9. Парламентаризъм и парламентарна форма на управление

Парламентаризъм и парламентарна форма на управление

 

Парламентаризмът е многозначно понятие.  Обозначава:

  • идейно и политическо движение, насочено към установяване на парламентарното управление; /НС- централно място в конституцията и политическата система/.
  • Парламентарна форма на управление– т.е. специфичен начин на организации и взаимодействие на висши политически институции /управлява правителство, което се излъчва от парламента, а върху неговите актове и действия е налице парлментарен контрол/;
  • Политически режим– защото парламентаризмът е равнозначен на партийно управление, защото за властта си съперничат политически партии, които се редуват във властта – ДЕМОКРАТИЧЕН АЛТЕРНАНС.

 3 Фази в развитието на парламентаризма:

РАНЕН-  от 1688 /Славна революция/ до първото десетилетие на 19в.-

Обявява се във Великобритания, в следствие на опитите да се премахне абсолютизма.

-1742г.- за първ път се бламир премиер- министър в Англия.

– министрите започват да управляват чрез парламентариума на парламента.

– дуалистичен, защото съществува въпрос дали центърът на властта е кралят или парламента, а правителствата носи двойна отговорност, като се ползва с доверието на монарха и парламента. Правителството- връзка.

 

КЛАСИЧЕСКИ- от втората половина на 19в. до първото десетилетие на 20в.

1832г. и 1878г. – две избирателни реформи.

С избирателна реформа във Великобритания избирателна активност получават 5% от населението. Започва възходящо развитие на парламента, който става център на политическия живот в страната.Според либералното мнозинство парламентаризмът е управление чрез дискусия. Министрите са зависими от мнозинството в парламента. /епоха на парламентарно красноречие/.1832-1878г. – Златен век на парламентарното управление в Англия / монистичен

 

        СЪВРЕМЕНЕН РАЦИОНАЛИЗИРАН- в Западна Европа след края на ІІСВ

 

 

Парламентаризмът е определен чрез публична дискусия пред всички.  След ІІ-та избирателна реформа се слага край на независимите депутати, за да се създадат масови партии, които да обединят електората => засилване на партийната система, силата на власта ще се премести от парламента към правителството /премиер- министър/.  Великобритания запазва двете основни партии  и затова допринася мажоритарната избирателна система с относитлно мнозинство.

Франция- ІІІ френска република през 19в. след порагението и във франко-пруската война- най-голямата фракция за легитимистите.

1875г. се решава държавния глава да бъде президент и да има изборен държавен глава- установява се републиканската форма на управление. В ІІІ република влизат множество партии, като нито една не излъчва мнозинство за формиране на кабинет= коалиционни правителства, които са вътрешно разнородни, нестабилни; краткатрайно пребиваване във властта, поради което не педприемат реформи.

 

ИНТЕРПЕЛАЦИИ- повдигане навъпроси към министрите, на които се е отговаряло в първия едни час.

ИНЦИДЕНТНИ БЛАНОВЕ- начин да се бламира правителствотоц

КОСВЕНИ БЛАНОВЕ- нежеланието на парламента да одобри законопроекта от правителството, защото е от особена важност= правителството излиза в оставка.

ИМУБИЛИЗЪМ – неподвижност, нежелание за предвижване напред.

По време на ІІІ република започва възход на парламентаризма, когато президентите не са си позволявали да свалят правителството. След ІСВ  много държави /Чехия, Чехословакия, Италия/ преминават към парламентарни режим. Но по-късно в повечето държави те рухват и се настаняват авторитарни режими.

  • за да бъде стабилно правителството, то трябва да се ползва с парламентарна подкрепа.
  • Дуалистичен парламентаризъм- държавният глявя дя излъчва правителството.

 

Рационализация на:

  • правителството на мнозинство в Парламента= извод І- усъвършенстване на процедура на излъчване на парламентарна основа, т.е. вот на доверие от Парламента. Установява се ЛИЧНА ИНВЕСТИТУРА – лидерът на най-голямата партия представлява програмата пред парламента и кралят го назначава, като министрите се назначават от краля. Мин-председателят е пръв сред неравни;
  • специалн процедура за бламиране на правителството- внесено изрично искане, т.е. не се допускат повече инцидентни и косвени актове като интерпелации. Трябва да се внесе резолюция за порицание– повече от половината на гласовете на всички депутати.

     – конструктивен вот на недоверие – искане за гласуване на недоверие и предложение за нов канцлер-  абсолютно мнозинство /повече от половината от общия брой депутати/;

3-  Конституционализиране на статуса на политическите партии- дейността им се поставя в много стриктни предели.Те трябва да осзнаят, че работят за общото благо, а не против него.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар