14. Понятие за теория на външната политика. Основни фактори, формиращи външната политика на държавите

Print Friendly, PDF & Email

Понятие за теория на външната политика. Основни фактори, формиращи външната политика на държавите

 

Понятие за външна политика и външнополитически процес. Субекти на вънпнопол. процес. Външнопол. органи на държавите. Особености и разновидности. Външнопол. механизъм на България.

 

В наше време терминът „политика” има значително по-широко съдържание.  Но в тесния, класически и много по-определен смисъл, терминът изразява дейност, която е свързана с придобиване, със запазване или с упражняване на държавната власт.[1]

Външната политика включва политическите цели, които определят как една държава си взаимодейства с останалите актьори на международната сцена. Външната политика обикновено е насочена към защита на националните интереси, националната сигурност, идеологическите разбирания и икономическия просперитет. Това става в резултата на мирно сътрудничество с други нации или чрез агресия, например.

През 20 век значението на външната политика се увеличава, тъй като всяка държава на практика има възможност да комуникира с други държави под някаква дипломатическа форма, което поставя въпроса за прозрачността на външната политика пред обществото на дадена държава. След като значението на външната политика нараства, неизбежно е и нейното усложняване, защото тя вече не се определя изцяло като задължение на правителствения лидер или министъра на външните работи, а цялото общество има правото да изрази подкрепа и недоволство към поетия от дадена страна външнополитически курс.

 

Понятията външна политика (ВП) и МО са тясно свързани. ВП е целево поведение, стремящо се да промени или запази някакво състояние на МО; Наблюдава се 1 съвпадение м/у субектите на ВП к МО. но двете понятия не се препокриват и не са синоними. МО аз универсалната система, а пол. отношения са отделна нейна подсистема. ВП се реализира в определена полит и икономическа система на соц. отношения. Макар че се реализира в МО, ВП винаги носи подчертано национали_характеристики. При нея на преден план излизат националните интереси. А тъй като международната система на отношения има общочовешки функции и цели ,интересите на международната общност не винаги съвпадат с интересите, от конто се ръководи ВП. Група субекти могат да съгласуват своята ВП, но в крайна сметка всяка обща съгласувана ВП се разлага на политика, следвана от отделните субекти. Процесите на ВП се регулират юридически не ота от националното право на_всяка държава Тога е основната разлика между ВП и МО. Международната общност признава националния и независим х-р на ВП. МО защитава свободата и самостоятелността на ВП, като утвърждава принципите на суверенното равенство, самоопределението, ненамесата във вътрешната политика, не употребата на сила или заплаха със сила. Но заедно с това не допуска налагането на определена ВП едностранно над системата на МО.

Всеки външнополитически процес е сложен и обхваща различни елементи. Той включва набелязването на външнопол. цели и средства за тяхното постигане, а и съответните практически дейности в сферата на МО. В Б-я_външнопол. процес_обхваща два елемента: полит активност на световната сцена и вземането на купените външнопол. решения. В процеса участват различни полит сили, действащи в страната. Плурализмът неизбежно се свързва със съществуването на различни гледища за националните интереси, но чрез демократизмът се съчетават различни мнения и се постига съгласие относно действителните“ интереси. Вьнлолит решения като най-важен елемент от процеса се приемат от органи, .чиято компетентност се регламентира в Конституцията и законите Първият елемент на процеса – осъщ. на външната активност се реализира в системата на МО и се регламентира не само от националното право, но н от принципите и нормите на МО. Вторият елемент – вземането на външнопол. решения – е чисто вътрешна дейност и се урежда юридически изключително от националната празна система.

 

ВП на Б-я отговаря на принципите, произтичащи от качеството на една демократична и правова държава. Външнопол.  курс е представа за общото  направление на ВП. Той очертава определена полк. линия. Реп. Б-я е парламентарна република и опредедянето на външнопол. курс е поверено на НС.  То набелязва основните насоки на ВП и упражнява контрол за тяхното следване. Самият външнопол.  процес и неговото практическо осъщестяване са поверени на Мин на външните работи Особено важни са демократичните правила на външнопол.  прсцес. Те намират израз з конституционно гарантираното участие на обществото при определяне на ВП. Така се установява ролята на народа като суверен, демократизмът произтича от д-вното устройство и се гарантира от принципа за разделение на властите и от начина за формиране на д-вните органи чрез народната воля, изразена чрез общи, разни и преки избори при тайно гласуване. Съществуват ценности, които са висш критерий за определянето на всяка ВП – свобода, мир, справедливост, търпимост, хуманизъм и др, ВП има свои обекти и субекти. Трябва да се различават субектите на ВП и субектите на вънщмополит процес, защото играят различна роля при формирането на външнопол.  отношения. Субекти на ВП са страни на външнопол.  отношения – не са физ лица, а пол. формации, структури, които защитават специфични интереси, които са соц, а не лично. Субектите на ВП реализират активност в МО и винаги са техни субекти Регулират се от  МП. Докато субектите на външнопол.  процес са__отделни индивиди , обществени или д-вни структури, които участват въз формирането на външнопол.  поведение и оказват влияние при_вземането на решения. Могат да изразяват соц. полит интереси, но н лични интерси, които не винаги съвпадат с целите и интересите на външнопол.  субекти. Техните отношения не се регулират от МП, защото са от вътрешнополитическо естество и се регулират от нац. право.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар