2. Казуси по публичноправни науки

18.11.2006 г.

Кирил Зарев организирал и провеждал хазартни игри без да е заплатил данъка за тази дейност, като използвал игрални съоръжения, неотговарящи  на нормите на Наредбата за изискванията за одобряване на типа и за реда за извършване на първоначални и периодични проверки на игрални съоръжения.
След извършване на съответните процесуални действия, органът по приходите Игнат Петров съставил два акта на Зарев:
1.   Акт за установяване извършеното нарушение /по ЗАНН/
2.   Ревизионен акт /по ДОПК/
На 31 май 2006 г., Петров, който извършил проверката, въз основа на първия акт, е издал наказателно постановление по ЗАНН, с което на Зарев е наложил административно наказание – глоба.
С ревизионния акт по ДОПК на Зарев е определен данък.
Наказателното постановление Зарев обжалвал пред Пловдивския районен съд. Съдът отменил наказателното постановление.
Доволен от постигнатия резултат, Зарев подал жалба пред Пловдивския окръжен съд с искане за отмяна на ревизионния акт. В жалбата си като аргумент той  посочил, че е недопустимо за едно и също нарушение да се наложат две санкции – заплащане на данък и глоба.
Междувременно, за извършено ново нарушение на визираната по-горе наредба на Зарев било наложено друго административно наказание. Адвокатът му го посъветвал да оспори определени разпоредби на наредбата, като противоречащи на норми от Закона за хазарта. За тази цел Зарев упълномощил адвоката си, който подал жалба пред Върховния административен съд. При разглеждане на жалбата, съдебен състав от ІІІ-то отделение на ВАС установил, че има несъответствие между приложими по спора разпоредби на Закона за хазарта и Конституцията, спрял  производството по делото и внесъл  въпроса за разглеждане в Конституционния съд. С определение на КС делото било допуснато за разглеждане по същество. Във втората фаза на процеса, на заседание на което присъствали 11 конституционни съдии, при провеждане на гласуването, 6 от тях гласували „за“ искането, а 5 от тях гласували „против“ искането.

Въпроси:

1.   Подлежи ли на самостоятелно обжалване актът за установяване на нарушението по ЗАНН?
2.   Правилно ли е решението на Пловдивския районен съд?
3.   Допустима ли е жалбата пред Пловдивския окръжен съд?
4.   Ако Народното събрание е приело изменения на размера на глобите в ЗАНН, с което се увеличава техния размер и промяната е в сила от месец юни 2006 г., ще породят ли тези изменения правни последици за Зарев?
5.   На какво основание и за упражняването на какъв контрол е сезиран Конституционния съд?
6.   Какви са правните последици от гласуването в Конституционния съд?
7.   Постъпилото в Конституционния съд искане има ли спиращо действие спрямо оспорените текстове на въпросния закон?

« Последна редакция: 20.06.2008, 19:29:23 от Kelli_Mutu™ »

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re: Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #2 -: 02.11.2007, 23:30:03 »

30.06.2007 г.

Лицето А.А. не е погасило в законовия срок свое данъчно  задължение, установено с ревизионен акт в размер на 10 /десет/ хиляди лева. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, б. „а“ и б. „б“ ДОПК директорът на полицията в гр. Б. е издал заповед, с която на основание чл.75, т.5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, налага принудителна административна мярка „забрана  за напускане на страната”.
А.А. е оспорило заповедта пред съответния съд. То твърди, че не е извършило данъчно нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че липсват приложени към преписката доказателства, че е подадена жалба срещу данъчно-ревизионния акт, съгласно ДОПК.
Също така жалбоподателят не е бил уведомен за започването на производството от административния орган, с което съществено е нарушено  правото му на защита.  Според него наложената принудителна мярка е назаконосъобразна.
Първоинстанционционният съд  е отменил заповедта за наложената мярка. Съдът приел, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК – лицето не е уведомено за началото на производството и това го е лишило от възможност да даде обяснения, доказателства или възражения. Съдът е преценил това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че допуснатите от органа процесуални нарушения са особено съществени.   Решението на първоинстанционния съд е оспорено пред Върховния административен съд. Органът, издал заповедта, обжалвал решението като неправилно  поради допуснато нарушение на материалния закон. Гражданинът А.А. представя възражение, че чл.75, т.5 от ЗБДС противоречи на чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария и иска ВАС да препрати делото в Конституционния съд, за да се произнесе по конституционността на законовата норма.

Въпроси:

1.   Кой е компетентният първоинстанционен съд и правилно ли е решението му? Компетентен ли е ВАС да се произнесе по оспореното пред него съдебно решение ? Обосновете се.

2.   Обжалването на ревизионния акт спира ли неговото изпълнение?

3.   Има ли правно значение оспорването на ревизионния акт по ДОПК за съдържанието на съдебното решение относно заповедта ? Обосновете се.

4.   Допустимо ли е възражението на лицето А.А. пред ВАС за противоконституционност на  посочената норма и за процесуалните действия на ВАС? Обосновете се.

5.   Могло ли е лицето А.А. да направи това възражение пред първоинстанционния съд? Обосновете се.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re: Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #3 -: 02.11.2007, 23:38:06 »

02.11.2007 г.

Със заповед на началника на Направление “Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Областна дирекция на полицията (ОДП) била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “недаване разрешение за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на лицата А.А. и Б.Б. за срок от 5 години”. Основание за издаването на заповедта е, че по време на престоя на тези лица в чужда страна било установено от компетентните органи на тази чужда държава просрочие на разрешения срок за пребиваването им в нея. Това обстоятелство било установено пред административния орган с официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) на Република България, издадено въз основа на писмо от консулството на Р България в тази страна.
Двете засегнати лица са оспорили заповедта на началника пред съответния съд. Те твърдят, че не са извършили описаното в заповедта нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъкват обстоятелството, че липсват приложени към преписката каквито и да са доказателства, изхождащи и съставени от компетентните органи на страната, нарушение на чието законодателство им се вменява. Според тях писмата на консулството на Р България до МВнР и от последното до ОДП не съдържат в себе си излагане на фактически обстоятелства, а съставляват недоказано твърдение за извършено нарушение. Освен това жалбоподателите твърдят, че наложената им ПАМ е незаконосъобразна и с оглед срока, за когото е наложена.
С решението си, постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участието на всички страни по спора, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила заповедта на началника на НДСМ.
Лицето А.А. е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд. По време на производството пред ВАС жалбоподателят А.А. е представил възражение, че чл. 76, т. 5 от ЗБДС противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р България и е поискал ВАС да внесе въпроса в Конституционния съд, с искане КС да се произнесе по конституционността/ противоконституционността на законовата норма.
Лицето Б.Б. е пропуснало срока за оспорване на решението на първоинстанционния съд по касационен ред пред ВАС. То е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека.

Указание:
Според чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност “Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: … лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство – за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи…”

ВЪПРОСИ:

1.   Какво производство е производството по оспорване на акт, с когото е наложена принудителна административна мярка?
2.   Кой е компетентният съд за разглеждане на жалбата като първа инстанция и кой – като касационна инстанция? В какви състави?
3.   Допустима ли е касационната жалба на лицето А.А.? Какви касационни основания е посочило то в жалбата си?
4.   Основателен ли е доводът за недоказаност на нарушението на двете лица? Писмото на МВнР годно доказателствено средство ли е, за да се приеме, че има основание за налагане на ПАМ?
5.   Ако ВАС отмени решението на административния съд, може ли той да реши въпроса по същество – да се произнесе по съществото на спора (спора така, както е изложен в първоначалната жалба на А.А. и Б.Б. пред първоинстанционния съд)?
6.   Какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционносъобразността на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност? Кой има право да сезира КС? Какви са действията на ВАС? Какви са правомощията и възможните действия на КС?
7.   Може ли лицето Б.Б. да оспори решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека?

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re: Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #4 -: 20.06.2008, 19:28:55 »

20.06.2008 г.

На 11. 04. 2007 г. Атанасов подал молба за издаване на административен акт в общината, където живеел и бил вписан с настоящ адрес. Компетентен орган бил кметът на общината, който по това време бил в болнични. Кметът със специална заповед разпределил функциите си между своите заместници. Атанасов проверил разпределението чрез изнесената от общинската администрация информация за промените във функционирането й и подал молбата си до указания ресорен заместник. Администрацията обаче разпределила молбата му до друг заместник, който съгласно заповедта на титуляра се занимавал с друг ресор. След като не получил нито искания акт, нито изричен отказ, подал жалба в местния Административен съд на 20. 05. 2007 г. против мълчалив отказ на заместник-кмета на общината.  Съдът с определение допуснал жалбата. Атанасов твърдял, че обжалваният мълчалив отказ е нищожен, тъй като компетентен да издаде акта е друг заместник-кмет, на когото е делегирано издаването на този вид актове.
Заради имуществените вреди, претърпени от отказа Атанасов искал да предяви иск за обезщетение.
Също така, недоволен от обслужването на общинската администрация, Атанасов решил да подаде жалба за нарушение на негови права до институция от типа „омбудсман”. При направена справка установил, че в общината има избран местен обществен посредник, който осъществява дейност вече 2 години. Въпреки този факт, Атанасов адресирал жалбата си и я изпратил директно до националния омбудсман.

ВЪПРОСИ:

1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
2. Има ли право Атанасов да поде жалба до Административния съд, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
5. Допустима ли е жалбата на Атанасов до Административния съд?
6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
8. Коя е основната функция на омбудсмана?

ОТГОВОРИ:

Цитат

1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?

Да, ако не е посочен процесуален адрес, валиден е именно настоящият – чл. 137, ал. 3 АПК.

Цитат

2. Има ли право Атанасов да поде жалба до АдС, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?

Да, съгласно чл. 148 АПК той може да подаде жалба до съда и без да е изчерпил възможността за обжалване пред административен орган. Горестоящ административен орган е областният управител – чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 1 ЗМСМА.

Цитат

3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?

Да, длъжна е, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК. Нарушенията обаче обуславят само административнонаказателна отговорност на съответните лица, но не и недействителност на актовете, ал. 3.

Цитат

4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?

Да, бил е компетентен.  Ищецът греши в квалификацията, налице е не делегиране, а заместване. Заместникът поначало има цялата компетентност на титуляра, ако няма изрична норма (каквато в случая няма). Нарушенията на вътрешните правила не се отразяват на валидността на акта, виж т. 3.

Цитат

5. Допустима ли е жалбата му до Административния съд?

Да, жалбата е допустима. Ищецът има правен интерес, защото отказът засяга неговите права и законни интереси. За момента на подаване на жалбата:
Ако жалбоподателят иска отмяна на унищожаем акт – той е поискал издаване на акт на 11. 04. 2007 г. Поначало срокът за издаване на акта 14-дневен, съгласно чл. 57, ал. 1 АПК. Актът трябва да бъде издаден до 25. 04. 2007 г., след това е налице мълчалив отказ. При мълчалив отказ срокът за подаване на жалбата се увеличава до 1 месец, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК; крайният момент за подаване на жалбата е 25. 05. 2007 г.
Ако жалбоподателят твърди, че актът е нищожен, ограничение във времето няма – чл. 149, ал. 5 АПК.

Цитат

6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?

Производството ще бъде административно, по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения” на АПК и това ще бъде административно дело пред административен съд – чл. 128, ал. 1, т. 5. Компетентен е административният съд по седалището на органа, издал оспорвания акт – чл.  133, ал. 1 и 2. Атанасов може да предяви иска в същото дело, но до края на първото заседание – чл. 204, ал. 2 АПК.

Цитат

7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?

Да, има право, съгласно Закона за омбудсмана /чл. 2 и чл. 19/, чиято уредба дава пряк достъп на гражданите до националния омбудсман. Фактът, че в общината действа обществен посредник, който се застъпва за правата на гражданите в общината /ЗМСМА,чл. 21а/, не е пречка за прякото сезиране на националния омбудсман – всеки общински съвет може /но не е задължително/ да избере обществен посредник в общината, който обаче не е териториална структура на националния омбудсман.

Цитат

8. Коя е основната функция на омбудсмана?

Основната функция на омбудсмана е да се застъпва за правата и свободите на гражданите /КРБ, чл. 91а/. Съгласно закона, Омбудсманът се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Основни принципи в дейността на омбудсмана са: независимост, публичност, бързина, безплатен и свободен достъп на всички граждани, достъп до необходимата за дейността на омбудсмана информация, поверителност по отношение на данни от личен характер, запазване на държавната, служебната и търговска тайна и др.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re: Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #5 -: 14.11.2008, 20:12:16 »

07.11.2008 г.

На 30 Юни  Антонов, в качеството си на представляващ сдружение с нестопанска цел  подал молба до председателя на държавна агенция по пътищата  за издаване на разрешителен  административен акт.
Органът следвало да се произнесе по реда на чл. 57, ал. 5 от АПК.
До 15 Юли той не получил нито искания акт, нито изричен отказ да се издаде такъв, нито уведомление че се извършват някакви действия по издаване на административен акт. Антонов изчакал още известно време за отговор и след като не получил такъв до 29 Юли, подал жалба против мълчаливия отказ на администрацията на държавната агенция пред Министерския съвет, като непосредствено по-горестоящ административен орган.
Антонов получил съобщение от МС на РБ, че жалбата му е неподведомствена на същия и следва да търси защита по съдебен ред.
На 10 август упълномощения от Антонов адвокат Х. подал жалба до Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ на административния орган.
Тричленен състав на ВАС, с определение, отхвърлил жалбата като недопустима и я препратил на АС – София-град. Антонов подал частна жалба против определението на ВАС, но 5-членният състав на ВАС потвърдил определението на 3-членния състав.
В жалбата си пред Административен съд София-град Антонов, чрез процесуалния си представител – адв. Х., поддържал тезата, че мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен.
Съдът отхвърлил жалбата, като неоснователна и в мотивите си посочил, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Антонов сметнал, че адвокатът му не е водил добре делото пред първоинстанционния съд и наел адвоката Иванов. Последният изготвил касационната жалба до ВАС срещу решението на АС–София-град, като формулирал като касационно основание за отмяната на решението, материална незаконосъобразност на административния акт. Освен това предявил и иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК, за обезщетение за понесени имуществени вреди. Адвокатът  посочил, че са нарушени и норми от Конституцията на Република България  – чл. 7 /отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица/, както и на чл. 12, ал.1  и чл. 44, ал.1 /относно сдруженията на гражданите, и чл. 4, ал.1 и 2/ принципа за правовата държава/.

ВЪПРОСИ + Отговори:

1. Има ли право Антонов да инициира административно производство?

Да, тъй като сдружението е с нестопанска цел и е юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 24 от АПК производството започва по искане на гражданин или организация. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на АПК «организация» е

2. В срок и правилно ли е адресирана жалбата на Антонов от 29.07? Би ли могъл Антонов да подаде жалбата си по административен ред?

След като административният орган е следвало да се произнесе в месечен срок, то срокът за обжалването на мълчаливия отказ е бил спазен съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Жалбата неправилно е подадена направо в МС, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 в. вр. ал. 1 от АПК изисква жалбата срещу мълчаливия отказ да се подаде в писмена форма, чрез адм. орган, чиито акт се оспорва в едномесечен срок след изтичането на срока, в който органът е следвало да се произнесе.

3. Може ли вече да се предяви иск за имуществени вреди, или моментът за това е пропуснат?

Пропуснат е моментът за подаване на иск в първото съдебно заседание – чл. 204, ал. 2 АПК. Антонов ще може да подаде жалба, но след като бъде отменен оспорваният акт – чл. 204, ал. 1.

4. Правилно ли е процедирал адв. Иванов с касационната жалба?

С касационната жалба не може да се въвежда ново правно основание за незаконосъобразност на административния акт. В касационната жалба се изтъкват само пороците на съдебното решение така, както са визирани в чл. 209 от АПК. Ето защо пред касационната инстанция следва да се поддържа като касационно основание за отмяна на решението на АС – София-град нарушението на процесуалните парвила, тъй като съдът е бил длъжен, по силата на чл. 168 от АПК, да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия за отмяна на административния акт, а е бил длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл. 146 от АПК. Като не е сторил това съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е неправилно и следва да се отмени.

5. Може ли Антонов да сезира Конституционния съд, търсейки закрила на правата  си с твърдения, че е нарушена Конституцията? Може ли да сезира Омбудсмана? 

Не може да сезира КС, тъй като нито сдружение, нито гражданин са сред правоимащите субекти според чл. 150 от КРБ. Обсъжда се de lege ferenda конституционна жалба и в България.
Антонов може да сезира Омбудсмана като физическо лице с нарушени права и свободи  /чл. 91а от КРБ, чл. 24 от ЗО/. В практиката на Омбудсмана се приемат и жалби от сдружения на гражданите, възприемани като обща воля на отделните граждани.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re: Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #6 -: 29.06.2009, 17:40:59 »

26.06.2009 г.

Общинският съвет на Община П. приел през януари 2009г. Наредба за извършване на търговска дейност, услуги и атракции на територията на общината.

През м. февруари 2009г. на юридическото лице „Х” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. е наложена имуществена санкция за неспазване на норма от тази наредба, при извършване на аткракционно представление на територията на гр. П.

Управителят на „Х” ООД оспорил имуществената санкция по съдебен ред. През м.април 2009г. съдът отменил санкцията поради особено съществени процесуални нарушения при налагането й.

Управителят на „Х” ООД оспорил и Наредбата на Общинския съвет на гр.П. като незаконосъобразна през м. Май 2009г. по съдебен ред. Съдът оставил жалбата на управителя без разглеждане, тъй като намерил, че жалбата е недопустима, тъй като оспорващият няма правен интерес от оспорването, поради факта, че седалището на фирмата не е в гр. П., а в гр. С.

Управителят възнамерявал да подаде жалба до Конституционния съд за отмяната й,  тъй като считал, че норми от Наредбата противоречат и на Конституцията на РБългария.

През това време, обаче,  Областният управител подал жалба до съответния съд, който отменил Наредбата на Общинския съвет.

ВЪПРОСИ:

1. Кой е компетентият съд да разгледа жалбата срещу имуществената санкция на фирма „Х” ООД? Обосновете се.
2. Кой е компетентият съд да разгледа жалбата, подадена от  управителя на фирма „Х” ООД  срещу Наредбата на Общинския съвет? Обосновете се.
3. Има ли право управителят на „Х” ООД да оспорва Наредбата на ОС, след като седалището на фирмата не е в този град, но е извършила представлението в този град?
4. Може ли управителят  да обжалва разпореждането на съда за недопускане на жалбата му срещу Наредбата, и ако може – по какъв ред? Обосновете се.
5. Може ли управителят да подаде жалба до Конституционния съд на РБългария срещу Наредбата на общинския съвет? Обосновете се.
6. Има ли компетентност Областният управител да  оспори Наредбата на ОС, издадена в нарушение на закона и пред кой съд? Обосновете се.

ОТГОВОРИ:

1. Районен съд, на основание чл.59 от ЗАНН, в района на който е извършено нарушението, тъй като имуществената санкция е предвидена в чл.83 от ЗАНН като вид административна санкция спрямо юридическите лица и се налага и оспорва по реда на ЗАНН.

2. Административният съд, в района на който се намира общината, в състав от 3 съдии на основание  чл. 191, ал. 2 от АПК.

3. Да, има това право. На първо място, няма ограничение, че нежители/ЮЛ със седалище в общината да нямат право да обжалват такива нормативни актове.  На второ място, трябва да докаже конкретен правен интерес (че са засегнати или могат да бъдат засегнати)  – например, че има намерение да извършва търговска дейност или услуги, или че извършва такава, и че Наредбата нарушава правата и интересите на ФЛ или ЮЛ.

4. Да.  Може да обжалва с частна жалба по реда на чл.160  и Глава Тринадесета от АПК.

5. Не, тъй като на КС  са подсъдни само закони, но не и подзаконови нормативни актове, в това число и на органи на местната власт.

6. Областният управител може да оспорва Наредби пред съответния административен съд или да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет. Областният управител не може да отменя актовете на Общинския съвет и съдът ще трябва да обяви нищожност на евентуална заповед на областния управител, ако ОУ отмени сам наредбата на ОС.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #7 -: 17.05.2010, 12:03:01 »

06.11.2009 г.

А.А., заместник-кмет на община, на връщане от работа в нарушение на ограничение на скоростта извършил пътно-транспортно произшествие. В резултат на ПТП лицето Б.Б. получило телесни повреди, а неговото лично МПС било сериозно повредено. Б.Б. получил медицинско свидетелство за телесните си повреди, упълномощил сина си Г.Б. да го представлява пред съдилищата и администрацията и напуснал България. Административнонаказващият орган не бил сезиран с искане за обезщетяване на причинени вреди и не се произнесъл по въпроса за обезщетение в наказателното постановление, с което било наложено административно наказание на А.А. Синът Г.Б. обжалвал пред райония съд наказателното постановление в частта му, в която според него административнонаказващият орган е трябвало да определи обезщетение, и поискал  искът за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди да се разгледа в същото административнонаказателно производство по обжалването на постановлението. Районният съд отхвърлил жалбата на Г.Б. като недопустима и прекратил производството.
Тогава Г.Б. предявил жалба пред Административния съд по Глава Единадесета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу общината, в която А.А. бил заместник-кмет. С жалбата пред Административния съд Г.Б. поискал общината да обезщети имуществените и неимуществени вреди, претърпени от неговия доверител, баща му Б.Б, в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице на общината. Правен представител на общината възразил, че  в момента на извършване на ПТП, А.А. не е извършвал служебните си задължения, следователно не може да се води административно дело за обезщетение по Глава Единадесета на АПК и ЗОДОВ, а гражданско дело за търсене на обезщетение на общо основание по реда на ГПК.

Б.Б. се върнал от чужбина и сезирал Омбудсмана на Република България, с молба Омбудсманът да внесе искане в Конституционния съд за установяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 56 от ЗАНН.

ВЪПРОСИ:

1.   По какъв ред може да се направи искане за причинени вреди от административно нарушение и правилно ли е определението на Районния съд за отхвърляне на жалбата на Г.Б. като недопустима?
2.   Може ли Г.Б. да представлява баща си пред Административния съд и да предявява иск за неимуществени вреди?
3.   Правилно ли общината е посочена като ответник по жалбата?
4.   Кой е компетентният Административен съд да разгледа жалбата за обезщетение срещу общината?
5.   Има ли основание представителят на общината да твърди, че дело по Глава Единадесета АПК и ЗОДОВ е недопустимо, тъй като клиентът му в момента на ПТП не е извършвал служебни задължения?
6.   Какви са били процесуалните възможности на Г.Б., респ. Б.Б да атакуват акта на районния съд, с което делото е прекратено, ако са смятали, че то не е правилно?
7.   Компетентен ли е омбудсманът да сезира КС? Кои органи могат да отправят искане към Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закони?

ОТГОВОРИ:

1.   ЗАНН чл. 45, 55, 57, 59. Районният съд правилно е отхвърлил жалбата с искането за обезщетение като недопустима, тъй като в административнонаказателното производство пред районния съд се разглеждат само оспорвания срещу наказателното постановление, а с него не е присъдено обезщетение за причинени вреди, нито административнонаказващият орган се е произнасял по такъв въпрос.

2.   Може ли Г. да представлява баща си пред Административния съд и да предявява иск за неимуществени вреди? – Да, съгласно чл. 32, т. 2 ГПК в. вр. чл. 144 АПК. Ограниченията на ЗОДОВ за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди не са относими към този случай.

3.   Правилно ли общината е посочена като ответник по жалбата? – Да, съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 14 ЗМСМА общината има качество на юридическо лице.

4.   Чл. 7 ЗОДОВ – Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения… Също така:  Г.Б. може да предявява жалбата пред Административния съд по постоянен адрес на баща си, съгласно чл. 133, ал. 2 АПК иск за обезщетение може да се предяви пред съд по адрес на жалбоподателя, ако не свързан с оспорване на административен акт.

5.   Има ли основание общината да твърди, че дело по Глава Единадесета АПК и ЗОДОВ е недопустимо, тъй като клиентът му в момента на ПТП не е извършвал служебни задължения? – да се отчетат разсъжденията на студента за тълкуванието на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причиняване на вреди „по повод изпълнение на административна дейност”. Приложима ли е логиката на съдилищата по трудови дела, че има трудова злополука при отиване и връщане от работа по обичайния маршрут на лицето?

6.   Ако страната в производството е недоволна от определението на съда за прекратяване на производството, определението може да бъде обжалвано с частна жалба по чл.229 АПК и реда на Глава Тринадесета АПК.

7.   Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България, Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Омбудсманът лично може да направи искане пред Конституционния съд да се произнесе за установяване на пративоконституционност на закон или законова норма, ако се засягат права и свободи на граждани – това негово правомощие е в разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от Конституцията на РБ.

Осъществявавайки своята дейност, омбудсманът може да уведоми органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, за да бъде сезиран от тях Конституционният съд – това е в залегнало в чл. 19, ал. 1, т. 7 от Закона за омбудсмана.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #8 -: 26.06.2010, 09:47:12 »

25.06.2010 г.

Дружеството Х. ООД, което извършвало дейност по преработка и рециклиране на отпадъци от МПС, подало искане до Министъра на околната среда и водите (МОСВ) за издаване на разрешение на организация по оползотворяване на отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. Искането било подадено на 21. 02. 2008 г. На 18. 03. 2008 г. министърът изискал представяне на допълнителни документи, съобразно чл. 63, ал. 2 и 3 ЗУО, които били представени на 12. 04. 2008 г. След това органът не издал нито разрешение, нито мотивиран отказ, както изисква чл. 64, ал. 1 ЗУО.
На 30. 08. 2008 г. Х. ООД подало жалба до тричленен състав на Върховния административен съд срещу мълчалив отказ на МОСВ. Съдът намерил, че жалбата е просрочена, и я оставил без разглеждане. Х. ООД направило искане за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 АПК. Представителят на Х. ООД твърдял, че съгласно чл. 63, ал. 2 ЗУО компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо, а съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация МОСВ издава или мотивирано отказва издаването на разрешение. Според представителя на дружеството,  МОСВ е упражнил правото си да изиска еднократно допълнителни документи, но след това не е издал изричен акт, както изисква ЗУО. Той счита още, че това е поведение на администрацията,  въвело в заблуждение Х. ООД, което е основание по чл. 161, ал. 1 АПК да се постанови възстановяване на срока за обжалване. Тричленният състав на ВАС не приема довода, че непроизнасянето в срок по ЗУО е поведение на административния орган, което въвежда в заблуждение жалбоподателя, и отхвърля искането.
Х. ООД обжалва акта на тричленния състав със същите доводи пред петчленен състав на Върховния административен съд. В допълнение към тях то твърди, че всички изискуеми документи са били дължимо подадени пред МОСВ, компанията е отговаряла на законовите изисквания и министърът е бил длъжен да издаде разрешение, съгласно ЗУО. Процесуалният представител на Х. ООД подал и жалба до Омбудсмана на РБългария по повод неправомерното поведение на административния орган.

ВЪПРОСИ:

1.   Действително ли е просрочена жалбата на Х. ООД?
2.   Следва ли петчленният състав да допусне, че непроизнасянето в срок на МОСВ, след като е поискал допълнителни документи, е подвеждащо поведение на администрацията и е основание по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване?
3.   Какъв акт е издал тричленният състав на ВАС по искането за възстановяване на срока  и по какъв ред се обжалва той?
4.   Освен искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване, имало ли е Х. ООД друг механизъм за защита срещу мълчаливия отказ на МОСВ?
5.   Основателен ли е доводът, изтъкнат пред петчленния състав на ВАС, че компанията е отговаряла на законовите изисквания, подала е необходимите документи и МОСВ е трябвало да издаде исканото разрешение и не е имал правото на мълчалив отказ?
6.   При надлежно сезиране на Омбудсмана какви са правомощията му по жалба срещу поведение на административен орган? В казуса Омбудсманът надлежно ли е сезиран?

********************************************
Закон за управление на отпадъците, ДВ, бр. 86 от 2003 г.

Чл. 63. (1) Органът по чл. 62, ал. 1 (МОСВ) преценява дали заявлението за издаване на разрешение отговаря на изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62.
(3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.
(4) В срок до един месец от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.

Чл. 64. (1) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.

ОТГОВОРИ:

1.   Действително ли е просрочена жалбата на Х. ООД?
Да. Производството започва на 21. 02. 2008 г. с подаване на молбата до МОСВ, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК. Министърът може да поиска представяне на допълнителни документи в едномесечен срок, съгласно чл. 63, ал. 2 и 3 ЗУО; изискването е направено на 18. 03. 2008 г. и е в установения срок. Х. ООД е длъжно да представи документите в едномесечен срок от изискването, съгласно чл. 63, ал. 4 ЗУО; то ги подава на 12. 04, в установения срок.  След това органът е длъжен да издаде разрешение или мотивиран отказ в двумесечен срок от получаване на допълнително представените документи, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО. Крайният срок за произнасяне е 12. 06. Непроизнасянето в срок е мълчалив отказ, съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Обжалване на мълчалив отказ се допуска в едномесечен срок, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, тоест крайният момент за подаване на жалбата е 12. 07. Жалбата обаче е подадена на 30. 08., следователно е просрочена.

