10. Постоянни и временни комисии на народното събрание

Print Friendly, PDF & Email

ПОСТОЯННИ И ВРЕМЕННИ КОМИСИИ НА НС

Още от УС се налага разбирането, че българското национално събрание ще бъде еднокамарен парламент. НС не бива да се разглежда като институция, която действа само чрез пленарния си състав. Пленарният състав на НС трябва да се разглежда заедно с парламентарните групи от една страна и с парламентарните комисии от друга. Ако се използва концепцията за работещата корпорация може да се стигне до заключението, че в структурата на НС се наблюдава хоризонтално и вертикално разделение на труда.

В хоризонтален разрез пленарният състав на парламента се разделя на различни парламентарни групи. Това разделение се корени в Учредителното събрание на Франция. Наред с това се наблюдава и вертикален разрез, свързан с разделението между пленарния състав на парламента и постоянните му комисии. В този контекст може да извлечем пълноценна представа за структурата на парламента. НС не се свежда само до пленарна зала, където се вземат решенията, но и дейността на парламентарните групи и постоянните комисии.

Парламентарните комисии са помощни органи на НС. Те са негови структурни подразделения. В исторически план първо се появяват временните комисии, които се създават с оглед решаването на конкретни задачи и действат по поръчение на парламента. Самият термин произлиза от латинското comissio, което означава поръчение. Временните комисии се определят като комисии ad hoc(по конкретен повод). Те проучват определени проблеми и прекратяват съществуването си след като изнесат своя доклад по проблемите. Те са специални комисии.

В края на 19-ти в. заедно с усложняването на парламентарната дейност започват да се създават постоянни комисии. Те биват институционализирани постепенно като се основават на едно трайно разделение на труда между пленума на парламента и комисиите. Всяка постоянна  комисия придобива свой собствен предмет на дейност. Постоянните комисии са специализирани комисии т.е. има разделение на труда между тях. Постоянните комисии се оказват обективна необходимост, защото те подготвят въпросите, които постъпват в парламента и облекчават работата на парламента. Формира се и тенденция позициите, формирани в тези комисии, да предрешават парламентарните дебати. Затова във Великобритания почти през целия 20-ти в. се ориентират към система от  комисии, които са ориентирани най-вече към законодателна дейност. По всеки постъпил законопроект се създава комисия, като броят им рядко надвишава 6 съществуващи комисии едновременно. Тази практика се въвежда за да не се допусне предрешаването на дебатите в парламента.

В САЩ двете камари на американския конгрес създават силна и развита мрежа от постоянни комитети(комисии). В края на 19-ти в. се появява книгата на У. Уилсън „Конгресното управление“, в която бъдещият президент на САЩ казва, че конгресното управление е управление на постоянните комитети. При формирането на тези комитети се спазва принципът на старейшинството(депутатът с най-дълъг стаж в комитета го оглавява от името на своята партия). Постоянните комисии не са предвидени в Конституцията, но разделението на властите се поддържа точно от тези влиятелни комитети(параконституционни фактори). Това е в противовес с тенденцията властта да се съсредоточава в ръцете на президента.

През 1958 г. във Франция се решава рязко да се намали броя на парламентарните комисии, защото многото влиятелни комисии внасят дисбаланс в отношенията между парламента и правителството. Проявява се съперничество между председателя на дадена комисия и ресорния министър. Председателското място се разглежда като трамплин към министерското кресло. Решава се, парламентът да създава до 6 постоянни комисии.

В Италия остава практика от времето на Мусолини, редица закони да не се гласуват от камарата, а да се приемат от съответната постоянна комисия. Постоянната комисия изземва част от законодателните правомощия на парламента.

През 20-ти в. се утвърждава съществуването на системи от постоянни комисии, които подпомагат дейността на парламента при осъществяване на неговите функции. Затова комисиите най-често биват определяни като помощни на парламента. Те обаче не трябва да встъпват в правомощията на самия парламент.

През 70-те години на 20-ти в. се създават т.нар. select comitees. Те осъществяват само контролна функция.

След настъпването на демократичния период в България се налага тенденцията да се създават постоянни комисии с конкретен предмет на действие, а временните да се създават в извънредни случаи. Възприема се практика да се създава т.нар. законодателна комисия, която в своята същност наподобява втора камара на парламента и се произнася по всички законопроекти като обсебва основната функция на НС. Г. Близнашки изразява становището, че всички парламентарни комисии по същество са законодателни, а е необходима комисия по правните въпроси, която да следи за спазването на юридическата техника и юридическия език при изготвянето на законопроекти. Има тенденция за стабилизиране на броя и естеството на постоянните комисии.

Формирането на постоянните комисии се състои от две фази – учредяване на комисията и формирането на нейния състав чрез избори. Има правило при формирането на постоянните комисии, че съставът им трябва да отговаря на съотношението на силите в камарата. Някои комисии се създават не на пропорционален, а на паритетен принцип. Един народен представител може да участва в до 2 комисии. Ръководството на постоянните комисии се състои от председател и до 3-ма заместник-председатели. Практиката у нас е мнозинството да заема важните председателски места и предоставя останалите на опозицията. Ако един депутат напусне парламентарната си група, той губи мястото си в постоянната комисия. Постояните и временните комисии се състоят само от народни представители. Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. По правило заседанията на комисиите са открити освен тези на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по вътрешната сигурност и обществения ред. Всяка комисия гласува своите решения самостоятелно. Докладите на комисията се подготвят от председателя на комисията или от специално посочен докладчик.

Временни комисии се създават по въпроси, които нямат постоянен характер. Временната комисия се образува по конкретен повод за проучване на отделни въпроси. Те се избират по предложение на председателя или на 1/5 от народните представители. Те преустановяват съществуването си с изтичането на срока, за който са създадени т.е. докато изнесат доклада си по въпроса, който разглеждат. У нас временните комисии не са получили необходимото развитие.

Г. Близнашки – Студия за парламентарните групи; вкл. в книгата „Парламентарното управление в България“.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар