1. Изпълнителна дейност

№1.Понятие за изпълнителна дейност

Административното право – занимава се с организацията и функционирането на изпълнителната власт.Правен отрасъл, регулиращ обществените отношения с осъществяването на държавното управление.Административното право осъществява държавното управление в тесен смисъл, т.е изпълнителната власт.

Изпълнителна дейност – управленческа дейност, една от проявните форми на държавната власт.

Администрация – значение на думата : превежда се като управление,което се осъществява в държавновластническа форма – изпълнителните органи притежават държавновластническо правомощие – могат да създават задължителни правила за поведение,изпълнението на които е гарантирано от държавната принуда ( съд, прокуратура, следствие, полиция, съдебни изпълнители)

Изпълнителна дейност = Държавно управление.

Съпоставка между Законодателна и Изпълнителна власт :

Законодателната власт е първичната дейност,а Изпълнителната власт се осъществява в изпълнението на установените правила. Народното събрание приема закона,а Министерският съвет приема правилници за неговото правоприлагане, които доразвиват закона. Правилниците, приети от Министерският съвет са вторично нормотворчество с подзаконов характер.

Съпоставка между Съдебна и Изпълнителна власт :

Съдът прилага и изпълнява закона, като казва какво гласи правото при всеки конкретен случай на възникнал пред него правен спор – „Съдията е живият глас на закона”. Администраторът може не само да определи какво гласи правото в конкретни спорни положения, но и сам да „твори” право, като създава в рамките на закона конкретни права и задължения за адресатите на издадените от него актове. Органът на държавно управление, за разлика от съдията, може сам да издава нормативни актове в предоставените му от закона случаи (подзаконови нормативни актове).

Административни актове – издавани само и единствено от изпълнителната власт.

Административни актове />оперативна самостоятелност

                                                                         \>обвързвана компетентност

Обвързана компетентност – в рамките на закона се реализира определено поведение. Не дава възможност на администрацията да прецени дали, кога и как да издаде административният акт,а направо обвързва нейните органи с точно определен по предмет, субект и време акт на държавно управление. Органът на администрацията няма никакво право на избор и може да вземе само едно законно решение – онова, което е очертано стриктно в самата правна норма.

Пример : Обезщетение при извършено принудително отчуждаване на имоти за държавна нужда; Определянето на данък или такса; Записването на студент във ВУ; => Административният орган може да стигне само до едно конкретно решение и то е предварително посочено в правната норма, стига да са се появили онези елементи от фактическия състав, очертан в нейния хипотезис à Хипотезисът се прелива в диспозицията на нормата.

                             Оперативна самостоятелност – в рамките на закона имаме право на преценка. Налице в случаите, когато правната норма очертава една рамка за действие, в която компетентният орган може да прояви едно или друго решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Общото оправомощаване чрез очертаването на определена рамка за органа на администрацията му дава известна свобода да преценява и подбира обектите, лицата, времето и начина, които ще имат значение за неговото управленско решение. Неопределени (бланкетни) понятия – „обществен ред”, „добри нрави”, „хлъзгав път”, „мъгла” и т.н. При упражняването на оперативната самостоятелност административните актове могат да бъдат повлияни от известен субективизъм, но ще останат законосъобразни, стига да е спазена процедурата и определените в закона изисквания – Принцип на законноста. => Оперативната самостоятелност е обвързана с правото и подчинена на закона творческа дейност, която се използва от органите на държавно управление за успешното решаване на задачите на съвременното строителство.

 Белези на изпълнителната дейност:

1)Притежаването на държавновластническо правомощие – може да създава задължителни правила за поведение. Изпълнителната дейност се явява едно законоизпълнение, което може да бъде приписано на самата държава. Държавното управление се очертава като една изпълнително-разпоредителна дейност.

2)Творчески характер на изпълнителната дейност – изпъква особено добре в работата на администрацията при упражняваната от нея оперативна самостоятелност (дискреционна власт), проявена при издаването на различните актове на държавно управление и свързаните с тях права и задължения.

3)Възможността за органите на държавно управление да утвърждават сами правни норми – правните норми утвърждавани от администрацията са подчинени на закона производни, вторични правила за поведение, които черпят силата си от закона.

4)Държавната принуда