1. Правна информатика

Print Friendly, PDF & Email

 

  1. Предмет, методи и задачи на правната информатика.
    ПИ е наука за организиране, обработка и използване на правната информация в традиционната и във виртуалната среда. ПИ възниква в резултат от дейността на правните субекти и се съдържа в системите на правните норми, юридическите актове, правните понятия, правоотношенията и правните субекти.
    Теоретичната ПИ дава определение на правната информация, очертава нейните особености като вид социална информация, очертава нейните оригинални качества. Теоретична част разглежда:
    – организирането, подреждането на правна информация като – нормативни актове, съдебна практика и литература; специфични юридически структури – правни норми, нормативни юридически конструкции, системата на законодателството, правните понятие и др.
    -обработката на правната информация – процедури за решаване на казуси, нормотворчески и тълкувателни процедури.
    – използването на правната информация в правотворчеството, правоприлагането и цялостния механизъм на правно регулиране.
    Приложната ПИ разглежда: правните информационни системи; технологиите на интернет за организиране и обработка на правна информация; електронното правителство; системи за бизнес анализи; електронни регистри на държавните институции; информационни източници на ЕС. Приложната част пресъздава резултатите оте теоретичната във вид на компютърни инфорамационни технологии.
    Специализирана ПИ разглежда: конкретни правни информационни системи, предназначени за обслужване на органи на съдебната власт, т.нар. електронно правосъдие; системи за подпомагане дейността на адвокати и юридически съветници.
    При изучаване и изследване на своя предмет ПИ използва общонаучни, специални и собствени методи. Общонаучните методи са: 1. Методи за изследване на информацията като системен анализ, моделиране и представяне на знанията; 2. Методи за теорията на социалните организации; 3. Методи и качества на информационното общество.
    Специализираните методи за изследване на правната информация идват от правните науки: 1. Правните знания като обща предпоставка; 2. Правната догматика; 3. Юридическото тълкуване; Това са методи за изследване на правната материя. Посредством тях се разкриват особености на правната информация, които не могат да бъдат изяснени чрез общите методи.
    ПИ създава и използва свои собствени методи като: 1. Специализираните способи за обработка на правна информация – процедура за юридическа консултация, процедури за тълкуване, за създаване на нови актове и разпоредби и др.; 2. Методи, основани на съвременни информационни и компютърни технологии и предназначени за конструиране на идеални обекти.
    Задачите на ПИ се конкретизират в: 1. Теоретичната проблематика – методи за изследване на правната информация, организиране, обработка и нейното използване; 2. приложна проблематика за създаване и използване на правни информационни системи и прилагане на нови информационни технологии в правната наука и практика. Резултатите в теоретичната си част ПИ създава нови начини за организиране, нови способи за обработка и нови механизми за действие на правото във виртуална среда.

 

 

 

  1. Информация, системи, модели. Информация и социални организации.
    Функционалният подход разглежда информацията в контекста на системите и тяхното взаимодействие. В рамките на този подход се различават свободна и свързана информация. Свободната информация е във вид на знаци и сигнали. Тя е резултат от определени процеси в системата и се обменя между нейните компоненти. Тази информация има относителна самостоятелност спрямо свързаната информация. Свързаната информация се съдържа в структурите на системите. Тя е условие за дейността на системите и за получаване на свободна информация в процеса на действие на системите. Изучаването на свързната информация означава изучаване на системите, техните структури, начини на функциониране, процеси, компоненти, връзки и йерархия. Информационният процес е преобразуване на свързана информация в свободна и обратно.
    Създаването на средства за запазване и предоставяне на информация означава създаване на модели на структурите на системите и модели на процесите в тези системи.
    Понятието система се определя като съвкупност от обекти, взаимодействието между които предизвиква появата на нови, интегративни качества, несвойствени на отделно взетите компоненти, образуващи системата. Изтъкват се следните качества на системите: 1. Цялостност – качество, което характеризира систмета като нещо единно; 2. Връзки между компонентите на системата, които възникват в процеса на тяхното взаимодействие; 3. Поява на нови качествени характеристики и нови функции, неприсъщи на компонентите.
    Средата на системата се състои от предметите и явленията, върху които системата въздейства. Входът на системата характеризира въздействието на външната среда върху нея. Изходът на системата се определя от въздействието на системата върху външната среда. То се осъществява посредством изходните компоненти на системата. Процесите в системата се определят като способи за получаване на резултати посредством взаимодействието на системните компоненти. Структурата на системата обединява компонентите и връзките между тях. Структурата зависи от характера на компонентите, от начина на тяхното поведение и осъществяваните от тях функции.
    Моделът се определя като “материална или концептуална система, която в определена форма, отразява, възпроизвежда някои съществени свойства на оргинала. В точно определен смисъл замества този оригинал. Изучаването на модела не само осигурява познаване на оригинала, но и дава нова информация за него.” Функциите на моделирането са гносеологична – за възможностите за изследване на системата; прогностични – създаване на системи, несъществуващи в действителността; илюстративна – дава се ясна представа за обекти, недостъпни за пряко наблюдение; синтезираща – обяснява се с приносите им за процеса на познание.
    Един от видовете информация – социалната, възниква и се използва в социалните системи. Предпоставка за изследване на социалната информация е знанието за социалните организации. Техните системни качества, компоненти, връзки, процеси и структури. Социалната информация бива свързана, под формата на знания, и свободна, под формата на документи и друг вид знаци.
    Социалните организации са относително автономни групи хора, ориентирани към постигане на известна предварително определена цел, осъществяването на която изисква съвместни координирани действия. Социалните организации са системни образувания.

 

 

 

 

 

  1. Информационни технологии и информационни системи – понятие, видове. Съвременно състояние и перспективи. Виртуална реалност.
    Компютърните технологии са средството за организиране на данните, което заменя успешно остарелите технологии на справочници, картотеки и др. Компютърните информационни технологии за средство за моделиране на данни. За разлика от остарелите средства, те притежават още една съществена възможност – позволяват изграждане, запазване и използване не само на модели на данни, но и модели на способи за тяхната обработка. Компютърните програми са носители на определени методи за обработка на информацията. Проблематиката на информатиката при всяко приложение на компютърни информационни технологии се разширява с още две проблематики: първо, проблематиката на общонаучните методи като моделиране и системен анализ, и второ, проблематиката на частнонаучните методи, използвани в дейността, за която е създадена информационната технология.
    Използването на създадените информационни технологии води до развитие и обогатяване на понятията, осигурява нова среда за съществуване на знанията и чрез това насърчава развитието на науката. Динамиката на създаваните модели допринася за пълноценното ползване на информацията. Нарасналата възможност за разпространението й също е характеристика  на тези технологии.
    Информационната система се определя като множество от методи, процедури, формални и неформални техники и технологии за събиране, запазване, обработка и разпространение на информация. Информационните системи се създават и използват от организации и индивидуални субекти. Те са предназначени за работа в определен отрасъл на знанието. Информационните системи запазват и осигуряват достъп до големи обеми данни, организирани в съвкупности от взаимосвързани таблици – бази данни. Структурата на системата обединява бази данни, средства за обработка и потребителски езици.
    Видове информационни системи – от 60-те години документални и фактографски инфорационни системи. Има и смесени документално-фактографски системи. През 70-те години се делят условно на системи за текуща обработка на данни и управленски информационни системи. Експертните системи възникват през 80-те години. Те са компютърни системи, които използват знания от определена област, за да осъществяват функции, изпълнявани от човека експерт. Най-значимият им нов компонент са базите данни. През последното десетилетие на XX век са създадени глобални търсещи информационни системи в интернет. Обемите информация, обхватът на търсенето, темповете на актуализация тук са несравними с всички предшестващи разновидности на информационни системи.
    Вируталната реалност или виртуалното пространство е среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните технологии. Най-краткото определение на виртуална реалност е нефизическа реалност. Тя се характеризира с качествата идеално явление, независимост, управляемост, достъпност, моделиране, автоматизъм, възстановимост, системност, конструиране и потенциал.
    До появата на компютърните информационни технологии такава среда не е била общодостъпна и не са съществували общоприети примери за нейното съществуване.

 

 

 

 

 

 

  1. Правна информация – определение, видове, характеристика. История на информационните идеи в правото.
    Първите определения се стремят да очертаят обхвата на понятието: 1. Правната информация се съдържа в правните норми; 2. Съдържа се в законодателството и практиката по прилагане на правото; 3. Съдържа се в правните норми, нормативните актове, източниците им и други юридически актове; 4. Правната информация е съвкупността от сведения за правото и всички процеси и явления, свързани с него.
    Свободната информация в правната система е в знакова форма. Тя се съдържа в нормативните и индивидуалните юридически актове, в правната литература и в други носители, които не са юридически актове и които възникват при действието на правните учреждения. Свързаната информация е тази, която се съдържа в структурата на правната система и в структурата на нейните компоненти: системата на юридическите актове, системата от правни норми, системата от правни субекти, понятийните структури на правосъзнанието, правоотношенията и др. Това е информацията, която притежава в най-голяма степен юридическо своеобразие.
    Според качеството на носителите правната информация се разделя на официална и неофициална. Официалната се съдържа в носители, които имат качеството на юридически документи. Неофициалната се съдържа в справочници, сборници, резултати от научни изследвания. Според фунциите в управлението правната информация се се разделя на предписваща, в юридическите актове, и описваща, за резултатите от реализацията на нормите.
    Правната информация като вид информация.  Свободната правна информация , информацията в знакова форма се обективира в документи и други писмени източници. Тя се използва многократно и има известна самостоятелност по отношение на своя носител. Правната информация като вид социална информация е неотделима от дейността на хората и познанието на действителността. Тя има описващ и предписващ характер и представлява специфичен ресурс. Специфичните черти на правната информация са, че тя възниква в резултат на регламентирана човешка дейност и като резултат на реализация на установени процедури. За правната информация са характерни специално установени способи за запазване, възприемане и използване. Правната информация е неотделима от държавно организираното управление. Тя се използва като средство за конституиране на управленската система, като средство за предаване на управленски въздействия и възниква като резултат от тези въздействия. Предписващата правна информация в правните норми съдържа модели на организационни структури и модели на тяхното поведение.
    Правната информация се съдържа в особени структури, присъщи само на нея. Примери за това са нормативните юридически конструкции и функционалните структури от правни норми. Всички видове информация са организирани около нормативната правна информация. Последната е организиращият фактор в многообразието от видове правна информация. Един от най-съществените видове правна информация се съдържа в правните понятия. Тази информация представлява знание за правните явления и процеси. Правните понятийни структури са не само носители, но и организатори на информация. Те обобщават информацията за останалите компоненти от правната система. Информацията в понятийните структури е модел на явленията в правната система. Тя притежава по-висока познавателна стойност от тази на свободната информация.

 

 

 

 

 

  1. Източници и носители на правната информация. Възприемане на правната информация.
    Източниците на правна информация са дейностите на правните субекти. Източниците на свободна информация са процесите в организациите. Резултатите от осъществяването на тези процеси са нормативни и индивидуални актове. Например нормативните актове възникват в резултат на правотворчески процес, а съдебните след реализация на съответната съдебна процедура. Индивидуалните правни субекти са източници на информация за резултатите от реализация на правните норми, предоставящи им права и възлагащи задължения. Те са източници и на мнения и предложения по обсъждани проекти на нормативни актове. Индивидуалните субекти са източник и на информация, съдържаща се в монографии, студии, статии и др.
    Въпросът за носителите на правна информация е относно формата, в която тя съществува. Само обективираната информация може да бъде възприемана и използвана от други потребители.
    Правната информация в знакова форма се съдържа в традиционни носители и в модели, създадени от ПИ. Към традиционните носители се причисляват картотеките и справочниците на законодателството, сборници с нормативни актове, съдебните решения, картотека на съдебна практика и статистически справочници. Правната информация в знакова форма се съдържа и в модели, създадени от ПИ, сред които са бази данни за нормативни актове, информационни системи с пълен текст на нормативни актове, бази данни на съдебната практика, електронни таблици със статистически данни. Правната информация в структури на системи също се съдържа както в традиционни, така и в нови носители, модели създадени от ПИ. Към традиционните носители спадат система от правни норми, понятийни системи, система на законодателството и система на правните учреждения. Новите носители са модели на нормативни структури, на класификатори и тезауруси, на системата на законодателството и на организационни структури.
    Като създава модели на традиционните носители на правна информация, ПИ организира по нов начин информацията и създава предпоставки за прилагане на нови способи за нейната обработка. Вследствие на това се разширява и обогатява използването на информацията в юридическата дейност. При втория вид правна информация – тази, съдържаа се в структурата на правната система и в структурите на нейните компоненти, ПИ изпълнява забележителни и уникални функции като спрямо собствения си предмет, така и спрямо правната наука и практика.
    Новите носителни на правна информация са: електронни носители, ускоряват разпространението, осигуряват достъпност, идват с нови методи за обработка на информацията, използването на нови технологии предполага целенасочено обучение. Новите носители позволяват пълно проявление на характеристиките на правната информация – неизчерпаемост, самостоятелност по отношение на носителя, многократно използване. Посредством новите информационни технологии носители предизвикват създаването на нови юридически методи. Позволяват създаване на модели на правната действителност. Те са средство за обективиране на субективната правна реалност.
    Възприемането на правната информация е процес на преобразуването й. В него нараства нейната ценност и непосредствена приложимост. Типичният преход, който се осъществява  е преобразуване от знакова информация в понятийни структури. Възприемането на правната информация повишава правните знания. Информацията трябва да е системно организирана. Осъществява се и преход от свободна в свързана информация.

 

 

 

 

 

 

  1. Правна информация в знакова форма. Нормативни актове – информационна характеристика, видове, реквизити.
    Понятието нормативен акт е получило нормативна дефиниция нашето законодателство. Според чл. 1а ЗНА нормативният съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субектиу има нееднократно действие и се създава или приема от компетентен държавен орган. Нормативният акт притежава характеристики, които го определят като самостоятелен акт и компонент в системата на законодателството.
    Нормативният акт описва нормативни правни структури. В него се съдържат описания на правни норми и на други, по-развити нормативни образувания. Информацията в нормативния акт е текстов израз на правни нормативни модели за поведение. Нормативният акт е резултат на правотворчески процес. Информацият в него е резултат на многообразни преобразувания на социалната информация в процеса на правотворчеството. В него са закрепени знания за обществените отношения.
    Видовете нормативни актове са изчерпателно изброени в ЗНА. Това са: Конституцията, кодекси, закони, постановления на Министерския съвет, правилници, наредби и инструкции. Конституцията добавя към това изброяване и международните договори, ратифицирани по конституционен ред.
    Реквизити на нормативния акт като юридически акт са:
    1. Наименование на акта – вид на акта и главния му предмет.
    2. Съкратено наименование на нормативния акт.
    3. Номер на акта – само постановленията на Министерския съвет, наредбите и инструкциите имат номера.
    4. Дата на приемане на акта.
    5. Дата на обнародване на акта в Държавен вестник.
    6. Брой и година на Държавен вестник.
    7. Орган, издал акта – може и съвместно издаден от няколко органа.
    8. Вид на акта.
    9. Дата на влизане в сила на нормативния акт.
    10. Дата на отмяна на акта.
  2. Структура на нормативните актове. Организация на нормативната материя. Динамика на информацията в нормативните актове.
    Структурата на нормативния акт е нормативно регламентирана в глава трета от УПЗНА, озаглавено “Строеж на нормативните актове“. Разпоредбите на указа задължават всички нормотворчески органи да спазват точно определена форма на изложение на нормативната материя. Структурата на нормативния акт се състои от следните йерархично организирани компоненти: въведение, което незадължителен компонент, част, дял, глава, раздел (член, алинея, точка, буква); допълнителни разпореди; преходни и заключителни разпоредби; приложения към нормативния акт – списъци, таблици, тарифи, схеми, формули и др.
    Сподер чл. 28 ал.1 УПЗНА членовете в нормативния акт в зависимост от предмета и броя им може да се групират в части, дялове, глави, раздели или само някои от тях. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се поместват в края на нормативния акт. Те се отбелязват с параграфи и имат непрекъсната номерации.
    Допълнителните разпоредби съдържат правила, коита са странични спрямо предмета на акта, но е необходимо да бъдат включени в него. Включват се разпоредби, които се отнасят до повече подразделения на акта, но поради характера или обсега на приложението им не могат да бъдат включени в общите правила. Дават се обяснения на думи и изрази, употребени многократно в акта. Посочват се кои директиви, са транспонирани чрез нормативния акт и към кои други нормативни актове на ЕС препраща българският нормативен акт. Превеждат се на български използваните означения на чужди езици – кодове, индекси, класификации и др.
    Преходните разпоредби описват норми, с които се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт. Също така с които се урежда прилагането на отменените правила спрямо висящи правоотношения или спрямо започнали, но незавършени фактически състави.
    Заключителните разпоредби съдържат правила, с които се придава обратна сила на акта, с които се отлага неговото действие, с които действието му се ограничава за част от територията на страната. Могат да се съдържат също и правила за отменяне, изменяне и допълване на други нормативни актове. Съдържа органа, на който се възлага изпълнението на акта, делегация за издаване на нормативен акт по прилагане на акта.
    Правната теория и практика правят разлика между външния израз на правилото за поведение и неговата нормативна същност. Първото явление теорията и практиката наричат разпоредби на нормативните актове. Второто е част от субективната правна реалност. Това са правните норми. Въздействието на нормативните структури върху структурата на акта не се изчерпва само на равнището на правната норма. По-сложните нормативни структури като асоциации от норми, нормативни юридически конструкции и функционални структури от норми също определят до голяма степен организацията на нормативните текстове. Развитието на нормативния акт във времето обособява следните групи информация : 1. Проект на нормативния акт; 2. Разпоредби, влизането в сила на които предстои; 3. Действащи нормативни разпоредби; 4. Отменени нормативни разпоредби; Отменените разпоредби са необходими при анализ на правоотношения, възникнали по време на действие на отменената разпоредба. Съвременните правни информационни системи предоставят текста на определен акт или на цялото законодателство, които са били актуални към определена дата. Това създава условия за юридическа квалификация на случаи съобразно нормативната уредба, действаща към момента на възникване на правоотношението.
  3. Езикът на нормативните актове. Препратки между разпоредбите на нормативните актове.
    Правни понятия, правни норми и по-развити нормативни структури се изразяват посредством естествения език. Според чл. 9 ЗНА това е общоупотребимият български език. Правните правила се формулират кратко, точно и ясно. Чл. 36 ал. 1 УПЗНА допуска отклонения от този език само ако те се налагат от предмета на акта. Използването на чужди думи и изрази се допуска само ако те са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заместени с български думи и изрази. Според чл. 37 ал. 1 УПЗНА думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.
    Разпоредбите, съдържащи един или няколко израза с утвърдено право значение, ще имат съвпадащ или близък предмет на регулиране, т.е. в хипотезите или диспозициите на съответните правни норми ще се съдържат сходни юридически факти или правни последици. Между съответните правни норми ще съществуват връзки, в типичния случай – връзки между общи и специални правни норми. Колкото по-специфичен е юридическият израз или термин, толкова по-сигурно ще е наличието на връзка между нормите, изразени в разпоредбите, използващи този израз или термин.
    Не всички термини в нормативните актове се използват в общоприетия им смисъл. Отклонения от него са допустими само ако с допълнителна разпоредба се определи особеният смисъл на термина за съответния нормативен акт.
    Препратките са специфични езикови конструкции за израз на връзки между нормативни текстове. Те са особено допълнение към синтактичните структури.Съществуването им се обуславя от потребността за точно формулиране на връзки между компоненти от нормативни актове (в типичния случай компонентите са членове алинеи). Препратките са езиково средство за израз в системата от правни норми.
    Чл. 39 ал. 1 УПЗНА е прогласено правилото, че препратките се използват по изключение. Изброени са и случаите, при които се допуска използването им:
    – когато следва да се приложи обща уредба на определена материя, дадена от други разпоредби;
    – когато се препраща едновременно към повече разпоредби;
    – когато се препраща към разпоредби на акт, въз основа на който е издаден препращащият акт;
    – когато възпроизвеждането на разпоредбата, към която се препраща, ще усложни текста;
    – към разпоредби и актове на ЕС и обнародваните международни договори.
    Препращането не се допуска, ако води до неяснота на текста. Чрез препратките се постига концентрираност на нормативния текст. Посредством препратките една правна норма може да бъде формулирана чрез използване на текстовете на вече формулирани правни норми.
    Установените връзки на препращания между разпоредби поставя въпроса за видовете връзки между правните норми. Системата от правни норми се състои от компоненти – норми и връзки между тях. Установените препращания между разпоредби е стъпка към установяване на връзки между правни норми и изграждане на нормативни структури.
  4. Правоприлагащи актове, статистическа информация, други видове правна информация в знакова форма.
    Теорията определя правоприлагащия акт като официален акт-документ на компетентен орган, който съдържа индивидуално държавновластническо разпореждане за прилагане на правото. Реквизитите и структурата на правоприлагащите актове, също както и тези на нормативните актове, са обект на нормативна регламентация. Примери за нормативно закрепени реквизити на правоприлагащи актове са: 1. индивидуален административен акт – чл. 59 ал. 2 АПК; 2. наказателно постановление – чл. 57 ЗАНН; 3. решение по гражданско дело – чл. 236 ГПК; 4. постановление на прокурора за образуване на досъдебно производство – чл. 214 ал. 1 НПК; 5. присъда – чл. 305 НПК;
    Поради многообразието на този вид юридически акотове не можеда се търсят единна структура и еднообразни реквизити за всички тях. Всеки вид акт притежава свои, нормативно установени реквизити. Въпреки това всеки правоприлагащ акт съдържа – наименование, дата на издаване, място на издаване, орган, издал акта. Текстът на правоприлагащите актове се организира в две части – първа, обстоятелствена, в която се излагат мотивите на решението, и втора, разпореждане за действие – диспозитив.
    Един вид юридически актове заслужава особено внимание за правноинформационните изследвания. Това са актовете на върховните съдебни органи. Тълкувателните решения се приемат на общите събрания на ВКС и ВАС. Основание за издаване на тълкувателно решение е противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Тълкувателните постановления се приемат съвместно от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС. Тълкуватетелните постановления се приемат при противоречива или неправилна практика между ВКС и ВАС. Тълкувателните актове са задължителни за органите на съдебната власт, на местно самоуправление и органите, издаващи административни актове.
    Съдебната практика има насочващи, конкретизиращи и информационни функции. Тя служи за преодоляване на празноти в правото, за конкретизация на общи правни норми, за аргументиране на претенции по конкретни сходни случаи.
    Публикуваните в информационни издания съдебни решения имат следната структура: 1. мото (диспозитив), в който се излага съкратено съдържанието на решението; 2. квалификация или основание за издаването на акта; 3. вид на акта; 4. номер на решението; 5. дата на издаване на решението; 6. вид на делото; 7. номер и година на делото; 8. издаващ орган; 9. мотиви.
    В основанията за издаване на съдебните актове се съдържат връзки между правни норми, установени в процеса на тяхната реализация. Систематазирани, тези връзки да обобщение на юридическия опит. Те се използват за установяване на трайни връзки между компонентите на нормативната система, а също и за формиране на нормативни структури, възникващи при реализацията на правото.
    Към другите видове правна информация в знакова форма се причислява статистическата информация. Тя обобщава резултатите от реализацията на правните норми. Библиографските описания представляват съвкупност от сведения, които позволяват да се идентифицира произведението и да се получи обща информация за него. Други производни видове правна информация са: справочници на законодателството, картотеки с данни за нормативните актове, картотеки на съдебната практика, юридечески речници и др.

    10. Структурите в правната система като носители на информация. Понятийни структури, класификатори и тезауруси. Европейският тезаурус Eurovoc. Юридически конструкции от понятия.
                    Структурата на правната система и структурите на нейните компоненти също съдържат информация. Понятийните структури, структурите в системата от правни норми, структурата на системата на законодателството, структурите на правните субекти като носители на втория вид правна информация – свързаната. Този тип правна информация се опредметява, получава израз в материалната действителност посредством изразните възможности на естествения език.
    Понятийните структури са образувани от понятия и връзки между тях. Понятията отразяват съществени качества на явленията и процесите. Връзките между понятията показват отношенията между явленията, представят динамиката на взаимодействията между тях. Понятийните структури се съдържат в човешкото съзнание. Те са модели на действителността и съдържат системно организирана информация. Те организират понятията едновременно по множество критерии – по родови-видови отношения, по функционални взаимодействия. В тях са обединени йерархични, функционални и други зависимости. Правните понятия са част от правната система и знание за нейните компоненти.
    Класификаторът е разпределяне на понятия в класове въз основа на общи признаци. Тези признаци представляват относително устойчиви характеристики на обектите от действителността. Класификаторите представят само йерархични връзки между понятията. Това ограничение е недостатък, защото чрез тези връзки не могат да се представят взаимодействията между процесите и явленията и функционалните връзки между понятията. Най-елементарни са азбучните класификатори. Тези класификатори се използват в специализирани отрасли на познанието.  Йерархичните класификатори представят родово-видови зависимости между понятия. Подразделенията на класификатора се наричат рубрики или раздели. Класификаторите се използват в процедурата за юридическа консултация за събиране и квалификация на фактите по случая. Те се използват и за организиране на нормативната материя при създаване на нормативен акт.
    Тезаурусът е речник, в който понятието се определя посредством логически наредено множество от синоними или близки по значение думи. Той изразява различни видове връзки между понятията. Тезаурусът е носител и обединител на знания. Той се състои от дескриптори и връзки между тях. Дескрипторите са свързани помежду си с различни видове връзки. Те изразяват отношенията на понятията от съответната област на научното познание. Връзките между дескрипторите са родово-видови, връзки част-цяло, асоциативни връзки, синонимки връзки. Преди всичко тезаурусите са средство за организиране и обработка на правната информация. Те се използват в правотворчеството.
    Eurovoc е многоезичен тезаурус на Европейския съюз. Той обхваща области, които са от значение за европейските институции – политика, международни отношения, законодателство, икономика, търговия, финанси, образование, комуникации, наука, бизнес, конкуренция и др. Той е създаден с цел преодоляване проблемите на синонимията при създаване и използване на документи; за индексиране на документи в информационните системи на ЕС; за осигуряване на езиково независимо търсене в информационните системи на ЕС; за преодоляване на омонимията, т.е. двусмисленото използване на термини. Eurovoc се състои от дескриптори, не-дескриптори, семантични връзки.

    11. Правната информация в нормативните структури. Нормативните юридически конструкции като носители и обединители на правна информация.
    Правните норми са свързани помежду си. Тези връзки са проява на техни качества и взаимодействия. Преобладаващата част от връзките възникват при реализация на правните норми. Нормите и връзките образуват нормативни структури. Теоретичните правни изследвания са установили, че освен правните норми е едноименната система съществуват и други нормативни структурни образувания. Това са асоциациите от норми, юридическите конструкции, правните институти, подотрасли и отрасли.
    Нормативната юридическа конструкция за регламентиране на поведение е модел на определено юридическо действие. Тя е предназначена да регламентира това действие, като определи условията за неговото осъществяване и резултатите от извършването му. Конструкцията от този вид обединява всички правни норми, необходими за осъществяване на предписанията в основната норма резултат. Тя предоставя всички нормативни средства, необходими за неговото постигане. Този вид конструкция регламентира един етап от развитието на правоотношението.
    Основната норма в нормативната юридическа конструкция закрепва основния фактически състав, правния субект и правните последици. В хипотезата й са определени фактите, наличието на които е необходимо условието за действието на конструкцията. Диспозицията обединява правните последници, предвидени да настъпят при реализацията й. Като вид правната норма може да бъде оправомощаваща, задължаваща, забраняваща или охранителна. Конкретизиращите норми са следващият компонент в конструкцията. Тяхната функция е да развият и обогатят съдържанието на основната норма като цяло или на отделни нейни части. Всяка конкретизираща норма може да изпълнява функциите на основна норма в друга юридическа конструкция. Ограничаващите норми изключват, ограничават или забраняват извършването на действия, предвидени в диспозицията на основната норма. Нормите, регламентиращи правосубектността на субекта на основната норма, конкретизират качествата, на които трябва той да отговаря. Това са съвкупности от норми, които от своя страна също образуват конструкции. В качеството си на типови нормативни образувания те участват във всички конструкции, чиито основни норми регламентират поведението на съответния субект. Дефинитивните норми са друг компонент на нормативната юридическа конструкция. Тяхната функция е да разкрият съдържанието на термини, използвани при формулирането на основната норма. Функциите на дефинитивните норми са обслужващи. Реализацията им не се обективира като акт от действителността. Тези норми нямат пряк регулиращ ефект. Презумпциите предпоставят наличие или отсъствие на определен юридически факт. Възникне ли определена фактическа обстановка, по силата на нормата се предполага, че в нея съществуват или не факти, за които няма преки данни. При фикциите един несъществуващ в действителността факт се приема за съществуващ в сферата на правното регулиране. Нормите-срокове обуславят извършването на правните действия, предвидени в диспозицията на основната норма, с изтичането или неизтичането на определен период от време. Резултатът от реализацията на основната норма в някои случаи трябва да отговаря на определени изисквания. Общите норми съдържат “изнесени пред скоби” правила, валидни за всички норми в института, подотрасъла или отрасъла. Те обслужват основните норми, присъединявайки се към тях при действие на нормативната юридическа конструкция. Самите те могат да се проявяват като основни норми в общи нормативни юридически конструкции. Нормите-принципи съдържат ръководни правила, които показват целите пред реализацията ва основните норми в конструкциите.
    Задължителни компоненти, които участват във всички конструкции за регламентиране на поведение са основната норма, без която конструкцията не може да съществува и да действа; нормите, определящи правосубектността на субекта на основната норма.
    Йерархии от структури възникват, когато една норма участва като обслужваща в една конструкция, такива са конкретизиращите, допълващите и ограничаващите норми, а в друга конструкция изпълнява функциите на основната норма.
    Нормативните юридически конструкции са обединители на нормативна и ненормативна информация. Като обединители на нормативна информация конструкциите: образуват общност, в която нормите са включени и взаимодействат въз основа на предназначението си. Това подпомага възприемането на нормите съобразно техните функции и в контекста на тяхната реализация.
    Като обединители на ненормативна информация конструкциите систематизират резултатите от всички видове тълкуване на цялата конструкция, а не само на отделните норми в нея. Те организират съдебната практика. Практиката към една конструкция е много по-конкретна в сравнение с практиката към определена норма.
    Конструкциите организират знанието за способите за обработка на информация. Това знание, предоставено в контекста на конструкциите, допринася за пълноценно възприемане на информацията в конструкциите.
    В качеството си на обединители на информация нормативните юридически конструкции се представят като “блокове” от знания, способни да ориентират правоприложителя за всички изисквания на нормативната система за извършване на определено правно действие.

    12. Правна информация във функционални структури от правни норми.
                    Функционалните структури са образувани от норми с пряк регулиращ ефект и са предназначени да регламентират последователности от действия. Техният регулиращ ефект не се ограничава в рамките на отделно и несвързано с другите действие. Те са предназначени за регламентиране на процеси. Според предназначението си те са теоретични и обвързани с определен процес. Това деление е аналогично на съответното деление на нормативните юридически конструкции. Теоретичната функционална структура обхваща всички възможни проявления на функционалните структури. Тя е общ и абстрактен модел за създаване на различни видове функционални структури. Функционалните структури за определено производство са: 1. нормотворческа функционална структура, която регламентира всички варианти на протичане на определено производство; 2. доктринална функционална структура, която освен вариантите съдържа и предложения за промени, сравнения с аналогични производства и др. ; 3. казуална функционална структура, която съдържа точно определена последователност от норми. Тя е конкретизация на вариантите, предвидени от законодателя в един точно определен нормативен ред.
    Функционалните вериги имат начало, развитие и край. Нормите с правопораждащи фактически състави поставят началото на тези вериги. Развитието на правоотношението, базирано върху тях, се осигурява посредством последователност от норми, всяка от които променя предшестващата я фактическа обстановка. Краят на разглежданите вериги са норми с правопрекратяващ ефект. Резултатите от реализацията им не са предвидени като юридически факти в други правни норми. Те съдържат правопрекратяващи фактически състави.
    Императивните вериги са образувани от задължаващи норми. Правотношението непременно следва да премине през всички нормативно предвидени стъпки. Развитието му не зависи от свободния избор на участващите в него субекти. Диспозитивните вериги са образувани от норми, при които реализацията на поне една от нормите зависи от усмотрението на нейния адресат. Детерминирани са тези вериги, в които съставящите ги норми са свързани посредством детерминирани функционални регулативни връзки. В тези вериги всяка връзка е съзнателно предвидена от законодателя.  Недетерминирани са веригите, в които съществуват двойки норми, свързани посредством недетерминирани функционални регулативни връзки, т.е. връзки, възникнали поради появата на непредвидени резултати от действието на предходната норма. Функционалните регулативни вериги се делят на основни и съпътстващи. Това деление проличава при съпоставяне резултатите от действието на основните и конкретизиращите правни норми. Пълните вериги описват детайлно, стъпка по стъпка поведението на правните субекти. Всяко действие на участниците в правоотношението е предвидено и регламентирано във веригата. Непълните вериги не описват детайлно и подробно поведението на правните субекти в правоотношението.
    Функционалните мрежи от правни норми са два типа. Вариантните мрежи са образувани от алтернативно реализиращи се вериги от правни норми. Кумулативните мрежи са образувани от едновременно и кумулативно реализилащи се вериги от норми.
    Функцоналните структури са средство за организиране на правна информация. Те са източници на нови способи за обработка на правна информация. Те са средство за регламентиране на производствата на държавните органи. Те са юридическа основа за създаване на електронното правителство. Понятието за функционални структури от правни норми е предпоставка за създаване на нови нормотворчески юридически техники.

