЕМ
Понятие за държава. Критерии за наличие на държава. Проблемът за елементите на държавата
Държавата, обяснена чрез правото. Държавата като правен субект
Държавата като самия правен ред
Държавата и международното право
Държавни органи и длъжностни лица
Структура
Критерии за наличие на държава
Дефинирането на държавата зависи от редица фактори
– различните дискурси и съответно различните методи (философски, исторически, социологически, правно-позитивистки)
– различните дадености, олицетворяващи политическата организация на обществото – исторически и географски фактори – явленията, които наричаме държава, често са твърде различни (Спарта, кралство на вестготите в Испания, Съветски съюз)
– различната социална и политическа среда, предпоставяща различни акценти
- Понятие за държава…(1)
Критерии за наличие на държава
– Гръцката античност (малки самоорганизиращи се общности, оцеляващи с война и търговия) – автархия – Аристотел
– Римската държава (голяма и сложна организация без властна конкуренция, с акцент върху институциите и правото) – civitas, S.P.Q.R; съгласие по въпросите на правото – Цицерон
– Средновековие (политическа раздробеност и нестабилност и претенции на църквата за единствена трайна и всеобхватна публична институция) – Св. Августин в De Civitate Dei – “няма Бог – няма справедливост; няма справедливост – няма право; няма право – няма народ; няма народ – няма държава”
– Ново време – (централизиране и укрепване на националните държави – ХVІ-ХVІІ в.) – суверетнитет – Жан Боден
– ХІХ век и опитите за обединение на Германия – Herrshaft – немски публичноправни автори от ХІХ век
– Началото на ХХ век – държавата като самият персонифициран и централизиран правен ред – Ханс Келзен
- Понятие за държава…(2)
Понятие за държава
Примери за дефиниции – Л. Владикин, Общо учение за държавата, с.183-190
Аристотел – цел + възможност за постигане (щастлив живот + автархия)
Цицерон – съгласието (по въпросите на правото и по ползата)
Традиционни дефиниции за държавата чрез нейните елементи – Йелинек
- Понятие за държава…(3)
Проблемът за елементите на държавата
Хора (население, народ, нация) – терминологочни въпроси; съвкупността от хората ли е държавата; персонифицирано множество ли са; как изразяват воля; могат ли да са носители на общи права и задължения
Територия – уседналостта като критерий; въпросът за кръвната връзка, общия език, култура и история
Власт или суверенитет – под една власт или самата власт; кой е неин носител
- Понятие за държава…(4)
- Държавата,обяснена чрез правото (1)
Какво значи да обясним държавата чрез правото
Георг Йелинек – “Целта на юридическото изследване на държавата е тя да бъде направена юридически мислима”
Да я изследваме чрез методологията на правната наука
Да я дефинираме чрез понятия, с които борави правната наука
Да я поставим в отношение с правния ред (създава го, подчинява му се, и двете, нито едно от двете, нещо трето – тя е самият правен ред и т.н.)
- Държавата,обяснена чрез правото (2)
Правни понятия за идентифициране на държавата
Има опити за разглеждане на държавата като обект на правото, като правоотношение и най-често като субект на правото
Обект на правото – различни патримониални и патриархални теории (М. v. Seydel – държавата е земя и народ, над които господства една върховна воля)
Правоотношение
– индивидуализирана правна връзка между правни субекти, обхващаща насрещни корелативно свързани права и задължения; доколкото властта може да бъде представена като асиметрично отношение, опосредено от ценност, то и държавата може да бъде представена като правоотношение, обхващащо юридически защитени интереси
– въпроси – едно или множество правоотношения; може ли по този начин да обясним единството на държавата или пък възникването на правото
- Държавата,обяснена чрез правото (3)
Държавата като субект на правото
Правосубектност
– Правоспособност – юридически признатата възможност да бъде носител на права и задължения
– Дееспособност – юридически признатата възможност да извършва юридически валидни волеизявления
– Деликтоспособност (спорно дали не е част от дееспособността) – юридически признатата възможност да бъде насител на юридическа отговорност
- Държавата,обяснена чрез правото (4)
Държавата като субект на правото
История на въпроса
– римляните – допускат разминаване между физически обособената личност и правосубектността (patrimonium populi, в това число и aerarium, а от друга страна робът)
– немските пандектисти и в частност Савини (Carl Friedrich von Savigny) – приема, че водещи за един правен субект са единството и волята, а само човешкото същество има телесно единство и може да формира воля; две отклонения – човек без правосубектност (робът) и изкуствено създадено лице (фикция)
– школата Гербер-Лабанд-Йелинек – пренасяне на изводите на пандектистите върху държавата; държавата е правен субект – тя има единство (доказва се чрез елементите й, чрез целта, чрез единството на правния ред и т.н.), тя може да формира воля чрез своите органи, може да бъде носител на права и задължения (това й е признато от правния ред)
- Държавата,обяснена чрез правото (5)
Държавата като субект на правото
Основни проблеми
– Държавата е субект, но и много от нейните институции са субекти (органи на изпълнителната власт, БНБ и т.н.)
