4. Нацията като политическа общност

Нацията като политическа общност

Интеграцията между гражданското общество и политическата държава става възможно благодарение на явлението нация. Чувството за принадлежност към нацията прави възможно отношението на солидарност между лица които преди това са били непознати един на друг. Нацията прави индивидите членове на политическа общност, които се чувстват отговорни един за друг. Стига се до готовността за жертви пред олтара на отечеството. По тази материя – неговата книга („формата на държавата“ качен е в сайта съответния раздел – конституивни елементи на модерната държава)

Модерното понятие за нация се появява в навечерието на ВФР. Неговият създател е абат Сиес, идеолога на ВФР. В своята книга „що е това 3тото съсловие“ той обосновава тезата, че 3тото съсловие, което съставлява огромното мнозинство от населението – 19/20 от него, а заедно с това осъществява основните жизнени функции на обществото е всъщност една цялостна и завършена нация. Аристокрацията се оказва паразитно образувание върху здравото тяло на нацията. Той дава знаменитото определение за нацията – общност от граждани, свободни и равни помежду си. Иначе казано на преден план излиза темата за гражданското равенство(гражданствеността). Всички индивиди трябва да имат един и същи правен статус от формална гледна точка, а законите трябва в еднаква степен да се отнасят до всички граждани. Неговото разбиране за нацията има революционен характер дотолкова доколкото то е насочено срещу съсловното разделение в обществото и не оставя място за никакви привилегии. Така абат Сиес става родоначалник на политико-гражданската концепция за нацията. Модерната концепция за нацията като политическа общност се появява не другаде, а във Франция, страната, която е постигнала своето политическо единство под формата на абсолютна монархия и от тук се стреми да постигне своето културно единство.

По предложение на абат Сиес са създадени 240 департамента получаващи имената си от природни забележителности. По този начин се разграждат старите исторически области и се осигурява еднаквото прилагане на закона. Тази политика е продължена от якобинците и достига своята кулминация при двойната диктатура на Наполеон Бонапарт. Според една теория на Алексис Дьо Токвил в книгата си „Старият режим и революцията“ ВФР е продължение на абсолютната монархия и логичния завършек на тенденцията към централизация на властта.(близнашки уважава Токвил)

В Началото на 19в. обаче се появява една втора концепция : етнико-културна концепция свързана с Йохан Готлиб Фихте (чела си Кант, чела си Фихте, но не съм и не бих те – Радой Ралин) „Прусия е армия, която по случайност има държава, а франция е държава която по необходимост има армия“ – Хегел.

Наполеон Бонапарт въвежда системата на меритокрация(издигаш се въз основа на заслугите си към обществото)Старият метод на произхода отпада.

Фихте :  Речи към немския народ – друго разбиране за нацията етнико-културно разбиране. Нацията е общност от хора, които имат общ произход, език и култура(в друга версия религия) По-късно се развива идеята, че нацията – това е една общност на съдбата. На тази основа се създава единната германска държава. Движението към национално обединение в Германия получава своята енергия предимно от интелигенцията. Правят се опити да се рационализира немската държавност. Ключова роля на Лоренц Фон Щайн. Немската интелигенция от различни части на Германия започва да провежда периодични конгреси, на които се обсъждат въпроси за литературния немски език, за единната културна традиция на Германия. Създава се и езиковата норма. Ключова роля на братя Грим за създаването на една обща германска душевност. Опитът германия да се обедини с демократична революция(отдолу) 1848г. завършва с неуспех. Изготвя се нова конституция от учредителното събрание, но събранието не разполага с въоръжена сила. Пруският крал приема конституцията, но 2 години по-късно я отменя, а реалната революция е смазана.

Първоначално 2те концепции за нацията се разглеждат като взаимно допълващи се (абат Сиес и Фихте). По-късно В резултат на франко-пруската война Германия постига своето обединение немските войски разбиват френската армия на Наполеон 3. Германия присъединява 2 области в ляво от Рейн, където населението е немскоговорящо – Лотарингия и Елзас. Въпреки произхода си хората там подкрепят Париж. Така възниква конфликт между 2те държави и 2те концепции се използват в идеологическият сблъсък. Големият френски философ Ернст Ренан изнася сказка на тема „що е това нация“. – хубаво е да се прочете. Ренан подчертава субективния момент. Ако в германската доктрина се подчертава обективния момент(съдбата, липсата на избор). Нацията за него е преди всичко една духовна общност, която се основава на желанието на хората да живеят заедно. В определен смисъл нацията не е нищо друго освен един всекидневен плебесцит(допитване до народа). Това е предизвикателство към присъединяването на Елзас и Лотарингия без допитване до народа. Тоест националната принадлежност е по-скоро въпрос на самостоятелен избор.

В периода между 2те СВ на преден план излиза национализмът. Проблема за нац държава концепционализира 20-30те год. След края на ПСВ ще възтържествува гражданската концепция за нацията, но не по безусловен начин. Всъщност съвременното разбиране за нацията съчетава в себе си граждански и етнически елементи под различна форма и в различни пропорции.

Дефиниция за нация – общност от граждани, свободни и равни помежду си, които имат общи корени в миналото, съвместен начин на живот в настоящето и споделени очаквания за бъдещето.

Пиер Манан –що  е това нация – в сайта.

Заключение : България е класическа еднонационална държава. Нашите малцинства винаги са били между 10-20% . Поради което за нас е напълно допустимо мултикултурното разгръщане на гражданското общество. Различните малцинствени групи да изучават своя матерен език, да го използват в своя частен живот и да подържат традициите си. Неприемливи са опитите за експлоатация на етническата и религиозната принадлежност за политически цели. Едно от големите постижения на българския преход(вкл на ДПС) – не се допусна етнифицирането на различните социални и икономически проблеми на обществото. Затова потенциалната ни политика е политиката към интегриране на мнозинствата.