3. Кризата на парламентаризма

Print Friendly, PDF & Email

Кризата на парламентаризма

Кризата на Парламентаризма е едно явление,което се свързва с причини от различен порядък.През 20-те години има еднмо влечение да се води спор-Как да продължи да се развива самия парламентаризъм?Роберт Редлоб е автор на една знаменита книга за парламентаризма,в която поддържа тезата,че се дължи от отклонението от класическия парламентаризъм.Иска да върне лентата назад и да върне управлението с два центъра на властта.Има и друга идея за рационализирания парламентаризъм-Гуджевич.Той вувежда рационализиране на парламентаризма още през 20-е години на 20в.За това ще се говори едва през втората половина на века.Трябва да се акцентира върху практиката да не се създават извънпарламентарни правителства.14-те точки на У.Уилсън.След края на 1 СВ се създава илюзията,че конституционализма е победил навсякъде,но това продължава едва няколко години.Появяват се авторитари режими в цяла Европа.По това време се появява концепцията-indirico politico(итлалианска идея-държавата трябва да има политически център,който да насочва политиката).Кризата на парламентаризма е в резултат на много причини,но финансовата криза изиграва много важна роля,също така класовата борба и т.н.Правителството трябва да се опира на едно мнозинство в Парламента.Това е една доста комплицирана епоха-с две разделения на обществото.Разционалния парламентаризъм ще придобие лице след края на 2СВ.Той има три направления:
1)Усъвършенстване на процедурата по образуване на правителството-трябва да се опират на мнозинството в Парламента.Трябва да се образува на основата на мнозинството,защото трябва да е стабилно.Всъшност нашата Конституция следва замисъла на Френската конституция от 1958г.Следва оригиналния документ,от който Де Гол по-късно се отклонява.Идея е на Рене Капитан.
-мандат на празидента 7 години-това налага предизборна консолидация,да се въведе избор на президента.Получават се два партийни блока-лявоцентрстки и десноцентристки.
2)Стабилизират се позициите на правителството в неговите оношения с Парламента.Свързано е съсъ специална процедура за гласуване на недоверие.Това означава,че правителството не може да пада от власт в резултат на косвен и инцидентен план.Това е ядрото,квинтесенцията на парламентаризма.
Аферата Дюманже-опит на един генерал да се кандидатира във всички избирателни райони.Клемансо го е осуетил,след като той го е издгнал.
Клемансо: „Въпросът за доверието е винаги на дневен ред.“
Инцидентен блам-интерпелация-питане до министъра,отоговор от него за политиката на правителството.Самият факт,че не се преминава към дневния ред е равни на блам на правителството(Франция).
Косвен блам-свързан съсъ законопроекти,които се внасят от правителството и които Парламента отхвърля този важен за правителството проектàправителството приема,че Парламента не иска да работи повече с него,не директно,а косвено и в резултат на това си дава оставката.Въвъ Франция гласуването за законопроект е като вот на доверие.Със вивеждането на специална процедура на гласуване тези два института изчезват.Ако опозицията иска да свали правителството от власт,тя трябва да внесе специален вот и трябва да има абсолютно мнозинство-повече от половината от всички депутати.Може да се стигне до положение,при което правителството може да не се ползва с абслоютно мнозинство,но да оцелее,защото опозицията не е събрала повече от половината  гласове.Единственото,което има значени е колко гласове са срещу правителството.Във Франция всички са отрицателно настроени по повод тези промени.Въвежда се дермина сурпризиран конституционализъм.
В Германия се въвежда т.нар конструктивен вот на недоверие-освен изискване за абсолютно мнозинство,идва и изискването за свлаянето на правителството,трябва да има и кандидатура з анов канцлер от страна на опозицията.Идеята е да се стабилизира правителството.В Европа страните са разделени-едните приемат френския модел,а др.приемат германския модел.
3)Конституционализирането на ролята и статуса на политическите партии.Най-напред е направено в Германия и Италия.В Германия политическите партии са обявени за органи на държавата.Идеята е политическите партии да бъдат поставени в такива условия,че да работят за общото благо,кото означава да има такъв юридически режим,че да не се допускат авторитарни и тоталитарни режими.Към партиите се създават въоражени групировкиàборба за улицата,не за парламента.С конституционализирането на политическите партии това се спира.Само партиите се допускат до борбата за власт,затова те трябва да бъдат подчинени на специален полиитически режим.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар