5. Публична власт

Публична власт(2ри конституивен елемент)

Модерната държава по дефиниция е национална държава. Националната общност е източник на всяка власт в държавата. Публичната власт не е нищо друго освен общата сила, която произтича от желанието на хората да живеят заедно. В литературата се прави разграничение между личната власт(властта в семейството), корпоративната власт(властта в стопанската организация, пол партия и др)и публичната власт, която произтича от националната общност и се осъществява в името на нейното общо благо. В съвременната демократична теория се подчертава, че трябва да се прави разлика между носителя на властта от една страна и органите на държавата, които я упражняват от друга страна. Тоест трябва да се прави разграничение между това къде и как се генерира публичната власт и как и къде тя се осъществява.(за това разграничение настоява Джовани Сартори) Модерната държава се основава на разграничението между управляващи и управлявани. В условията на демокрация властта не просто се предава отдолу нагоре, но заедно с това тя се спуска отгоре надолу. Според една популярна формула при демокрацията се наблюдава власт на народа над самия народ. Тази формула трябва да се прецизира като се отбележи че става дума за власт на народа като единство по отношение на народа като множество. Отговор на проблема за тъждеството и различието на субекта на властта при демокрацията дава модерният конституционализъм, според който нацията в качеството си на носител на учредителната власт създава конституцията, а върху тази основа всички институции на публичната власт действат като учредени власти, чийто правомощия са юридически определени и следователно ограничени. 48 стр негова книга (формата на държавата)

Накратко: властта на държавата има публичен характер тъй като източник на тази власт е цялата нация, а самата тя се осъществява в името на нейното общо благо. В този смисъл публичната власт е единна и неделима от гледна точка на своя източник и преследваните от нея цели, но се разделя на различни функции и се осъществява от отделни органи в правнообособени форми на дейност. Властта на държавата се явява една институционализирана власт. Тоест държавата е в състояние да формира собствена воля и да действа на юридически основания. Иначе казано държавата има правосубектността на юридическо лице. Това означава че тя се характеризира със своята устойчивост и постоянство. Отделните политически ръководители и длъжностни лица действат от името на държавата и в неин интерес като те идват във властта и си отиват от нея, но институциите(държавните органи) остават, а издадените юридически актове запазват своята сила.

Публичната власт се осъществява чрез функционално специализирана система от държавни органи. Именно предимствата на функционалната специализация предопределят историческия успех на националната държава. В крайна сметка държавата се опитва да рационализира чрез своето въздействие всички основни сфери на обществения живот.

Властта на държавата има суверенен характер. Източник на тази власт е нацията като единна и неделима общност, организирана в държава. Наличието на суверенитет отличава държавата от всякакви други териториални общности, обществени класи или политически партии. Единствено държавата разполага с неопределени по обхват прерогативи така наречената омникомпетентност( всеобхватна компетентност – плеинтрудо потестатис), която и позволява да остава господар на своята политическа съдба като заедно с това не допуска никакво разкъсване на държавната материя. За изпит// Суверенитетът на държавата се проявява едновременно във върховенството на властта й вътре в страната и нейната независимост в МО(това е двойното измерение на суверенитета) В МО властта на държавата се характеризира със своята независимост. Тоест отношенията се уреждат при положение на реципрочност.//

Според Макс Вебер държавата се отличава от всякакви други организации по това, че съсредоточава в себе си монопола върху легитимното упражняване на физическа принуда(Филип Брод- „Да мислим държавата“ – може да погледнем подробно)//от мен-Описание чрез средства, а не чрез цели. // Държавата не е нищо повече от отношение на господство на едни хора над други опиращо се на смятаното за легитимно насилие. Насилието е крайно средство. Държавата реализира своите цели по други начини, като създава условия за морализацията на своите граждани, но в крайна сметка тя може да прибегне към това средство и именно това я отличава от други организации.// изпит – какво казва макс вебер ? – тази дефинция трябва да се знае за изпит//

Карл Шмит(близнашки предпочита този автор) : Държавата се явява съсредоточие на монопола върху вземането на политическите решение от общонационално значение. Държавата това е висшето единство(в решаващия случай) Тъкмо държавата има отговорността за предотвратяването на войната  с други държави така и за недопускането на гражданска война вътре в рамките на нейното политическо единство. Иначе казано държавата трябва да постигне пълното омиротворяване на нейната територия като гарантира общата ситуация на нормален живот. Сентенция : единствено нормалната ситуация е предпоставка за валидността на правните норми, доколкото „ никоя норма не може да важи за една напълно анормална ситуация“. Суверен е онзи който взима решението за извънредната ситуация.