– Кога действа режимът на публичното право и кога на частното право
– Въпросът за самоограничението на държавата – държавата е едновременно създател и адресат на правни норми
- Държавата като самият правен ред (1)
Ханс Келзен (Hans Kelsen – 1881–1973 г.) – Reine Rechtslehre (1934), General Theory of Law and State (1945), Allgemeine Theorie der Normen (1979)
Общ поглед върху Чистото учение за правото:
– влияние на Виенския кръг, създаден през 1922 г. – математикът Ханс Хан (Hans Hahn), физикът Филип Франк (Philipp Frank), социологът Ото Нойрат (Otto Neurath), философът Виктор Крафт (Viktor Kraft), логикът Рудолф Карнап (Rudolf Carnap) и др. – логически позитивизъм
– опит за “изчистване” на науката за правото от идеологически (ценностни) условности – норма и ценност; валидността на правните норми не следва от закрепваните в тях ценности
– “изчистване” на науката за правото от социологически елементи (правото е само дължимо) – норма и факт (от факта, че големите риби изяждат малките не може да се направи извод, че тяхното поведение е добро или лошо, правомерно или не)
- Държавата като самият правен ред (2)
– нормата като основна обяснителна схема в правното познание
– в основата на каскадното самовалидиране на правния ред стоят не причинно-следствени, а нормативни зависимости – статична и динамична характеристика на правото
– юридическият характер на нормата може да бъде установен само в зависимост от това дали тя може да бъде включена в правен ред
Държавата и нейните елементи – народ, територия, власт; факторът време и материална валидност (кръг отношения, подлежащи на регулиране) – либерални и социални идеи за държавата
Определение за държава – персонифициран, централизиран и ефикасен правен ред
- Държавата като самият правен ред (3)
Защо този извод се приема трудно?
– Държава и право взаимно се легитимират
държавата не е просто принудителен правен ред, а легитимна организация за принуда, основана на правото (правова държава)
правото не е просто система от задължителни правила за поведение, а правила, които са легитимни – създадени и гарантирани от суверена
– Теоретични наслоявания
публично и частно право – има ли същностни различия или различията са само от организационно-техническо естество и са следствие от различията в предмета на регулиране
взаимодействието на държавата като правен ред с международното право
- Държавата и международното право (1)
Международното право
Хуго Гроций (Huig de Groot; Hugo Grotius – 1583 – 1645 г.) – поставя основите на международното право, извеждайки го от естественото право, което счита за основаващо се на разума (дотогава откъслечни представи – ius gentium, късните испански схоластици (Suarez, de Vitoria)
Джереми Бентам (Jeremy Bentham – 1748 – 1832 г.) – въвежда термина международно право (international law) в “Principles of Morals and Legislation” – по отношение на вътрешното право то е sufficiently analogous (в достатъчна степен съответстващо)
Джон Остин (John Austin – 1790 – 1859 г.) – “The Province of Jurisprudence Determined” – (1832 г.) – опитвайки се да отграничи правото от морала, от религията и от други нормативни системи, приема, че правото е заповед на суверена, скрепена със заплахата от санкция, и следователно международното право не е право, а е по-скоро позитивен морал
- Държавата и международното право (2)
Особености на международното право
H.L.A.Hart – международното право е правен ред; спорно е дали има общо Rule of Recognition (правило на признаване, определящо валидността) и вторични правни норми (отнасящи се до създаването и прилагането на нормите)
Hans Kelsen – международното право е неразвит правен ред; той е в единство с вътрешното право (монистичен възглед)
Работна дефиниция за право – система от правила за поведение, при неспазването на които се налага централизирана публична санкция
- Държавата и международното право (3)
Особености на международното право
Създаване – по обичаен път (в резултат на продължително и еднообразно поведение Sein започва да се счита за Sollen) или чрез договор (съвпадане на насрещни волеизявления)
Адресати (субекти) – държавите и други правни субекти; въпросът дали индивидите са адресати (субекти) на международното право е лесно решим – те са преки адресати на забрани (пиратство), но и непряко чрез държавата (както при юридическите лица във вътрешното право)
Санкцията (Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali)
– физически характер – не винаги
– рядко е индивидуализирана, по-често е колективна
– спорно задължение за налагане (неналагането не е правонарушение)
– въпросът за централизираното й налагане все още е открит
- Държавата и международното право (4)
Държавата – адресат на норми или орган на
международното право
Държавата е с една или с две персонификации (вътрешна и външна)
Държавата като адресат на международното право
Държавата като правотворчески орган в международното право