  5. Връзки между правни норми.
    Нормативните структури се състоят от норми и връзки между тях. Връзките обединяват правните норми при осъществяване на техните функции. Връзките са преходи от едни състояния в други при осъществяване на правното регулиране. Те са свидетелство за наличието на процеси, които преобразуват едни състояния в други. Връзките възникват предимно при действието на правните норми. Връзките се класифицират съобразно вида и функциите на свързаните норми. Статичните връзки са най-елементарните връзки в системата от норми. Те свързват еднотипни компоненти на норми и са израз на идентичности и подобия между тези компоненти. Статичните връзки между хипотези и диспозиции (санкции) не са еднородна група. В рамките на рода се наблюдават своеобразия. Ако всички компоненти на една хипотеза са свързани посредством статични връзки с компонентите на друга хипотеза, то връзката между тях е връзка на еднаквост. В противен случай, ако само част от компонентите на двете хипотези са свързани, тогава връзката ще е връзка на подобие. Към тези два вида се добавя и връзката на включване между хипотези или диспозиции. Тя възниква, когато една хипотеза или диспозиция изцяло е включена в група. Статичните връзки на еднаквост и подобие са неориентирани. При тях не може да се въведе подредба на свързаните компоненти. В типичния случай те възникват между обща и конкретизираща норма.
    Функционалните връзки между правните норми са израз на тяхното действие. Те са проява на съвместното действие на правните норми, насочено към постигане на определен правен резултат. За разлика от статичните, функционалните връзки свързват разнотипни компоненти на правните норми. Поради това и поради функционалните различия между свързваните компоненти функционалните връзки са винаги ориентирани. Функционалната връзка възниква след реализацията на предходната норма. Тази реализация създава условия за действието на следващата норма. В зависимост от функционалното предназначение на предходната норма създаваните от нея условия за реализацията на следващата норма са от различен характер. Функционалните връзки между правните норми не са еднородна група. Първостепенен е критерият, основан върху качеството на резултата от действието на предходната норма. Първата група обхваща връзките, предизвикани от реализации на норми, които се обективират във факт от действителността. Тези връзки възникват между норми, чието предназначение е пряко да регулират обществени отношения. Затова те се наричат функционални регулативни връзки. При втората група функционални връзки резултатът от реализацията на предходната норма не е факт от действителността, който променя фактическата обстановка. Тези връзки изпълняват информационни функции, както наприемр дефинитивните норми спрямо основната норма в нормативната юридическа конструкция. Затова вторият вид се наричат функционални информационни връзки.
    Функционалните регулативни връзки не са хомогенна група. Те се разделят на няколко вида. Позитивните и негативни връзки се различават по отношението между възникналия резултат от действието на предходната норма и модела на юридическия факт в хипотезата на следваща норма. Позитивната връзка е налице между две норми, когато има съвпадение между един от резултатите  на предходната норма и едно от условията за действието на следващата норма. Негативното свързване засяга случаите, когато не са се осъществили предвидените в диспозицията на предходната норма факти или действия.
    Определени връзки са тези, които се дължат на резултат, предвиден като правна последица в диспозицията на предходната норма. Неопределените връзки възникват поради появата на непредвидени резултати от действието на предходната норма, които резултати са закрепени като модели на юридически факти в следващата норма.
    Императивните връзки свързват две задължаващи норми. Диспозитивните връзки са налице, когато поне едната от свързваните норми – предходната или следващата, е оправомощаваща . От преценката на субекта зависи дали той ще реализира нормата и чрез това си действие да осъществи в конкретния случай връзка между двете норми и да продължи развитието на правоотношението.
    Алтернативните функционални регулативни връзки възникват при реализация на предшестващи норми, които водят до множество последици, всяка от които е закрепена като модел на юридически факт в множествво други следващи норми. Правоотношението се развива чрез реализацияна една от всичките възможни следващи норми. Кумулативни връзки възникват, когато реализацията на предходната норма създава условия за едновременната реализация на множество следващи норми. Веригата от норми се разклонява, при което възникват няколко паралелно протичащи нормативно регламентирани процеса.
    Втората голяма група функционални връзки са функционалните информационни връзки. Дефинитивните връзки са характерни представители на функционалните информационни връзки. Те получават името си от първата норма в отношението. Предшестващата норма е или дефинитивна (чл. 93 НК) или друг вид норма, съдържаща дефиниция (чл. 115 НК). Връзката възниква поради обстоятелството, че в следващата норма дефинираният термин е използван при описание на съдържанието на неин компонент.
    Нормите-фикции, презумпциите, нормите-срокове и други видове норми с обслужващи функции се свързват чрез функционални информационни връзки с останалите компоненти от структурата на системата от правни норми.

    14. Правна информация в системата на законодателството и в системата на държавните органи. Нормативни юридически конструкции за организационни структури.
    Компоненти на системата на законодателството са нормативните актове. Връзките между тях изразяват отношения на две равнища: на равнище нормативни разпоредби и на равнище нормативни актове. Видовете връзки между нормативните актове в системата на законодателството са няколко вида. Йерархичните връзки свързват висшестоящи актове с актове по тяхното прилагане. Хоризонталните връзки свързват актове от различни равнища в системата на законодателството. Върхът в йерархията в националното законодателство се заема от Конституцията. Кодексите и законите образуват обособени клонове, включващи съответните им актове по прилагане. Тази класическа схема се допълва от ратифицираните и влезли в сила международни актове и договори; постановленията на Министерския съвет, с които са уредени обществени отношения в областта на изпълнителната и разпоредителната дейност на МС; актове по изпълнение и прилагане на актове на ЕС или международни договори, сключени от Европейските общности. Модел на системата на законодателството: Анализът на заключителните разпоредби на всички подзаконови актове е в състояние да определи йерархичните връзки в системата на законодателството и по този начин да формира нейната най-съществена структура. Съвременните правни информационни системи използват технологии, основани на чл. 43 УПЗНА и множеството реализации на тази разпоредба в конкретните ПНА. Обединяването на тези връзки в йерархична структура показва йерархията в системата на законодателството и служи като средство за организация на нормативна и други видове правна информация в правните информационни системи.
    Структурите на правните учреждения като носители на информация: Установяването на тези структури става чрез анализ на два вида явления. На първо място, това е регламентацията на организациите. Например структурата на съдебната власт е регламентирана в КРБ, ЗСВ, ГПК, НПК и други подзаконови актове. В тях се съдържат разпоредби, които регламентират структурите и процесите в тези организации. Нормативните модели на процесите в организациите са функционални структури от правни норми. Втори обект на изследване са реално съществуващите организации. Изследването тук протича по правилата на системния анализ. Търсят се компонентите им, връзките между тях и процесите, които протичат в организациите. Съпоставката между реалните структури и процеси и техните нормативни модели показва неформалните структури и процеси в организациите. Приложението на организационните структури се открива в законодателната техника, в темите за елекетронното правителство, като обучаващи средства, като модели за организиране на правната информация. Особено актуален е въпросът за организационните структури и функции. На преден план излизат процедурите за съвместна дейност на организациите и съставните им части, новите видове организационни структури. Особено важни са въпросите за правната регламентация – както на традиционните организационни структури и функции, така и на новите видове организационни структури и процеси. Възникват нови обекти на правна регламентация – производство, протичащи във виртуалната среда, нови и не непременно йерархични организационни образувания. Нормативните юридически конструкции за регламентиране на организационни структури трябва да съдържат: цели и задачи, структура, конституиращ орган и начало на действие, правомощия, производства за осъществяване на правомощия, актове, отговорност, данни, възникнали в резултат на осъществяване на правомощията и регистри за запазване на тези данни – бази данни.

    15. Обработка на правната информация – понятие, видове способи за обработка.
    Обработката на правна информация се извършва посредством определени способи. Те се прилагат към правната информация, за да удовлетворят информационните потребности и чрез това да подготвят използването на правната информация.
    Характеристика на способите за обработка на правна информация. Те са знание за работа с правната информация. Те са мисловни процедури. В това си качество те се състоят от понятия и връзки между тях. Те са понятийни структури, т.е. в тях се съдържа свързана информация. Способите за обработка мога да се изследват като структури, да се търси мястото им в структурата на правната система и връзките им с останалите структури. Способите за обработка са методи за анализ на правните явления и процеси. Изучаването на способите за обработка означава изучаване на методите, които юристът прилага в своята дейност. Те са конкретни последователности от действия, технологии за работа на юриста с правната информация. Структурите от понятия, представляващи способи за обработка на информация, организират и изразяват познавателната активност на субектите при работа с правната материя. Проблематиката на обработката на правната информация се отличава от проблематиката на нейното използване.
    Според предназначението си способите се делят на способи за организиране и способи за използване на правната информация. Способите за организиране на правната информация имат юридико-технически характер. Те нямат самостоятелно значение. Способите за използване на правната информация имат непосредствено значение в дейността на правните субекти. Те се прилагат за решаване на конкретни задачи в юридическата практика. Според характера на резултата способите се разделят на следните групи:
    Систематизиращи са тези способи, прилагането на които води до групиране на информацията по определени признаци, без да възниква качествено ново знание, без да се формират нови понятийни структури. Генериращи са тези способи, при които възниква нова свободна и свързана информация. Прилагането им води до развитие на правните знания. Познавателните процедури са способи за обработка от по-общ характер. Резултатът от прилагането им притежава многостранни характеристики и представлява предимно понятийни структури. Според формалната им определеност способите са формални и неформални.
    Формалните способи се състоят от точно определени последователности от действия и водят до възникване на точно определени резултати. Използват формални характеристики на правната информация. Техните резултати са предвидими, обосновани чрез обосноваността на самия способ за обработка. Формалните способи се пресъздават във вид на компютърни информационни технологии. Неформалните способи за обработка се основават на смисъл, вложен в правната информация. Тези способи използват умозаключения по аналогия, сравнения по абстрактни признаци, индуктивни умозаключения и други логически методи и правила. Тяхната ценност се състои във възможността чрез тях да се откриват нови качества на правната материя.
    Способите за обработка на правната информация спрямо субектите, които ги осъществяват , са индивидуални и общи. Според използването на правни знания те са общи и специализирани способи. Способите са средство за преобразуване на информацията в процеса на удовлетворяване на информационна потребност: инфорационна потребност – информация, удовлетворяваща потребността; Търсещ въпрост (подреждане на информацията) – отговор – нов търсещ въпрос (подреждане на информацията).

    16. Търсещи въпроси за обработка на знакова правна информация и за обработка на структури.
                    Този вид търсещи въпроси представляват формулирани с помощта на определен език информационни потребности. Общата структура на търсещия въпрос съдържа: указание за вида информация, който ще се обработка – Пример: всички нормативни актове; съдебна практика по граждански дела; указание за реквизита (характеристиката) и критериите за търсене. Пример: за нормативните актове това са дата на обнародване, действащи или отменени редакции и др.
    Търсещите въпроси се прилагат към множество еднотипни обекти, организирани в бази данни. В едни търсещ въпрос може да се съдържат няколко реквизита и критерия за търсене, свързани с логическите оператори И, ИЛИ, НЕ, NEAR (в близост). Посредством логическата връзка И се търсят обекти, които едновременно удовлетворяват търсещите критерии, използвани във въпроса. Разновидност на оператора И е операторът NEAR. Изпълнението на въпрос, в който термините са свързани, посредством NEAR намира термини, които се намират в близост, разделени с определен брой термини (обикновено 7-8 термина) един от друг. С връзката ИЛИ се търсят обекти, които удовлетворяват един от критериите, използвани във въпроса. В резултат на изпълнението на въпроса се предоставят обекти, страници от интернет, в които се среща поне един от термините, свързани с логическата връзка ИЛИ. С НЕ се търсят обекти, които не удовлетворяват съответния критерий. В резултат на изпълнението на въпроса се предоставят всички обекти, в които се срещат всички термини, без тези предшествани от логическата връзка НЕ. Като търсещи критерии може да се използват всички реквизити на документа.
    При обработка на свързана информация търсенето има за цел да установи структури, компоненти в тях, йерархии, процеси в структурите. Затова търсещите въпроси имат следното типично съдържание: В какви структури участват даден компонент? Кои са висшестоящите компоненти в йерархичната структура? Кои са съставните части на даден компонент? Кои компоненти участват в даден процес? Кои е компонентът, даващ началото на даден процес? Кой е следващият компонент в процеса? Ако са допустими няколко варианта за действие, кой от тях и по какви критерии да се избере? Каква е последователността от действия за постигане на определен резултат? Какви са възможните последици от развитието на даден процес?
    Тези въпроси, също както въпросите за обработка на знакова информация, се обединяват в последователности. Особеното при тях е, че съдържанието и начинът на извършването на последователностите се определят в голяма степен от самата структура – адресат на въпростие.
    Подреждането на информацията се прилага предимно към знаковата информация, организарана в бази данни. Подреждането се различава от търсещия въпрос. Резултатът от подреждането не подбира само част от данните, достъпни преди изпълнението му, както е при търсенето. Тук резултатът като обем на информацията не се различава от първоначалното състояние на базата данни. Промяната е качествена. Данните са подредени по определени критерии и тази подредба е желана от потребителя, по-добре удовлетворява неговите информационни потребности.

  6. Общи способи за обработка на правната информация. Системен анализ.
    Системният анализ е съвкупност от методи и средства за създаване, изследване и управление на системи. При изследване на изкуствени, възникнали при участието на човека системи анализът се насочва и към рационализиране на процесите за вземане на решения. Системният анализ е изучаване на сложни обекти като цяло, при което се събират знания за техния компонентен състав, вътрешни и външни връзки, процеси и структури. Целта на системния анализ е изясняване възможностите за подобряване функционирането на изследвания обект. Системният анализ е средство за подреждане на информацията. Той е и средство за получаване на нова информация за състоянието на системата.
    Етапите на системния анализ са поставяне на задачата; структуриране на системата; създаване на модел; изследване на модела. Поставянето на задачата включва: определяне целите на анализа; определяне целите на системата; общо описание на функционирането на системата; определяне способите за описание на системата; ограничения при функционирането й. Структурирането на системата се състои в определяне на: границите и външната среда; компонентите на системата; връзките между компонентите; подсистемите и техните подсистеми; функциите на компонентите, на подсистемите и на системата като цяло; структурата на системата; връзките между компонентите и външната среда; входовете и изходите; процесите; йерархиите в системата.
    Създаването на модел е третият етап от системния анализ. Получените резултати от предходния етап се представят посредством избраните средства за описание на системата. Създава се модел на системата. Пример за модел на системата от правни понятия е семантичната мрежа, създадена във виртуалната среда. Пример за модел на системата от правни норми е представянето на нормативни юридически конструкции и функционални структури, създадени в правните информационни системи или чрез семантична мрежа във виртуалната среда. Моделите притежават различна степен на сходство с оригинала си. По принцип обаче те са приближени, непълни копия на своя оригинал. В тях изследваната система се представя със съществените й характеристики. Несъществените характеристики се представят непълно в модела.
    Изследването на модела е заключителният етап на системния анализ. То е предназначено за задълбочаване на знанията за системата, за по-пълно разкриване на структурата, функционирането и процесите в системата, както и за прогнозиране на поведението й.
    Поставянето и развитието на целите са общи способи за обработка на информация. Резултатът от тяхното прилагане води до възникване на информация за несъществуващи, но желани състояниея на системите. Поставянето на цели е дедуктивен способ за обработка на информацията. Неговото начало започва  с формулиране на една обща цел. Тя се подразделя на няколко подцели, постигането на които осигурява изпълнението на общата цел. Формулирането на подцелите е процес на конкретизация ва общата цел. Определят се състоянията на системата, нейните характеристики, нейните подсистеми или компоненти, необходими за постигането на по-общата цел.
    При развитието на цели от едно съществуващо състояние на системата последователно се изграждат бъдещи желани нейни състояния. Развитието на цели се основава на планирането и прогнозирането.
  7. Статистически анализи и класифициране като общи способи за обработка на правна информация.
    Статистическите методи се използват за установяване на зависимости между масово проявяващи се явления и процеси. Те са помощно средство на изследователя при установяване на закономерности в изследваната от него област. Те са инструмент за преход от единичното и случайното към масовото и повтарящото се. Статистическите анализи не показват причините за съществуване на едно или друго явление. Те са констатират наличието на някаква връзка и зависимост. Статистическите анализи използват първична, непосредствена информация за изследваните явления и процеси. В резултат на нейната обработка се получава вторична, производна информация.
    В правото статистическите анализи се използват за търсене на зависимости между различни правни явления, както и за влиянието на социалните явления и икономическите закономерности върху тях. Статистическите методи се използват: за изследване резултатите от реализацията на правото. Използват се данни, възникващи в съдебната система – съдилища, прокуратура, следствие; за изследване ефективността от действието на правните норми; при обработката и анализа на данни от социологически изследвания. Задължителна предпоставка за статистически анализи в правото е наличието на данни за реализацията на правните норми. Съвременните средства за обработка на статистическа информация са системите за бизнес анализи. Те обединяват информация от различни източници и чрез съпоставяне и прилагане на специализирани алгоритми установяват зависимости и тенденции в развитието на изследваните явления.
    Класифицирането разделя обема на едно понятие на подпонятия по определени признаци. Изборът на признаците зависи от информационните потребности, от знанията на изследователя, от целите на разследването. Класифицирането се извършва при спазване на определени правила:  при едно и също деление деление следва да се прилага едно и също основание; обемът на членовете трябва да се равнява на обема на цялото класифицирано множество; членовете на делението трябва взаимно да се изключват.
    Правната наука и практика също използват класифицирането за създаване, изследване и развитие на собствените си концептуални схеми. Тези изследвания са подчинени на общите правила за класифициране. Специфична черта на юридическите изследвания в тази насока  е, че те се извършват с помощта на характерни критерии, възприети от правото, както и посредством прилагане на специфични за правото способи за обработка на информацията, прилагани в рамките на етапите на класифицирането. В правото класифицирането се използва: в процедурата за юридическа консултация за групиране фактите от една реална фактическа обстановка; във всички процедури, анализиращи нормативната материя и особено процедурите за създаване и изменение на нормативни актове; във всички процедури, използващи нормативните актове в системата на законодателството; в научните изследвания – за организиране на нормативни актове, съдебна практика, литература и др.; при използване и създаване на правни информационни системи и разнообразните информационни технологии в интернет.
    В процеса на класифициране предварително, още преди събирането на фактите съществуват множество възможни класификационни структури. Основата на тези структури са фактическите състави-модели на различни правни норми, сродните фактически състави в асоциациите от норми. Те представляват готови схеми за събиране и организиране на данните.

 

 

  1. Специализиране способи за обработка на правната информация. Процедура за юридическа консултация.
    Специализираните способи използват особените характеристики на правната информация. Те или са неприложими към други видове информация, или прилагането им няма особения смисъл и резултати, постигнати при работа с правната информация. Способите за използване на правната информация представляват цялостни процедури, прилагани от юриста при осъществяване на определени дейности. Такива например са процедурата за юридическа консултация, процедурите за създаване, изменение и отмяна на нормативни текстове. Тези процедури се състоят от части, някои от които сами по себе си представляват също самостоятелни процедури. Способите за организиране на правната информация съставят второто равнище в йерархията от специализирани способи. Прилагането им, за разлика от способите за използване, няма за цел и не може непосредствено да удовлетвори информационни потребности, възникващи при използването на правната информация. Самостоятелното изпълнение на тези способи не води до резултат, способен да реши проблеми на правната реализация. Прилагането на тези способи и използването на резултатите от тях имат смисъл само в контекста на способите за използване на правна информация. Способите за организиране на правната информация имат юридико-технически характер. Те се прилагат с цел систематизирането на правната информация, формализирането й посредством типичните юридически структури. Способите за организиране са предпоставка за създаване на нови способи за обработка на правната информация.
    Използването на горните два вида способи е съпроводено с прилагане на логически методи и правила за работа с информацията. От позицията на използването на правната информация обработката й представлява наредена последователност от прилагане на все по-общи правила и процедури.
    Процедурата за юридическа консултация има за цел да даде отговор на определен правен проблем. Тази процедура е способ за обработка, приложим при използването на правната информация. Изпълнението й преобразува информацията. В началото на процедурата информацията представлява сума от неподредени факти за конкретния случай. В тази съвкупност не са отделени спорните от безспорните проблеми, не е изяснен юридическият харектер на случая. Целите на страните нямат качествата на фактически състояния, постижими чрез последователна реализация на правни норми. Те не са правно дефинирани цели. Предназначението на тази процедура е да определи юридическите качества на случая. Изпълнението й цели създаване на аргументи, документи и други материали. Те ще бъдат представени пред определен правен субект.
    Предварителен анализ на проблема – основната задача на този етап е да преобразува неорганизираната информация, предоставяна от клиента, в структурирани факти. През този етап се използват знания за правните норми и съдебната практика, опит от решаване на подобни случаи. При развити средства за организиране на информацията се използват процедури за интервюиране на клиента, готови класификатори и схеми на нормативни юридически конструкции за организиране на фактите. На този етап се изясняват целите на клиента и очакваните от него отговори или решения. За да се изпълни тази задача, преди всичко се формира хипотеза за правния проблем с цел събиране и организиране на фактите. Тази дейност включва определяне на основните правни проблеми и установяване на основните нормативни актове и съдебна практика. След това се установява правното положение на страните. Събират се достъпните основн факти по случая. Те се разделят на безспорни факти и факти, подлежащи на доказване. В заключение на този етап се прави преглед на процедурните и съдебните проблеми, които възникват по случая.
    Установяване на значимите информационни носители – целта на този етап е събиране на всички възможни видове носители на правна информация, които имат значение за случая. Преди всичко установяват се нормитивнити актове, релевантни за проблема, за правния статут на страните и за фактите по случая. След като се уточнят нормативните актове, се избират нормативните текстове, релавантни за проблема и за фактическата обстановка на случая. Оформя се извлечение от законодателството, което се състои от тези текстове. Второто действие от този етап е установяване на частноправните актове по конкретния случай – договори и едностранни волеизявления. Следващото действие е установяване на съдебна практика по случая. При използване на информационната система два са критериите за задаване на търсещи въпроси – нормативните текстове, получени при търсене в текстовете на нормативните актове; терминът, който е най-характерен за разглеждания случай.
    Установява се наличието на ненормативни актове по случая – заповеди, решения и др. Тук се търсят и други видове информация – писма, окръжни, указания, разяснения, методики и др. На следващо място, търси се правна литература по проблемите на разглеждания случай. Съобразяват се актовете на правото на ЕС, а също и практиката на Съда на ЕС.
    Уточняване на нормативната юридическа конструкция – основното предназначение на този етап е да се намери съвкупността от взаимосвързани норми, които регламентират случая. Тук се преминава от текст към норма, от знакова информация към информация, съдържаща се в нормативните структури. Установява се и мястото им в системата от правни норми. Чрез юридическата квалификация се установява приложимата за случая основна правна норма. Така се уточнява и нормативната юридическа конструкция, в която тази основна норма участва. Следващата задача е установяване на компонентния състав на конструкцията – конкретизиращи норми; норми-принципи; ограничаващи норми; изключващи норми; норми, определящи правосубектността на участниците в правоотношението; дефиниции; презумпции; фикции; норми-срокове; санкции; норми, определящи формата на резултата от реализацията на основната норма. Анализът на конструкцията продължава със съпоставяне на конкретизиращите норми и фактите по конкретния случай. Необходимо е да се уточни дали някоя от конкретизиращите норми не урежда проблема по-точно и по-пълно в сравнение с нормата, избрана за основна.
    Установяват се функционалните структури от правни норми, в които участва основната норма. Така се добива информация за нормативната история на развитието на конкретното правоотношение и възможните негови бъдещи състояния. Тези структури са основа за намиране на допълнителна съдебна практика, релевантна по случая.
    Допълнително събиране на данни за случая – нормативните структури, регламентиращи случая, се използват като основа за нови преценки на фактите и за ново събиране на факти. В този процес организиращият фактор са конструкциите и функционалните структури. Преди всичко се събират факти за историята на правоотношението. Организиращи и насочващи функции тук изпълнява функционалната структура от норми, и то тази нейна част, която се е осъществила преди реализацията на основната норма, която урежда текущото състояние на случая. Събират се и факти въз основа на компонентите на нормативната юридическа конструкция. Установява се правното значение на документите по случая. Доказват се факти и свидетелски показания.
    В заключителния етап на процедурата се създава нова информация въз основа на събраната от предходните етапи. Установяват се предвидените от нормативната уредба варианти за развитие на правоотношението въз основа на функционалните структури от правни норми. На тази основа се уточняват намеренията, предпочитанията и очакванията на клиента.
    Съставя се подходящ план за аргументиране. Уточнява се предписваната от правото процедура за разглеждане на случая. Подготвят се документи, необходими за извършване на съответните правни действия. За тази цел се използват образци на документи, както и нормите, определящи формата на резултата от реализирането на основната норма.

 

 

 

  1. Процедура за създаване на нормативни юридически конструкции.
    Предназначението на метода за създаване на нормативни юридически конструкции е: да преобразува нормативните текстове в правни норми; да установи връзки между нормите в конструкцията; да свърже нормите в конструкцията; да свърже конструкцията с други конструкции, нормативни структури и други видове правна информация; да запази конструкцията и данните към нея за следващи използвания. Създаването на нормативна юридическа конструкция протича в няколко етапа: 1. Определя се основната норма; 2. Търсят се готови или полуготови конструкции;  3. Установяват се връзки между разпоредби; 4. Преход от разпоредби към норми; 5. Определят се конкретизиращи, допълващи, ограничаващи, обслужващи и общи норми; 6. Установяват се допълнителни видове информация – съдебна практика, литература, право на ЕС; 7. Запазване на конструкцията.
    Определяне на основна норма – целта на анализа е създаване на пълна конструкция за всички сродни фактически състави. Цели се създаване на конструкция, приложима за конкретния фактически състав. Процесът е част от процедурата за юридическа консултация; Търсят се готови конструкции – това могат да бъдат запазени собствени конструкции от минали сходни казуси или полуготови конструкции от съдебната практика, с които се допълва собствената конструкция; Установяват се връзки между разпоредби – връзките се установяват чрез търсещи въпроси с характерни термини, търсещ въпроси с NEAR, бутони в информационните системи. От съдебните решения по разпоредбата се извличат основанията за издаване на решението и се установяват връзки между съответните норми. Дефинитивните връзки се откриват посредством дефинициите в правните норми. Използват се и неформални методи за откриване на връзки като общи правни знания, собствен опит, доктринални тълкувания и др.; Преход от разпоредби към норми – от значение е вида на нормата и нейната структура. Функцията на нормата се изразява в нейната реализация и резултата от тази реализация. Нормата се свързва с други норми посредством нормативна връзка. Определят се конкретизиращи, допълващи, ограничаващи, обслужващи и общи норми – установените връзки се конкретизират. Обособяват се статичните връзки между еднотипните компоненти на правни норми. Статичните връзки биват на еднаквост, подобие и включване. Определя се функцията на нормата, свързана чрез статични връзки с основната норма. В резултат на това се определят конкретизиращите, допълващите и ограничаващите норми в конструкцията. Следва определяне на дефинитивни норми, презумпции, фукции, норми-срокове, норми, определящи формата на резултата. Определят се и принципи, общи норми, норми, определящи правосубектността. Допълнителни видове информация – съдебна практика – чрез връзките между разпоредба и съдебна практика. Литература – чрез връзките между разпоредба и библиография. Актове на ЕС – чрез връзка между разпоредба и право на ЕС, чрез търсещи въпроси в Eur-Lex. Запазване на конструкцията – традиционните методи са записки, научни произведения. В информационните технологии това става чрез предварително създадени общи празни структури на нормативни юридически конструкции или чрез създаване на собствени структури на конструкции.
    Създадената конструкция е модел на част от системата от правни норми. Конструкцията съществува извън индивидуалното съзнание. Тя е подходяща форма за обмен на формално правно знание. Създават се условия за нова форма за наука и правоприложна комуникация. Конструкцията подлежи на последващо развитие и изследване. Тя премахва необходимостта към следващи приложения отново да се извършва преход от текст към правни норми и нормативни структури.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Способи за обработка на правната информация за създаване на разпоредби.
    Процедурата е предназначена за юридико-техническо оформяне на нормативната материя в разпоредби на нормативните актове. Нейното приложно поле е юридическата форма. Тя не съдържа правила ца определяне съдържанието на нормативния текст. Използва се в правотворческия процес, но не включва способи за обработка, предназначени за събиране, анализ и обработка на социална информация.
    Етапи. Решението за съдържание на правното правило създава условия за формулиране на правилото в общ вид. По формата си това е текст, но той все още не е юридическият текст, съдържащ правното правило. Неговото предназначение е да изрази смисъла, основното съдържание на новото правило, без да се съобразява с юридико-техническите изисквания за формулиране на правните правила. Следва структуриране на правното правило. Определят се видът на нормата и нейните функции в нормативната система, което позволява да се избере типова структура, присъща на съответния вид правни правила. Определят се основните компоненти на нормата и техните съставни части. Например ако нормата е оправомощаваща, структурата й ще включва хипотеза и диспозиция, обединяващи фактически състави, субекти, правни последици. Ако нормата е дефинитивна, структурата й съдържа термина и дефиницията му. Ако субектът на нормата е нов за правото и неговия правен статут не е уреден в действащото законодателство, се създават норми, които определят неговия правен статут.
    Тези действия откриват възможност за уточняване мястото на правното правило в нормативните структури. Ако правилото изпълнява функциите на основна норма в нормативната юридическа конструкция, то се определя и съставът на тази конструкция, като се уточнят и останалите норми в конструкцията. Ако нормата не е основна, преценява се съвместното действие на новото правило с останалите норми в конструкцията. Анализира се мястото на нормата във функционалните нормативни структури. Съвременното развитие на информационните технологии, особено в сферата на електронното правителство, аргументира още един, напълно непознат етоп на тази процедура. Той е приложим в случаите на създаванена разпоредби, регламентиращи структурата и функциите на държавен орган. Целта на този етап е да се определят функциите на новото правно правило в информационните технологии на електронното правителство. Етапът намира приложение при създаване на нормативни актове и разпоредби, предназначени за регламентиране на структурата, функции и процедурите, прилагани от държавни органи. Съдържанието на този етап се състои в определяне на мястото и функциите на новото правно правило в информационния модел на организацията. Предпоставка за извършването на този етап е детайлното познаване както на възможностите и функциите на правото за регламентиране на организационни структури и процеси, така и подробното и пълно познаване проблематиката на съвременните информационни технологии и функциите им в електронното правителство.
    Анализите, извършени в предходните етапи, са предпоставка за извършване на следващия етап, чиято цел е прецизно юридическо формулиране на нормативния текст. Тук се проверява дали фактическият състав, субектът, правните последици или части от тях не са описани в други нормативни разпоредби. Ако се налага от обхвата на материята и от структурите в системата от норми, формулират се препратки към тези нормативни текстове. Общият текст на правилото се формулира кратко, точно и ясно, съгласно разпоредбата на чл. 36 УПЗНА. Следващият етап на процедурата се състои в определяне мястото на новия текст в нормативния акт. Спазва се изискването на чл. 30 УПЗНА общите разпоредби да предхождат особените, а при множество особени разпоредби те да се подреждат по вид: устройствени, материалноправни, процесуалноправни и наказателни разпоредби. Разпоредбите от една нормативна юридическа конструкция обикновено се поместват в един раздел. Разпоредбата, съдържаща основната норма, се помества в началото на раздела. Разпоредбите, съдържащи конкретизиращите и допълващите норми, се поместват непосредствено след разпоредбата на основната норма. Разпоредбата, съдържаща ограничаваща норма, се помества непосредствено след правилото, което ограничава. Разпоредбите, съдържащи дефиниции, презумпции и фикции, се поместват след разпоредбите, съдържащи конкретизиращите и допълващите норми.
    Последният етап е приложим при регламентиране на структурата и функциите на държавен орган. Съдържанието му се състои в извършване на промени в информационните технологии на електронното правителство, които отразяват съдържанието на новото правно правило.
    Възможността за изразяване волята на нормотворческия орган едновременно във вид на нормативни разпоредби и информационни технологии осигурява единство между писаното право, негови нормативни модели и информационни технологии на електронното правителство. С това информационните технологии добиват качеството на юридически средства за регламентиране на структури и процеси на държавни органи във виртуалната среда.

    22. Способи за обработка за изменение и отмяна на нормативни актове.
    Отмяната или изменението на определено правно правило се отразява върху нормативните структури, в които отменяната или изменяната норма участва. Промяната на нормата е промяна и на тези структури. Затова измененията следва да преценяват не само на равнището на отделната правна норма, но и в по-широния контекст на структурите в системата от правни норми. Значението на този способ се открива в последиците от прилагането му. Посредством него се поддържа системността на нормативните образувания и се осигуряват регулативните качества на системата от правни норми.
    Процедурата протича в следната последователност: Установяват се функциите и мястото на отменяното правило в системата от норми. Въз основа на събраната информация се извършват преценки от юридико-технически характер. Те са предназначени да отговорят на въпросите: какви функции е изпълнявала нормата досега в нормативната система; как изменението или отмяната на разпоредбата ще се отрази върху тези функции. Ако се пристъпва към отмяна на разпоредба, трябва да се разгледат въпросите: кой друг компонент от нормативната система ще осигури правно-техническите функции на отменената материя; как ще се регулират правоотношенията, развиващи се по съществуващата уредба. Установяват се препращанията от други разпоредби към отменяната или изменяната разпоредба. Ако промяната засяга правното положение на държавен орган, преценява се нейното въздействие върху цялото законодателство. При закриване на орган е необходимо да се прецени кои от предоставените му компетентности ще се прехвърлят на други органи. Установяват се нормативните структури, в които отменяната или изменяната норма участва. Това са нормативните юридически конструкции и функционалните структури от норми. Преценява се въздействието на планираните изменения върху засегнатата нормативна материя. Тази преценка се извършва с помощта на специални ненормативни правила. Изготвят се необходимите изменения в нормативните структури, засегнати от измененията.
    Последният етап е приложим само ако се отменят или изменят разпоредби, регламентиращи структурата и функциите на държавен орган. Този етап включва: анализ на измененията в информационните технологии на електронното правителство, които са предизвикани от отмяната или изменението на разпоредбата; определяне функциите на променените нормативни структури (вслествие на отмяната или изменението на разпоредбата) в информационните технологии на електронното правителство. Тези действия целят да съгласуват нормативните изменения с другата форма на тяхното съществуване в средата на електронното правителство – информационните технологии.
    Отмяната на нормативен акт е действие , което се отразява върху цялата система на законодателството. Затова още преди отмяната на акта следва да се анализират структурите , в които той участва като цялостно образувание, а не само като съвкупност от разпоредби. Процедурата протича в следната последователност: Установява се обхватът на отмяната, което включва действията: установяване на актовете по прилагане на отменяния акт и кои от тях  са издадени единствено на основание отменяния акт; установява се дали някои от отменените актове по прилагане имат самостоятелно действие, което може и да бъде продължено до издаване на нов акт по прилагане на отменящия акт.
    Установяват се висшестоящите актове спрямо отменените актове и възможността да регулират обществените отношения без действието на отменените актове. Установяват се препращанията от други актове към отменяните актове.  Анализът на тези връзки показва как отмяната ще се отрази върху действията на актовете (и създадените от техните разпоредби нормативни структури), които препращат към отменяните актове. Анализират се всички нормативни юридически конструкции, създадени чрез отменените актове, както и конструкциите, засегнати от отмяната. Тези действия се извършват съобразно процедурите за отмяна или изменение на нормативни текстове. След като се установят подробно последствията на планираната отмяна, се пристъпва към формулиране на разпоредбата, чрез която се извършва отмяната.

  2. Юридическото тълкуване като способ за обработка на правната информация.
                   Езиковото тълкуване на разпоредбите на нормативните актове предполага знания у тълкуващия субект за езика, за неговия словесен състав и граматически конструкции. Прилагат се също знания за специалните юридически езикови структури, чрез които се формулират правните правила. Предпоставка за това тълкуване са и знанията за смисъла на юридическите термини, за структурите на правните норми. Процедурата, по която протича езиковото тълкуване, се състои от следните етапи: като се използват знания за езиковите конструкции, се установяват частите от нормативния текст, които описват частите на правната норма – хипотеза, диспозиция (санкция); в случай че е използвана препратка към друга разпоредба на нормативен акт, първоначално се установява нейния вид. След това препратката се заменя с текста, към който препраща; текстът се анализира, за да се изясни съдържанието на юридическите термини. Използват се класификатори, юридически синонимни и тълковни речници; търсят се нормативни дефиниции за всеки от юридическите термини. При наличие на такива дефиниции текстът им се използва за изясняване смисъла на съответното юридическо понятие; анализират се останалите, неюридическите термини в разпоредбата. Използва се предположението, следващо от чл. 9 ал. 1 ЗНА, че думите и изразите са използвани в смисъла на общоупотребимия български език.
    Резултатът от езиковото тълкуване представлява текстът, който по възможно най-изчерпателен начин чрез средствата на езика описва съдържанието на правната норма. Този текст е структуриран, в него са отделени частите на речта, описващи елементите на правната норма. Той е предпоставка за преход към систематично тълкуване на правното правило.
    Систематичното (системното) тълкуване представлява установяване на връзки между правните норми и изграждане на нормативни структури. От гледна точка на системните изследвания систематичното тълкуване е специфичен способ за изследване на системата от правни норми. Систематичното тълкуване е способ за обработка, при който се извършва организиране на правната информаци. Критерий и основа за това организиране са както знанията за нормативни структури – асоциации от норми, нормативни юридически конструкции, функционални структури, така и знания за видовете връзки между правните норми и способите за установяване на тези връзки. Систематичното тълкуване е своебразно “реконструиране” на нормативния текст, извършвано от адресат, в собствени нормативни структури. Целта на систематичното тълкуване е адресатът да изгради в съзнанието си моделът на нормативните структури, които нормотворческият орган е описал в текста на нормативните актове.
    Казуалното систематично тълкуване: масова форма на традиционното тълкуване; приложно поле – юридическата практика; предприема се с цел решаване на определен казус; установява нормативни структури въз основа на реални фактически състави; резултатите от систематичното тълкуване не са откъснати от конкретните факти и пригодни за последващи използвания; необходими са допълнителни усилия за извличане на нормативната структура от конкретния казус; ценност – основава се върху конкретни житейски случаи.
    Обобщаване систематично тълкуване: цел – създаване на цялостна нормативна система; обхват – всички правни норми, всички връзки между тях, всички нормативни структури; предхожда казуалното систематично тълкуване; предназначено е да организира нормативната материя в система; създава нормативна основа за решаване на конкретни казуси; не може да обхване всички възможни нормативни структури, защото не е в състояние да обхване всички практически реализации на нормите, връзките между тях и получаваните структури; единственото тълкуване в традиционната среда, което формира нормативните структури, регламентиращи структурите и процесите в държавните органи; създава ново и цялостно битие на системата от правни норми във виртуалната среда.
    Систематичното тълкуване, разглеждано като способ за организиране на правната информация, протича в два етапа. Първо, установяват се всички връзки на тълкуваната норма с други правни норми. Второ, компонентите (правните норми) и връзките между тях се обединяват, за да се изградят нормативни структури. Получените нормативни структури са резултат от систематичното тълкуване.

