12-13. Определение на понятието за интеграция в международните отношения
Определение на понятието за интеграция в международните отношения. Теоритични модели за интеграцията в МО. Особености на функционалната среда.
Цели на интеграцията. Предпоставки за осъществяване на интеграцията. Регионални интеграционни общности
Интеграцията е постъпателна инкрементален процес. Интеграцията е процес, чрез който се постига многонационално състояние, при което по-голямата политическа единица извършва онази работа, която традиционно се извършва от националните правителства.
Интегарцията е прецес, чрез който политически действащите лица, единици, образувания от различни националности се убеждават, че трябва да прехвърлят очакванията си, политическата си дейност и лоялност към един нов и по-голям център, чиито институции притежават и не изискват юрисдикция, която надхвърля предишните държави.
При международните организации се извършва институционализъм между държави и така се съгласува процесът на работа.
Интеграцията не се утвърждава стихийно, то е резултат от целенасочени решения за създаване на интеграционна общност.
Интеграцията създава едно повече или по-малко изразено иституционно сливане на държави, изразено, оформено и утвърдено с юридически инструменти.
Интеграцията създава общи национални иституционни органи и структури.
Интеграцията създава общности с външни граници, които отделят образуваните общности от останалия международен свят.
Интеграцията започва от един георграфски район ( две държави от един континент). Може да бъде Европа, Азия
Интеграционните процеси в различни части на света са подготовка, стъпки към утвърждаването на всемирния процес на глобализацията. Затова появата върху икономическата и политическата карта на света на нови интеграционни общности следва да се разглежда като последователни стъпки към изграждането на глобалната общност. Интеграцията е форма на движение към компактен и интегриран глобален свят.
Интеграцията е частично проявление на всеобхватната световна глобализация. Интеграцията като явление е плод на бързо развиваща се взаимозависимост, на необходимостта да се разчупят рамките на държавните граници и на потребности да се създават широки пол., икономически и правни пространства, които да осигуряват свободно движение на хората, стоките и услугите. Очаква се процесите да отворят път към всестранно развитие на всички страни и да доведат до разцвет на благосъстоянието на техните жители.
Съществуват 2 основни модела за осъществяване на интеграционен процес.
Първият е федеративният модел – решение да се изгради федерация или конфедерация, действия за развиване на интеграционния район.
Вторият модел е фукнционалния модел – интеграционните процеси се развиват в отделни области или сектори на интеграцията (икономически области). Страните членки създзват общи пазари ( опит за повишаване на икон. потенциал на държавата по пътя на икономическата консолидация: премахване на търговските бариери и съгласие за провеждане на единна общностна икономическа политика
Интеграционен процес в отделни подсектори (интеграция в селското стопанство)
Движението на капиталите се изграждат ит единици, централизирани, финансови институции
-социален сектор (обществата трябва да се познават)
-политически сектор ( патриотизъм, лоялност към собствената нация )
-сектор на сигурността и охраната
Цели на интеграцията
-да се максимизира икономическия потенциал на отделните държави
-да се максимизира пол. потенциал на отделните държави
-преодоляването на конфликти
Условия, за да се осъществи интеграцията
-наличие на социални предпостави
-идентичност на външнопол. цели
-наличие на положителни контакти на европ. равнище
-споделяне на общи ценности
-да има взаимна изгода от осъществяваваната интеграция. Да е обосновано и доказано пред обществото, че чрез интеграцията се осъществяват икономии за обществени цели и се подобрява икономическата активност
-наличие на подходящи външни условия
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!