37. Микроикономика

Микроикономика

 

Тема 1: Икономически аспекти на човешкото поведение (Предмет на икономическата наука)

1. Потребности – чувства за неудовлетвореност, породени от нещо, свързано с условията за живот, и същевременно пораждащи стремеж към задоволяването им.
2. Незадоволяемост на човешките потребности – потребностите винаги изпреварват възможностите за тяхното задоволяване.
3. Благо – всяко нещо, което непосредствено задоволява потребности.
4. Ресурс – благо, което по косвен начин задоволява потребностите.
5. Оскъдност на благата и ресурсите – благата и ресурсите са ограничени (икономически), затова потребностите са незадоволяеми.
6. Икономически избор – изборът, който се налага да правят хората вследствие на оскъдността.
7. Алтернативни разходи – оценка на най-високо ценената от отхвърлените алтернативи. Те са начин за определяне на стойността на нещата, а не някакъв вид обикновени разходи.
8. Алокация на икономическите ресурси – разместване на икономическите ресурси:

обществено разделение на труда – разпределение на производствените дейности

специализация – разпределяне на труда по такъв начин, че всеки работник се специализира в изпълнението на една или няколко функции в производствения процес или при изготвянето на отделна съставна част от цялостния продукт

размяна – обмен на блага между хората с цел задоволяване на потребности

конкуренция – взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси независимо (или за сметка) на другите участници

координация – съгласувано разпределение на блага и дейности

9. Подобрение и ефективност на алокацията на икономическите ресурси – промяна в благото, продукта, начина му на производство, която е желана от засегнатите субекти.
10. Предмет на икономиката – интересите и поведението на икономическите субекти, техният рационален избор при наличие на ограниченост на благата и ресурсите.
11. Микроикономика – наука за поведението на микроикономическите единици (домакинство и фирма). Изследва условията за ефективна алокация на ресурсите между фирмата и домакинството. Ядрото на микроикономиката е т.нар. теория на цените – проследява как формирането на цените отразява изборите на участниците.
12. Макроикономика – наука, занимаваща се с икономиката като цялостна система или по сектори в национален мащаб.
13. Икономическа ефективност – с минимум ресурс да постигнеш максимум резултат.

 

 

Тема 2: Икономическият начин на мислене (Методология на икономическата наука)

14. Икономически начин на мислене (основни принципи, в/у които се базира):

методологически индивидуализъм – икономическият подход към социалните явления се свежда до действия на индивиди, т.е. до действия, отразяващи лични интереси

методологически инструментализъм – научните концепции са не толкова отражение на действителността, колкото средство за постигане на различни цели

позитивизъм – философски възглед, според който познанието е ограничено в рамките на опита

15. Икономически модели – основният инструмент на икономистите, представляващ мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи (т.е. система от уравнения).
16. Видове икономически модели:

дескриптивно-теоретичен (причинно-следствен) – формално представя знанията за дадено явление, например закон чрез формула; избягва словесното обяснение и се базира на допускания, на базата на които се извеждат закономерности

иконометричен – използва се за утвърждаване и оценка на постулирани зависимости; според иконометричния модел икономическите процеси се свеждат до потребление и инвестиране; иконометричният модел открива зависимости, на базата на които се изготвят прогнози

17. Базов поведенчески модел – на всяка наука са необходими начални (базови) хипотези, които да откроят най-същественото в поведението на хората. Тези допускания в своята взаимовръзка формират базови поведенчески модели. Тези модели са получили названието “икономически човек”.
18. Структурата на “икономическия човек” може да се сведе до 2 основни компонента:

допускания относно целта на икономическия човек

допускания относно ограниченията върху избора на икономическия човек

И двете групи допускания са проекция на фундаменталната за икономическия анализ рационалност, която е характерна за икономическия човек.

