5. Правното положение на народните представители

Правното положение на народните представители

Парламентарния мандат е свързан с упражняването  на изборна функция,която има политически характер.Депутати са изборните лица,а не другите държавни служители.Има две основни теории:
1.Императивен мандат
Императивния мандат е характерен за средновековните учреждения.Депутатите са делегати на съсловията в Средновековната държава.Те имат съвещателни функции при краля.Най-често те са свиквани,когато е трябвало да се въведат нови данъци.Най-често тези депутати са проявявали насрещни искания.Императивен е защото депутатите са се явявали с тетрадки с поръчения,в които те представят насрещни искания.В този мандат властта е съсредоточена в ръцете на монарха.Играе роля на своеобразна гаранция срещу властта на короната.Императивния метод играе сериозна роля,но значително по-късно,когато е вече исторически остарял-ще се включи отново в марксистката доктрина.Трябва да действат според изискванията на избирателите.
2.Свободен мандат
Учението за свободния мандат се появява по времето на Английската и френската революция.Едмунд Пърк през 18в. произнася една знамените реч пред своите избиратели в Бристол: „Дължа ви своето старание,но не и моето послушание“ т.е не представлява само тях,но и избирателите от  цялата нация (висшите национални интереси).По време на Френската революция абат Еманюел Сиез ще обоснове идеята за свободния мандат в „Що е това третото съсловие“.Депутатите представляват  цялата нация,не само избирателите си.Това цели парламентът да определя националната политика,която да бъде в полза на общото благо.От тук този принцип влиза в първата Френска конституция,след това във всички Европейски конституции включително и българската.Свободния мандат има и противници-основно с искане за по тясна връзка между депутатите и избирателите/парламента??.Той е доминираща доктрина през 19в.
Императивите на свободния мандат-проявата на масовата демокрация.Париите се преврщат в посредник между обществото и държавата.Това ще окаже влияние върху свободния мандат,защото депутатите се организират в политически партии в Парламента.Нов фактор е партийната дисциплина-всеки депутат трябва да се съобразява със собствената си партия.Има конфликт-всеки депутат има своя позиция,но трябва да защитава политиката на партията,в която членува.Бенджамин Дизраели: „По-дяволите с вашите принципи,дръжте се за своята партия (stick to your party) !“.У нас партийната дисциплина е сериозно ограничение на свободния мандат.През 20-те години на 20в. има крайни опити за дисциплиниране на депутати-това са т.нар бланкетни оставки-ако депутата реши да се отклони от партийната линя бива уволнен.Х.Келзен има теория,която гласи партиите да могат да отзовават совите депутати(частично възстановяване на императивния мандат).След ВСВ се налага т.нар „блоков мандат“-др. техника за поддържане на дисциплината в партията-лидера на партията гласува от името на партията.В наши дни депутатите подписват декларации за лоялност,които нямат правна сила,но по-скоро има морална сила.

Начало и край на мандата-възниква на 38 НС.
Мандатът на НС започва в деня на изборите.КС трябва да реши-деня на изборите или деня на конституирането.Въпросът за края мандатът е по належащ.Стойчев-в деня на конституирането.КС се произнася същото като Клизнашки.Мандатът започва в деня на изборите за срок от 4 години.През  19в. преобладава концепцията за националния сувернитет-народа говори и действа чрез своите представители-няма място за пряка демокрация.Самите избори не определят политикат,а са само средство за формиране на Парламента (избор на „най-добрите“).В наши дни връх взема концепцията за нар.сувернитет.Начало на мандата на депутат-деня на избори;начало на мандата на парламента-деня на изборите.Има две категории,които трябва да се разграничават:
1)Неизбираемост-лица,ненавършили 21 години,лишени от свобода и т.н.К.Шмитд-неизбираемостта не трябва да включва държавните служители и свещеннослужителите
2)Несъвместимост-идеята е да се гарантира независимостта на народните представители,не могат  да се изпълняват друга държавна служба,не могат да приемат държавни поръчки.Когато депутат стане министър,той губи представителния мандат,а когато изгуби министърската позиция,той може да се върне на старата депутатска позиция.Права на народния представител-има едно основно право с комплексен характер-да участва с решаващ глас в осъществяване на правоммощията.
Имунитет-има две разновидности.Представлява една засилена правна защита на народните представители,което им гарантира защита срещу евентуален натиск от страна на останалите власти.В наше време е подложен на много критики.
1)Наказателна неотговорност-само за действията на депутати като публична функция.Може да бъде с  абсолютен и постоянен характер
2)наказателна неприкосновенност-до депутата като частно лице.Има относителен и временен характер.
Парламентарния имунитет е в обществен интерес  т.е. всички дават съгласие,а не само един депутат.