6. Източници на правото

ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО

Структура

  • Понятие за източник на правото
  • Видове източници на правото. Основни и субсидиарни източници
  • Основни първични източници
  • Основни вторични източници
  • Субсидиарни преки източници
  • Субсидиарни непреки източници

  1. Понятие за източник на правото (1)

    Словосъчетанието източник на правото
  • не е легален термин, рядко се използва и в съдебната практика
  • единствено доктринален термин, който не се приема еднозначно от различните автори
  • проблемът – липса на еднозначно разбиране за неговото съдържание

Възможни значения (Р. Ташев)

  • в исторически смисъл – тези юридически актове, които съдържат загубили юридическа сила правни норми; имат единствено познавателно значение относно историята на правната уредба (извори за изучаване на историята на правото)
  • в материален смисъл – факти от социалната действителност, които се намират извън правото и представляват причина или основание за приемането на определени правни норми
  • във формален смисъл – начините на формиране и изразяване на правните норми; по същество това са процедурите и актовете, чрез които правните норми придобиват юридическа сила
    Понятие за източник на правото (2)

Други възможни значения

  • правопораждащата воля (на държавата като цяло или на лице, което прави волеизявления от нейно име)
  • философска конструкция, чрез която се легитимира правният ред (човешкият разум, справедливостта, Бог и т.н.)
  • всичко, което съдията използва, за да легитимира едно съдебно решение (както елементи на фактическита действителност, така и елементи на дължимата действителност)

Изводи

  • многозначен термин
  • повечето съвременни правни теории го избягват
  • има известна възможност за ползване на доктринално равнище, но само ако предварително ясно го дефинираме
  • ако го използваме, то би било във връзка с въпроса за валидността на правните норми
  1. Понятие за източник на правото (3)

Определение

  • начините на формиране и/или изразяване на правните норми (в съвременните правни системи тези начини са правно уредени от норми, които са част от системата)
  • процедури и/или актове, чрез които нормите придобиват юридическа валидност (и двете са юридически уредени в самата система)

 

Други начини за обосноваване на валидността

  • Ханс Келзен – да кажем, че една норма е валидна означава да кажем, че тя съществува като част от сферата на дължимото; валидността се установява като се търси връзката на нормата (пряка или опосредена) с основната норма чрез система от динамични съответствия
  • Х. Л. А. Харт – валидността на първичните норми се установява по правилата, които се съдържат във вторичните норми, а валидността на системата като цяло се крепи на т.нар. норма на признаване

  1. Видове източници на правото (1
    )
  • Съществуват различни класификации
  • Според системата, до валидността на чиито норми се отнасят
  • източници на вътрешното право
  • източници на международното право
  • източници на европейското право – могат да се разглеждат както като самостоятелен вид, така и като отнасящи се до първите два видa
  • Според ролята им в правната система (базово разграничение)
  • основни – типични за съответната правна система; имат безспорно значение при определяне на валидността на нормите в съответната правна система (конституцията, законите, международните договори)
  • субсидиарни – нетипични за съответната правна система; подпомагат действието на основните източници по отношение на смисъла на правните норми и/или действието им; обикновено има спорове относно валидиращото им действие (съдебната практика, доктрината)
  1. Видове източници на правото (2)

 

  • Според вида правни норми, които съдържат (според Харт) основните източници могат да бъдат:
  • първични – съдържат първични правни норми – норми за поведение (Конституцията, законите, правният обичай и т.н.)
  • вторични – съдържат вторични правни норми (вторични норми: законите за ратификация, решенията на КС за обявяване на противоконституционност)
  • Според степента на задължителност на съдържащите се в (извличаните от) тях правила субсидиарните източници могат да бъдат:
  • преки (задължителни) – тълкувателните решения на КС, ВКС и ВАС, масовите договори, нормативните съглашения, вътрешните регламенти на корпоративните сдружения
  • непреки – правилото може да участва в процеса на правна аргументация и да бъде възприето и приложено (съдебна практика, правна доктрина)
    Видове източници на правото (3)
  • Според начина на формалното си закрепване
  • писани (повечето)
  • неписани (правни обичаи) – съществуването, приложимостта и смисъла на разпоредбите подлежи на доказване от страната, която се позовава на тях

 


  1. Основни първични източници
    (1)
    Кои са те?
  • Нормативните актове
  • Международните договори
  • Вторичното право на ЕС

  1. Основни първични източници
    (2)

Нормативният акт (1)

  • Основен носител на правни норми в повечето вътрешни правни системи днес
  • неопределен и неопределяем кръг адресати
  • многократност на действието (изключения – актове, съдържащи вторични норми)
  • Конституция, закони, подзаконови актове
  • Конституция
  • особен начин на приемане – процедури и/или мнозинства (учредителна и учредени власти)
  • урежда формата на държавно управление и устройство, начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи, основните права и свободи на гражданите, начините за собствената си промяна
  • има пряко действие и непряко действие (като основание за приемане на останалите норми в правната системa

  • Основни първични източници
    (3)

Нормативният акт (2)

  • Закони
  • приемат се (по правило) от висшето представително събрание (парламента)
  • дават правна уредба на важни и трайни социални отношения
  • закони и кодекси
  • проблемът с т. нар. органични закони
  • Подзаконови актове
  • приемат се от органите на изпълнителната власт
  • правното основание за приемането им следва от по-висок по степен акт
  • у нас
  • постановления, правилници, наредби на МС
  • правилници, наредби, инструкции на министри

  1. Основни първични източници
    (4)

Международният договор

  • Източници на международното публично право (МПП)
  • Основен източник е международният договор – съвпадане на насрещни волеизявления; може да бъде двустранен и многостранен
  • Източник на МПП е и международният обичай – правило, което въниква в резултат на продължително осъществяване на еднообразно поведение (Sein започва да се счита за Sollen)
  • Актовете на международните организации (някои ги определят като второстепенни, допълнителни)
  • Спорно е доколко принципите на МПП са самостоятелен източник на правото (ако са в международен акт или са станали обичай, те са източник на друго основание)
  • Международният договор става източник на вътрешното право, когато е изпълнена съответна процедура – у нас (чл. 5, ал. 4 от Конституцията) – подписан, ратифициран, влязъл в сила
    Основни първични източници
    (5)

Вторичното право на ЕС

  • Първично (оригинерно) право на ЕС

            това са актове по създаването и развитието на Съюза – учредителни договори, нови договори, договори за присъединяване (съгласуваната воля на държавите членки)

създадени са въз основа на международното право – това са международни договори

  • Вторично (производно) право

            – това са актове на институциите на ЕС

            – създадени са въз основа на първичното право – от органите и по реда, предвиден в него

регламентипряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство

директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му; според практиката на съда на ЕС – имат пряко действие при определени условия

решения – конкретен адресат (след Договора от Лисабон – могат да имат и общ характер), задължителни в своята цялост, директен ефект
4. Основни вторични източници на правото (1)
 Кои са те?

  • Нормативните актове за отмяна или въвеждане в сила на нормативни актове
  • Решенията на КС за установяване на противоконституционност на закони
  • Решенията на ВАС за отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове

  1. 4. Основни вторични източници на правото (2)

Характерно за всички е, че съдържат само вторични правни норми

  • Решения на КС за установяване на противоконституционност на закони
  • Решения на ВАС за отмяна на противозаконни подзаконови нормативни актове
  • Закони за ратификация и отменителни закони
  • Постановления на МС за приемане (отмяна) на правилници и наредби
    Субсидиарни преки източници на правото (1)

Кои са те?

  • Тълкувателните решения на КС
  • Тълкувателните решения на ВКС и ВАС
  • Масовите договори и нормативните съглашения
  • Вътрешните регламенти на корпоративните сдружения
  • Правният обичай
    Субсидиарни преки източници на правото (2)
  • Общото е, че с тях правоприлагащият орган задължително следва да се съобрази
  • Тълкувателни решения на КС
  • Тълкувателни решения на ОС на ВКС и ВАС
  • Масови договори
  • договори, при които едната страна предлага договора, а всяко друго лице преценява дали да стане страна по него или не (в гражданското право, в трудовото право, най-често – в търговското право)
  • пример – договорите при общи условия (чл. 298 ТЗ); т.нар. типови договори (разликата е техническа) – мобилен оператор, лизингодател, доставчик на вода или топлоенергия и т.н.
    Субсидиарни преки източници на правото (3)
  • Нормативни съглашения
  • поне една от страните е с особен статут без да е държавен орган (профсъюзи, съсловни организации)
  • сключват се в обществен интерес, поради което свободата на договаряне е ограничена (срок, страни, основни разпоредби)
  • има характеристиките на договор в полза на трето лице
  • примери – колективен трудов договор (чл. 50-60 от КТ); Национален рамков договор (чл. 53 от ЗЗО)
  • Вътрешни регламенти на корпоративните сдружения
  • актове на частноправни субекти
  • в миналото са били пряк източник на правото (църква, университети, гилдии)
  • имат действие по отношение на лицата в определена връзка със сдружението
  • имат действие доколкото не противоречат на основните източници на правото
    Субсидиарни преки източници на правото (4)
  • Правен обичай
  • обичаят е правило, което възниква в резултат на многократно повтаряно еднообразно поведение; обичаят може да се счита за възникнал, когато това фактическо поведение започва да се приема като дължимо
  • в МПП и МЧП, както и в някои обичайноправни системи той е основен източник на правото
  • Първа хипотеза – прилага се, когато няма нормативен акт

        Чл. 5. ГПК:

Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

  • Втора хипотеза – има значение при изясняване на волята на създателя на акта – властнически акт (грижа на добър стопанин, обикновени дребни сделки и т.н.)

        Чл. 63, ал. 2. ЗЗД:

        Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа.

        или сделка

        Чл. 20. ЗЗД:

        При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.


  • Субсидиарни непреки източници на правото
    (1)
     Кои са те? – Съдебната практика и правната доктрина

  • Субсидиарни непреки източници на правото (2)
  • Общото е, че с тях правоприлагащият орган не е длъжен да се съобрази, но може да ги ползва в процеса на аргументация
  • Съдебна практика
  • съвкупността от влезлите в сила решения в рамките на цялата съдебна система, на едно съдилище, по определн вид дела и т.н.
  • стремеж към еднообразно и предвидимо правораздаване
  • различия със съдебния прецедент – кой създава правото?
  • Правна доктрина
  • съвкупността от тези и аргументации, които се считат за верни (доказани) в рамките на правната наука
  • доктринален възглед = верен възглед
  • обхваща учебните курсове, коментарите на законодателството и съдебната практика, “чиста” доктрина (теоретично представяне на правото в исторически, социален културен и т.н. аспект)

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар