60. Недължимо платено. Други отношения

Print Friendly, PDF & Email

Въпрос 60: Недължимо платено. Други отношения, уреждани…

 

  1. Кондикции: Когато едно имуществено благо е преминало от едно имущество в друго без правно оправдание, говорим за неоснователно обогатяване.

    Като средство за премахване на неоснователното обогатяване, римското право използвало кондикцията. Тя била създадена от lex Silia и lex Calpurinia и била абстрактен иск. Във формулата не се оказвало конкретно основание, на което се води искът. Изисквало се само да бъде налице една datio (прехвърляне на собственост), и полученото по този начин да се задържа без основание от получателя.

    Оформили се следните искове за неснователно обогатяване: condictio indebiti; condictio causa data, causa non secuta; codictio ob turpem vel iniustam causam; condictio sine causa.

    2. Иск за връщане на недължимо платено

    а) condictio indebiti – Този, който бил платил по погрешка, можел да търси връщането на недължимото платено с този иск. Необходимо, за да бъде даден иска било:
    – да е извършено едно плащане, имащо за цел да погаси едно задължение
    – платеното да бъде недължимо, напр. когато дългът въобще не е съществувал или вече не съществувал, или все още не същтествувал, или като свой бил платен един чужд дълг, считайки го за свой.
    – плащането да е извършено по грешка, която била извинителна
    – получателят да е добросъвестен. Ако бил недобросъвестен, срещу него се дава condictio fortiva

    Последиците на condictio indebiti се свеждали в това, че добросъвестният получател на нещо, което не му се дължи, трябвало да върне това, с което незаконно се е обогатил. Когато обогатяването на получателя не се равнявало на обедняването, получателят трябвало да върне всичко, което е получил и само него.

    3. Други отношения, уреждани чрез кондикции:

    а) condictio ob rem dati – дава се, когато била извършена престация, с огле на една позволена бъдеща цел, която не се е осъществила. (напр. един съдоговорител предава роб на друг срещу друг роб. Ако вторият не предаде своя роб, дава се този иск, с който се иска първият роб). С него се искало връщане на даденото.

    Необходими били две предпоставки: да е извършена престация и целта, с оглед на която била извършена престацията, да не се е осъществила.

    б) condictio ob turpem vel iniustam causam
    – cindictio ob turpem causam – давала се тогава, когато била извършена една престация с оглед постигането на една цел, неморална за получаващия престацията, но не и за противната страна
    – сondictio ob iniustam causam – давала се, когато едно лице получавало престация, забранена от правния ред. Например незаконна лихва. Заплатеното в този случай могло да се иска обратно с този иск.

    в) сondictio sine causa – когато една престация била обещана без причина или когато причината, с оглед на която била извършена, била престанала да съществува.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар