1. Предмет, метод и периодизация на ИБДП

Историята на българската държава и право (ИБДП) е сложна научна дисциплина. Тя обхваща историческото развитие на българското право, както и държавното устройство с различните институции, включително и обичайното право. Това означава изследване на огромен фактически материал, натрупан от древността до наши дни, което поражда и необходимостта от неговата детайлна периодизация и систематизация.
1.1 Предмет на ИБДП
Предмет на ИБДП е изучаването на възникването и развитието от една страна на българската държава и нейните институции, а от друга – развитието на българското право, неговите източници, правни отрасли и правни институти. ИБДП изучава държавното, административното, финансовото и военното устройство на българската държава през отделните периоди на тяхното историческо развитие.
1.2 Метод на ИБДП
Разграничаваме основни и допълнителни методи при изследването на ИБДП.
Към основните методи се отнасят а) историческия (който се състои в изучаване на събитията, процесите и явленията в тяхното развитие във времето); б) диалектически (който представлява разглеждане на взаимовръзката и взаимообусловеността между събитията, процесите и явленията; в) сравнително-исторически (който изучава развитието на националните български държавно-правни събития, прцеси и явления в съпоставка със съответните държавно-правни събития, процеси и явления в другите държави; г) сравнително-правен (състоящ се в разглеждане на институтите и отраслите на българското право в съпоставка със съответни институти и отрасли на правните системи на други държави.
Към допълнителните методи отнасяме лингвистичните, логическите и частнонаучните методи.
1.3 Система на учебната дисциплина ИБДП
Периодизацията на ИБДП е периодизация на политическата и правна организация, на която е бил подчинен българският народ през своето вековно развитие.
Първа българска държава (681-1018) – разграничаваме езически и християнски пердиод. Византийско владичество (1018-1185). Втора българска държава (1185-1396) Втора българска държава – разграничаваме период на централизация и период на раздробеност. 1396-1878 Османски период /Турско робство/. Трета българска държава (от 1878) – до 1908 Българско княжество;
Система на изучаване на дисциплината ИБДП се състои в три насоки:
На първо място следва да се даде кратък обзор на социално-политическата и икономическата обстановка – по-важни политически събития, политически режим, особено важни политически и граждански организации, социално-икономически процеси. Второ чрез проследяване развитието на държавата, централните органи на държавната власт и управление, държавно-обществените органи, административното деление, местното самоуправление и администрация, съдоустройството.
Третата насока е изучаване развитието на правото – да се изясни общата характеристика, основните източници на правото през разглеждания период, основните принципи и институти на правните отрасли: вещно, облигационно, семейно, наследствено, търговско, процесуално право.
1.4 Необходимост от изучаването на ИБДП
Необходимостта от изучаването на ИБДП се обуславя най-вече от необходимостта за разбиране на историческата взаимовръзка на нормативните актове, да се проследи историческото развитие на отделните правни институти и отрасли в правото. Историческият опит дава възможност да се разкрият добри и погрешни решения при регулирането на сходни с днешните обществени отношения. Всичко това следва да формира една обща правна култура у съвременния юрист, което от своя страна спомага за осмисляне на съвременното българско право.