    24. Установяване на връзки между правни норми. Логически методи и правила за обработка на правната информация.
    Системата от правни норми се състои от компоненти и връзки между тях. Свързаните правни норми образуват нормативни структури – асоциации от норми, нормативни юридически конструкции, функционални структури. Установяването на връзките между нормите е процес, който започва с анализ на разпоредбите на нормативните актове. Този процес представлява преход от разпоредби към нормативни структури. Той е своеобразен обратен преход от понятийни и нормативни структури към нормативни разпоредби, осъществен при формулиране на правните правила. Установените връзки са предпоставка за изграждане на нормативни структури.
    Формалните способи за установяване на връзки използват формални методи и критерии за обработка на правната информация. Обект на обработка от тях са нормативните актове и техните разпоредби. Връзките между тях са признак за наличие на връзки между правните норми. Формалните способи използват търсещи въпроси. Критерии за търсене са думи и изрази, чрез които в нормативните текстове са изразени връзки между правни норми. Формалните способи предпоставят знания за езиковия израз на връзките между нормите, за особените езикови структури и конструкции, използвани при формулиране на нормативните структури.
    Установяване на връзки, изразени чрез препратки. Препратките са средство за израз на връзки между разпоредбите на нормативни актове. Те са формални белези за съществуване на връзки между правни норми. Връзките между нормативните разпоредби показват връзки между правни норми. Видът на препратка свидетелства за вида на връзката между нормите, изразени в съответните текстове. Например препратката, която замества описанието на юридически факт-модел, насочена към текст, описващ диспозицията на друга норма, свидетелства за наличието на функционална връзка между двете норми.
    Установяване на връзки между правни норми въз основа на съдебни решения. За да бъдат изяснени характерът на този метод и възможните му приложения, както и неговите ограничения, е необходимо да се разгледа начинът на възникване на връзките между норми при издаване на съдебни решения. Връзките извлечени от решенията на върховните съдебни органи, са създвани от юристи с богат и дългогодишен професионален опит. Тяхната дейност е еманация на правоприложната практика – както по механизъм на достигане на конкретния случай до върховен съдебен орган, така и съобразно личните професионални качества на съдебните състави от тези органи. Тези връзки са създадени въз основа на конкретни казуси. Резултатът от горната дейност е съвкупност от взаимосвързани правни норми, които в своята цялост са нормативната основа за решаване на конкретния случай.
    Установяване на връзки между общи и специални норми. Критерият за установяване на тези връзки е формален. Това са еднакви термини, които се използват в нормативните текстове. Общите термини показват общност в регламентираните фактически състави, субекти или правни последици. Тази информация се използва съвместно със знания за юридическата сила на нормативните актове, за групирането им в подотрасли и отрасли. Получават се извлечения от законодателството, които се използват като основа за определяне на връзки между общи и специални норми.
    Установяване на дефинитивни връзки. Тук  ”обект на търсене” е термин, за който съществува нормативна дефиниция. Всички нормативни текстове в определен контекст (напр. нормативен акт, правен отрасъл), които използват този термин, са свързани с дефинитивния текст посредством едноименната връзка. Препратки и еднакви изрази се използват съвместно, за да изразят дефинитивната връзка между две норми. В повечето случаи на съвместно използване на термин и препратка последната е предназначена за конкретизация на дефинитивната връзка.
    Установяване на нормите, които уреждат правното положение на определен правен субект. Обекти на търсене в този случай са еднаквите термини, с които се изразява наименованието на правния субект. Например: Министерският съвет, Министерството на правосъдието или общото наименование “общини”.
    Установяване на връзки между правни норми въз основа на общ предмет. Този способ за обработка в известен смисъл е разширение на способите за установяване на връзки между правни норми въз основа на общи термини, субекти, дефиниции. Начините за извършването му, обосноваността и най-вече получените резултати и техният принос за изграждане на нормативни структури аргументират самостоятелното му разглеждане. Този способ е формален по начена на извършването му, но посредством него се установяват неформални връзки между правни норми.
    Неформалните способи се използват за установяване на връзки във функционални структури от правни норми. Тези връзки са опосредствани чрез резултатите от реализацията на нормите. Затова невинаги те са изразени в нормативните текстове чрез формални признаци. Установяването на тези връзки предполага използване не само на формални методи, но и изследвания на конкретни правоотношения, тяхното развитие и резултати.
    Обработката на правна информация не може изцяло и изчерпателно да се опише посредством последователности от правни действия. Редица дейности като например преодоляване на празноти в правото, тълкуване по аналогия и пр., обработват информацията посредством прилагане на логически изводи, общи правни принципи, юридически максими. Познаването на тези правила е предпоставка, общ логически и юридически контекст за използване на правната информация.
    Индукция. Индуктивен е изводът от определени правила или данни, който обяснява тяхното общо правило. Чрез него се формулират общите особености на множества правила или данни. Пълната индукция се използва за извличане на общ правен принцип от множество еднородни норми. Резултатите от пълната индукция са приложими при запълване на празноти в правото и при логическото развитие на правните норми в процеса на тяхната реализация. Дедукцията се използва за формулиране на частни изводи от общи юридически принципи, за конкретизация на общите правни норми. Примери за подобни конкретизации са публикуваните решения и постановления на върховните съдебни органи. Изводите по аналогия се основават на допускането, че ако два обекта или две ситуации са подобни по няколко признака, то те са подобни и по още един признак. На тази основа признаци, факти и знания за единия обект се отнасят към другия. Изводите a fortiori (умозаключение за степен) се извършват според правилата: Който е оправомощен или задължен за по-голямото, той е оправомощен или задължен за по-малкото. Комуто е забранено по-малкото, нему е забранено и по-голямото. Изводите от този род не могат да се прилагат при обосноваване на наказателна отговорност. Изводите на противното (argumentum a contrario) се основават върху логическия закон за противоречието. Две противоречиви съждения за съдържанието на една правна норма не могат да бъдат едновременно истинни, едното от тях е неистинно. Ако едното съждение е установено като истинно, то противоречивото съждение е неистинно. Довеждане до абсурд (reductio ad absurdum). При този извод въз основа на едно неистинно твърдение се обосновава верността на противоположното твърдение. Неистинността на първото твърдение се доказва чрез довеждането му до абсурд.
    Правила, прилагани при тълкуване на нормативните текстове. Последващите закони отменят предходните им. За противоположни изводи трябва да е налице противоположно основание. Необичайното и двусмислено тълкуване не се одобрява от правото. По сходни дела се постановяват еднакви решения.  Комуто е забранена една цел, нему е забранено и действието, което води към тази цел. Правните принципи също се използват в правоприлагането като аргументи за прилагане на определена нормативна материя.

    25. Използване на правната информация в механизма на правното регулиране. Механизъм на действие на правото в материална и във виртуална среда.
    Правната информация възниква като резултат от протичане на процеси в правната система. В контекста на тези процеси информацията се организира, обработва и използва. Преди всичко следва да се изясни понятието “процес в правната система” и да се разграничи от общото понятие за процес в терминологията на системните изследвания. На тази основа се разглеждат общи и конкретни процеси в правната система. Най-общият процес в нея, според терминологията на правната теория, е механизмът на правното регулиране. По-конкретни процеси са правотворческият, правоприлагащият, процесът на реализация на права и изпълнение на задължения.
    Проблематиката за информационните процеси в правото може да се разглежда от позициите на общото понятие за информационен процес. Той се състои от следните компоненти: източник на информация, канал за връзка, получател на информация.
    Особености на информационния процес в правната система. Тези общи твърдения се отнасят и до информационните процеси в правната система. Тези процеси свързват компонентите на правната система и представят механизма на правното регулиране. Информационните процеси са един от аспектите на създаването, възприемането и реализацията на правните норми.
    В правната теория механизмът на правно регулиране се определя като система от правни средства, с помощта на които се осъществява правно въздействие върху обществените отношения. Механизмът на правно регулиране представя динамиката на правната система и общите информационни процеси в нея. Механизмът на правното регулиране протича в следните стадии: формиране и действие на правните норми; прилагане на правото; възникване на права и задължения; реализация на права и изпълнение на задължения. Първият стадий включва процеси по формиране и общо действие на правните норми. Формирането на нормите се осъществява чрез правотворчески процедури. Тук се използват предимно способи за организиране на правната информация – процедури за създаване, изменение и отмяна на нормативни разпоредби и нормативни актове. Вторият стадий – възникване на права и задължения, също се съпровожда от възприемане на правната информация. Тук се извършва конкретизация на нормативността по отношение на участниците в правоотношенията. Третият стадий – реализация на права и изпълнение на задължения, е съпроводен с извършване на конкретни действия по реализация на правните норми. Възникват нови факти от действителността, като някои от тях са основание за нови реализации на правни норми. Факултативният стадий – прилагане на правото, се включва: след първия стадий – при нарушаване на общото действие на правните норми; след втория стадий – при нарушаване на конкретни права или при неизпълнение на задължения. Всеки стадий включва процеси по възприемане на правната информация чрез специализиране способи. Тези процеси в професионален аспект се конкретизират в процедури за създаване на нормативни структури, процедура за юридическа консултация, процедури за езиково и казуално систематично тълкуване.
    Наред с традиционното си действие правото проявява регулативните си качества и във виртуалната среда. Примерите са многобройни – електронна демокрация, достъп до обществена информация, защита на личните данни, електронно правителство, електронна търговия. Виртуалната реалност е нова среда за съществуване и действие на правото. Тя показва своите оригинални качества и спрямо механизма на правно регулиране. Възникват нови правни качества, а някои познати черти получават нова интерпретация и значимост: автоматизъм на извършваните действия – това означава, че са възможни случаи на реализация на права и изпълнение на задължения без непосредствено волеизявление на правните субекти; конкретност – необходимо е предварително и по общ начин преобразуване на нормативни разпоредби в конкретни планове за развитие на правоотношението, конкретни действия и резултати от тях; формална определеност на процедури, действия и резултати; системност – във виртуалната среда не може да съществуват празноти в правото, абстрактност на предписанията. Във всички тези неопределености трябва да бъдат преодолени при създаване на конкретните процедури, чрез които правото се реализира във виртуалната среда.
    В първия стадий при формиране и действие на правните норми се създават абстрактни нормативни структури. Те възникват в правотворческия процес и съдържат общ модел на последователно реализиращи се норми във виртуалната среда. Възниква нов стадий – създаване на конкретни нормативни структури. Неговата цел е да конкретизира абстрактните нормативни структури и да създаде модели за реализация на правото, конкретизирани спрямо обекти на правоотношенията, качества на субекти, права и задължения, резултати от реализация на нормите.
    Вторият традиционен стадий – възникване на права и задължения, също търпи промени. Тук се конкретизират останалите неконкретизирани качества от предходния стадий – на кореспондиращи субекти, на обекта на правоотношението, сроковете за изпълнение на задълженията, резултатите от реализацията на правата и задълженията. Третият стадий – реализация на правата и изпълнение на задълженията във виртуалната среда, също търпи промени. В него следва да се предвидят механизми за защита на личните данни, които отговарят на законовите изисквания и принципи в тази материя. Факултативният стадий изпълнява допълнителни функции. В него, в допълнение на традиционните действия, се установяват: спазени ли са изискванията за преобразуване на абстрактните нормативни структури в конкретни нормативни структури; валидността на волеизявленията във виртуалната среда; спазени ли са правилата за защита на личните данни.

