1. Парламентарно право – предмет и източници

Георги Близнашки

„Принципи на парламентарното управление“-Г.Близнашки

01.Парламентарно право-предмет

ПП се обособява като научна дисциплина в онези страни,които са възприели парламентарно управление-Франция,Италия,Испания,Белгия.Има традиция да се  ПП да се обособява като отделен правен отрасъл в тези страни,по-късно тази традиция се появява и в страните от Източна Европа.Нещо подобно се наблюдава и в Русия.тази теза обаче трудно може да се поддържа,ПП е квинтесенция на Конституционното право.Г.Близнашки е склонен да го разглежда като подотрасъл на Конст.право.То заема особено място в КП.ПП намира своето основание в Конституцията.Преди да се обособи ПП се наблюдава нещо друго-опитите да се обобщи парламентарната практика.Едва по-късно започват да я теоретизират.Това е така ,защото 19в. е век на ??номиналният конституционализъм?? .Началото на това е в САЩ.Т.Джеферсън издава специална книга за парламентарния конституционализъм-„Джеферсъновият наръчник за парламентарно управление“.Във Великобритания в средата на 19в. също се прави подобно нещо-Томас Пръскин-Мей-„Парламентарни прецеденти“.Опитват се да осмислят същността на английската Конституция-Алфред Дейсиг-„The law of Constitution”.Английската конституция става обект на много трудове.Според него конвенциите са основата на Английската конституция.Английското конституционно право до голяма степен е ПП-занимава се с прецедентите,които възникват в Конституцията.Във Франция констуционализма търпи много бавно развитие,поради революциите и отделните политически борби в страна (до 1875г.).Южени Пиер прави усилия  да се обобщи парламентарната практика преди да се премине към съответните учебни курсове.Нашата Конституция има елементи от парламентаризма-чл.153-солидарната отговорност на министрите.Този принцип присъства единствено във Френския органичен закон за организация на държавната власт и др. Закон за Сената.Затова се твърди,че  е механична Конституция,защото се състои от два закона.Управлението на Наполеон-плебисцитна демокрация-интересува се от общественото мнение.М.Вебер-„всеобщо избирателно право“.П.Каравелов е инициатор на тази идея(за орална отговорност на министрите).Той е за участие на народа в политическия живот(либерална демократична линия).

Самото название на ПП произтича от ролята и мястото на НС-централно място.На тази основа се очертават общи отношения,които са предмет на регулирана от страна на ПП.

Основен източник на ПП е Конституцията на Република България.Конституционният статус на НС е уреден на конституционно ниво.Наред с този източник е и Правилника за организация и дейността на НС-регламентарна автономия-парламентът ще си извоюва това в резултат на продължителни борби в Западна Европа срещу кралската власт.В началото парламентът се разглежда като корпорация.Той ще си извоюва право на самостоятелност и независимост по-късно.Има 3 фази на развитие:
1)Ранен парламентаризъм
2)Класически парламентаризъм
3)Съвременен рационален парламентаризъм

Правилникът на Парламентът е вторият по значение правилник.Други изтпчници на право,които вземат отношение във функционирането на НС-Закон за конфликт на интереси,има юридическа сила ,която е равна на самата Конституция.Отделни решения на Конст.съд на следващо място.Те имат отношение към правния статус на адресатите на тези отношения.В Западна Европа огромно отношение неюридически институти-обичаите,прецеденти и конвенции.У нас все още няма подобна практика.