34. Държавно-правни идеи след Априлското въстание от 1876г.

31. Държавно-правни идеи в българското общество след Априлското въстание от 1876 г. до Освобождението

Етикети: История на Българската държава и право

1) Обща х-ка ……………………………………………………………………………………….
Тъй като българският народ се намира в условията на политическа власт от страна на Турция, той няма възможността да излъчва свои политици. Но процесът на формиране на политически идеи сред българските първенци е неизбежен в следствие на националноосвободителните борби. Такива са:
1) Идеята за премахване на съсловните учреждения и на феодалните привилегии;
2) Идеята за създаване на конституционен строй и правов ред – законност, справедливост и равенство. Предоставяне на лични и политически права на българите;
3) Идеята за създаване на самостоятелна българска държава.

2) Политически документи ……………………………………………………………………………..
След края на Априлското въстание (1876), отделни политически групировки формират различни проекти за държавното устройство на България:

Мемоар „България“ (La Bulgarie)
Марко Балабанов и Драган Цанков
август 1876 г.
Връчен е на правителствата на Великите сили, пред император Александър, княз Черкаски, Горчаков, Милютин – декларация, че ако подобрение на положението не може да бъде постигнато по мирен път, то „Русия е готова да изпълни своя дълг“).
>> описва тежкото положение на българския народ;
>> беззаконията и зверствата по време на Априлското въстание;
>> неуспеха на реформите от 1839 г.;
>> призовава ВС да помогнат;
>> „пълна автономия с нардоно представителство, гарантирано от ВС“.

Политическа програма на Общото събрание (Български народен събор) на БЦБО в Румъния
Кирияк Цанков, Антон Теохаров, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Олимпий Панов, Сава Мънзов и др.
22 ное 1876 г. ( в изворите е 19 ное – стр 214)>> кратка програма с общи формулировки.

(1) Желанията на българите > 27 ное/9 дек 1876 г. – стр 217 в книгата с извори на Токушев
(2) Желанията на българската нация > 4/16 дек 1876 г.
(1) е изработена от цариградските българи, намерена в архива на лорд Солсбъри (Англия).

„Bulgarie“
открит в архива на външното руско министерство, верятно изработен от Тодор Бурмов като първи вариант на „План за организация на България“, съставен от г.г. Скайлер и княз Церетелев (стр 221) – „автономна провинция на Османската империя, състояща се от Дунавския и Софийския вилаети, Филипополския и Сливенския санджаци и българските райони в Македония…“ Тя урежда и проблемите за управлението, правосъдието, религията, образованието, финансите и въоръжените сили.

Молба до руското правителство > ное 1876 г., граждани от гр. Русе
>> пълна автономия в земите, в които се чува българска реч
>> народно правителство, гарантирано от ВС

Политическа програма на Централния комитет в Русе
в. Нова България > дек 1876 г.

Програма на българските искания
в. Стара планина > дек 1876 г.
>> влияние на европейски правни и философски доктрини.

Съдържанието на някои от тези програми можете да откриете в „Извори за историята на българската държава и право“ от Димитър Токушев (стр 214-224) – книжката има доста бройки в Юридическата библиотека на СУ.

3) Основни въпроси в програмните документи ………………………………………………………………………………….
Съдържанието на тези програми ни подсказва, че техните автори са познавали държавно-правните идеи на XIX в. Въпреки, че са изработени от различни автори, всички те съдържат една единствена цел – освобождението на българския народ и създаване на самостоятелна българска държава. Те разглеждат няколко съществени въпроса, засягащи българския народ и нация:

>1< Националният въпрос Обединение на трите изконни български области – Тракия, Мизия и Македония; обосновава се още с фермана за формиране на Българската Екзархия през 1870 г. >2< Статутът на българската държава Автономна област – еволюционна теория или пълна политическа независимост – радикална теория. >3< Държавното устройство и държавното управление Монархия – княжество с конституция; монархическите идеи в Европа са популярни, а и съществува приемственост между Втората и Третата българска държава. >4< Конституцията Издига закона като единствен източник на правото; нова национална правна система; всеобщи избори за административни органи; официален е българският език, но и другите етноси запазват равенство и права; пълна политическа амнистия за българите в турските затвори („Желанията на българите“); равенство, независимо от вяра и народност („Програма на българските искания“); „Желанията на българите“: опростяване на данъци, промени в данъчната система; задължително просвещение и военна служба, триинстанционна съдебна система и др. 4) Проекти за политическото устройство на България………………………………………………………………………………. <1> Проект за политическо устройство на България – проект-максимум – стр 221
Алексей Николаевич Церетелев и Юджийн Скайлър
> обединение на всички земи, населени с българи в единна държава;
> широко местно самоуправление;
> автономна провинция България;
> разделение на кантони и губернии;
> чиновниците да се назначават според преобладаващото население;
> национална гвардия, начело с генерал-губернатор.
Той утвърждава националната (етническа) автономия.

<2> Проект-минимум
граф Николай Игнатиев
> две автономни провинции – западна с център София и източна – Русе/Търново;
> народно събрание;
> местна мюсюлманска и християнска милиция;
> съдоустройство на изборен принцип.
Той урежда административната автономия, дели населението по меридиана, без изобщо да се съобразява със състава му.