  3. Използване на правната информация в правотворчеството и правоприлагането.
    Правотворческият процес е също и информационен процес. Той е съпроводен от процеси на организиране, обработка и създаване на нова информация. Резултатът от правотворческият процес е нормативен акт. В правотворческия процес се извършва преобразуване на информация. Качествата на информацията, използвана в праотворческия процес, определят качествата на създаваните нормативни актове. Тя трябва да е изчерпателна и пълна, да обхваща всички правни форми и характеристики на обществените отношения, които са предмет на регулиране. В правотворческия процес се използват разнообразни способи за обработка на информацията. Систематизираната информация е предпоставка за осъществяване на правотворческия процес. Тези способи са средство за удоволетворяване на специфични информационни потребности на правотворчеството. Те са също и инструменти за юридико-техническо оформяне на нормативната материя. Правотворческият процес не се свежда само до последователност или съвкупност от способи за обработка на информацията. Правотворческият процес е част от механизма на правното регулиране. Средата, в която се осъществява правотворчеството, внася в процеса нови видове информация и нови способи за обработка. Най-близка до практиката е позицията, която разглежда информацията в контекста на стадиите на правотворческия процес. Тази гледна точка поставя следните въпроси: каква информация е необходима за осъществяване на всеки стадий; какви способи за обработка се прилагат към информацията; как информацията се организира във всеки стадий; какви са информационните резултати от изпълнението на всеки стадий. При прилагане на законопроект и предхождащото проучване на неговата необходимост се работи с по-конкретизирана информация.На първо място, това е нормативна информация за действащата уредба на обществените отношения, до които се отнася нормативният акт. Второ, при планиране на законопроекта се работи с информация за практиката по прилагане на действащата уредба. Тук за събиране и организиране на информацията се използват нормативни структури, при реализацията на които е възникнала тази информация. Трето, необходима е информация за предложенията за промени. Например това са предложения за органите, на които е възложено изпълнението на определен нормативен акт. Четвърто, необходима е нормативна информация за уредбата на сходни обществени отношения от законодателството на други страни. В началните моменти на нейното събиране тази информация е подредена съобразно структурите, използвани в съответните законодателства.
    Възниква също информация за очакваните резултати от прилагането на закона. Това предвиждане се основава върху резултатите от прогнозиране на отношенията по новата уредба. Определят се финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба. При законопроект, с който се систематизират или кодифицират нормативни актове, се извършва проучване на необходимостта, обхвата и начина на систематизирането и кодифицирането. Резултатът от правотворческия процес е нормативен акт. Той е носител на нова информация. В правотворческия процес информацията се преобразува. Създава се нова по качество информация. Тя е организирана по нов начин. Нормативният акт съдържа предписваща информация, предназначена да регулира обществените отношения.
    Анализът на необходимата за правоприлагането информация има за отправна точка стадиите на правоприлагането. Те са: установяване на фактическите обстоятелства (установяване на фактическата основа на делото); избор и анализ на правните норми и нормативните структури; решаване на делото, изразено в акт за прилагане на правото.
    През първия стадийустановяване на фактическите обстоятелства, се събира и обработва информация за фактите по делото. Тук като ориентир се използва нормативната информация, знанието за правните норми и особено за хипотезата, в която се описват юридическите факти. Това знание подрежда и насочва събирането на информация за фактическите обстоятелства по делото, придава юридическа специфика на действията по събиране и обработка на информацията. Вторият стадийизбор и анализ на правните норми и нормативните структури, включва извършването на дейностите: установяване на правните норми и изграждане на нормативните структури, които регламентират конкретния случай; проверка на автентичността и юридическото действие на нормите. Особеното при работата с информацията в този етап е, че се използва информация, организирана в юридически понятия, информация във вид на знания. Изборът на правните норми се осъществява посредством правната квалификация. Тук е необходима както информацията, събрана на предходния стадий – информацията за фактите, така и нормативна правна информация и особено информацията, съдържаща се в хипотезите на правните норми. Изграждането на нормативните структури става чрез съответните способи и систематичното тълкуване.
    Третият стадийрешаване на делото, използва информацията, събирана и обработвана през първите два стадия. Тук възниква нова информация, обективирана в реквизитите и в текста на правоприлагащия. Информацията, събирана на предходните стадии, тук се използва за вземане на решение. Неговото качество до голяма степен зависи от обема, пълнотата и качеството на събраната и обработената информация. На този стадий възниква юридически акт – документ.
  4. Виртуална правна реалност – понятие и състав.
    Понятие. Виртуалната реалност или виртуалното пространство е среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните технологии. Най-краткото определение на виртуалната реалност е нефизическа реалност.
    Свойства: Идеално явление. Виртуалната реалност е създадена от интелектуалните усилия на човека и е относително независима от материалната действителност. Обектите в нея имат произволни свойства, установявани и изменяни от целите, желанията и идеалните потребности на създаващия субект.
    Независимост. Събитията, обектите и техните качества във виртуалната реалност не зависят от природните дадености. Всичко, което се случва в тази реалност, зависи от човешката воля.
    Управляемост. Във виртуалната реалност събитията са управляеми. Генератор на тези събития са информационните технологии, създадени от човека. Действията на тези технологии подлежат на контрол.
    Достъпност. Виртуалната реалност и нейните съставни обекти са достъпни за всички. Не са потребни преобразувания на обектите в друга форма, за да бъдат получени и използвани от произволен субект.
    Моделиране. В тази реалност е възможно създаването на произволни виртуални обекти със също така произволни идеални техни качества и свойства. Когато тези обекти нямат аналог в действителността, те представляват оригинални същности.
    Автоматизъм. Информационните технологии във виртуалната реалност действат, без да е необходим външен източник. Те изпълняват предварително определени последователности от действия. Във виртуалната среда, където всички явления са идеални, действията представляват създаване и обработка на информация.
    Възстановимост. Състоянията на обектите във виртуалната реалност може да се възстановяват. Действия и техните резултати не само фиктивно, но и “виртуално” може да бъдат пренебрегвани. Тъй като фактите във виртуалната реалност не променят необратимо нейните качества, те може да бъдат “премахнати”, като тези операции не са съпроводени с фиктивно пренебрегване на необратими физически състояние, каквато е традиционната правна техника в подобни случаи.
    Системност. Виртуалната реалност е замислена, създадена и действа системно. Действието й се осъществява посредством системно организирани процедури, които водят до предварително планирани и предвидени в общи граници състояния.
    Конструиране. Възможността за конструиране на произволни виртуални обекти е предпоставка за създаване на произволни модели на реални или идеални обекти във виртуалната реалност.
    Потенциал. Идеалната природа на виртуалната реалност, съчетана с качествата й на моделиращо средство, създава предпоставка за съществуване в нея на идеални явления. Подходящото използване на тези качества открива потенциал за качествена промяна в онтологията и гносеологията на идеалните явления.
    Автоматизъм във виртуалната реалност и правно действие. Във виртуалната реалност информационните технологии притежават качества, които позволяват възпроизвеждане, моделиране качествата на правните норми. Но те притежават още едно съществено свойство, което правните норми самостоятелно не могат да проявят. Технологиите действат автоматично. Те изпълняват определени действия и променят виртуалното пространство без пряката и непосредствена намеса на човешка воля при всяко тяхно прилагане. Нормите се реализират посредством действия на правните субекти, предхождани от възприемане на нормите, възникване на мотив за действие и извършване на самите действия. Във виртуална реалност не е нужно всяка правна реализация да се съпровожда от действия на правния субект по възприемане на норми, възникване на мотиви и извършване на самите действия.
  5. Обхват и граници на автоматизираната обработка на правната информация.
    Информатиката предоставя общи средства за организиране и обработка на информацията, които са приложими и към информацията, с която юристът работи. Особеностите на правната информация определят обхвата и границите на автоматизираната обработка в правото. Възникват проблемите: за обхвата на автоматизираната обработка в правото; за ограниченията на тази обработка; как автоматизираната обработка въздейства върху юридическите професии. Проблемът за обхвата и границите на автоматизацията в правото може да се прецени от позицията на видовете правна информация и способите за нейната обработка. Първият вид правна информация – тази в знакова форма, не поставя проблеми и ограничения при запазването й в автоматизираните средства. Базите данни за този вид информация представляват до голяма степен копия на нейните хартиени носители и на съответствията между тях. Вторият вид правна информация – тази в структурите, ако бъде представена точно и изчерпателно, също не поставя ограничения запазването й в автоматизираните средства.
    Способи за обработка на правната информация. Концептуалните структури, каквито всъщност са тези способи, в голямата си част съдържат концентриран опит за работа с правната материя. Те не са достатъчно точно описани и не са така формално определени, както другите видове правна информация. Някои от тези процедури като напр. тълкуването, научните изследвания, преподаването са неформализируеми. Други, като процедурите за определяне на цели пред правното регулиране, оценки от морален характер, вземане на решения, не трябва да бъдат формализирани. Противоречията между характера на правните знания и автоматизираната им обработка ще бъдат решени ако знанията се обособят в две равнища – равнище на неформализируемите знания и равнище на формализируемите знания.
    Първото равнище – това на неформализируемите знания, обединява понятия, които представят дейности, свързани с правотворчеството, с вземане на решения, с определяне на цели, с тълкуване на нормативните текстове, с процесите на създаване на нови понятия, с избор на варианти за поведение, с преценки от морален характер. Това равнище обединява знание за дейности, при които човекът е незаменим или не трябва да бъде заменян от компютъра.
    Второто равнище – равнището на формализируемите знания, обединява тези знания, обединява тези знания, които не са включени в равнището на неформализируемите знания. От тази позиция ясно проличават ролята и значението на автоматизираната обработка на правната информация. Тя е допълнителна, несамостоятелна обработка на информацията в цялостния механизъм на правно регулиране. В автоматизираните средства равнището на неформализируемите знания се представя от човека, а равнището на формализируемите знания – от програмно реализирани модели на видове информация и способи за обработка. Развитието на тези модели е непрекъснат процес, зависим от развитието на знанията.
  6. Правни информационни системи.
    Типичният обхват на правните информационни системи е: информация за нормативни актове, съдебна практика и правна литература. Профилирането на конкретната система в определен отрасъл на правото е факторът, който също определя количествения обхват и пълнотата на базите данни. След нормативните актове съдебната практика на върховните съдебни органи е обект на най-голямо внимание и е често най-срещаният вид информация в базите данни на тези системи. Запазва се информация и за решенията на местните съдебни органи. Някои системи запазват и непубликувани решения. Поддържат се архивни данни.
    Правни информационни системи у нас. Развитието и съвременното състояние на правните информационни системи у нас показва тенденция към уеднаквяване на техните основни характеристики.
    Обхват на базите данни. Типичният обхват на съвременните правни информационни системи у нас включва:
    – действащи и отменени нормативни актове в пълен текст, включително актове, издадени от 1879г. Въвеждат се всички нормативни и индивидуални актове, обнародвани в „Държавен вестник”.
    – картотеки на нормативните актове
    – към всеки акт се предоставят данни за: връзки на акта с други актове, последните изменения на акта, история на измененията на акта с препращане към текста на старите редакции на разпоредбите, редакции на акта към определен брой и година на „Държавен вестник” или към определена дата.
    – запазват се старите редакции на действащи разпоредби на нормативните актове от датата на обнародването им.
    – преводи на нормативни актове на английски език.
    – преводи на европейското законодателство на български език.
    – съдебна практика по граждански, административни и наказателни дела на ВКС и ВАС, както и по-важни публикувани решения на апелативни, окръжни и районни съдилища.
    – практика на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
    – практика на Комисията за защита на конкуренцията.
    – практика на Съда на ЕС.
    – формуляри, образци на договори.
    – библиография на българската правна литература.
    – „Държавен вестник” – както във вид на текст, така и във вид на заснети страници, предоставени във вид на графични файлове.
    – организация на правната информация във вид на процедури – граждански, наказателен, данъчен процес и др.
    Организация на данните. Използват се:
    – класификатори на нормативните актове съобразно правните отрасли.
    – класификатори по видове актове – кодекси, закони, постановления на МС, правилници, наредби и инструкции.
    – речници с юридически термини, включително легални дефиниции.
    – йерархични справочници на нормативните актове, съдържащи данни за актовете по прилагане на определен акт и препращане на определен акт към него.
    – препращания между актове и между разпоредби на актовете.
    Основните функции на правните информационни системи са:
    – избор на акт чрез един от класификаторите и преход към пълния текст на избрания акт.
    – търсене по термин в заглавията на актовете, принадлежащи към определена рубрика на класификатора или всички рубрики.
    – в рамките на избран акт – търсене на термин в текста на акта.
    – достъп до нормативен акт и неговите разпоредби по следните критерии: по произволен термин или комбинации от термини, срещащи се в пълния текст на акта.
    – достъп до съдебната практика чрез произволен термин или комбинации от термини, срещащи се в диспозитива на съдебния акт.
    – проследяване на връзки между нормативни актове и връзки между разпоредби на нормативни актове.
    – разглеждане текста на акта така, както е изглеждал към определен момент.
    – преход към член или параграф на нормативен акт към препратките за него, към старите редакции на разпоредбата, към съдебната практика за определен член или параграф на нормативен акт, към библиография и анотации на статии за разпоредбата.
  7. Използване на Интернет за организиране и обработка на правната информация.
    Анализ на юридическите термини. Смисълът на тази технология се състои в откриване на характерни юридически термини в текст, предоставен от потребителя, и заместване на тези термини с препратки към срещанията на същите термини в базите данни на съответната правна информационна система на анализиращата интернет страница. Процедурата протича в следната последователност:
    – потребителят посочва свой документ, който желае да анализира.
    – документът се прехвърля в анализираща интернет страница.
    – в документа се откриват характерни юридически термини и се заместват с препратки към срещанията на същите термини в базите данни на анализиращата интернет-страница.
    – документът се предоставя обратно на потребителя.
    Предмет на анализ са искови молби, писмени защити, проекти на решения, проекти на нормативни актове, статии, студии, монографии. Интернет съдържа все повече и все по-значими за правната наука и практика видове и обеми правна информация. Динамиката на тази информация, нейните обеми, разнообразието на видове и източници създават нова информационна среда в правото. Традиционните средства за възприемане на правната информация и за информационното осигуряване са неприложими в новата среда. Необходими са нови информационни технологии.

Посредством тези технологии:
– автоматично се анализира съдържанието на определени интернет страници.
– в резултат на анализа се откриват юридически термини в страниците на страници.
– намерените термини и адресите на страниците, в които тези термини се съдържат, се поместват в електронни писма и се изпращат на потребителите, които са заявили съответната услуга.

Технологиите за разпространение на информацията по електронната поща позволяват специализиране и диференциране на информационното обслужване в правото. Тези технологии създават условия за предоставяне на информацията на точно определен потребител по възможно най-бързия начин, без загуба на време и с точно определено от него съдържание. Юристът може да определи видовете информация, които ще получава. Освен постоянно получаваните видове информация той може да формулира също и произволен брой собствени въпроси. След всеки нов брой на „Държавен вестник”, нова съдебна практика, нов брой на юридическо списание или нова монография въпросите се обработват автоматично, без намеса на потребителя. Въпросите се обработват само в новопостъпващата информация. След като бъдат намерени срещания се създава извлечение от съответния източник, подготвя се e-mail и се изпраща на посочения адрес.
Този вид услуги намират подходящи приложения в консултантската практика, като предоставят информация за нововъзникнали дружества с определен предмет на дейност; уведомяват за обявени търгове и обществени поръчки на определени от потребителя стоки и услуги; известяват за промени в правното положение на клиенти, конкуренти и партньори – увеличение и намаление на капитала, обявяване в несъстоятелност, промени в управителните органи на дружествата.
В един по-общ план може да се разгледат възможностите на интернет-информационните технологии като средство за предоставяне на обща среда за систематизиране на правната информация и за обмен на тази информация между правните субекти. Създават се условия за поддържане на юридически бази знания. Тяхното усъвършенстване ще създаде нова среда за развитие на формалните правни знания. Глобалната структура на интернет свързва източници, носители и потребители на правната информация. Тази интеграция на дейности и тяхното информационно осигурява разширява кръгозора на правната информатика и създава възможности за глобално моделиране на процеси в правната система. В резултат на това става възможно създаването и изследването на модели на глобални процеси, показващи използването на правната информация.

  1. Електронно правителство – понятие. Проекти за електронно правителство – цели и достижения. Информационна система на електронното правителство – ИСЕП.
    Понятието “електронно правителство” обхваща дейността по създаване, внедряване и използване на информационни технологии в публичната администрация. Електронното правителство се разглежда като възможност за получаване на административни услуги посредством нетрадиционни електронни средства, осигуряване на масов достъп до публична информация и контакт на гражданите с държавата по всяко време, от всяко място въз основа на равноправне достъп.
    Целите, които се поставят пред електронното правителство са:
    – качествено ново административно обслужване на гражданите и частния сектор.
    – нови възможности за участие на гражданите в управлението.
    – създаване на нова среда за функциониране на държавната администрация.
    Изпълнението на целите на електронното правителство изисква информационните технологии в държавната администрация да осигуряват връзки между:
    – държавната администрация и гражданите.
    – държавната администрация и частния сектор (бизнес).
    – органите на държавната администрация.
    – държавната администрация и нейните служители.
    От тази позиция електронното правителство може да се определи като взаимодействие на органите на публичната администрация помежду си, с граждани, компании и други субекти, осъществявано посредством съвременни информационни и комуникационни технологии.
    Очаквани ползи от създаването и действието на електронното правителство:
    – по-ефективна връзка между гражданите и държавата.
    – по-ниски разходи и по-висока ефективност в дейността на държавната администрация.
    – повишаване на ефективността на държавните служители.
    – развитие на прозрачна и отговорна държавна администрация.
    – фактор за утвърждаване на икономиката на знанията.
    Еволюция на идеите за електронното правителство. От началото на своето развитие досега електронното правителство е ръководено от идеите за:
    – правителствени портали.
    – еднопосочна информация – от държавата към гражданите, напр. предоставяне на обществена информация по ЗДОИ.
    – взаимодействие – обмен на информация между държавни органи и граждани.
    – управление на “бизнес” процеси, т.е. изпълнение на административните производства посредством информационните технологии.
    – въздействие на електронното правителство върху информационното общество (2005г.)
    – “трансформиращо се правителство” под въздействие на информационните технологии.
    Характерно за съвременното развитие на темата е все по-ясното очертаване на зависимостта между информационното общество, електронното правителство и правото. Дейностите по електронното правителство са дейности по преобразуване на структури и функции на държавните органи.
  2. Правни аспекти на електронното правителство. Методи за изграждане на електронно правителство.
    Създаването на електронното правителство и на съответните информационни технологии въз основа на правните разпоредби е комплексен проблем. Той обединява материята на:
    – проектиране на организационни структури.
    – моделиране на организационни структури и процеси в организациите.
    – общо и локално правотворчество.
    – преобразуване на правните норми в информационни технологии.
    – действието на правото във виртуалната среда.
    – представяне на нормативните правни знания.
    Включва в себе си преходите на моделите от един вид в друг. Той е проблем и на преобразуване на правната информация.
    Метод. В случай че се създава нов държавен орган, методът протича така:
    – проектират се структурата и производствата на държавния орган.
    – подготвя се проект на нормативен акт, включително абстрактни нормативни структури.
    – създавате се конкретни нормативни структури.
    – създават се информационни технологии, представляващи: организационни структури, производства, бази данни на държавен орган.
    В случай че се създават информационни технологии за съществуващ държавен орган, методът протича така:
    – проектират се преобразувания в структурата и производствата на държавния орган съобразно действието на органа във виртуалната среда.
    – подготвя се изменение на съществуващата нормативна уредба, като включително се създават абстрактни нормативни структури.
    – създават се конкретни нормативни структури.
    – създават се информационни технологии, представляващи организационни структури, производства, бази данни на държавен орган.
    Най-съществено значение в този процес имат нормативните правни структури, които:
    – определят структурата и производствата на държавните органи.
    – съдържат и описваща информация за условията, необходими за осъществяване на предписаното поведение.
    – предоставят схемата за запазване на данни за резултатите от дейността на държавните органи.
    Като определят управленските технологии, функционалните регулативни структури от правни норми моделират локални – в рамките на организацията, и общи – между организациите информационни процеси. Съществува непосредствена зависимост между юридическите модели, управленските дейности и данните, възникващи в резултат на управленските дейности.
    Правните нормативни модели определят най-важните и значими характеристики на електронното правителство. Нормативните модели определят структурата, компетентността на държавните органи, съдържанието на базите данни и тяхната организация, информационните процеси, протичащи между държавните органи. Нормативните модели са основните компоненти на базите знания в информационните системи на държавните органи.
    Правните норми и техните модели са основа за изграждане на информационните технологии в електронното правителство. Те са “юридическият стандарт” на електронното правителство.
    Изграден върху правната нормативна регламентация, проектът за електронно правителство осигурява:
     – пълно съответствие между нормативната регламентация и управленски практики.
    – органично съчетаване на правна нормативна регламентация, управленски структури и информационни технологии.
    – развитие на структурните и процедурните аспекти на държавни орган като резултат на осмислено, планирано и правно съобразно проектиране.
    – бързина на управленските процедури.
    – прозрачност на изпълнителната власт.
    – гаранции за законност на управлението.
    Юридическият подход към проблематиката обръща особено внимание на новите обекти на правна регламентация: достъп до обществена информация; защита на личните данни; участие в демократичните процеси.
  3. Системи, основани върху юридически знания. Правни онтологии.
    Системите, основани върху правни знания, използват технологиите на семантичните системи, наричани още онтологии, онтологични системи. Информацията в тях се представя като обекти и връзки между тях. Всеки един обект може да притежава разнообразни признаци (реквизити, свойства), включително текст, образ, звук, видео и др. Връзките между обектите имат качества, определени съобразно смисъла на взаимодействията и отношенията между обектите. Всеки потребител може да добавя нови връзки и нови значения на връзките между обектите.
    Освен връзки, обектите сочат към страници в интернет, портали, търсещи машини, онлайн енциклопедии, точно определени данни в информационии системи и пр.
    Информационните системи за работа с нормативни юридически конструкции осигуряват:
    – нов начин за организиране на правната информация във вид на нормативни структури.
    – единна среда за достъп до актове, практика, нормативни структури и пр.
    – единна технология за работа, която обхваща действията на потребителя от момента на поставяне на проблема до оформянето на индивидуален юридически акт, писмена защита, мнение или консултация.
    – нови средства за общуване между юристите чрез обмен на структурирана правна информация.
    – нова общодостъпна среда за съществуване и развитие на юридическите експертни мнения и тълкувания.
    Конструкциите са извлечени от съдебната практика и носят име, образувано от съставните им разпоредби, напр. чл. 45, 49, 51 ЗЗД. Всяка конструкция съдържа цялата необходима информация за решаване на определен правен проблем:
    – разпоредби на нормативни актове.
    – текст на съдебни решения.
    – коментари на специалисти.
    – списъци с характерни термини.
    – образци на документи.
    – собствени анотиращи бележки и препращания.
    Възможно е създаване на нови и обогатяване на съществуващи нормативни структури от потребителите чрез добавяне на актове, разпоредби, съдебни решения и пр. Обогатените нормативни структури се запазват за следващо използване. Посредством този механизъм се осигурява запазване на опита и резултатите от всеки конкретен случай, разгледан от потребителя.
    Примерната последователност от действия по работа с нормативни структури включва следните действия:
    – първо, обща квалификация на случая.
    – второ, определя се разпоредбата/разпоредбите, които съставят конструкцията.
    – трето, избира се конструкция (често повече от една), която урежда случая.
    – четвърто, конструкцията се обогатява със собствени коментари, по-общи и по-частни конструкции, нови съставни разпоредби, допълнителна съдебна практика, собствени бележки, търсене по термини, разпоредби и препращания, произволни обекти, създадени от потребителя и текст към тях.
    – пето, в процеса на запознаване със съставните части на конструкцията се копират всички или някои от текстовете в работната област.
    – шесто, текстовете от долния прозорец се прехвърлят в Word.
    – седмо, решението се създава в Word и се запазва. Едновременно автоматично се запазва и конструкцията.
    Системите в материята на конкретните правни отрасли, напр. в търговското, облигационно и вещно право, предоставят нормативни актове, практика, образци на документи, експертни мнения по определени категории искове.
  4. Системи за бизнес анализи.
  5. I. Информационните системи (IS) съдържат най-различен вид информация; те подготвят и предоставят информация в удобен за ползване вид, с цел подпомагане на мениджърите и служителите от различните стопански организации при решаването на текущи проблеми или при вземането на управленски решения; използват компютърни технологии за извършване на максимално количество

операции при въвеждане, обработване и извеждане на информацията. Съвременните IS представляват интегрална част на стопанската организация и са продукт, състоящ се от три основни компонента: организация, хора, технологии. IS могат да се разделят на няколко поколения:

І поколение – Системи за диалогова обработка на запитвания (Transaction Processing Systems – TPS)

ІІ поколение – Системи за автоматизация на офиса (Office Automated Systems – OAS)

ІІІ поколение – Мениджърски информационни системи (Management Information Systems – MIS)

ІV поколение – Системи за подпомагане на вземането на решения (Decision Support Systems – DSS)

V поколение – Експертни системи (Expert Systems – ES) и Екзекутивни информационни системи (Executive Information Systems – EIS)

Целта на съвременната бизнес IS е да подсигури технически и технологически процесите на управление, да повиши прецизността и обосноваността при вземане на управленски решения.

С понятието Управленски Информационни Системи – УИС, се обозначават съвременните бизнес информационни системи като средство за подпомагане и усъвършенстване на управлението на стопанските организации.

¨Определение за УИС: „Непрекъснато развиваща се система за превръщане на данни от различни източници (вътрешни и външни за организацията) в информация и представянето й в подходяща форма за ръководителите от всички равнища и във всички функционални дейности на организацията с цел тяхното подпомагане за вземането на навременни и ефективни решения, при планирането, управлението и контрола на дейностите, за които те са отговорни.”

¨За правилния избор на УИС се изисква тя да отговаря на няколко критерия:

¡ сложна, но в същото време лесна и достъпна за ползване от потребителите;

¡ гъвкава – потенциал за разрастване паралелно със самия бизнес;

¡ кратък период на внедряване;

¡ съвместимост със съществуващият хардуер;

¡ независимост на базата данни, защита на данните;

¡ възможности за обновяване;

¡ качество на документацията;

¡ предоставяне на поддръжка на системата след внедряването.

¨Характерни черти на УИС: -Те са автоматизирани, а не автоматични системи, като при тях човекът участва при обработката на информацията; -При тях се използват технически средства (компютри и комуникационна техника) за осъществяване на процедурите по преобразуване на данните в информация; -Операциите по обработка на данни, свързани със събирането, регистрирането, обработката, предаването и предоставянето на резултатната информация са взаимосвързани;  -Целта на системата не противоречи на целите на мениджмънта, а е в подкрепа на тяхното постигане.

¨Според отношението им към функциите на управление, които подпомагат, различаваме следнитe УИС:

¡ Система за управление с обратната връзка, която осигурява съществуването на динамични, саморегулиращи се системи. В бизнеса обаче най-важния регулатор е човека, който трябва да

взема неструктурирани решения.           Принципи на управление с обратна връзка при критерий разходи/ползи:  · данните и информацията, предоставени за управление да са лесни за разбиране, да отговарят на задачите, да са с подходящ обем;  · данните и информацията да се предоставят своевременно на управляващите, да съответстват на цикъла на управление;  · ограничаване на предоставяната на мениджмънта информация по отношение на детайлите, за да се избегне претоварване.

¡  Управление с прогнозиране – свързана с осъществяване на предварително и прогноза на състоянието на системата, въз основа на което се вземат управленски решения.

¡  Превантивно управление – предварително тестване на моделите в реални условия или във виртуална

компютърна среда. Така предварително се проверяват различни варианти на управленски решения се избира най-подходящото.

  1. II. Появата на Системи за бизнес анализи (Business IntelligenceBI) е резултат от тенденцията за засилване на интелектуалните възможности на УИС. BI са насочени са към автоматизиране на информационно-творческите техники, прилагани в управлението. BI се използват основно на тактическото и оперативното ниво на управление. Това са интерактивни системи, осигуряващи на управленските кадри възможности за изработване на ефективни управленски решения.

¨Този тип системи имат някои особености: 1./решават слабо структурирани задачи (оптимизационни и имитационни модели, статически анализ, генериране на значение и др.); 2./осигуряват данни и модели, на чиято основа се изработват решения; 3./използват сложни методи за анализ и моделиране; 4./осигуряват интерактивен диалог с потребителя.

¨В структурно отношение BI се състои от следните компоненти: модели (банка от управленски модели), база данни (която се попълва в порцеса на функциониране на системата) и интерфейс (диалогов компонент).

 

  • Базата от данни на Система за бизнес анализи (BI) съдържа информация от вътрешни източници на организацията. Банката от управленските модели е най-важната част на BI. Това е аналитичен инструмент, наличието на който отличава BI от УИС.
  • В банката от модели са разположени формализирани описания на различни бизнес сиуации. Най-често моделите са разпределни в 3 основни модула: 1.) Модул на реалните електронни таблици – те са алгоритмично описани таблици с предварително въведени данни и автоматично получени резултати. Потребителят може да променя данните и да експериментира с различни проблемни ситуации. Източници на данни могат да бъдат:  информац.бази на организацията, обществени информац.бази, делови комуникации с бизнес патньори и др. 2.) Модул на електронните таблици-шаблони – те  са формирано алгоритмично описание на бизнес-ситуации. В тях данните не са предварително зададени. Изборът и подготовката на входните данни се извършва по време на проиграване на проблемната ситуация от потребителя. 3.) Модул-специлализирани приложения – това са порграми, чрез които в базата се включват модели на имитационното моделиране, стохастичното моделиране, евристични модели и др. Използват се при решаване на слабо структурирани задачи, изискващи активна намеса на интуицията на потребителя.
  • Потребителският инерфейс осигурява ефективно взаимодействие на мениджърите с ресурсите на системата. BI се използва в 2 режима: 1/автоматичен – ресурсите на с-мата се разполагат на автономно работещ компютър и крайният потребител работи независимо, и 2/мрежови режимBI може да се използва като система за подпомагане на групови решения или като мрежа за отдалечени решения.

¨Системите за бизнес анализ (BI) имат за цел да превърнат събираните от софтуерните приложения данни в информация. Осигуряването на вярната информация на тези, които се нуждаят от нея, позволява взимането на правилни управленски решения и е критично за успеха в бизнеса.

¨Ползвателите на BI имат възможност:

  • да синхронизират данни между различни информационни системи;
  • да изпълняват справки и да извършват OLAPанализ на данните от всички работещи във фирмата информационни системи – финансова, счетоводна, складова, търговска или производствена [OLAP=OnLine Analitical ProcessingАнализи в реално време. OLAP–системите са предназначени за аналитична обработка на информацията в оперативен режим. OLAP–приложенията не са посветени на конкретни задачи. OLAP се числи към защитените с хипотези методи на аналитиз. Преди действителното изследване анализаторът трябва да знае, какви запитвания трябва да направи към OLAP-системата. След това чрез резултата от анализа неговата хипотеза трябва да бъде потвърдена или отхвърлена.];
  • да настройват справки за автоматично изпълнение и да получават резултатите на електронна поща;
  • да разполагат с електронни табла, даващи лесен начин за оценка на представянето;
  • да осигурят на мениджърите възможност сами да правят анализите, които са им необходими;
  • да разполагате с прецизен контрол на достъп до резултатите от анализа.

Чрез функционираща система за бизнес анализ може да бъде извлечено знание, как да се удовлетворят нуждите на клиентите, как по-ефективно да се предлагат продуктите и услугите и къде се крият причините за ниската ефикасност в един или друг бизнес процес.

  1. Информационни системи и технологии в правотворчеството и в правоприлагането.
    Автоматизираните средства се използват при планирането на нормативните актове и спазването на сроковете, свързани с разглеждането на техните проекти. Прилагат се текстообработващи системи за подготовка на проекти за нормативни актове. Създават се автоматизирани картотеки на действащите нормативни актове.
    Автоматизираните средства се използват:
    – за обединяване на информация от различни източници при подготовката на нормативни актове – статистически данни, резултати от системи за бизнес анализи, проучване на общественото мнение и прочие.
    – за създаване на инкорпорации на нормативната база.
    – при подготовката на проекти за нормативни актове.
    – за обобщаване на съдебната практика по действащата уредба и други резултати от реализацията на правото.
    – за обсъждания на проекти за нормативни актове.
    – за организиране на парламентарните процедури.
    – за излъчваен на живо в интернет на парламентарни заседания.
    – за информационно осигуряване на процедурите на електронната демокрация на демократичното общество.
    Е-парламентът се определя като законодателна власт, която е прозрачна, достъпна и отговорна чрез използване на информационни и комуникационни технологии. Тази власт дава възможност на гражданите да бъдат по-ангажирани в обществения живот чрез осигуряване на високо качество на информацията и достъп до документи и парламентарната дейност. Е-парламентът прилага съвременни технологии, като насърчава развитието на справедливо и приобщаващо информационно общество.
    Парламентарните органи се обслужват от информационни системи, които поддържат база данни за закони, законопроекти, ненормативни актове на парламентите, съдебна практика на висши съдебни органи, юридическа литература. Запазва се също информация за дейността на парламентарните комисии, за дебати, приети решения и декларации. За целите на оперативната работа се въвеждат най-важните текущи въпроси, нуждаещи от решаване.
    Въвеждат се също законодателни предложения заедно с имената на лицата или организациите вносители. Запазват се стенографските дневници от дебатите в парламента , дневния ред на заседанията, графикът на работа на парламента и неговите комисии. В базите данни се поддържа информация за предисторията и обсъжданията на по-важни въпроси. Базите данни съдържат и реферати от статии, публикувани от официалните парламентарни органи. В някои парламенти се създават бази данни по бюджетни въпроси. Като самостоятелни информационни системи или като бази данни към съществуващите се запазва информация за кореспонденцията на парламента. Парламентарните информационни системи осигуряват достъп и до редица библиографски, юридически, технически и други специализирани бази данни.
    Според чл. 385 ал. 1 ЗСВ информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основа на използването на  одобрени от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието автоматизирани информационни системи (АИС). Изграждането, внедряването и развитието на тези системи се основава на:
    – междуведомствени технологични,  информационни и комуникационни стандарти и методики.
    – правилата за сигурност на информацията и информационния обмен.
    Висшият съдебен съвет:
    – одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост.
    – осъществява общ контрол по изграждане, внедряване, използване и развитие на АИС в съдебната власт.
    Целите на автоматизираната обработка на информацията в съдебната система са:
    – подобряване качеството при обслужване на широк кръг потребители: съдии, секретари, граждани.
    – осигуряване на по-голяма бързина при обмена на информация и чрез това – ускоряване на съдебните процедури и съкращаване на времето за издаване на съдебни актове и удостоверения.
    – осигураване на статистическа информация.
    Основната функция на системите е да подпомагат дейността на съдиите, секретарите и канцелариите за:
    – насрочване на делата.
    – разпределяне на делата между съдиите на случаен принцип.
    – следене на текущото състояние на делата.
    – изготвяне на съдебни решения и протоколи с помощта на текстообработка и средства за работа с база данни.
    – даване на справки за текущо състояние на делата и за решения по тях.
    – издаване на удостоверения на граждани.
    – организация на съдебните процедури.
    – изготвяне на статистическа информация за състоянието и основните характеристики на съдебните дела и пр.
    Потребители на системите са съдии, секретари, граждани. Забелязва се тенденция към увеличаване кръга на потребителите. Други органи, извън съдебната система, но работещи във връзка с нея също прибягват до услугите на автоматизираните системи на съдилищата.
    Системите оказват разностранно въздействие върху дейността на потребителите и на съдилищата като цяло. Те изисква по-висока квалификация на служителите. Внедряването им допринася за повишаване на квалификацията. Те подпомагат и осигуряват при необходимост специализацията на съдиите.
    Значително се съкращава времето за подготовка на съдебните решения и времето за обмен на документи между съдебни инстанции. Уеднаквяват се някои характеристики на съдебната дейност. Възниква необходимост от промени в нормативната регламентация на правното значение и достъпа до данни, запазвани и обработвани с електронни информационни технологии.

  2. Единна информационна система за противодействие на престъпността – ЕИСПП. Електронно правосъдие.
    Понятие. ЕИСПП е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от:
  3. Централен компонент (ядро) на системата, свързан със: 2. системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
    Органите на съдебната власт, МВР, МО, МП създават, поддържат, използват и развиват своите ведомствени информационни системи като част от ЕИСПП. Тази система по своя характер е обобщаваща и систематизираща информация. В нея не се извършва непосредствено въвеждане на данни, което да става успоредно с изпълнението на съответната правно регламентирана дейност, предизвикала появата на тези данни. ЕИСПП осигурява:
    – стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни в ЕИСПП и между автоматизираните системи и технологии, свързани с ЕИСПП.
    – регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с противодействие на престъпността и изпълнението на наказанията.
    – наблюдение на състоянието и тенденциите в престъпността, протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията в цялост.
    ЕИСПП обобщава данните, възникнали при действието на ведомствени информационни системи. Ето защо тези системи трябва да осигуряват съвместимост помежду си и съвместимост със стандартите на ЕИСПП. Тези стандарти се разработват и поддържат от МП съвместно с Националния статистически институт и представляват:
    – номенклатури и класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази данни в обхвата на ЕИСПП.
    – методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес и изпълнението на наказанията.
    Лицата, които имат право на достъп до данните до ЕИСПП, са определени в чл. 384 ЗСВ:
    – длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното произвоство и при изпълнението на наказанията.
    – лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от МВР, МО, МП.
    – лица, определни с решение на Междуведомствения съвет.
    – лица извън изброените – след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.
    Електронно правосъдие. Европейският съюз отделя сериозно внимание на информационните системи в съдебната власт. Е-правосъдието се дефинира като използване на информационните и комуникационните технологии за подобряване на достъпа на граждани до правосъдие и на ефикасността на правосъдната дейност, разбирана като всяко действие, целящо уреждането на спор или налагането на наказателна санкция за вид поведение.
    Развитието на е-правосъдието представлява ключов елемент от модернизирането на съдебните системи. Европейската комисия смята, че основната цел на е-правосъдието е да повиши ефикасността на правосъдието в полза на гражданите навсякъде в Европа. Съответно проекти, на които ще бъде даден приоритет, следва да имат положително влияние върху ефикасността на съдебната дейност и да улеснят достъпа на гражданите до правосъдие. Те трябва също така да допринесат за прилагането на съществуващите европейски текстове в областта на правосъдието и да включат потенциално всички държави-членки или поне една голяма част от тях.
    Приоритети за действие за периода 2008-2013г.:
    * Европейски портал за е-правосъдие, улесняващ достъпа на гражданията и предприятията до правосъдие в Европа. Порталът съдържа следната информация:
    – правата на жертвите на престъпления в наказателния процес на национално и европейско равнище и правото им на обезщетение.
    – основните права, с които гражданите разполагат във всяка държава-членка.
    – основните принципи при сезирането на юрисдикция на друга държава-членка от гражданите или средствата за защита в случаите на завеждане на дело срещу гражданин пред чужда юрисдикции.
    * Е-правосъдието в услуга на по-ефикасно съдебно сътрудничество.
    * Продължаване на работата по свързването на базите данни, съдържащи съдебни дела.
    * Създаване на сигурна мрежа за обмен на информация между съдебните власти.
    * Насърчаване използването на видеоконферентна връзка.
    * Помощ в областта на преводите:
    – развитие на автоматизирани системи за превод.
    – база данни за съдебните писмени и устни преводачи.
    – формуляри онлайн, позволяващи автоматизиран превод.
  4. Електронни регистри. ЕСГРАОН.
    Правна регламентация. С влизането в сила на ЗГР материята на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) намери законова регламентация.
    Понятие. Според чл. 100 ЗГР ЕСГРАОН е национална система за гражданска регистрация в Република България и източник на лични данни за тях.

Функциите на ЕСГРАОН са определени в чл. 101 ЗГР:
– създаване и поддържане на регистри за гражданското състоя и регистри на населението.
– създаване и поддържане на автоматизирани информационни фондове въз основа на регистрите за населението.
– служи като еталонодържател за уникалния административен идентификатор на ФЛ (ЕГН).
– създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси.
– осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
Данните за лицата, попадащи в обхвата на системата, се запазват в Лични регистрационни картони (ЛРК) и едновременно в локалните и в Националната база данни (НБД) “Население”. ЛРК се съставят, обновяват и запазват в общината и в кметството, където е постояннят адрес на лицето. Данните, които образуват съдържанието на ЛРК на лицата, са изчерпателно изброени в чл. 25 ЗГР. Всеки ЛРК съдържа: име, псевдоним и/или имена в чужбина, пол, дата на раждане – ден, месец, година, ЕГН, а за чужденците и личен номер на чужденеца, гражданство, място на раждане – област, община, населено място, а за родените извън България и държава, акт за раждане – номер, дата и място на съставяне, постоянен адрес, семейно положение, акт за сключен брак, съпруг/съпруга ЕГН или дата на раждане, съдебно решение за развод, деца – ЕГН или дата на раждане, майка, баща, братя/сестри, издаден документ за самоличност – вид, номер, дата на издаване, правни ограничения, изменения по горепосочените точки, акт за смърт.
В ЕСГРАОН се поддържа регистър на населението в общината, който се състои от:
– регистър на българските граждани, който обхваща всички ЛРК на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.
– регистър на лицата – чужденци, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в България, чужденци без гражданство, установили се трайно и преимуществено в България, чужденци, получили статут на бежанец или хуманитарен статут или чужденци, на които е предоставено убежище в България.
– регистър на починалите лица.
– архивен регистър, който обхваща всички ЛРК на български граждани и чужденци, чиито постоянен адрес вече не е в съответната община.
ЛРК се пазят 130 години, считано от датата на създаването им, след което се предават в Държавния архив.
Органи. ЕСГРАОН функционира на национално, областно и общинско равнище. Данни в автоматизираните информационни фондове се въвеждат на всяко едно от тези равнища. Те се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. Постъпващите от други информационни системи данни се въвеждат централно като на общинско равнище се изпращат съобщение за тези въвеждания. Органът, който осъществява функционирането на ЕСГРАОН на национално равнище е Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ.
База данни на ЕСГРАОН. Компютърният еквивалент на местните регистри е Локална база данни (ЛБД) “Население”. Тя се използва в отделите на ЕСГРАОН в общинските администрации.
Правото да се иска поправка в данните на ЕСГРАОН е уредено в чл. 108 ЗГР. Тази разпоредба предоставя на държавни органи, ФЛ и ЮЛ право да искат корекция в данни от ЕСГРАОН,  когато установят противоречие, неточност или непълнота в тях. Съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни се задължава да извърши исканата корекция.

  1. Търговски регистър. БУЛСТАТ.
    Понятие. Търговският регистър е единна централизирана електронна база данни, съдържаща:
    – вписани обстоятелства за търговски, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
    – обявени актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.
    – европейските дружества по смисъла на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета на министрите.
    – европейските кооперативни дружества по смисъла на Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета на министрите.
    – европейските обединения по икономически интереси. по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета на министрите.
    – подлежащите на вписване обстоятелства при преобразуване с участие на дружества от държави-членки на ЕС или други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
    – обявяват актовете, които отнасят до тези обединения и дружества и техните клонове и поделения.
    Информационните функции осигуряват изпълнението на юридическите функции на регистъра. Те са инструментални по отношение на юридическите функции.
    Справки и удостоверения. Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до регистърните дела на търговците и до списъка на запазените фирми.
    Справки в Търговския регистър може да се извършват по:
    – фирмата или ЕИК (единен идентификационен код) на търговеца или клона на чуждестранен търгове.
    – името или ЕГН, съответно фирмата, или ЕИК на съдружника или едноличния собственик на капитала.
    – името или ЕГН, съответно фирмата, или ЕИК на член на органите на ЮЛ – търговец.
    – в делото на отделния търговец, съответно клон на чуждестранен търговец и на неговите праводатели или правоприемници може да се извършват справки по всяко вписано обстоятелство или обявен акт.
    Справките и устоворенията съдържат:
    – извлечение от Търговския регистър.
    – копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършвани вписванията, заличаванията или обявяванията.
    Удостоверения се издават и относно това, че за определен търговец или клон на чуждестранен търговец определено обстоятелство не е вписано.
    Удостоверенията са официални документи. Копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец и заверени от длъжностните лица, имат сила на официални преписи.
    Бази данни. За всеки търговец или клон на чуждестранен търговец се води отделно дело в електронна форма. Делото на търговец или клон на чуждестранен търговец представлява електронна партида, състояща се от две части “Вписани обстоятелства” и част “Обявени актове”. Информацията в част “Вписани обстоятелства” от партидата се структурира в полета, които се обединяват в групи, а групите се обединяват в раздели. Полетата се попълват въз основа на заявление, акт на съда и въз основа на автоматично генериране на информационната система на Търговския регистър. Информацията в част “Обявени актове” се структурира в поле, в което се вписва наименованието на обявения акт, информационната система попълва в автоматичен режим датата на обявяване на акта в Търговския регистър.
    Достъп до Търговския регистър по служебен път. Агенцията по вписванията осигурява достъп до Търговския регистър по служебен път на:
    – държавните органи.
    – органите на местното самоуправление и местната администрация.
    – лицата, осъществяващи публични функции – лица или сдружения на ЮЛ или ФЛ, организационно обособени въз основа на закон, на който със закон е възложена публична функция за трайно задоволяване на обществени интереси от национално значение.
    Достъпът до Търговският регистър по служебен път е безплатен. Достъпът се извършва при спазване изискванията на специалните закони за събиране, съхраняване, използване и разкриване на защитена от закона информация. Агенцията е първичен администратор на данни, събиращ, създаващ или изменящ за първи път установени със закон данни за вписваните в Търговския регистър търговци или клоновете на чуждестранните търговци.
    БУЛСТАТ. Понятие. Единният регистър за идентифициране на стопанските и други субекти (БУЛСТАТ) е единен национален регистър, в който се вписват данни за ФЛ и ЮЛ, определени в закона, и се извършват справки за тях.
    Регистърът се поддържа от Агенцията по вписванията. Обхватът на регистъра се определя в чл. 3 ЗБУЛСТАТ. В регистъра се вписват следните субекти:
    – юридическите лица, които не са търговци.
    – клоновете на чуждестранни лица, които не са търговци.
    – търговските представителства на чуждестранни лица по чл. 24 Закона за насърчаване на инвестициите.
    – чуждестранни юридически лица: които осъществяват стопанска дейност в страната или чието ефективно управление е на територията на страната или които притежават недвижимо имущество в страната.
    – физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
    – чуждестранните физически лица, които не притежават ЕГН или личен номер на чужденец.
    – други физически лица – осигурители.
    Всеки субект получава уникален Единен идентификационен код. Кодът по БУЛСТАТ се определя при вписването на субектите в Националната база на регистъра.
    База данни. За лицата, включени в регистъра, в базата данни се вписват следните данни: 1. ЕИК (код по БУЛСТАТ). 2. Актове за създаване/възникване, промяна, закриване/заличаване. 3. дата на регистрация в БУЛСТАТ. 4. дата на прекратяване на регистрация. 5. правноорганизационна форма. 6. пълно и кратко наименование. 7. седалище и адрес на управление. 8. адрес за кореспонденция на територията на страната. 9. адрес на местоизвършване  на дейността. 10. предмет на дейност. 11. срок на съществуване.  12. състояние. 13. капитал. 14. разпределение на капитала. 15. правоприемство. 16. органи на управление и представителство.  17. съдружници и/или акционери. 18. данни, необходими за регистъра на статистическите единици.
    Информацията за закрити или заличени субекти се съхранява в регистъра на БУЛСТАТ в срок 10 години от прекратяването им. След изтичането на този срок данните за прекратените субекти ежегодно се предават на технически носител в Централния държавен архив.
    Достъп до БУЛСТАТ. Всяко лице може да получи безплатно справка за вписаните за него обстоятелства в регистъра. Всеки може да иска справки или издаване на удостоверения за вписание в регистъра обстоятелства срещу заплащане на държавна такса.  Справките и удостоверенията са безплатни за органите на държавната власт, на органите на местното самоуправление и на съдебната власт и се издават след искане, направено писмено или по електронен път. Органите на централната и териториалната администрация имат безплатен достъп до публичната информация в регистъра чрез:
    – справки в националната база данни по интернет.
    – стандартни изходни файлове по електронна поща или друг технически носител.
    – автоматизирано подаване на вписаните в регистър БУЛСТАТ данни.
    Органите, които поддържат определен в нормативен акт регистър с данни за вписаните субекти имат право да получават безплатен достъп до публичната информация отнасяща се до тях.
  2. Административен регистър. Регистър на обществените поръчки.
    Административен регистър. Понятие. Регистърът съдържа данни за административните структури, техните ръководни органи, индивидуалните административни актове за установяване на регулаторни режими и обявления за конкурси за държавни служители. Регистърът е достъпен в интернет от 2000г. Обхватът на регистъра е определен в чл. 2 от наредбата от 2000г. В първоначалната редакция на наредбата, регистърът съдържа информация за структурите на държавни органи и актове, издавани от тези органи. Очевиден е стремежът към цялостен подход към проблематиката. Това впечатление се утвърждава и от разпоредбата на чл. 4 от наредбата – регистърът се поддържа като единна електронна база от данни за административните структури и актовете на органите на изпълнителната власт. Независимо от намерението различията във формата на данните са наложили на практика създаване на две части в регистъра. Това разделяне се обуславя, погледнато по-общо, от формата на съществуване на двата вида информация – тази която се съдържа в структурите на системите и тази, която е обективирана в знакова форма. Изменението наредбата от 2002г. ограничава първоначално установения обхват. Въвеждат се административните структури по чл. 21, 36, 53 и 60 от ЗАдм; ръководните им органи, а по отношение на актовете – само индивидуалните административни актове, издадени от органите на изпълнителната власт при упражняване на правомощията им по регулаторни режими.
    В регистъра административните структури са вписани със следните реквизити:
    – ръководните органи и техните правомощия.
    – структура и функции на всяка администрация и на съставните и звена.
    – численост на служителите.
    – брой на заетите и незаетите длъжности.
    – административно-териториална принадлежност при общините.
    – данни за контакт с администрацията.
    В регистъра се поддържа и информация за регулаторните режими – лицензионни, регистрационни, разрешителни режими, приравнени до разрешителните. В регистъра се вписват обявленията за конкурси за държавни служители едновременно с публикуването им в централен или местен ежедневник.
    Първата част на регистъра представя структурата на органите и администрациите към тях. Втората част на регистъра представлява база данни на издаваните от органите нормативни и индивидуални актове. Търсенето в двете части на регистъра е интегрирано, т.е. с един въпрос се намират срещания на търсения термин едновременно в структурите и в актовете, издавани от съответните органи. Актовете на органи на изпълнителната власт се вписват в регистъра в срок до 7 работни дни след тяхното подписване или обнародване. Заличаване на обстоятелства и поправки в базата данни се правят така, че не водят до унищожаване или повреждане на информацията относно заличеното вписване. Действията по вписването в регистъра се извършват пряко от определени със заповед длъжностни лица. Те отговарят за достоверността на въвежданата информация и за спазването на сроковете за нейното въвеждане. Компютърната база данни се поддържа по начин, който гарантира целостта на информацията и контролиран достъп за вписвания и преглеждане. Достъпът до регистъра е публичен и се осъществява чрез страницата на МС в интернет.
    Регистър на обществените поръчки. Понятие. Регистърът представлява електронна база данни, в която се набира и съхранява информация, свързана с обществените поръчки, с цел осигуряване на публичност и прозрачност относно процеса на тяхното възлагане.
    Регистърът съдържа:
    -решенията за открива и прекратяване на процедури за възлагане на обществени поръчки.
    – информация за сключените договори за обществена поръчка или за сключените рамкови споразумения и за проведените конкурси за проект.
    – решенията за удължаване на срока за подаване на оферти или заявления за участие.
    – обявленията, предвидени за вписване в регистъра.
    – информацията за възложените обществени поръчки.
    – данните за решенията на възложителите на поръчки.
    – предсрочно прекратените договори за обществени поръчки и рамкови споразумения.
    – предсрочно прекратяване или удължаване действието на динамична система за доставки.
    Оферти или заявление за участие може да се представят по електронен път.  В тези случаи възложителят е длъжен да осигури целостта на предоставените данни, както и поверителността на офертите или заявленията за участие до момента на тяхното отваряне. Офертите и заявленията за участия, изпратени по електронен път се изготвят съгласно изискванията на ЗЕДЕП.
    Вписванията в регистъра следват изпълнението на процедурите за възлагане на обществени поръчки и се извършват от длъжности лица в Агенцията по обществени поръчки. Всеки възложител и всяка обществена поръчка се вписват в регистъра с уникален идентификационен номер. Информацията за обществените поръчки за всяка бюджетна година се архивира след изтичането на 5 години от годината на вписването им в регистъра. Регистърът предоставя възможност за търсене на информация по следните критерии:
    – наименование и вид на възложителя.
    – вид на процедурата.
    – предмет на обществената поръчка.
    – етап на процеса от възлагане на обществената поръчка.
    – срок за подаване и разглеждане на предложенията, срок за подаване на заявления за участие в ограничена процедура.
    – брой и дата на „Държавен вестник”, в който е публикувана обществената поръчка.
    Регистърът е публичен и е достъпен от интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки. На страницата е публикувана съдебна практика по обществените поръчки, практика на КЗК, информация за образуваните съдебни дела по обществени поръчки, наръчник, практически указания и пр.
  3. Информационни източници на Европейския съюз. Сайтът на Европа. EurLex, PreLex, TED, SIMAP. Други бази данни и документационни центрове. Сайтът на Съда на Европа.
    ЕurLex осигурява безплатен достъп до законодателството на Европейския съюз и до други достъпни за обществеността документи. Уебсайтът е достъпен на 23-те официални езика на Европейския съюз. Сайтът съдържа около 3 600 000 документа. Базата данни се актуализира ежедневно и всяка година се добавят около 15 000 документа. EurLex предлага:
    – ежедневни онлайн издания на Официален вестник на Европейския съюз.
    – възможности за обикновено търсене, разширено търсене и навигация.
    – възможност за показване и изтегляне на документи.
    – аналитични метаданни за всеки документ.
    PreLex, базата данни за междуинституционални процедури, проследява основните етапи в процеса  на вземане на решения между Комисията и другите институции:
    – етап на процедурата; решенията на институциите; имена на лицата; компетентни служби; референтни номера на документи и наблюдава работата на различните участващи институции (Европейски парламент, Съвет, Икономически и социален комитет, Комитет на регионите, Централна европейска банка, Европейски съд и т.н.). PreLex проследява всички предложения (законодателни и бюджетни досиета, сключване на международни споразумения) и съобщения на Комисията от момента на предаването им на Съвета или на Европейския парламент. Връзките дават директен достъп до текстовете, достъпни на електронен носител (документи COM, Официален вестник, документи на Европейския парламент, официални съобщения на Съвета и т.н.)
    TED (електронен ежедневник за поръчки) е онлайн версията на “Приложение на Официален вестник на Европейския съюз”, посветен на европейски обществени поръчки. TED осигурява свободен достъп до бизнес възможности. Той се актуализира пет пъти седмично с приблизително 1500 обявления за обществени поръчки от ЕС, Европейското икономическо пространство и извън тях. Обявления за поръчки може да се разглеждат, търсят и сортират по държава, регион, бизнес сектор и други. Информацията за всеки документ за поръчка се публикува на 23-те официални езика на ЕС. Всички обявления от институции на ЕС се публикуват в пълния си вариант на тези езици.
    SIMAP дава достъп до най-важната информация относно обществените поръчки в Европа. Обявленията за обществени поръчки се публикуват в притурката към Официален вестник на уебсайта на TED – официален източник на информация за обществените поръчки в Европа. Възлагащите органи могат да публикуват обявленията за обществени поръчки на уебсайта на TED, използвайки онлайн инструмента – eNotices, който опростява и ускорява подготовката и публикуването на обявленията за обществени поръчки. Друг метод на публикуване е използването на услугите eSenders – организации, квалифицирани да предоставят обявленията за обществени поръчки направо на Службата за публикации във формат XML.

Други:

SCADplus: Библиографска база данни, съдържаща справки с повече от 250,000 документи, разпределени в четири сектора: законодателство на Европейската Общност, официални публикации, статии от периодични издания, мнения от индустрията.

Базата данни OEIL анализира и проследява междуинституционния процес на вземане на решения в Европейския съюз, мястото на Парламента в създаването на европейското законодателство и дейностите на институциите, участвали в законодателната процедура

Сайт на Съда на ЕС CURIA: Информация от Съда на ЕС и Първоинстанционния съд

Съдържание на базата данни InfoCuria:  Съдебна практика на Съда на Европейските общности.

Търсачката на сайта CURIA е значително подобрена, за да бъде дадена възможност за по-лесен достъп на ползвателите до наличната информация във връзка със съдебната практика на трите юрисдикции. С новата търсачка вече е възможно да се правят справки по висящите дела и по този начин да се проследява по-лесно движението на образуваните дела.

Основните подобрения са главно във връзка със следното:

1.Разширяване на възможностите за търсене на даден текст: има възможност за търсене „full text“ във всички документи, публикувани в Сборника на съдебната практика от 1954 г. насам (от 1994 г. за Сборника на съдебната практика на Съда на публичната служба – Публична служба (Сборник СПС).

2.Търсене по няколко критерия: Освен търсенето на определен текст, критериите за търсене включват: справки по хода на делото (приключени и/или висящи дела), съответната юрисдикция, вида документ (решения, определения, заключения, становища и резюмета), номер на делото, имена на страните, период или дата, област, протичане на производството и резултат, правни актове на Съюза, цитирани в съдебната практика, систематично подреждане, държави, от които са отправените преюдициални запитвания, гражданство на страните по делата, и т.н.

3.По-удобно за ползване представяне на резултатите от справката – Резултатите от справката са представени: ·или като списък на дела, от който е възможен достъп до аналитичните данни, съдържащи се в „Подробни справки“; ·или като пълен списък от документи, подредени по номер на делото, от най-новото, към най-старото.

4.Многостранна помощ онлайн: Всеки критерий е представен на страница „помощ“, на която могат да се правят справки във всеки момент по време на търсенето, което позволява възможно най-доброто използване на предложеното на ползвателите средство.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар