42. Министверски съвет. Видове министерства. Правомощия. Отговорност

39. Министерски съвет, видове министерства, правомощия, видове министерска отговорност

Етикети: История на Българската държава и право

1) Министерски съвет
Министерският съвет (МС) е колективен орган на изпълнителната власт, състоящ се от министър-председател и ресорни министри. Прототип на МС в България е Съветът на императорския комисар, включващ 7 министерства. При обсъжданията в Учредителното събрание (УС) отпада идеята за Министерство на обществените работи и земеделието.

2) Видове министерства
Съгласно чл. 161 на ТК се създават общо 6 министерства:
>> Министерство на външните работи и изповеданията;
>> Министерство на вътрешните работи;
>> Министерство на народното просвещение;
>> Министерство на финансите;
>> Министерство на правосъдието;
>> Военно министерство.

5 юли 1879 г. – Първо българско правителство в състав:
>> Тодор Бурмов – мин-председател, упр. Министерство на вътрешните работи и временно упр. Министерство на народното просвещение;
>> Марко Балабанов – упр. Министерство на външните работи и вероизповеданията;
>> Григор Начович – упр. Министерство на финансите;
>> Димитър Греков – упр. Министерство на правосъдието;
>> ген-майор Паренсов – упр. Военното министерство.
Установява се практиката в МС да влизат и лица, непринадлежащи към мнозинството.

11 фев 1882 г. – Държавният съвет създава Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията
15 яну 1885 г. – решение на НС – с княжески указ се закрива Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и преминава към Министерството на финансите като Дирекция на обществените сгради

1892 г. – ОНС приема Закон за именение на конституцията, според който:
>> 2/3 от депутатите на ОНС могат да утвърдят създаването на нови министерства (неконституционна разпоредба);
>> се създават Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. През 1893 г. IV ВНС потвърждава създаването на тези две министерства.

1911 г. – V ВНС:
>> отхвърля създаването на девето министерство и на длъжностите „Министър без портфейл и „Държавен подсекретар“;
>> министерствата се преобразуват:
Министерство на търговията, промишлеността и труда;
Министерство на земеделието и държавните имоти;
Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството;
Министерство на железниците, пощите и телеграфите;
Министерство на вътрешните работи и народното здраве;
Министерство на войната.
Така до 1934 г. министерствата са 10 на брой.

чл. 148 и 160 – Министерският съвет и министерствата са „върховни правителствени уредби“ под върховния надзор и ръководство на княза.
чл. 164 – министрите полагат клетва за вярност към монарха и конституцията.

Стремежът на княз Батенберг да доминира в изпълнителната власт води до някои прецеденти:
>> от 17 апр до 1 юли 1881 г. правителството се оглавява не от български, а от руски гражданин – ген. Казимир Ернрот;
>> от 1 юли 1881 г. до 23 юни 1882 г. държавата няма премиер, МС функционира без мин-председател;
>> от 23 юни 1882 г. до 7 сеп 1883 г. правителството отново се оглавява от руснак – ген. Леонид Соболев.

ТК не регламентира организационната структура и дейността на МС – заседава тайно, дейността му се определя от премиера, тясно свързана с княза.
ТК не урежда и организацията на министерствата. Структурата им е нормирана с княжески указ 23 от 17 юли 1897 г. > предвижда се изработване на устройствени актове за всяко министерство, но това отнема години; във всяко министерство се назначава главен секретар, създават се едно или повече отделения с началници и подначалници; структурите на министерствата се определят в Закона за бюджета, приеман ежегодно от НС.

Първият правилник за отделно министерство – 31 дек 1897 г. – за Министерство на външните работи и изповеданията. Едва през 1907 г. – първият закон за устройството и службите, също за Министерството на външните работи и изповеданията.

3) Правомощия на МС
Като цяло ТК твърде пестеливо регламентира правомощията на МС, само някои извънредни такива. Князът осъществява изпълнителната власт чрез МС и министерствата – правомощията им са свързани с княжеските – трябва винаги да действат съобразно неговата воля.
>> право на законодателна инициатива – премиерът или ресорният министър внася с княжески указ законопроекти в НС;
>> сключва международни договори (чл. 17);
>> подписва указите на княза (институт на контрасигнатурата);
>> издава наредби със силата на закон: – 1881 г. > черезвичайни комисари; 1906 г. – преустановява се действието на Закона за държавните служители, въпреки че НС заседава; 1907 г. – закрит е Софийският университет; 1934 г. – най-трайно издаване на наредби-закони.
>> обявява военно положение;
>> ако НС не може да се свика на сесия извършва разходи съобразно бюджета от предходната година, разрешава заеми и извършва разходи между две сесии;
>> управлява държавата временно при смърт на монарха.

Актове, издавани от МС:
>> постановления (въпроси, отнасящи се до отделни клонове на централното управление);
>> правилници (във връзка с приложението на някой закон);
>> наредби (урежда приложението на отделни текстове от законите.

4) Видове министерска отговорност
Всеки министър носи индивидуална отговорност за ръководството на неговото министерство и колективна отговорност за цялостната политическа и практическа дейност на кабинета.
Министерският съвет като колективен орган или отделният ресорен министър носят отговорност:
>> служебно-политическа пред княза – този вид отговорност съчетава неотговорността на държавния глава и отговорността на всеки друг служител. Министрите трябва точно да изпълняват нарежданията на монарха, дейността им не бива да противоречи на неговата дейност, предподписват всеки княжески акт. Служебно-политическата отговорност се осъществява чрез акта на уволнение от страна на монарха.
>> парламентарно-политическа и конституционно-наказателна пред НС – отговорността пред НС е израз на възможността законодателната власт да упражнява контрол мад правителството и министрите като изразява одобрение или неодобрение.
Парламентарно-политическата отговорност се състои в това, че министрите са длъжни да дават лични обяснения в пленарната зала на питания и запитвания от страна на други депутати (чл. 92, 106 и 107). Всеки депутат има правото да отправи питане, на което министърът е длъжен да отговори. Ако първият е недоволен от отговора, може да декларира, че разбива питането си на запитвания – интерполация. По отговора на министъра се развива дискусия. НС гласува вот на доверие или на недоверия, ако е на второто следва оставка на министъра (ако е мин-председател – оставка на цялото правителство).
Октомври 1879 г. I ОНС гласува недоверие на правителството (заради „неконституционно управление“) и следва бламиране на кабинета на Тодор Бурмов и първо служебно правителство – на митрополит Климент.
>> конституционно-наказателна отговорност – определя се съгласно чл. 155 от ТК. Според него министрите са отговорни, ако извършили някое от следните престъпления: измяна на Отечеството или княза; нарушение на Конституцията; предателство; причиняване на вреда на държавата с цел лично облагодетелстване.
При наличие на горна камара, конституционно-наказателната отговорност при министрите се нарича impeachment – долната камара повдига обвинение, горната е правораздавателен орган – политически учреждения, водени от страсти и симпатии.
Търсенето на конституционно-наказателна отговорност от министрите е доразвито с два закона, приети от II ОНС 1880 г.:
> Закон за наказанията, които се носят за престъпления по чл. 155 от Конституцията
Измяната и предателството се санкционират и от общия наказателен закон, но за министрите се създава специален закон, предвиждащ по-тежки наказания.
> Закон за съденето на министрите
Подробни правила за:
>> разглеждането и приемането на направено предложение за съдене на министър – писмено, да е разписано от 1/4 от народните представители, решение се взима с квалифицирано мнозинство, НС избира обвинител от своя състав;
>> начин на водене на предварителното следствие – от „особена следствена комисия“ (1 чл. на ВКС и подпредседателите на апелативните и окръжни съдилища), ръководи се от Временните съдебни правила, а от 1897 г. – от Закона за углавно съдопроизводство;
>> състав на държавния съд и процедура при съдебно разглеждане на делата – конституира се държавен съд (целия състав на ВКС, още толкова съдии, избрани с жребий.

Първият Държавен съд
1901 г. – министри от каб. на Тодор Иванчев – осъдени са Тодор Иванчев, Васил Радославов и Димитър Тончев на 8 г. строг тъмничен затвор и лишаване от политически и глаждански права, но са амнистирани.

Вторият Държавен съд
1913 г. – за министрите, управлявали 1903-1908 г. – закрит.

Третият Държавен съд
1919 г. – Закон за съдене на министрите
1923 г. – министрите от кабинета на Васил Радославов (1913-1918) са осъдени.

>> обикновена отговорност – пред общите граждански съдилища за престъпления от Наказателния кодекс (НК). Ако министърът е бивш – съди се като всеки друг гражданин. Ако е действащ – производството се извършва от член на ВКС (прокурор), обвинителният акт се изпраща в гражданското отделение на ВКС, който може да го препрати към наказателното.