5. Правна система и система на юрисдикциите

  • ПРАВНА СИСТЕМА,
    СИСТЕМА НА ЮРИСДИКЦИИТЕ,
    СИСТЕМА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

  • Понятието юрисдикция (1)

 

  • Като свързано със суверенитета

 

  • Следствие и проява на суверенитета на държавата (пример – Гибралтар е под Бринтанска юрисдикция) – въпросът за териториалното действие на правния ред

 

  • Като свързано с компетентността

 

  • Компетентност на един орган – обхват на възможността на един орган да извърши определни действия с правни последици (пример – случаят попада под юрисдикцията на Общия съд на ЕС)

 

  • Като институция, чиято функция е да решава правни спорове

 

  • Основните юрисдикции днес са съдилищата, но те не изчерпват разнообразието от юрисдикционни органи (пример – Арбитражният съд към БТПП е юрисдикция)

 


  • Понятието юрисдикция (2)

 

  • Понятията юрисдикция и сила на пресъдено нещо (res iudicata)

 

  • Прието е да се счита, че юрисдикциите са онези органи, които решават правни спорове по окончателен начин

 

  • По окончателен начин – по начин, който не позволява същият спор да бъде отново поставен за решаване пред същия или друг правораздавателен орган (сила на пресъдено нещо – т.е. със силата на нещо, минало през съда, без възможност отново да се постави за разглеждане)

 

  • Освен че показава решаването на един спор по окончателен начин, силата на пресъдено нещо е белег за задължителност на решението и възможност за принудително изпълнение

 

 


  • Понятието юрисдикция (3)

 

  • Юрисдикция и правораздавателен орган

 

  • Всеки правораздавателен орган (онзи, който решава правни спорове) ли е юрисдикция или само онзи, чиито решения имат сила на пресъдено нещо?

 

  • всеки, който постановява решение, което може да бъде окончателно (първоинстанционният съд е юрисдикция, въпреки че неговите решения не винаги влизат в сила, а само тогава, когато не са обжалвани)

 

  • не е необходимо всички актове на юрисдикцията да притежават сила на пресъдено нещо (съдът издава определения – актове по хода на делото)

 

  • Орган на съдебната власт, правозащитен орган – дикусионни въпроси

 

 


  • Съд, видове съдилища, видове дела (1)

 

  • Съд

 

  • Държавен орган

 

  • Определяне на лицата, които могат да заемат длъжността – изисквания за образование, стаж, процедура

 

  • Изисквания за квалификация към процесуалните предстватели

 

  • Действат строги правила за подведомственост и подсъдност

 

  • Стриктна процедура при разглеждане на делото, която нито страните, нито органът могат да променят

 

  • Органът никога не е страна по спора

 

  • Заседава в състави

 

  • Характер на решенията – сила на пресъдено нещо, задължителност, изпълнимост

 

 

 

 

 

 


  • Съд, видове съдилища, видове дела (2)

 

  • Подведомственост и подсъдност

 

  • Подведомственост – въпросът за определяне на компетентната юрисдикция (съд или друга юрисдикция)

 

  • Подсъдност – въпросът за определяне на компетентния съд

 

  • Родова подсъдност – съд от кое ниво е компетентен да разгледа делото

 

  • Местна подсъдност – кой съд е териториално компетентен

 

 

 

 


  • Съд, видове съдилища, видове дела (3)

 

  • Видове съдилища у нас

 

  • ВКС, Апелативни съдилища, Окръжни съдилища, Районни съдилища

 

  • ВАС, Административни съдилища

 

  • Видове дела

 

  • Граждански – спор относно гражданско право (в широк смисъл); страни – ищец и ответник

 

  • Наказателни спор относно извършването на престъпление и налагането на наказание на извършителя; страни – обвинение (прокурор) и обвиняем (защита)

 

  • Административни – спор относно законосъобразността на административен акт (нормативен или индивидуален) или на наказателно постановление

 


  • Съд, видове съдилища, видове дела (4)

 

 

  • Инстанционност на процедурите

 

  • Стандартна – триинстанционна
  • Отклонения

 

  • Вътрешна организация на съда

 

  • Административни ръководители
  • Колегии, отделения, състави (например във ВКС има три колегии – наказателна, гражданска и търговска; гражданската колегия има четири отделения, всяко с по четири състава)
  • Състави (еднолични и други)
  • Съдебни заседатели и съд с жури

 

 


  • 3. Съдебното решение

 

  • Правна същност на съдебното решение
  • Създава или прилага правни норми?
  • Сила на пресъдено нещо
  • Задължителност и изпълнимост
  • Значение на съдебната практика (различие със съдебния прецедент)

 

  • Структура на съдебното решение
  • Мотиви – излагане на фактите от значение за делото и тяхната правна квалификация
  • Диспозитив – какво отсъжда съдът

 

  • Какво решава съдебното решение
  • По наказателни дела – осъжда (присъда) или не (решение)
  • По административни дела – отменя или изменя акта, или го оставя в сила
  • По граждански дела – установява (установителен иск) факти, осъжда (осъдителен иск), прави промяна в правно положение (конститутивен иск)

 

 

 


  • Конституционен съд (1)

 

 

  • Правомощията на конституционните юрисдикции

 

  • Изпитание за традиционното правно и политическо мислене (учредителна и учредени власти)

 

  • Правомощия
  • Контрол за конституционосъобразност на законите
  • Тълкуване на конституционните разпоредби

 

  • Органи, които осъществяват конституционен контрол

 

  • Част от общите съдилища и от съдебната система
  • Специализиран несъдебен орган
  • Специализиран съдебен орган извън съдебната система

 

 

 

 


  • Конституционен съд (2)

 

 

  • Българският Конституционен съд

 

  • Създаден с Конституцията от 1991 г.

 

  • Състав – 12 съдии, изисквания за образование, стаж и квалификация

 

  • Назначаване (избор) – по четирима съдии от президента, Народното събрание и Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС

 

  • Мандат – 9 години без право на втори мандат – обновяване през 3 г. по 1/3 от състава

  • Конституционен съд (3)

 

  • Чл. 149. (1) Конституционният съд:
  • дава задължителни тълкувания на Конституцията;
  • произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
  • решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
  • произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
  • произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
  • произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
  • произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
  • произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.

 

 

 


  • Несъдебни юрисдикции

 

 

  • Несъдебна юрисдикция

 

  • Отговаря на изискването за юрисдикция, но не отговаря на изискването на съд
  • Типична несъдебна юрисдикция – арбитражът

 

  • Арбитражни юрисдикции у нас

 

  • Общи (най-често свързани с търговски спорове) – АС при БТПП
  • Специализирани – АС при БФС

 

  • Международни арбитражни юрисдикци

 

  • Арбитражна клауза
  • Приложимо право (материално)

 

 

 

 

 

 

 


  • Наднационални юрисдикции

 

  • Възникват по силата на международен договор

 

  • От особена важност за България

 

  • Съдът на ЕС (Люксембург)
  • Европейският съд по правата на човека в Страсбург

 

  • Европейският съд по правата на човека в Страсбург

 

  • Създаден по силата на ЕКЗПЧОС (приета 1950 г., съдът е създаден през 1959 г.)
  • По един съдия от държава членка
  • Сесийно действащ до 1998 г.
  • Право на жалба само при съгласие от държавата членка до 1998 г.
  • От 1998 г. (Протокол № 11) е постоянно действащ орган със задължителна компетентност
  • От 2010 г. (Протокол № 14) – реформа в контролния механизъм

  • Система на законодателството

 

  • Право и законодателство

 

  • До налагането на юдео-християнските представи за правото, то се схваща като част от фактическата подредба на света, а не като воля; новата представа вижда в правото воля
  • В края на Средновековието представата за волята на Бога законодател е заменена с волята на монарха суверен (теории за суверенитета)
  • Революциите заменят и тази представа с представата за абстрактната обща воля (еманация на човешкия разум), която се приема за източник на закона
  • С приемането на конституциите, създаването на силни законодателни събрания и възникването на етатисткия юридическа позитивизъм процесът е завършен
  • Резултат – от средата на ХIХ век (в континенталните представи) законът олицетворява правото

 

  • Законодателство – три значения

 

  • Законите
  • Всички нормативни актове
  • Всички източници на правото

 

 

 

 


  • Систематизация в законодателството

 

  • Систематизацията

 

  • Дейност по поддържане на системния характер на сбора от нормативните актове

 

  • Рационален процес – винаги има цел и критерии

 

  • Обхваща – законодателна техника, кодификация и инкорпорация

 

  • Законодателна техника – намиране на точното място на промяната в общата система на законодателството, законодателна икономия, преценка за вида и трайността на отношенията, легални дефиниции, структура на акта, език и техника

 

  • Кодификация – законодателен процес; кодекс и закон

 

  • Инкорпорация – не е законодателен процес; има отношение към развитието на информационно-търсещите системи

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар