5. Правна система и система на юрисдикциите
- ПРАВНА СИСТЕМА,
СИСТЕМА НА ЮРИСДИКЦИИТЕ,
СИСТЕМА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
Понятието юрисдикция (1)
- Като свързано със суверенитета
- Следствие и проява на суверенитета на държавата (пример – Гибралтар е под Бринтанска юрисдикция) – въпросът за териториалното действие на правния ред
- Като свързано с компетентността
- Компетентност на един орган – обхват на възможността на един орган да извърши определни действия с правни последици (пример – случаят попада под юрисдикцията на Общия съд на ЕС)
- Като институция, чиято функция е да решава правни спорове
- Основните юрисдикции днес са съдилищата, но те не изчерпват разнообразието от юрисдикционни органи (пример – Арбитражният съд към БТПП е юрисдикция)
Понятието юрисдикция (2)
- Понятията юрисдикция и сила на пресъдено нещо (res iudicata)
- Прието е да се счита, че юрисдикциите са онези органи, които решават правни спорове по окончателен начин
- По окончателен начин – по начин, който не позволява същият спор да бъде отново поставен за решаване пред същия или друг правораздавателен орган (сила на пресъдено нещо – т.е. със силата на нещо, минало през съда, без възможност отново да се постави за разглеждане)
- Освен че показава решаването на един спор по окончателен начин, силата на пресъдено нещо е белег за задължителност на решението и възможност за принудително изпълнение
Понятието юрисдикция (3)
- Юрисдикция и правораздавателен орган
- Всеки правораздавателен орган (онзи, който решава правни спорове) ли е юрисдикция или само онзи, чиито решения имат сила на пресъдено нещо?
- всеки, който постановява решение, което може да бъде окончателно (първоинстанционният съд е юрисдикция, въпреки че неговите решения не винаги влизат в сила, а само тогава, когато не са обжалвани)
- не е необходимо всички актове на юрисдикцията да притежават сила на пресъдено нещо (съдът издава определения – актове по хода на делото)
- Орган на съдебната власт, правозащитен орган – дикусионни въпроси
Съд, видове съдилища, видове дела (1)
- Съд
- Държавен орган
- Определяне на лицата, които могат да заемат длъжността – изисквания за образование, стаж, процедура
- Изисквания за квалификация към процесуалните предстватели
- Действат строги правила за подведомственост и подсъдност
- Стриктна процедура при разглеждане на делото, която нито страните, нито органът могат да променят
- Органът никога не е страна по спора
- Заседава в състави
- Характер на решенията – сила на пресъдено нещо, задължителност, изпълнимост
Съд, видове съдилища, видове дела (2)
- Подведомственост и подсъдност
- Подведомственост – въпросът за определяне на компетентната юрисдикция (съд или друга юрисдикция)
- Подсъдност – въпросът за определяне на компетентния съд
- Родова подсъдност – съд от кое ниво е компетентен да разгледа делото
- Местна подсъдност – кой съд е териториално компетентен
Съд, видове съдилища, видове дела (3)
- Видове съдилища у нас
- ВКС, Апелативни съдилища, Окръжни съдилища, Районни съдилища
- ВАС, Административни съдилища
- Видове дела
- Граждански – спор относно гражданско право (в широк смисъл); страни – ищец и ответник
- Наказателни – спор относно извършването на престъпление и налагането на наказание на извършителя; страни – обвинение (прокурор) и обвиняем (защита)
- Административни – спор относно законосъобразността на административен акт (нормативен или индивидуален) или на наказателно постановление
Съд, видове съдилища, видове дела (4)
- Инстанционност на процедурите
- Стандартна – триинстанционна
- Отклонения
- Вътрешна организация на съда
- Административни ръководители
- Колегии, отделения, състави (например във ВКС има три колегии – наказателна, гражданска и търговска; гражданската колегия има четири отделения, всяко с по четири състава)
- Състави (еднолични и други)
- Съдебни заседатели и съд с жури
3. Съдебното решение
- Правна същност на съдебното решение
- Създава или прилага правни норми?
- Сила на пресъдено нещо
- Задължителност и изпълнимост
- Значение на съдебната практика (различие със съдебния прецедент)
- Структура на съдебното решение
- Мотиви – излагане на фактите от значение за делото и тяхната правна квалификация
- Диспозитив – какво отсъжда съдът
- Какво решава съдебното решение
- По наказателни дела – осъжда (присъда) или не (решение)
- По административни дела – отменя или изменя акта, или го оставя в сила
- По граждански дела – установява (установителен иск) факти, осъжда (осъдителен иск), прави промяна в правно положение (конститутивен иск)
Конституционен съд (1)
- Правомощията на конституционните юрисдикции
- Изпитание за традиционното правно и политическо мислене (учредителна и учредени власти)
- Правомощия
- Контрол за конституционосъобразност на законите
- Тълкуване на конституционните разпоредби
- Органи, които осъществяват конституционен контрол
- Част от общите съдилища и от съдебната система
- Специализиран несъдебен орган
- Специализиран съдебен орган извън съдебната система
Конституционен съд (2)
- Българският Конституционен съд
- Създаден с Конституцията от 1991 г.
- Състав – 12 съдии, изисквания за образование, стаж и квалификация
- Назначаване (избор) – по четирима съдии от президента, Народното събрание и Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС
- Мандат – 9 години без право на втори мандат – обновяване през 3 г. по 1/3 от състава
Конституционен съд (3)
- Чл. 149. (1) Конституционният съд:
- дава задължителни тълкувания на Конституцията;
- произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
- решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
- произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
- произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
- произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
- произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
- произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.
Несъдебни юрисдикции
- Несъдебна юрисдикция
- Отговаря на изискването за юрисдикция, но не отговаря на изискването на съд
- Типична несъдебна юрисдикция – арбитражът
- Арбитражни юрисдикции у нас
- Общи (най-често свързани с търговски спорове) – АС при БТПП
- Специализирани – АС при БФС
- Международни арбитражни юрисдикци
- Арбитражна клауза
- Приложимо право (материално)
Наднационални юрисдикции
- Възникват по силата на международен договор
- От особена важност за България
- Съдът на ЕС (Люксембург)
- Европейският съд по правата на човека в Страсбург
- Европейският съд по правата на човека в Страсбург
- Създаден по силата на ЕКЗПЧОС (приета 1950 г., съдът е създаден през 1959 г.)
- По един съдия от държава членка
- Сесийно действащ до 1998 г.
- Право на жалба само при съгласие от държавата членка до 1998 г.
- От 1998 г. (Протокол № 11) е постоянно действащ орган със задължителна компетентност
- От 2010 г. (Протокол № 14) – реформа в контролния механизъм
Система на законодателството
- Право и законодателство
- До налагането на юдео-християнските представи за правото, то се схваща като част от фактическата подредба на света, а не като воля; новата представа вижда в правото воля
- В края на Средновековието представата за волята на Бога законодател е заменена с волята на монарха суверен (теории за суверенитета)
- Революциите заменят и тази представа с представата за абстрактната обща воля (еманация на човешкия разум), която се приема за източник на закона
- С приемането на конституциите, създаването на силни законодателни събрания и възникването на етатисткия юридическа позитивизъм процесът е завършен
- Резултат – от средата на ХIХ век (в континенталните представи) законът олицетворява правото
- Законодателство – три значения
- Законите
- Всички нормативни актове
- Всички източници на правото
Систематизация в законодателството
- Систематизацията
- Дейност по поддържане на системния характер на сбора от нормативните актове
- Рационален процес – винаги има цел и критерии
- Обхваща – законодателна техника, кодификация и инкорпорация
- Законодателна техника – намиране на точното място на промяната в общата система на законодателството, законодателна икономия, преценка за вида и трайността на отношенията, легални дефиниции, структура на акта, език и техника
- Кодификация – законодателен процес; кодекс и закон
- Инкорпорация – не е законодателен процес; има отношение към развитието на информационно-търсещите системи
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!