Държавата като орган, констатиращ правонарушение и налагащ санкция
- Държавата и международното право (5)
Теорията за Bellum Justum
Войната – правонарушение или санкция
– Цицерон – оправдава войната само за отмъщение или за защита (ius fetiale)
– Св. Августин, Грациан и св. Тома от Аквино – подобно
– Хуго Гроций – единствената справедлива причина за война са вредите
– След Първата Световна война – опити в същата посока
Критика на теорията
– морални аргументи
– практически аргумент – невинаги имащият право печели
– юридически аргументи – теориите за суверенитета; колективна санкция; установяването на правонарушението и налагането на санкцията не са централизирани (всеки претендира, че има достатъчна causa belli)
- Държавни органи и длъжностни лица (1)
Теории за отношенията държава – държавни органи
Русо
– държавата-народ има воля и сама я изразява
– суверенитетът принадлежи на народа (организиран в държава) и е неотчуждаем
– никой не може да формира воля от името на държавата-народ
– определени лица (индивидуално или като колектив) могат да бъдат натоварени само да извършат определена работа или да осъществяват определена функция
Френската революция
– държавата-нация има воля, но я изразява единствено чрез представители
– суверенитетът принадлежи на нацията, но тя го упражнява чрез политическо представителство
– държавният орган не просто изразява воля от името на държавата-нация, но той желае от нейно име (в рамките на своите правомощия)
- Държавни органи и длъжностни лица (2)
Теории за отношенията държава – държавни органи
Гирке
– държавата е организъм, а държавният орган изпълнява определена функция
– той няма своя воля и своя персонификация, а е само проводник (посредник) на държавната воля (пратеничество и представителство в частното право)
Юридическият позитивизъм
– държавният орган е самата държава при осъществяване на определени функции
– правомощията на държавния орган са правата и задълженията на държавата, които той упражнява
– държавата няма друго правно обективиране, освен чрез своите органи
– дори народът от правна гледна точка може да се разглежда като държавен орган (при избори и различните форми на пряка демокрация)
- Държавни органи и длъжностни лица (3)
Видове държавни органи
Еднолични и колективни – в зависимост от броя на лицата, които са персонален субстрат на органа; колегиални – същото, но с акцент не върху броя на членовете, а върху начина на взимане на решение (като колегиум – заедно, по определена процедура, с определени мнозинства)
Централни и местни – от гледна точка на териториалната компетентност на органа (териториална валидност на актовете му)
С обща компетентност и с отраслова компетентност – от гледна точка на материалната компетентност на органа (материална валидност на актовете му)
Изборни и назначаеми – в зависимост от начина на формиране (едноличен или колективен е решаващият орган)
- Държавни органи и длъжностни лица (4)
Видове държавни органи
Първични и вторични (производни) – някои считат, че това е в зависимост от това дали правомощията са определени в закона или от друг орган; но законът също е акт на държавен орган; по-скоро става въпрос доколко органът е отдалечен от първичния правен акт (Народното събрание и президентът се избират пряко, докато Министерският съвет и Конституционният съд – не; областните управители се избират (назначават) от Министерския съвет
Органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт (съответно на други власти, ако се приеме тяхното съществуване) – в съответствие с функциите им
Други – най-различни – отговорни (отчитащи се) пред друг орган или не; с определен мандат или не; имащи дискреционна власт или действащи при строга обвързаност; от гледна точка на правните последици на актовете им и т.н.
- Държавни органи и длъжностни лица (5)
Длъжностни лица
Разграничения
– дали става въпрос за лицата, които са членове на държавен орган, дали става въпрос за всички лица, които работят в рамките на държавната администрация, или за работещите в цялата бюджетна сфера (служебно лице)
– дали само по служебно правоотношение, или и онези по трудово правоотношение (а по гражданско?)
– има ли длъжностни лица и извън държавните органи (администрация), и дори извън бюджетната сфера
- Държавни органи и длъжностни лица (6)
Длъжностни лица
Легални дефиниции у нас
– По смисъла на Наказателния кодекс
“Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус или помощник-нотариус.”
– В чл. 7 от Конституцията е предвидено, че „държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица“. Този принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 203 от АПК
- Държавни органи и длъжностни лица (7)
Длъжностни лица
– По смисъла на Кодекса на труда
“Длъжностно лице” е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието”
ОБЩА ТЕОРИЯ
[button link=“https://uchapravo.com/tema_3-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!