2.   Следва ли петчленният състав да допусне, че непроизнасянето в срок на МОСВ, след като е поискал допълнителни документи, е заблуждаващо поведение на администрацията и е основание по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване?
Не, издаването на мълчалив отказ чрез неиздаване на акта в дължимия срок е възможност за администрацията по чл. 58, ал. 1 АПК и не може да се приеме, че изрично предвидена от закона възможност е заблуждаващо поведение на административния орган

3.   Какъв акт е издал тричленният състав на ВАС по искането за възстановяване на срока  и по какъв ред се обжалва той?
Тричленният състав на ВАС е издал определение за отхвърляне на искането на Х. ООД за възстановяване на срока на обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 161, ал. 3. Това става по реда на Глава тринадесета, пред петчленен състав на ВАС, тъй като съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определението прегражда по-нататъшното развитие на производството.

4.   Освен искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване, имало ли е Х. ООД друг механизъм за защита срещу мълчаливия отказ на МОСВ?
Да, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административен акт може да се обжалва без ограничение във времето с искане за обявяване на нищожност.

5.   Основателен ли е доводът, изтъкнат пред петчленния състав на ВАС, че компанията е отговаряла на законовите изисквания, подала е необходимите документи и МОСВ е трябвало да издаде исканото разрешение и не е имал правото на мълчалив отказ?
Не, това е довод по съществото на казуса, докато настоящото производство е само по процесуални въпроси. В него не се спори за законосъобразността на издадения акт, а за допустимостта на жалбата на Х. ООД.

6.   При надлежно сезиране на Омбудсмана какви са правомощията му по жалба срещу поведение на административен орган? В казуса Омбудсманът надлежно ли е сезиран?
Съгласно Закона за омбудсмана, той приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
Ако бъде надлежно сезиран, омбудсманът има правото да прави проверки по постъпилите жалби и сигнали. Той отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи и техните администрации. Омбудсманът може също така да посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им – тоест да извършва посредническа дейност. Освен това той има право да прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите на гражданите.
В настоящия казус обаче омбудсманът не е надлежно сезиран. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 24 от Закона за омбудсмана, според който жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. В конкретния случай, Х ООД няма право да сезира омбудсмана, защото е юридическо лице.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #9 -: 29.11.2010, 20:41:46 »

29.10.2010 г.

Гръцката фирма “A” осъществява търговска дейност чрез място на стопанска дейност в Р България.
През м. ноември 2008 г. тя сключва договор за  прехвърлянето на данъчните си задължения на ЕТ “Иванов” от гр. Б.
През м. май 2009г. органите по приходите към ТД на НАП, гр. Б. извършват данъчна ревизия и съставят ревизионен акт за дължими данъци през 2008 г. в размер на 30 000 /тридесет  хиляди/ лв.
Фирма “ A” чрез адвоката си  подава жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б., като възразява, че фирмата е прехвърлила данъчните си задължения на ЕТ “ Иванов” и отказва да изпълни същите.

ВЪПРОСИ:

1.Подлежи ли  на облагане гръцката фирма “A” в РБългария? Какво е конституционноправното основание за отговора ?
2.Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
3. Може ли да се цедират публични вземания?
4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма “A”?
5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр.Б и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #10 -: 26.06.2011, 12:31:32 »

24.06.2011 г.

Лицето А, собственик на автомобил с рег. номер С 1508 МА, бил лишен временно от правото да управлява МПС за нарушение на правилата за движение по пътищата. Поради тази причина А. предоставил управлението на автомобила на своя приятел Б., който притежавал отскоро правоспособност за управление на МПС. В същото време  А.  се возел в автомобила на предната седалка и му давал указания.
Управлявайки автомобила,  водачът Б. излиза от пътното платно с превишена скорост над нормативно допустимата  и нанася незначителни повреди на оградата на двор, собственост на В.
Органите на КАТ съставили на място  акт  за установяване на извършено нарушение от  водача Б., като вписали също в акта, че  липсва документ за платен данък МПС, съобразно Закона за местните данъци и такси.
Два месеца след издаването на констативния акт за извършено нарушение  Б. получил наказателно постановление.
Според постановлението той  е извършил административно нарушение „управляване на МПС с превишена скорост” и причиняване на пътно-транспортно произшествие, което е наказуемо съгласно Закона за движение по пътищата.
В наказателното постановление не е било взето отношение спрямо причинената вреда и евентуално обезщетение за нея.
Б. оспорил наказателното постановление пред съда.
Той твърдял, че:
1/ е управлявал чужд автомобил и
2/ в акта  за установяване на извършеното нарушение е посочено, че нарушението е извършено с МПС с регистрационен номер С 1508 ВА, което, според него, само по себе си прави незаконосъобразно наказателното постановление.
Съдът отхвърлил жалбата. Б. подал касационна жалба против това съдебно решение.

ВЪПРОСИ:

1. Пред кой съд лицето може да подаде жалба против наказателното постановление и пред кой съд – касационна жалба? Обосновете се.
2. Законосъобразно ли е издаденото наказателно постановление за посоченото нарушение? Обосновете се.
3. Как и къде В. може да защити правата си за причинените му щети  по реда на ЗАНН. Обосновете се.
4. Ако органите на КАТ намерят  деянието за маловажно, какви правомощия имат те? Обосновете се.
5. Трябва ли органите на КАТ да издадат наказателно постановление на собственика на автомобила А. за другото нарушение – неплатен данък МПС, по чл. 52 от ЗМДТ. Обосновете се.

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #11 -: 01.11.2011, 10:03:06 »

21.10.2011 г.

Областният управител на С. област оспорва пред Административен съд – С.  Решение № 25/2011 г. на Общинския съвет на гр.С,  с което е била приета за 2011 г. организация на работата на детските градини на територията на общината през летните месеци, на базата на дежурни детски градини, въз основа на подадени заявления от родителите.
Двама родители подават до Областния управител сигнал срещу решението с оплакването, че не са подали заявление детето им да бъде прието в детска градина през летните месеци поради неузнаването на тази възможност.
Областният управител като оспорва Решението на Общинския съвет, изтъква следните аргументи:
1.  решението  има характера на общ административен акт, при което е следвало да бъдат спазени изискванията за публично оповестяване чрез средствата за масова информация.
2.  нарушено е правото на родителите да присъстват и да бъдат изслушани, когато се решават въпроси, засягащи права и интереси на детето.
Административният съд – С. се произнася с решение, с което отменя решението на Общинския съвет, като приема, че оспореното решение на Общинския съвет има характер на общ административен акт.
В мотивите съдът счита, че няма доказателства за спазване на разпоредбите на раздел ІІ на глава V от АПК, относно уведомяване и даване на възможност за участие на заинтересованите лица при обсъждане на проекта на акта.
Общинският съвет на С, чрез процесуалния си представител , е подал касационна жалба срещу решението на Административен съд – С.  В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на съдебното решение, като са посочени само две касационни основания. Също така е посочено, че двамата родители са имали възможност да узнаят, при ежедневното посещение на детската градина, прибирайки от нея детето си.

ВЪПРОСИ:
1. Законосъобразен ли е акта на Общинския съвет?
Обосновете се.
2. Може ли областният управител да оспори акта на Общинския съвет?
Обосновете се.
3. Какви процесуални действия могат да извършват родителите и какъв е техния статут в процеса по издаване на акта и в процеса по оспорването му?
Обосновете се.
4. Кои са основанията за касационно оспорване? Какво или какви касационни основания могат да бъдат посочени от Общинския съвет?
Обосновете се.
5. Как следва да се произнесе Върховният административен съд?
Обосновете се.
6. Ако ВАС отхвърли жалбата, може ли да се сезира Омбудсмана на РБългария и от кого?

Активен

Kelli_Mutu™

• Администратор
• Неактивен
• Публикации: 2750
• Юридически факултет

Re:Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ – ПУ

« Отговор #12 -: 01.07.2012, 00:29:39 »

29.06.2012 г.

Счетоводителят К.М. от град Б. причинил вреди на „Космос“ АД (с публично имущество). Те били установени при извършена финансова инспекция по ЗДФИ и на счетоводителя (като МОЛ) бил съставен акт за начет в размер на 875 лв. В срока за възражение по ЗДФИ срещу акта за начет, счетоводителят възразил, че причинените вреди на „Космос“ АД са в резултат на изпълнение на заповед на председателя на Съвета на директорите и поискал да бъде освободен от имуществена отчетническа отговорност. В архива на АД обаче такава писмена заповед не била намерена от финансовия инспектор.
Междувременно органите по приходите извършили данъчна ревизия на К.М. и установили, че той е извършвал счетоводни услуги на ЕТ, доходите от които не е декларирал в ТД на НАП. Инспекторът по приходите му съставил ревизионен акт (РА) по чл. 112 ДОПК за дължим данък върху доходите в размер на 1255 лв. За неоказване съдействие на органите по приходите при извършване на данъчната ревизия на К.М. била наложена и глоба в размер на 384 лв.
През процесния период К.М. купил лек автомобил „Мерцедес“ на лизинг.
К.М. обжалвал съставените му актове. Същевременно подал молба до президента на РБ да опрости наложените му публични вземания, поради затруднено материално положение.

ВЪПРОСИ:

1.   Кои са основанията за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност?
2.   Кой е компетентният орган по приходите да издаде РА?
3.   Определете подсъдността на жалбите на К.М. срещу акта за начет, РА и наказателното постановление.
4.   Може ли да се съединят производството по акта за начет и обжалваното наказателно постановление? (обосновете отговора си)
5.   Може ли да се съединят производството по обжалване на РА и на наказателното постановление? (обосновете отговора си)

 

Казусът по Публично Правни Науки от СУ

от desita21bg » 17 Дек 2006, 12:03

Казус :

Иванов обжалвал наредбата на Министерския Съвет за телефонизацията , защото според него е издадена от некомпетентен орган и трябва да бъде отменена. Въпреки че той нямал телефон и не бил лично засегнат от издадената наредба, той подал жалба директно до ВАС. Председателят на ВАС оставил жалбата без разглеждане на Иванов като недопустима поради липса на правен интерес от обжалжането на акта. Иванов решил да обжалва определението на председателя на ВАС с частна жалба пред 3 членен състав на ВАС, който отменил определението, скоето жалбата се оставя без разглеждане и посъветвал Иванов да подаде жалбата си чрез органа, издал акта.

Последна промяна desita21bg на 17 Дек 2006, 12:55, променена общо 1 път

от desita21bg » 17 Дек 2006, 12:04

Ето и въпросите заедно с моите отговори:
Въпроси:
1. От кой момент и в какъв срок може да се обжалва наредбата?
2. Доказва ли се правен итерес при обжалване на наредбата пред ВАС?
3. На какво основание се обжалва наредбата пред ВАС?
4. Ограничен ли е ВАС от посоченото основание?
5. Правилно ли ВАС е указал на Иванов, че трйабва да подаде жалбата си чрез орагана издал акта?
6. Участва ли прокурор при обжалването на наредбата от Иванов?
7. Какъв състав на ВАС трябва да разгледа жалбата срещу наредбата и частната жалба?
Отговори:
1. Наредбата е нормативен административен акт, затова моментът от който може да бъде обжалвана е моментът на влизането й в сила- 3 дни след обнародването,освен ако не е посочен по-дълъг срок. Наредбата може да бъде обжалвана без ограничение във времето, защото е нормативен акт.
2. Доказването на правен интерес е различно за различните инициатори на производството пред ВАС. Прокурорът не следва да доказва интерес – той участва в процеса в защита на законноста, обществения интерес. Когато производсвото е образувано по инициатива на граждани въпросът е дискусионен. В ЗВАС няма текст, който изрично да допуска обвалване на административни актове без да има интерес от това. Но в практиката на ВАС поради естеството на нормативните актове ( засягат неограничен и неопределен брой адресати) се презумира наличието на правен интерес от всеки гражданин или организация, като целта е да се установи сигурност в правния ред и да не се допусне съществуването на незаконосъобразни нормативни актове.
3. Какво е основанието за отмяна на наредбата? ВАС преценява законосъобразността на акта съгласно чл.12 ЗВАС – дали отговаря на 5 те изисквания. Но в случая според мен издадената наредба е нищожна , защото е издадена от некомпетентен орган и ВАС няма какво да отменя , просто ще обяви нищожността й.
4. Ограничен ли е ВАС с посочените в жалбата основания? Не, ВАВ не е касационна инстанция, а контролно-отменителна. Когато се обжалват нормативни адм актове производството е 1 инстанционно и ВАС проверява законосъобразността на акта според 5те изисквания посочени в чл12 ЗВАС. Ако е налице прориворечие с някое от тях, ВАС отменя акта независимо дали е посочено в жалбата или протеста.
5. Правилно ли3 членният състав наВАС е указал на Иванов да подаде жалбата си чрез органа издал акта? Да, правилно е указанието –чл.16 ЗВАС.
6. Участва ли прокурор в производството пред ВАС по жалбата на Иванов? Никъде в ЗВАС не е предвидено задъжително участие на прокурор,но съгласно чл16 от АПК, към който препраща ЗВАС за неуредени въпроси няма пречка прокурорът да встъпи в производството в обществен итерес( да се отмени незакония акт).

7. Какъв състав трябва да разгледа жалбата на Иванов срещу наредбата и срещу частната жалба? Петчленен състав (чл23 ЗВАС) разглежда жалби срещу нормативни административни актове на МС, министри….Петчленен състав се произнася по частната жалба на Иванов (чл20 (3) от ЗВАС)

от desita21bg » 17 Дек 2006, 12:06

Моля споделете вашите виждания за решаването на казуса?

от gega » 17 Дек 2006, 12:22

По т. 2 не е дискусионен, а всеки правен субект има правен интерес – защо? – ти самата си отговорила.
По т. 4 – „ВАС не е касационна инстанция, а контролно-отменителна“ – това направо ме покърти:))))))))))) Я, да видим кой не е научил добре гражданския и наказателния процес. Касационна и контролно-отменителна са идентични понятия.
По т. 5 – не зная кой е съставителя на казуса, но недопустима жалба не се отхвърля, а се оставя без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство се прекратява. Но може би пък това да е била целта на занятието, вие самите да достигнете до този извод. Наистина компетентен да разгледа частната жалба срещу такова определение е 5-членен състав.
А и като отмени порочния акт, съдът няма какво да указва на жалбоподателя да подава жалбата чрез МС, защото вече е сезиран с правния спор, а трябва служебно да образува съдебно производство и да изиска СЛУЖЕБНО от органа, чийто акт е подложен на съдебен контрол да окомплектова цялата административна преписка (то пък при НА каква ли и административна преписка). Така е правилно да се постъпи, а какво се получава на практика – това е друг въпрос.

А относно останалите отговори и аз мисля така.

Re: КАЗУС по ППН от Държ. изпит (18.11.06 г.)

« Отговор #6 -: 20.06.2008, 16:57:56 »

На 11. 04. 2007 г. Атанасов подал молба за издаване на административен акт в общината, където живеел и бил вписан с настоящ адрес. Компетентен орган бил кметът на общината, който по това време бил в болнични. Кметът със специална заповед разпределил функциите си между своите заместници. Атанасов проверил разпределението чрез изнесената от общинската администрация информация за промените във функционирането й и подал молбата си до указания ресорен заместник. Администрацията обаче разпределила молбата му до друг заместник, който съгласно заповедта на титуляра се занимавал с друг ресор. След като не получил нито искания акт, нито изричен отказ, подал жалба в местния Административен съд на 20. 05. 2007 г. против мълчалив отказ на заместник-кмета на общината.  Съдът с определение допуснал жалбата. Атанасов твърдял, че обжалваният мълчалив отказ е нищожен, тъй като компетентен да издаде акта е друг заместник-кмет, на когото е делегирано издаването на този вид актове.
Заради имуществените вреди, претърпени от отказа Атанасов искал да предяви иск за обезщетение.
Също така, недоволен от обслужването на общинската администрация, Атанасов решил да подаде жалба за нарушение на негови права до институция от типа „омбудсман”. При направена справка установил, че в общината има избран местен обществен посредник, който осъществява дейност вече 2 години. Въпреки този факт, Атанасов адресирал жалбата си и я изпратил директно до националния омбудсман.

Въпроси:
1.   Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
2.   Има ли право Атанасов да поде жалба до Административния съд, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
3.   Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
4.   Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
5.   Допустима ли е жалбата на Атанасов до Административния съд?
6.   Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
7.   Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
8.   Коя е основната функция на омбудсмана ?

Отговори:
1.   Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
Да, ако не е посочен процесуален адрес, валиден е именно настоящият – чл. 137, ал. 3 АПК.

2.   Има ли право Атанасов да поде жалба до АдС, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
Да, съгласно чл. 148 АПК той може да подаде жалба до съда и без да е изчерпил възможността за обжалване пред административен орган. Горестоящ административен орган е областният управител – чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 1 ЗМСМА.

3.   Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
Да, длъжна е, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК. Нарушенията обаче обуславят само административнонаказателна отговорност на съответните лица, но не и недействителност на актовете, ал. 3.

4.   Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
Да, бил е компетентен.  Ищецът греши в квалификацията, налице е не делегиране, а заместване. Заместникът поначало има цялата компетентност на титуляра, ако няма изрична норма (каквато в случая няма). Нарушенията на вътрешните правила не се отразяват на валидността на акта, виж т. 3.

5.   Допустима ли е жалбата му до Административния съд?
Да, жалбата е допустима. Ищецът има правен интерес, защото отказът засяга неговите права и законни интереси. За момента на подаване на жалбата:
1.   Ако жалбоподателят иска отмяна на унищожаем акт – той е поискал издаване на акт на 11. 04. 2007 г. Поначало срокът за издаване на акта 14-дневен, съгласно чл. 57, ал. 1 АПК. Актът трябва да бъде издаден до 25. 04. 2007 г., след това е налице мълчалив отказ. При мълчалив отказ срокът за подаване на жалбата се увеличава до 1 месец, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК; крайният момент за подаване на жалбата е 25. 05. 2007 г.
2.   Ако жалбоподателят твърди, че актът е нищожен, ограничение във времето няма – чл. 149, ал. 5 АПК.

6.   Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
Производството ще бъде административно, по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения” на АПК и това ще бъде административно дело пред административен съд – чл. 128, ал. 1, т. 5. Компетентен е административният съд по седалището на органа, издал оспорвания акт – чл.  133, ал. 1 и 2. Атанасов може да предяви иска в същото дело, но до края на първото заседание – чл. 204, ал. 2 АПК.

7.   Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
– Да, има право, съгласно Закона за омбудсмана /чл. 2 и чл. 19/, чиято уредба дава пряк достъп на гражданите до националния омбудсман. Фактът, че в общината действа обществен посредник, който се застъпва за правата на гражданите в общината /ЗМСМА,чл. 21а/, не е пречка за прякото сезиране на националния омбудсман – всеки общински съвет може /но не е задължително/ да избере обществен посредник в общината, който обаче не е териториална структура на националния омбудсман.

8.   Коя е основната функция на омбудсмана ?
– Основната функция на омбудсмана е да се застъпва за правата и свободите на гражданите /КРБ, чл. 91а/. Съгласно закона, Омбудсманът се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Основни принципи в дейността на омбудсмана са: независимост, публичност, бързина, безплатен и свободен достъп на всички граждани, достъп до необходимата за дейността на омбудсмана информация, поверителност по отношение на данни от личен характер, запазване на държавната, служебната и търговска тайна и др.

Примерното решение е от асистент Пехливанов.

п.п Само че по 4 въпрос не съм много съгласен. Чл 39 ЗМСМА казва ,че кметът определя функциите на зам.кметовете.  В казуса е казано ,че със заповедта кметът РАЗПРЕДЕЛИЛ своите функции между своите заместници. Тоест , ако да речем кметът е имал 5 функции – 2 е дал на единия кмет , 2 на друг и прочие. Не е казано ,че кметът просто е издал заповед за  заместване от зам. кметовете , а че освен това е определил функциите им в периода на  това заместване.

 

29.10.2010 г.
Гръцката фирма „A“ осъществява търговска дейност чрез място на стопанска дейност в РБългария.
През ноември 2008 г. тя сключва договор за прехвърлянето на данъчните си задължения на ЕТ „Иванов“ от гр. Б.
През май 2009 г. органите по приходите към ТД на НАП, гр. Б. извършват ревизия и съставят ревизионен акт за дължими данъци през 2008 г. в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лв.
Фирма „A“ чрез адвоката си подава жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б., като възразява, че фирмата е прехвърлила данъчните си задължения на ЕТ „Иванов“ и отказва да изпълни същите.

ВЪПРОСИ:
1. Подлежи ли на облагане гръцката фирма „A“ в РБългария? Какво е конституционноправното основание за отговора?
2. Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
3. Може ли да се цедират публични вземания?
4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма „A“?
5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б. и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?

ОТГОВОРИ:
1. Подлежи ли на облагане гръцката фирма „A“ в РБългария? Какво е конституционно-правното основание за отговора?
2. Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
Да, поодлежи на облагане с корпоративен данък.
Понятието МСД е създадено от законодателя за целите на корпоративното подоходно облагане – данък върху печалбата. МСД е правна конструкция, чрез която дейността на чуждестранните ЮЛ на територията на РБ да може да се облага по реда на ЗКПО.

3. Може ли да се цедират публични вземания?
Не, не може да се цедират, има изрична законова забрана. Чл. 190 ДОПК забранява цесията на публични вземания. Тази забрана се отнася не до публични задължения, а до публични вземания. Носител на публичното вземане е държавата.

Носител на публичното задължение е лицето посочено като длъжник в Акта за установяване на публично вземане (Декларация,Ревизионен акт, НП и др.) по чл. 209 ДОПК.
Няма законна пречка всяко трето лице да изпълни чуждо публично задължение, без значение мотивите. Спрямо държавата обаче са недействителни прехвърлянията на публични задължения. Държавата (НАП) не е обвързана от такова прехвърляне, НАП търси вземането си от длъжника в Акта за публично вземане (в случая Ревизионният акт).

4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма „A“?
Не, нито възраженията са основателни, нито жалбата има правно основание.
„Договор за прехвърляне на данъчни задължения“ от фирма Х на фирма У няма никаква сила за държавата (НАП) и не я ангажира по никакъв начин.

5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б. и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
Ревизионният акт подлежи на обжалване по административен и по съдебен ред. Решаващ орган при административното обжалване е Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – чл. 152, ал. 2 ДОПК.
По съдебен ред Ревизионният акт подлежи на обжалване само в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган – чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Обжалването на Ревизионния акт не спира неговото изпълнение (чл. 153, ал. 1; чл. 157, ал. 1), освен ако жалбоподателят представи обезпечение в размера на главницата и лихвите…

7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?
Срещу фирма „A“ на която е издаден Ревизионният акт и която фигурира като длъжник в същия.
Фирма ЕТ „Иванов“ е изцяло неотговорна пред НАП за задълженията на фирма „A“.

« Последна редакция: 31.03.2015, 20:04:18 от Etere »

Активен

Etere

• Неактивен
• Публикации: 5

Re: Казуси

« Отговор #3 -: 22.09.2015, 18:00:27 »

Публичен изпълнител предприел действия по принудително изпълнение върху имуществото на Иванов, който не заплатил 25 000 лв. публично задължение – резултат от осъществяваната от него дейност като ЕТ. За тази цел публичният изпълнител наложил възбрана върху единствения апартамент на Иванов, в който живеел със съпругата си и двете си пълнолетни деца. Апартаментът е с площ 110 кв.м. Тъй като се намирал в провинцията, цената му била 15 000 лв. Публичният изпълнител наложил възбрана и върху нива от 10 дка – собственост на Иванов и с данъчна оценка в размер на 7500 лв. Нивата се обработвала от друго лице по договор за наем. Публичният изпълнител наложил запор върху пенсията на Иванов в размер 290 лв.
Апартаментът бил придобит по време на брака, а нивата получил в наследство. Недоволен от действията на публичният изпълнител, Иванов предприел действия по защита.
ВЪПРОСИ:
1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?

1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
Обезпечителният запор се налага като обезпечение, а изпълнителният – като изпълнително действие. Разликата е, че при обезпечението, вещта си остава в патримониума на длъжника, но с нея не могат да се извършват разпоредителни действия. При изпълнителния запор, вещта се описва, продава и парите се превеждат по сметка на публичния изпълнител. Във всички случаи на принудинелно изпълнение на длъжника се изпраща Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК и се изчаква 7-дневния срок по него, преди каквито и да било изпълнителни действия да се предприемат.

2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
С постановление съгласно чл. 200 ДОПК. Неразделна част от постановлението за налагане на обезпечителни мярки е запорното съобщение (при запор на банкови сметки и МПС-та), или протоколът за извършен опис (при запор на движими вещи и стоки в оборот).

3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
Чл. 213 ДОПК регламентира, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, както и че вземането може да бъде удовлетворено от което и да било отделно имущество на длъжника освен тези имущества, които са несеквестируеми. Изпълнение върху несеквестируемо имущество е недопустимо. Недопустимо е и налагане на обезпечителни мерки върху такова имущество – чл. 198, ал. 3 ДОПК.
В случай на неспазване разпоредбите на чл. 213 ДОПК, при налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител подлежи на административнонаказателна отговорност по чл. 276 ДОПК:
„Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лв.“

4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?
Действията на публичния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника или от трето лице пред Териториалния директор на НАП, по реда на чл. 266 ДОПК.
Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице (в случая – съпруга/-та на длъжника) със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.

« Последна редакция: 22.09.2015, 18:26:41 от Etere »

Активен

Etere

• Неактивен
• Публикации: 5

Re: Казуси

« Отговор #4 -: 22.09.2015, 19:00:07 »

През 2010 г. Петров реализирал доход,за който следвало да заплати данък в размер на 3000 лв., който не внесъл в срок. В резултат от това органите на НАП започнали принудително изпълнение за това вземане. Петров не разполагал със собствени недвижими имоти, нито с движими вещи, с които да погаси дълга. Доходът бил реализиран от литературно произведение и Петров вече бил изхарчил парите. Той обаче бил дал парични заеми на свои познати – 1500 лв. на единия, и 2500 лв. на другия. Органите на НАП установили съществуването на тези облигационни отношения, по които Петров бил страна-кредитор и наложили запор върху вземанията. След получаването на запорните съобщения, единият от тях му върнал дължимите 2500 лв., които Петров укрил. Тогава органите на НАП насочили своите действия срещу имуществото на платилия на Петров негов длъжник, извършили опис на лекия му автомобил, който продали за 5000 лв., като с тях погасили вземането на Петров, а останалите превели на неговия длъжник.
ВЪПРОСИ:
1. Какви усложнения могат да възникнат в развитието на финансовото правоотношение?
2. Законосъобразно ли са действали публичните изпълнители?
3. Кои са предпоставките за започване на принудително изпълнение и какви за законовите действия за защита срещу принудително изпълнение?

1. Какви усложнения могат да възникнат в развитието на финансовото правоотношение? Усложнения във връзка с обектите и субектите на финансовото правоотношение.
Чл. 211 ДОПК предвижда солидарна отговорност на трети лица при плащания на вземания на длъжника или предаване на вещи върху които е наложен запор.

2. Законосъобразно ли са действали публичните изпълнители?
Действията на публичните изпълнители са законосъобразни и правилни.
Чл. 211 ДОПК предвижда солидарна отговорност на третото лице, което изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор.
«Който плаща лошо, плаща два пъти.»

Чл. 202 ДОПК
(2) Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.
(3) Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.

Чл. 206 ДОПК
(1)
(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

3. Кои са предпоставките за започване на принудително изпълнение и какви за законовите действия за защита срещу принудително изпълнение?
Предпоставките са посочени в чл. 221 във връзка с чл. 182 ДОПК.
Предпоставките за започване на принудително изпълнение са да е налице са ликвидно и изискуемо публично вземане, неизпълнено в срока за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК.
Ликвидно – установено по основание и размер. Изискуемо – с настъпил падеж.
Не се изисква публичното вземане на държавата да е безспорно,за да се започне принудително изпълнение. В казуса не се споменава с какъв акт е установено задължението на Петров. Ако е издаден ревизионен акт или акт по чл. 107 ДОПК, обжалването на акта спира изпълнението му – чл. 209, ал. 2, т. 1-3 ДОПК.

« Последна редакция: 22.09.2015, 19:14:29 от Etere »