9. Парламентаризъм и парламентарна форма на управление
Парламентаризъм и парламентарна форма на управление
Парламентаризмът е многозначно понятие. Обозначава:
- идейно и политическо движение, насочено към установяване на парламентарното управление; /НС- централно място в конституцията и политическата система/.
- Парламентарна форма на управление– т.е. специфичен начин на организации и взаимодействие на висши политически институции /управлява правителство, което се излъчва от парламента, а върху неговите актове и действия е налице парлментарен контрол/;
- Политически режим– защото парламентаризмът е равнозначен на партийно управление, защото за властта си съперничат политически партии, които се редуват във властта – ДЕМОКРАТИЧЕН АЛТЕРНАНС.
3 Фази в развитието на парламентаризма:
РАНЕН- от 1688 /Славна революция/ до първото десетилетие на 19в.-
Обявява се във Великобритания, в следствие на опитите да се премахне абсолютизма.
-1742г.- за първ път се бламир премиер- министър в Англия.
– министрите започват да управляват чрез парламентариума на парламента.
– дуалистичен, защото съществува въпрос дали центърът на властта е кралят или парламента, а правителствата носи двойна отговорност, като се ползва с доверието на монарха и парламента. Правителството- връзка.
КЛАСИЧЕСКИ- от втората половина на 19в. до първото десетилетие на 20в.
1832г. и 1878г. – две избирателни реформи.
С избирателна реформа във Великобритания избирателна активност получават 5% от населението. Започва възходящо развитие на парламента, който става център на политическия живот в страната.Според либералното мнозинство парламентаризмът е управление чрез дискусия. Министрите са зависими от мнозинството в парламента. /епоха на парламентарно красноречие/.1832-1878г. – Златен век на парламентарното управление в Англия / монистичен
СЪВРЕМЕНЕН РАЦИОНАЛИЗИРАН- в Западна Европа след края на ІІСВ
Парламентаризмът е определен чрез публична дискусия пред всички. След ІІ-та избирателна реформа се слага край на независимите депутати, за да се създадат масови партии, които да обединят електората => засилване на партийната система, силата на власта ще се премести от парламента към правителството /премиер- министър/. Великобритания запазва двете основни партии и затова допринася мажоритарната избирателна система с относитлно мнозинство.
Франция- ІІІ френска република през 19в. след порагението и във франко-пруската война- най-голямата фракция за легитимистите.
1875г. се решава държавния глава да бъде президент и да има изборен държавен глава- установява се републиканската форма на управление. В ІІІ република влизат множество партии, като нито една не излъчва мнозинство за формиране на кабинет= коалиционни правителства, които са вътрешно разнородни, нестабилни; краткатрайно пребиваване във властта, поради което не педприемат реформи.
ИНТЕРПЕЛАЦИИ- повдигане навъпроси към министрите, на които се е отговаряло в първия едни час.
ИНЦИДЕНТНИ БЛАНОВЕ- начин да се бламира правителствотоц
КОСВЕНИ БЛАНОВЕ- нежеланието на парламента да одобри законопроекта от правителството, защото е от особена важност= правителството излиза в оставка.
ИМУБИЛИЗЪМ – неподвижност, нежелание за предвижване напред.
По време на ІІІ република започва възход на парламентаризма, когато президентите не са си позволявали да свалят правителството. След ІСВ много държави /Чехия, Чехословакия, Италия/ преминават към парламентарни режим. Но по-късно в повечето държави те рухват и се настаняват авторитарни режими.
- за да бъде стабилно правителството, то трябва да се ползва с парламентарна подкрепа.
- Дуалистичен парламентаризъм- държавният глявя дя излъчва правителството.
Рационализация на:
- правителството на мнозинство в Парламента= извод І- усъвършенстване на процедура на излъчване на парламентарна основа, т.е. вот на доверие от Парламента. Установява се ЛИЧНА ИНВЕСТИТУРА – лидерът на най-голямата партия представлява програмата пред парламента и кралят го назначава, като министрите се назначават от краля. Мин-председателят е пръв сред неравни;
- специалн процедура за бламиране на правителството- внесено изрично искане, т.е. не се допускат повече инцидентни и косвени актове като интерпелации. Трябва да се внесе резолюция за порицание– повече от половината на гласовете на всички депутати.
– конструктивен вот на недоверие – искане за гласуване на недоверие и предложение за нов канцлер- абсолютно мнозинство /повече от половината от общия брой депутати/;
3- Конституционализиране на статуса на политическите партии- дейността им се поставя в много стриктни предели.Те трябва да осзнаят, че работят за общото благо, а не против него.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!