6. Източници на правото
ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО
Структура
- Понятие за източник на правото
- Видове източници на правото. Основни и субсидиарни източници
- Основни първични източници
- Основни вторични източници
- Субсидиарни преки източници
- Субсидиарни непреки източници
Понятие за източник на правото (1)
Словосъчетанието източник на правото
- не е легален термин, рядко се използва и в съдебната практика
- единствено доктринален термин, който не се приема еднозначно от различните автори
- проблемът – липса на еднозначно разбиране за неговото съдържание
Възможни значения (Р. Ташев)
- в исторически смисъл – тези юридически актове, които съдържат загубили юридическа сила правни норми; имат единствено познавателно значение относно историята на правната уредба (извори за изучаване на историята на правото)
- в материален смисъл – факти от социалната действителност, които се намират извън правото и представляват причина или основание за приемането на определени правни норми
- във формален смисъл – начините на формиране и изразяване на правните норми; по същество това са процедурите и актовете, чрез които правните норми придобиват юридическа сила
Понятие за източник на правото (2)
Други възможни значения
- правопораждащата воля (на държавата като цяло или на лице, което прави волеизявления от нейно име)
- философска конструкция, чрез която се легитимира правният ред (човешкият разум, справедливостта, Бог и т.н.)
- всичко, което съдията използва, за да легитимира едно съдебно решение (както елементи на фактическита действителност, така и елементи на дължимата действителност)
Изводи
- многозначен термин
- повечето съвременни правни теории го избягват
- има известна възможност за ползване на доктринално равнище, но само ако предварително ясно го дефинираме
- ако го използваме, то би било във връзка с въпроса за валидността на правните норми
- Понятие за източник на правото (3)
Определение
- начините на формиране и/или изразяване на правните норми (в съвременните правни системи тези начини са правно уредени от норми, които са част от системата)
- процедури и/или актове, чрез които нормите придобиват юридическа валидност (и двете са юридически уредени в самата система)
Други начини за обосноваване на валидността
- Ханс Келзен – да кажем, че една норма е валидна означава да кажем, че тя съществува като част от сферата на дължимото; валидността се установява като се търси връзката на нормата (пряка или опосредена) с основната норма чрез система от динамични съответствия
- Х. Л. А. Харт – валидността на първичните норми се установява по правилата, които се съдържат във вторичните норми, а валидността на системата като цяло се крепи на т.нар. норма на признаване
Видове източници на правото (1)
- Съществуват различни класификации
- Според системата, до валидността на чиито норми се отнасят
- източници на вътрешното право
- източници на международното право
- източници на европейското право – могат да се разглеждат както като самостоятелен вид, така и като отнасящи се до първите два видa
- Според ролята им в правната система (базово разграничение)
- основни – типични за съответната правна система; имат безспорно значение при определяне на валидността на нормите в съответната правна система (конституцията, законите, международните договори)
- субсидиарни – нетипични за съответната правна система; подпомагат действието на основните източници по отношение на смисъла на правните норми и/или действието им; обикновено има спорове относно валидиращото им действие (съдебната практика, доктрината)
- Видове източници на правото (2)
- Според вида правни норми, които съдържат (според Харт) основните източници могат да бъдат:
- първични – съдържат първични правни норми – норми за поведение (Конституцията, законите, правният обичай и т.н.)
- вторични – съдържат вторични правни норми (вторични норми: законите за ратификация, решенията на КС за обявяване на противоконституционност)
- Според степента на задължителност на съдържащите се в (извличаните от) тях правила субсидиарните източници могат да бъдат:
- преки (задължителни) – тълкувателните решения на КС, ВКС и ВАС, масовите договори, нормативните съглашения, вътрешните регламенти на корпоративните сдружения
- непреки – правилото може да участва в процеса на правна аргументация и да бъде възприето и приложено (съдебна практика, правна доктрина)
Видове източници на правото (3) - Според начина на формалното си закрепване
- писани (повечето)
- неписани (правни обичаи) – съществуването, приложимостта и смисъла на разпоредбите подлежи на доказване от страната, която се позовава на тях
Основни първични източници (1)
Кои са те?
- Нормативните актове
- Международните договори
- Вторичното право на ЕС
Основни първични източници (2)
Нормативният акт (1)
- Основен носител на правни норми в повечето вътрешни правни системи днес
- неопределен и неопределяем кръг адресати
- многократност на действието (изключения – актове, съдържащи вторични норми)
- Конституция, закони, подзаконови актове
- Конституция
- особен начин на приемане – процедури и/или мнозинства (учредителна и учредени власти)
- урежда формата на държавно управление и устройство, начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи, основните права и свободи на гражданите, начините за собствената си промяна
- има пряко действие и непряко действие (като основание за приемане на останалите норми в правната системa
Основни първични източници (3)
Нормативният акт (2)
- Закони
- приемат се (по правило) от висшето представително събрание (парламента)
- дават правна уредба на важни и трайни социални отношения
- закони и кодекси
- проблемът с т. нар. органични закони
- Подзаконови актове
- приемат се от органите на изпълнителната власт
- правното основание за приемането им следва от по-висок по степен акт
- у нас
- постановления, правилници, наредби на МС
- правилници, наредби, инструкции на министри
Основни първични източници (4)
Международният договор
- Източници на международното публично право (МПП)
- Основен източник е международният договор – съвпадане на насрещни волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен
- Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение (Sein започва да се счита за Sollen)
- Актовете на международните организации (някои ги определят като второстепенни, допълнителни)
- Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник на друго основание)
- Международният договор става източник на вътрешното право, когато е изпълнена съответна процедура – у нас (чл. 5, ал. 4 от Конституцията) – подписан, ратифициран, влязъл в сила
Основни първични източници (5)
Вторичното право на ЕС
- Първично (оригинерно) право на ЕС
– това са актове по създаването и развитието на Съюза – учредителни договори, нови договори, договори за присъединяване (съгласуваната воля на държавите членки)
– създадени са въз основа на международното право – това са международни договори
- Вторично (производно) право
– това са актове на институциите на ЕС
– създадени са въз основа на първичното право – от органите и по реда, предвиден в него
– регламенти – пряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство
– директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му; според практиката на съда на ЕС – имат пряко действие при определени условия
– решения – конкретен адресат (след Договора от Лисабон – могат да имат и общ характер), задължителни в своята цялост, директен ефект
4. Основни вторични източници на правото (1)
Кои са те?
- Нормативните актове за отмяна или въвеждане в сила на нормативни актове
- Решенията на КС за установяване на противоконституционност на закони
- Решенията на ВАС за отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
4. Основни вторични източници на правото (2)
Характерно за всички е, че съдържат само вторични правни норми
- Решения на КС за установяване на противоконституционност на закони
- Решения на ВАС за отмяна на противозаконни подзаконови нормативни актове
- Закони за ратификация и отменителни закони
- Постановления на МС за приемане (отмяна) на правилници и наредби
Субсидиарни преки източници на правото (1)
Кои са те?
- Тълкувателните решения на КС
- Тълкувателните решения на ВКС и ВАС
- Масовите договори и нормативните съглашения
- Вътрешните регламенти на корпоративните сдружения
- Правният обичай
Субсидиарни преки източници на правото (2) - Общото е, че с тях правоприлагащият орган задължително следва да се съобрази
- Тълкувателни решения на КС
- Тълкувателни решения на ОС на ВКС и ВАС
- Масови договори
- договори, при които едната страна предлага договора, а всяко друго лице преценява дали да стане страна по него или не (в гражданското право, в трудовото право, най-често – в търговското право)
- пример – договорите при общи условия (чл. 298 ТЗ); т.нар. типови договори (разликата е техническа) – мобилен оператор, лизингодател, доставчик на вода или топлоенергия и т.н.
Субсидиарни преки източници на правото (3) - Нормативни съглашения
- поне една от страните е с особен статут без да е държавен орган (профсъюзи, съсловни организации)
- сключват се в обществен интерес, поради което свободата на договаряне е ограничена (срок, страни, основни разпоредби)
- има характеристиките на договор в полза на трето лице
- примери – колективен трудов договор (чл. 50-60 от КТ); Национален рамков договор (чл. 53 от ЗЗО)
- Вътрешни регламенти на корпоративните сдружения
- актове на частноправни субекти
- в миналото са били пряк източник на правото (църква, университети, гилдии)
- имат действие по отношение на лицата в определена връзка със сдружението
- имат действие доколкото не противоречат на основните източници на правото
Субсидиарни преки източници на правото (4) - Правен обичай
- обичаят е правило, което възниква в резултат на многократно повтаряно еднообразно поведение; обичаят може да се счита за възникнал, когато това фактическо поведение започва да се приема като дължимо
- в МПП и МЧП, както и в някои обичайноправни системи той е основен източник на правото
- Първа хипотеза – прилага се, когато няма нормативен акт
Чл. 5. ГПК:
Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
- Втора хипотеза – има значение при изясняване на волята на създателя на акта – властнически акт (грижа на добър стопанин, обикновени дребни сделки и т.н.)
Чл. 63, ал. 2. ЗЗД:
Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа.
или сделка
Чл. 20. ЗЗД:
При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Субсидиарни непреки източници на правото (1)
Кои са те? – Съдебната практика и правната доктрина- Субсидиарни непреки източници на правото (2)
- Общото е, че с тях правоприлагащият орган не е длъжен да се съобрази, но може да ги ползва в процеса на аргументация
- Съдебна практика
- съвкупността от влезлите в сила решения в рамките на цялата съдебна система, на едно съдилище, по определн вид дела и т.н.
- стремеж към еднообразно и предвидимо правораздаване
- различия със съдебния прецедент – кой създава правото?
- Правна доктрина
- съвкупността от тези и аргументации, които се считат за верни (доказани) в рамките на правната наука
- доктринален възглед = верен възглед
- обхваща учебните курсове, коментарите на законодателството и съдебната практика, “чиста” доктрина (теоретично представяне на правото в исторически, социален културен и т.н. аспект)
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!