8. Образуване на правителството. Ангажиране на политическата отговорност на правителството

Статия за въпросите и питанията в НС – Г. Близнашки

Предметното разграничение между въпросите и питанията се състои в това, че въпросите трябва да са ориентирани предимно към получаване на информация. Питанията са класически интерпелации и те трябва да са ориентирани към конкретни аспекти на политиката на правителството. Днешните понятия въпрос и питане съответстват респективно на понятията питане и запитване в стария правилник за дейността на НС от 1903 г., който е реципиран от Франция.

Образуване на правителството

Правителството се образува на основата на съотношението на силите в НС. След произвеждането на общи парламентарни избори правителството излиза в оставка за да открие пътя за формиране на ново правителство с оглед на резултатите от проведените избори. Процедурата е описана в чл. 99 КРБ(единствено споменаване на „парламентарна група“ в Конституцията). Президентът провежда консултации с парламентарните групи, като възлага мандат(проучвателен) на представител, посочен от най-голямата парламентарна група. Консултациите се провеждат с цел да се определи съотношението на силите в НС. Правомощието за възлагане на мандат от страна на президента не е дискреционно. Този текст е въведен с цел да се избегне злоупотреба с правомощия от страна на държавния глава и да се създаде стабилно парламентарно мнозинство. Едва при третия опит за образуване на правителство на президента се дава известна свобода на действие.

При успешен опит президентът предлага на НС да избере кандидата за министър-председател с указ. В случай, че не се постигне консенсус за назначаване на правителство след третия опит, президентът назначава служебно правителство и разпуска НС, насрочвайки нови избори. В указа за разпускане на НС се посочва и датата на новите парламентарни избори.

„Конституционното положение на правителството“ – сп. Съвременно право, Г. Близнашки

НС най-напред се произнася по кандидатурата на министър-председателя. Ако съответното лице бъде избрано, то трябва да направи предложение за броя и вида на министерствата, структурата и състава на МС. Това предложение бива гласувано отново от НС. Този тип процедура, при която НС се произнася по отношение на състава на правителството, се нарича колективна инвеститура. Тази процедура се гласува анблок(по състава на цялото правителство, а не спрямо отделните кандидати). Съставът на правителството се одобрява с обикновено мнозинство. Тази процедура е въведена у нас с оглед да се избегне съсредоточаването на власт в ръцете на една личност. Колективната инвеститура се прилага също и в Европейския Парламент. Ако кандидатът за министър-председател е избран успешно, но НС отхвърли проекта му за правителство, то КС приравнява тази хипотеза на неуспешен проучвателен мандат(Решение на № на КС от 1991 г.)

По-новата процедура се нарича лична инвеститура и е използвана в испанската конституция. Тя отразява най-модерните тенденции в развитието на европейския конституционализъм. В Испания кралят предлага кандидата на долната камара на парламента. Там кандидатът защитава своята програма за управление. При одобрена програма кралят го назначава. След това кралят назначава министрите по предложение на министър-председателя. Това е проява на тенденция към персонификация на изпълнителната власт. Това поставя министър-председателя в изключително доминираща позиция(„First among unequals.” – Маргарет Тачър)

Ангажиране на политическата отговорност на правителството

Ангажирането на политическата отговорност на правителството е в резултат от упражнения парламентарен контрол. Той се изчерпва с опита на НС да оказва коригиращо въздействие върху хода на събитията. Съществуват 2 основни процедури за ангажиране на политическата отговорност на правителството – вот на недоверие(чл. 89 КРБ) и вот на доверие(чл. 112 КРБ).

Недоверие на МС може да се гласува по предложение на най-малкоедна пета от народните представители. Малцинството всъщност внася проект за решение на НС. Процедурата по гласуването е разтегната във времето за да се „охладят страстите“, което е в основен интерес на правителството. Провеждат се дебати, които в същността си са общи разисквания. Искането за вот на недоверие се гласува 24 часа след приключването на дебатите по него. За да падне правителството опозицията трябва да събере абсолютно мнозинство(повече от ½ от всички народни представители – минимум 121 гласа). Това означава, че правителството може да остане на власт без да се ползва с изричната подкрепа на мнозинството. Вотът на недоверие е единственият начин за сваляне на правителството и е реализация на колективната отговорност на МС.

При вота на доверие инициативата принадлежи на МС. Той се прилага, когато мнозинството в Парламента е разколебано в подкрепата си или при радикален завой в политиката, провеждана от правителството. В такъв случай правителството се обръща към НС за да му бъде затвърдена подкрепата. Предложението минава на първо място в дневния ред на първото заседание на НС след внасянето му. То се гласува веднага след приключването на дебатите по него. Приема се с обикновено мнозинство. Това е класическо проявление на рационализирания парламентаризъм, тъй като съкратената процедура е изцяло в полза на правителството. Вотът на доверие, макар и да осакатява парламентаризма, е ефективно средство за дисциплиниране на мнозинството.