7. Законодателен процес

Законодателен процес

Законодателната дейност е от огромно значение за всяка държава.Това е така, защото модерната държава се управява чрез закони.Това е т.нар. формално-рационална легитимност-управление чрез закони.Това управление идва да замени непосредственото раздаване на справедливост.Законодателната функция централно място във функциите на държавата-НС осъществява тази власт и упражнява парламентарен контрол.Монтескьо: „Законите трябва да се съставят от представителите на нацията“.По късно Ж.Ж.Русо: „Законите трябва да изразяват общата воля на политическото тяло на гражданите“.Хартата за правата на човека и гражданите: „Законите изразяват общата воля на гражданите“.У нас това е изцяло функция на НС.Отначало се смята ,че това е сложна и трудна интелектуална дейност,свързана със създаването на правила за поведение.В древна Елада законодателите са наричани „мъдреци“.Тази функция е подложена на стриктно регулиране.Това е направено в КРБ и в Правилника на НС.Х.Келзен: „Всяка Конституция трябва да позочи кой е зконодателя(най-важна функция на Конституцията)“.На регулиране е  подложен и т.нар парламентарен законодателен процес.Започва от момента,когато общонационалната представителна институция внесе законопроект.В по-широк смисъл законодателния процес обхваща  всички действия,свързани със създаването на законовите норми.Парламентарния законодателен процес се прехожда от един препарламентарен законодателен процес,който има своите логически фази (3 основи):
1.Предпарламентарен законодателен процес-раждането на идеята за бъдещия закон
Идеята за бъдещия закон най-често се появява при настъпването на т.нар проблемни ситуации.Тогава ,когато става ясно,че прилагането на действащия закон не може да доведе до желаните резултати (празноти,неясноти).Практиката изисква да се намери конкретно политическо решение.ПН се раждат от фактическите ситуации.Хабермас „Между фактичността и нормативността“-книга.Трябва да се поставят реалистични цели за нормата.В практиката най-често се натъква правителството,което носи отговорността за управление.Не е достатъчна констатация,а е нужно да се вземе решение.
2.Формирането на концепция за бъдещия закон
Преди да се започне работа по същество ,трябва да се решат определени въпроси:Какви са целите на бъдещия закон?;По какъв начин трябва да се преобразуват обществените отношения?;Какви средства и ресурси са нужни?;Какви странични последици могат да възникнат?.На всичко това трябва да се отговори предварително.Това е т.нар политическо решение.
3.Съставяна на законопроекта
Юристите имат централна роля .Отнася се до това политическоторешение да придобие т.нар юридическа форма.Да се преведе на езика на правото (политическото решение).От значение е познаването на законодателната техника,може да се служи със специални термини.

Едва след това стигаме до официалния законодателен процес.Този процес е една система от действия,осъществявани последователно ,логически свързани,при спазване на определени условия,насочени към крайната цел-създаване на закони.Парл.законодателен процес обхваща 4 фази.Всяка фаза на законодателния процес обхваща относително обособени действия и всяка фаза завършва с предварително определен резултат.Фазите са:
1.Законодателна инициатива
В тази фаза определен кръг от овластени субекти сезират НС с готови законопроекти.Не всеки може да сезира НС с готов законопроект,а само тези с право на законодателна инициатива-чл.87 К право на законодателна инициатива имат:
-всеки народен представител и МС-2 категории субекти.Всеки отделен депутат и МС като цяло.Нашият модел е сравнително либерален.Франция-разлика между проекта за закон на депутати и такива,внасяни от правителството-различен е режима.Парламентарните групи също могат да внасят законопроекти,защото те се съставят от народни представители и концентрират политическата им воля.Постоянните комисии могат да го направят,но това се случва рядко,защото те са вътрешно разделени и така рискуват да бъдат наказани от техните партии.Отделните министри НЕ! Могат,те нямат право на законодателна инициатива ,защото правото на законодателна инициатива е право чрез което правителството осъществява своята политическа функция.Един министър прави проектàпредставя го на общото събраниеàполучава одобрениеàвнася се от името на МС (това е начина).НС не могат да бламират отделен министър.Президентът също не може да има право на законодателна инициатива,защото той няма такава,носител е на неутралната власт,само правителството може.Президентът участва в заключителната фаза на законодателния процес.Основен носител на законопроекти е МС,някъде над 70%.Това е съвсем естествено-именно правителството осъществява политическо ръководство на страната.На право на зак.инициатива съответства задължението на НС да разгледа законопроекта и да се произнесе по него.Вносителят на законопроекта го внася в общата канцелария на НС чрез съответното длъжностно лице,след което се преминава към фаза 2.
2.Обсъждане на законопроект
Има подфази:
1)Предварително обсъждане на законопроекта в поставените комисии
Това е предварителна,но изключително важна,защото в нея се решава съдбата на бъдещия закон,защото това е специализиран орган на НС (постояните комисии).Това са най-компетентните депутати и там законопроекта се обсъжа в най-големи подробности(заявените цели,адекватността на правната уредба,правно-технически аспекти).Законопроектът трябва да стигне до пленарната зала такъв,какъвто е внесен т.е те не трябва да променят текста на законопроекта,а само да дават предложения за промени в хода на обсъждане.Има исключение-ако по един въпрос са внасяни 2 законопроекта,тогава се прави един общ от двата напримерàв този случай влиза съвсем преработен и различен текст в Пленарната зала.Слабото място на това внасяне е,че се разсейва отговорността на вносителя.
2)Пленарно разглеждане на законопроекта на първо четене
Объждане на първо четене.Законопроекта се обсъжда в цялост и по принцип това е политическият дебат.Тук е кулминацията на законодателния процес.Самото разискване е организирано като политическко състезание.Политическите лидери говорят само на първо четене.След като приключи първо четене се прави гласуване и ако се приеме се изпраща за обсъждане на Водещата комисия.Големият замисъл е да не се вкарват нови идеи между двете четения.Но точно тук се появяват нови идеи,които въвежат нови идеи и така насъпват големи обрати между тези две четения.Това е доста голяма слабост.В разискването на второ четене се изказват само експертите.Тук се среща т.нар „дирижирано гласуване“.В К е предвидена възможността двете гласувания да се слеят в едно заседание-когато законопроекта не представлява правно-техническа сложност(когато няма нови предложения).
3)Гласуването
Онази фаза,в която се изкристализира общата воля на народното представитество.У нас зконодателни решения се вземат с обикновено мнозинство т.е с гласовете на повече от половината народни представители при наличието на кворум-лат.-този,който има право да взема решения (повече от половината от всички народни представители-121).Гласуването е винаги явно.-става дума за въпроси от обществен характер-законите,засяга всички избиратели
4)Пленарно гласуване на законопроекта на второ четене
3.Гласуване на законопроект
4.Промолгация на закона