19. Изпълнение на административни задължения
№19.Изпълнение на административни задължения
Понятие – реализация на административни правоотношения, възникнали от едни или други юридически факти, нормирани от административното право.
Съдебното решение е по-слабо от акт на администрацията.
Влезлите в сила административни актове подлежат на изпълнение. На практика се говори за административни задължения. Някои административни актове не подлежат на изпълнение.
На изпълнение подлежат съществуващи валидни признати от правото административни задължения – резултат от административни актове, споразумения, юридически събития. Трябва да имат изпълнителна сила (изпълняемост), т.е да има налице годно за изпълнение задължение. Тя се различава от изпълнимостта на задължението, която е свързана със задължението на самия адресат. Изпълнимостта е обективно съществуващата възможност, която в случай на неизпълнение трябва да бъде доказана с всички възможни средства. Изпълнението на административно правни задължения поставя въпроса за съпътстващите актове на органа, обвързан с изпълнение.
Всички административноправни задължения подлежат на изпълнение щом са установени по съответния ред, независимо от тяхното конкретно основание. Адресати, граждани, административни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, организация на гражданите, неперсонифицирани правни субекти (гражданско дружество – неперсоницифиран правен субект, което не се регистрира; адвокатско сдружение).
Задълженията, които подлежат на изпълнение, произтичат от : 1)един индивидуален административен акт; 2) ex lege – от закона, от правната норма : трябва да бъдат изпълнение, без да се чака издаването на индивидуален нормативен акт.
Ако правното основание, от което възниква задължението, бъде оспорено, изпълнението следва да спре => осъществява се ex lege или чрез разпоредба на орган по контрол (по-висшестоящ административен орган или съд).
Във връзка с валидното прилагане на правно основание по изпълнение – да се има предвид и тълкуването им от адресата на задължението => Чл.50, ал.1 ЗНА.
Изискуемост на административноправното задължение – задължението настъпва от момента, в който адресатът на акта не разполага повече с възможността сам да избира момента на изпълнение ( т.е преди да е изтекъл крайният срок – срок за доброволно изпълнение) След това се изпълнява чрез принуда. Изискуемостта няма да настъпи, ако актът не е станал окончателен. Изкискуемостта се свързва с характера на административноправното задължение – специални закони определеят модалитет, свързан с изпълнението. В общия случай те настъпват веднага след възникването на задължението, но модалитетите могат да са свързани със състоянието на самото лице, характера на задължението. Органа, който следи за изпълнение може да конкретизира неговото изпълнение във времето и пространството. Цялата дейност на този орган трябва да почива на принципа на реципрочност – Чл.6,ал 2 АПК; Чл.272 АПК.
Изпълнението може да се гарантира от възможността да се иска неговото предварително изпълнение – АПК дял V Чл.267-301. Предварителното изпълнение може да бъде оспорено пред съд или по-горестоящ административен орган, от органа, издал акта в случаите когато не са налице предпоставките.
Предпоставки :
1)когато има изрично определена в закона възможност за това, с цел да се осигури живота или здравето на гражданите, да се защитят важни общи интереси. Отказът да се допусне предварително изпълнение може да се оспори.
2)за всяко задължение може да се иска предваритено изпълнение, но ВАС е последователен в отказите си на подобни искания.
3)практиката по допускане е органичена до случаи, в които общият интерес е безспорен.
След изтичане на срока на доброволно изпълнение се прибягва към принудително изпълнение. Осъществява се отново от орган, автор на акта. Характерно за административното право е напомнянето, т.е изпращането на изрично съобщение, че възможностите са изчерпани и предстои производство по принудително изпълнение. Осъществяването е и свързано с предпоставки, свързани със задължението на конкретното лице и естеството на самото задължение. Принудителните мерки на административния орган следва да бъдат съобразени със закона и могат да се оспорят от длъжника, ако го наруши. Следва да са съобразени с екзистелнциалния минимум за живот на задълженото лице.
Една от основните форми на принудителното изпълнение са изпълнителните глоби – Чл.6 ЗАНН . Тези глоби имат за цел да стимулират изпълнението, а не да накажат лицето за извършване на административно нарушение. Ефектът е по-скоро психологичен, отколкото материален и тяхната цел е лицето да изпълни задължението преди налагането на следващи глоби. Възможно е принудителното изпълнение да има характер на наказание когато с поведението си лицето препятства изпълнението на задължението.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!