5. Основни етапи в развитието на международните отношения през XX век. Международните отношения в навечерието на Първата световна война

5 .Основни етапи в развитието на международните отношения през XX век. Международните отношения в навечерието на Първата световна война. Първата св. война и участието на България в нея. Ньойски мирен договор

Границата между 19 и 20 век бележи много важен прелом в състоянието на МО – възниква световната система на МО. В края на 19 век икономическите и политическите интереси на големите държави напълно обхващат цялата планета.В пространствено отношение световните взаимоотношения се глобализират.
Световната система на МО се формира тогава, когато е необходимо да се създаде световно стопанство, да се изгради развит и стабилен международен пазар, да се утвърдят устойчиви стопански връзки, обхващащи целия свят, за да могат преобладаващият брой държави да преодолеят станалите вече тесни национални държавни рамки на техните стопанства. Процесът се развива интензивно в края на 19 и завършва в началото на 20век. В новите условия не остават свободни зони, светът бива разделен на сфери на влияние и владение между големите държави. За да се разширят тези сфери на влияние, е необходимо те да се отнемат от някоя държава. Появяват се нови закономерности на взаимните отношения и нови огнища на конфликти. Възникването на световната система на МО създава съответните предпоставки за образуването на световни блокове и за избухването на световните войни.
Промяната е израз на началото на процес, който се развива през целия 20 век – процесът на глобализация на МО.Пространствената глобализация на МО се развива още в края на 19 век и началото на 20.
В началото на 21 век глобализацията на системата на МО навлиза във втория си етап – функционалната глобализация. Вероятно през настоящия 21 век това ще е едно от основние направления на световното развитие. Обективната необходимост на по-нататъшното развитие на глобализацията обаче не прави по-леки въпросите пред политиката. Пред цялата световна общност глобализацията поставя различни проблеми, които са специфични за много от страните, поради различните условия, в които те се намират.
Глобализмът, т.е. активната политика на правителствата в сферата на международните отношения, която съдейства за утвърждаването на глобализацията, в повечето случаи се свързва с няколко основни процеса :
-утвърждаване на икономически системи, които да функционират в световен мащаб;
-свободно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите;
-упадък на националния и държавния суверенитет и др;
В теорията на МО се изказват както положителни, така и негативни оценки по отношение последиците от глобализацията. В полза на процеса са аргументи от следния тип:
-глобализацията ще спомогне за развитие на либералната икономика и на пазарните отношения,
– за утвърждаване на либералната икономика и пазарните отношения,
-за утвърждаване на либералната демокрация,
-за извеждане на преден план активността на неправителствените субекти на МО,
-за премахване неблагоприятното влияние на етническите, расовите, религиозните и др. различия,
-за даване равни възможности на всички и т.н.
Има обаче и редица политици и изследователи, които без да отричат положителните последици на глобализацията, имат цялостно негативно отношение към този процес. Те смятат, че глобализацията ще спомогне за създаване на възможност за още по-голяма концентрация на капиталите и знанието у богатите и развити западни държави, за загубване на възможностите на националните държави да защитават гражданите си от външната икономическа и политическа експанзия и т.н.Според тях зад глобализма е скрит стремеж на Запада към световна власт чрез разпространение на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности.
В средата, между двете противоположни оценки за същността на глобализацията и нейните последици, стоят преценките на критическите реалисти, която най-вероятно се доближава в най-голяма степен до „правилния отговор”. Глобализацията е естестен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система.Този процес не е замислен от някого като заговор на богатите против бедните. Както всички процеси, той също има своите положителни и отрицателни страни.Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи. Този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максимизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова трябва да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко е устойчивата национална държава, която единствена може да защити националните си интереси от икономическата, политическата и културната експанзия на останалите държави.

След балканските войни извънредно остри са гръцко-турските отношения. Външната политика на България се ориентира към Австро-Унгария. Между балканските страни съществуват остри противоречия – Сърбия и Гърция, Румъния и Сърбия, Гърция, Сърбия и Албания. Почти всички балкански държави са свързани чрез договори с държавите от Антантата и Тройния съюз.
В МО понякога се създава обстановка, при която и сравнително малък инцидент може да доведе до извънредно сериозни последици. Характерни черти на подобна обстановка са напрежение между държавите, наличие на враждебни групировки и надпревара във въоръжаването.
Причина за Първата световна война (1914-1918) е крайното изостряне на противоречията между европейските държави. Повод е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево. Германия поставя ултиматум пред Сърбия, противоречащ на международното право. Отхвърлянето му послужва за повод за започване на военни действия. На 28 юли 1914г. австро-унгарската армия започва военни действия. Няколко дни след началото на австро-сръбския конфликт във войната се включват основните европейски държави. Германия предприема военни действия против Франция и Белгия. Това дава повод на Англия да обяви война на Германия на 4 август. На 23 август Япония овявява война на Германия и заграбва нейните далекоизточни владения.
Италия се въздържа от участие във войната, като се позовава на липса на casus foederis.
Антантата успява да привлече на своя страна Румъния, САЩ в началото обявяват политика на неутралитет.

Участие на България:
– преговори за сключване на договор с централните сили
– Радославов декларира, че ще следва политика на неутралитет, но подготвя съюзни договори с Австрия и Германия, които са неравноправни за България и не се подписват
– договор с Турция
– значението на България във войната е изключително важно, държавите от Антантата полагат усилия да я привлекат на своя страна, най-активна е Русия
– на 13 ноември 1914 на България е връчена колективна нота, в която и се обещават териториални придобивки след края на войната; Антантата прибягва и до недипломатически средства – подкупи
– през лятото на 1915 г. германските войски постигат успехи и това кара България да подпише договор с Германия на 6 септември 1915г. Преговорите и самото подписване на договора са извършени без да бъдат осведомени повечето министри. Договорът е отбранителен, но конвенцията, сключена заедно с него, предвижда, че България ще предприеме заедно с Германия и Австро-Унгария военни действия против Сърбия.
– На 14 октомври България обявява война на Сърбия, а няколко дни след това Англия, Франция и Русия обявяват война на България

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година. Според договора България трябва да предаде на Сърбия Западните покрайнини. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябва да не надминават 33 000 души, включително полицията. Страната се задължава да плати 2,25 милиарда златни франка репарации за период от 37 години, а на съседните страни – добитък, въглища, жито и вагони. С този договор България попада в тежко икономическо и политическо положение, което я вкарва в руслото на крайните идеологии и ревизионизма.