19. Рационалност – принципното поведение на хората да следват реалистични, невзаимоизключващи се цели, за реализацията на които използват най-подходящите средства.
20. Маржинален анализ – в икономическия анализ винаги се тръгва от състоянието на процеса в даден момент или от дадено протичане на процеса в определен период. Даденото състояние или ход на процеса представлява изходната ситуация в анализа. Изследва се нейната промяна. По правило се приема, че разглежданите изменения на променливите са безкрайно малки в сравнение с техните стойности в изходната ситуация. Затова се наблюдава и характеризира близката околност на изходната ситуация. Това се нарича маржинален анализ.
21. Равновесен анализ – анализът на дадено икономическо явление се провежда при допускането, че то се намира в равновесие или се стреми към равновесие.
22. Икономически империализъм – метафора, отразяваща, че принципите на икономиката се прилагат в сфери на познанието, смятани за запазен периметър на политологията, социологията и т.н. С термина “империализъм” се подчертава, че сътрудничещите си науки не са в равноправно положение, т.е. икономиката има предимства (развит говорен апарат и подлежащи на емпирична проверка тези).
23. Икономическа теория – начин на разбиране на света, който ни заобикаля. Икономическият начин на мислене е умението да се използват модели, приближени до реалния свят. Въпросът за степента на приближеност зависи от точността на проектите. Моделите не са абсолютни истини – те са по-добрият вариант от отказа да се мисли по този начин – икономически начин на мислене.
24. Икономическа политика – свързва икономическата теория и нормативно определените цели на обществото.

 

 

Тема 3: Пазарът: търсене и предлагане

25. Пазар – понятие, чрез което се изразява взаимодействието между продавачите и купувачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.
26. Функции на пазара:

селективна – тя означава, че пазарът извършва подбор на необходимите продукти и по този начин е най-ефикасният механизъм за опознаване потребностите на обществото

алокативна – тази функция означава, че пазарът осъществява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

дистрибутивна – тук става дума за преразпределението на новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

27. Търсене – желание за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежаване на необходимите средства за придобиване правото на собственост.
28. Закон на търсенето – между търсеното количество и цената при неизменни други условия съществува обратнопропорционална зависимост.
29. Детерминанти на търсенето (от какво зависи то):

цената на стоката

цените на всички останали стоки на пазара

средния доход на потребителите

потребителските вкусове и предпочитания

броят на поребителите и видът на населеното място

30. Предлагане – количеството от една стока (услуга), което продавачите са готови да продадат по точно определена цена.
31. Закон на предлагането – между предлаганото количество и цената при неизменни други условия съществува правопропорционална зависимост.
32. Детерминанти на предлагането (от какво зависи то):

цената на стоката

производствените разходи

наличната технология

цените на другите стоки, които могат да бъдат произведени със същите ресурси

33. Пазарно равновесие – налице е когато количеството на потребителското търсене съвпада с количеството на произведеното предлагане и цената остава непроменлива.
34. Ефективна алокация на ресурсите – механизъм за разпределение на ресурсите, при който са удовлетворени интересите и на купувачите, и на продавачите, т.е. формирана е равновесна цена.
35. Еластичност – изменчивостта, с която търсените и предлаганите количества реагират на детерминантите на търсенето и предлагането.
36. Еластичност на търсенето (Еd)

Спрямо цената – отношението между изразената в процент промяна в търсенето на дадена стока и изразената в процент промяна в цената на тази стока.

Видове ценова еластичност:

еластично търсене – малка промяна в цената води до голяма промяна в търсенето (Еd>1)

нееластично търсене – голяма промяна в цената води до малка промяна в търсенето (пр. захарин за диабетици) (Еd<1)

напълно еластично търсене – означава, че потребителите биха изкупили всякакво количество от дадената стока на една определена цена (кривата на търсенето е успоредна на абсцисата) (Еd=безкрайност)

напълно нееластично търсене – промените в цената не предизвикват никакви изменения в търсеното количество (кривата на търсенето е успоредна на ординатата) (Еd=0)

симетрично еластично търсене – търсене, при което на 1% от изменението в цената съответства 1% изменение в количеството

Спрямо дохода – изразява съотношението между процентните изменения в количеството на търсенето и процентното измемение на дохода.

Кръстосана еластичност на търсенето на 2 стоки – отношението между процентното изменение на търсенето на стоката А и процентното изменение на цената на стоката В. Когато еластичността е отрицателна, двете стоки са взаимнозависими, а когато е положителна – взаимозаменяеми.

37. Еластичност на предлагането (Еs) (спрямо цената) – отношението между процентното изменение на предлагането и процентното изменение на цената.

Видове ценова еластичност:

еластично предлагане – малка промяна в цената води до по-голяма промяна в предлаганото количество (Еs>1)

нееластично предлагане – голяма промяна в цената води до малка промяна в предлаганото количество (Еs<1)

напълно еластично предлагане – без да се променя цената, предлаганото количество расте (кривата на предлагането е успоредна на абсцисата) (Еs=безкрайност)

напълно нееластично предлагане – дори и големи промени в цената не предизвикват промени в предлаганото количество (кривата на предлагането е успоредна на ординатата) (Еs=0)

Симетрична еластичност – процентното изменение на количеството е равно на процентното изменение на цената. Еластичността на предлагането е симетрична (пропорционална).

 

 

Тема 4: Производствените организации на пазарната икономика

38. Производство – трансформация на ресурси в готови продукти, като втората форма на преобразуваната материя се възприема като по-ценна от първата.
39. Производствени фактори = икономически ресурси:

земя

труд

капитал (физически, под формата на нематериални активи, човешки)

40. Фирмата като производствена единица – активна страна при решаването на въпросите “Какво и колко да се произвежда” и “Какво и колко да се предлага”. Функциите на фирмата като производствена единица са: търсене на производствени фактори и комбиниране на производствени фактори.
41. Фирмата като инсистуция – представлява социална организация, чийто членове се стремят да подобрят благосъстоянието си чрез коопериране на притежаваните от тях взаимодопълващи се и специални ресурси.
42. Собственически права – социално санкционирани правила, регулиращи реда при извличането на индивидуални ползи от икономическите блага. Те са набор от частични правомощия.
43. Договор – всяко съглашение за спецификация и размяна на собственически права.
44. Транзакционни (разделни) разходи – разходите, съпътстващи сделките между икономическите субекти; разходите, съпътстващи координацията на икономическите избори (например разходите по издирване и обработване на информация, разходите по контрол и оценка на качеството, разходите по защитата и спецификацията на собственическите права).
45. Границата между пазара и фирмата

При пазара икономическите субекти са равноправни, т.е. хоризонтално разположени.

При фирмата икономическите субекти са разположени йерархично, т.е. вертикално.

46. Типология на фирмите, основаваща се на вътрешнофирмено разпределение на права и отговорности:

ЕТ (едноличен търговец – индивидуална частно-предприемаческа фирма)

ЕТ не е нов правен субект, различен от съответното физическо лице. При осъществяваната от тях стопанска дейност ЕТ отговарят с цялото си имущество за задълженията, които са поели. Отговорността им е неограничена.

 

Търговски дружества:

СД (събирателно дружество – пр. “Пешо и сие”)

СД – отговорността на съдружниците е солидарна и неограничена.

 

ООД (дружество с ограничена отговорност)

ООД – членовете носят отговорност до дяловите вноски, които са внесли, за да бъде образуван началният капитал. ООД е юридическо лице.

 

АД (акционерно дружество)

АД – собственическите права на съдружниците са в акции. АД е юридическо лице.

 

 

Тема 5: Анализ на производствените разходи

47. Производствена функция на предприятието – процесът на превръщане на благата в ресурси.
48. Технологическа ефективност – фирмата постига такава, ако с минимум производствени ресурси произведе определеното количествено производство.
49. Икономическа ефективност
50. Дългосрочни производствени решения – стратегически решения, свързани с планиране и даващи възможност на предприемача да прояви гъвкавост по отношение на производството.
51. Краткосрочни производствени решения – свързани са с приспособяване към настъпили промени, които не са отчетени при взетите вече дългосрочни решения.
52. Постоянни (фиксирани) разходи – всички парични разходи, които се извършват, и когато има, и когато няма производство. (FC)
53. Променливи разходи – разходи, които спират да текат при временно преустановяване на производството. (VC)
54. Общи разходи – TC=FC+VC
55. Средни разходи – средни величини, които е необходимо да се изчисляват в краткосрочен период от време.

