37. Престация. Понатие и класификационни критерии

37. Престация. Понатие и класификационни критерии

    1. Историческо развитие на облигационните отношения

В римското право /РП/ понятието за облигация постоянно се изменяло. Първо в неликвидната родова организация облигационните отношения все още не обслужвали размяната. Тогава облигацията се изразявала във физическо обвързване на длъжника. Наред с тази облигация по – късно се появила и „obligatio – iuris vinculum“ – правна връзка .
Развитието на размяната довело довело до идеята за кредита. Първоначално създаваните по този начин връзки били само връзки на доверие между кредитор /от гл „credo“ – давам нещо на доверие/ и дебитор /от „dehibeo“ – притежавам чужда вещ/, но много скоро те били признати и от правния ред. Тази връзка се установила най- вече чрез спонзията- акт на религиозно обвързване.
По нататъшното развитие на облигационните отношения е свързано с появата на договорите – санкцията на облигационните отношения се насочила към имуществото на длъжника вместо къв неговата личност.
2. Същтност и елементи на облигационните отношения.
Облигация е правна връзка. Санкционирано от· правото отношение, по силата на което едната страна – длъжник трябва да извърши по отношение на другата – кредитор определена престация.
Облигационото отношение съществува винаги между две страни – кредитор и длъжник.
Свободата на длъжника е обвързана в определена насока и за определено време. Тази обвързаност престава да съществува с изпълнение на задължението.
Кредитор е тази страна на отношението, която може да иска изпълнение на задължението.
· „dare“ – прехвърляне на собственост или на друго вещно право
„facere“ -· други действия вън от прехвърлянето; установяване на собственост и други вещни права
„praestare“ – „поръчителствам“. Всички други действия с цел да се· погаси облигационно отношение.
3. Изисквания към престацията, за да е налице действително задължение
~ Да е възможна: „Impossibilium nulla obligatio est“ – недействително е задължението за невъзможни неща. Но тя е невъзможна само, когато причините за неизпълнението и са обективни, при субективни причини тя се счита за възможна.
~ Да е определена или поне определяема;
~ Предмет на задължението трябва да е оценим в пари интерес на кредитора;
~ Да бъде позволена от правния ред;
§ В РП всеки тип облигационно отношение имало свой иск /actio/
Облигационото право е насочено към определено лице или лица.· Кредиторът, носител на облигационото право, могъл да предявява иск само срещу задължения или срещу задължените и от тях да търси изпълнение на задължението.
4. Естествени задължения – задължения, изпълнението на които не може да се търси чрез иск. Принадлежът най – вече на робите и подвластните. Не може да има юридеческа обвързаност, но съществува фактическа такава.
# „naturalis obligatio“ – естествени задължения.
5. Източници на облигационите отношения
5.1 Контракти – съглашение, което поражда облигациона връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск.
В текст на Гай се казва, че облигационите отношения се създават „re, verbis, litteris, consensu“ – „чрез вещ, с думи, писмено, чрез съгласие“
В класическото Юстинианово право римските контракти са:
~ формални – съгласието се изявява в точно определена форма;
~ реални – освен съгласие се изиска и предаване на вещта;
~ консесуални – простото съгласие, изразено в каквато и да е форма е достатъчно;
5.2 Деликти – неправомерни деяния, които нарушават интересите на частни лица
5.3 Други източници
# „quasi ex contractu“ /квази контракти/ – няма съгласие на двете страни, но няма и деликт
# „quasi ex delicto“ /квази деликти/ – няколко случая на отговорност, приведени в преторския едикт

Облигационното отношение имало за предмет дадено действие или бездействие на длъжника.
Означава се с термините:
– dare – прехвърлянето на собственост или на друго вещно право;
– facere – други дейности извън прехвърлянето;
– praestare – в най-общ смисъл означава всяко действие или бездействие; в по-тесен – поръчителстване.

Изисквания към престацията, за да бъде тя действителна:
>> Престацията преди всичко трябва да бъде възможна (Целз: „Недействително е задължението за невъзможни неща“).
>> Тя трябвало да бъде още и определена или поне определяема – недействително било задължението да се построи къща, без да е указано къде и каква.
>> Изисквало се предметът на задължението да представлява оценим в пари интерес за кредитора.
>> Престацията трябвало да бъде позволена от правния ред.