средни фиксирани разходи – AFC=FC/P

средни променливи разходи – AVC=VC/P

56. Пределни разходи – те са променливи разходи и определят нормата на промяната на общите разходи.
57. Закон за намаляващата пределна производителност – от един момент нанатък нарастващите мащаби на производството могат да се постигат само чрез количествено натрупване на производствени фактори с неизменно качество. В този момент продължаването на стратегията към нарастващи мащаби на производтсвото води до обръщане на ефектите на мащаба, т.е. до намаляващ технолигичен и нарастващ разходен ефект.
58. Зависимости между динамиката на различните разходи в краткосрочен и в дългосрочен план

в краткосрочен план – оптимален е обемът на продукта, произведен с най-ниски средни общи разходи. Това е обемът, при който средните общи разходи=пределните разходи

в дългосрочен план – оптимаелн е обемът на продукта, при който средните дългосрочни разходи=пределните дългосрочни разходи

59. Различия между счетоводния и икономическия подход в анализа на разходите

счетоводен подход – отчитат се явните разходи

икономически подход – отчитат се и явните, и неявните разходи

 

 

Тема 6: Съвършена конкуренция

60. Условия за съвършена конкуренция:

неограничен брой на продавачите и купувачите

търгува се с хомогенен продукт, т.е. всички стоки на пазара са напълно еднакви

участниците на пазара разполагат с необходимата информация (за цената, качеството и т.н.)

не съществуват препятствия (бариери) за навлизането на нови продавачи

61. Определяне на оптимален обем крайна продукция от фирма, продаваща на съвършено конкурентен пазар

Оптималният обем е налице тогава, когато при зададена от пазара цена фирмата няма проблем да реализира продукцията си, спазвайки тази цена.

62. Условие за дългосрочно равновесие на фирмата – тогава, когато икономическата печалба е нулева. Формулното представяне на дългосрочното равновесие е : AC>p=MR=MC.
63. Крива на търсенето на продукция на отрасъл, работещ в условията на съвършена конкуренция:

Кривата на търсенето на отрасловия пазар има познатата форма на всяка крива на търсенето и изразява обратната зависимост на търсените количества и цената.

Кривата на търсенето на отделната фирма е хоризонтална права, която се намира на нивото на пазарната цена.

64. Крива на предлагането на отрасъл, работещ в условията на съвършена конкуренция

Кривата на предлагането на отрасловия пазар се получава, като се сумират хоризонтално кривите на предлагането на всички фирми продавачи.

 

 

Тема 7: Монополи

65. Специфика на монополизирания пазар:

Само една фирма произвежда и продава определена стока.

Произвежданата стока няма заместители.

Съществуват препятствия за навлизане на други фирми.

66. Видове монополи:

Според причините за появяването им:

естествен монопол – ситуация, при която една фирма може да задоволи и презадоволи потребителското търсене с производство, осъществявано при минимално възможните средни разходи

изкуствен монопол – монопол, който се установява по непазарни сили, т.е. не вследствие на пазара, т.е. е институционално поддържан, например държавата дава патент само на един производител. Изкуствените монополи са по-неустойчиви, защото не са икономически целесъобразни.

 

Според ценовата им политика:

обикновен – монопол, който продава продукцията си по единна цена на всички клиенти

дискриминиращ – монопол, който продава продукцията си на различни цени на отделните клиенти, според това кой колко е платежоспособен

 

67. Определяне на оптимални обеми крайна продукция и цени от обикновени и дискриминиращи монополи: (оптималният обем се постига, когато пределните доходи=пределните разходи)

обикновен монопол – трябва да съвмести условията на търсенето с кривата на разходите

дискриминиращ монопол

68. Предпоставки за успешна ценова дискриминация:

Ценова дискриминация – постига се при положение, че монополът може да разграничи купувачите по платежоспособност. Тогава монополът продава отделните бройки по различни цени.

69. Съпоставка на монопола със съвършената конкуренция:

При монопола има загуба на обществено благосъстояние.

При съвършената конкуренция е налице по-висока ефективност по отношение на ресурсите.

 

 

Тема 8: Монополистическа конкуренция и олигополи70. Специфика на пазарите с монополистическа конкуренция:

неограничен брой продавачи и купувачи

не съществуват препятствия за навлизането на нови фирми

съществува диференциация на търгувания продукт, т.е. на пазара се продават стоки, които са близки заместители, но не изцяло заместители

71. Определяне на оптимални обеми и цени на продукция от фирма, продаваща на пазар с монополистическа конкуренция:

Оптимален обем е налице, когато пределните разходи (MC) са равни на пределните приходи (MR).

Оптимална цена – зависи от броя на фирмите на пазара, защото колкото повече са те, толкова по-трудно всяка от тях ще наложи по-висока цена на продукцията си.

72. Специфика на олигополните пазари:

Олигопол (власт на малцина) – пазарна структура, в която има малко продавачи, много купувачи и съществуват препятствия за навлизането на нови продавачи.

73. Стратегически решения относно обемите и цените при отношения на сътрудничество (картелиране):

Картел – когато продавачите се договорят относно продажната цена, произвежданите количества и т.н. Участниците в картела действат “като един” и поради това реализират печалба, която не се различава принципно от тази на чистия монопол.

Но конкурентното законодателство забранява картелите (или допуска тяхното сключване само по изключение), поради което те най-често се сключват тайно. В тази ситуация е възможно един от участниците в картела, без знанието на останалите, да продава стоката си на по-ниска от уговорената цена. Тогава неговият оборот нараства бързо, защото останалите поддържат по-висока продажна цена. Така отделният участник постига по-голяма печалба от останалите.

 

 

Тема 9: Капитал и капиталов пазар

74. Основни характеристики на капиталовите ресурси:

Капитал – запас от вече създадени блага с производствено предназначение, които в комбинация с останалите производствени фактори (земята и труда) образува субстанцията на всяко производство.

75. Формиране на капитала:

реален капитал – произведени производствени фактори

финансов капитал – парите като средство за закупуване на капитал (не е производствен фактор, а потенциален капитал)

взаимовръзката между капитал и доход – капиталът е средство за получаване на доход и ценността на дохода определя ценността на капитала

76. Спестяване и предлагане на капитал, лихвен процент:

За да има капитал, някой трябва да съкрати потребителските си разходи.

Предлагането на количество капитал съответства на нетните (чисти) спестявания.

Нетни спестявания са средствата, които населението не изразходва за потребление, а използва като заемни средства, но трябва да се приспаднат средствата, взети от потребителските кредити.

Спестяването фактически е отлагане на потреблението. Стимулът за спестяването е лихвата.

Лихвеният процент е процентът, който се начислява на 1 парична единица, дадена за ползване.

77. Инвестиране и търсене на капитал: нетна настояща стойност и норма на възвръщаемост:

Инвестиране – придобиване чрез закупуване или производство на реални капиталови блага. Водещият мотив на инвестирането е придобиване на право върху бъдещ поток от чисти приходи.

Пред всеки инвеститор стои възможността за различни капиталовложения. За да реши, той трябва да направи анализ на приходите и разходите. За да е точен анализът, стойността на приходите и разходите трябва да се приведе към един и същ момент – момента на приемане на инвестиционния проект.

За да се приведат бъдещи стойности към настоящ момент, те трябва да се дисконтират. Дисконтирането се извършва чрез дисконтов фактор, който е реципрочната стойност на сложния лихвен процент.

Друг метод за определяне на възвръщаемостта на инвестиционния проект е т.нар. вътрешна норма на възвръщаемост (показва до каква степен си на печалба или на загуба, ако направиш определена инвестиция; помага да изчислиш кога е най-подходящият момент да вложиш парите си). Тя съответства на такова ниво на лихвения процент, при което инвестиционните разходи се изравняват с инвестиционните приходи.

78. Същност и функции на капиталовия пазар:

Капиталов пазар – процес на взаимодействие между спестители и инвеститори, в резултат на което се постига равновесен лихвен процент и изравняване на спестяванията с количеството на инвестициите.

Функции на капиталовия пазар:

основна функция – осъществяването на координация между домакинския и фирмения сектор

пряко финансиране – непосредствено преминаване на спестените средства от домакинствата-заемодатели, към фирмите-заемополучатели (чрез акции или чрез облигации)

косвено финансиране – между домакинствата и фирмите има финансови посредници, които набират средства от спестителите и ги предоставят на фирмите (напр. банките, застрахователните компании, пенсионните фондове и др.)