5. Реалност и утопии в учението за държавата

Print Friendly, PDF & Email

Реалност и утопии в учението за държавата.

Учението за държавата представлява абстрактни теоретични констрикции. Авторите абстрахират държавата като реалност за да извлекат присъщите и закономерности. На основата на тези закономерности се обеснява съществуващото състояние и се приписват(предписват) смятаните за необходими промени. При това е възможно вниманието на автора да се насочи настрани от същностните черти на държавата като се преувелечи или хипертрофира значението на отделни нейни характеристики. Държавата съществува в реална социологическа среда и философските учения описват тази реалност. Когато обаче отделните автори предписват промени касаещи държавата те или са обосновани като възможна бъдеща реалност. Тогава имат прогностичен характер или са необосновани и тогава представляват утопии. Факт е, че утопиите (политическите) също играят роля на идеологии, когато те чертаят едно желано бъдещо състояние макар и не възможно, хората са склонни да ги приемат. От гледна точка на философията на държавата утопиите се разглеждат като модели, които не могат да се осъществят. Разглеждат се като невъзможни решения. От тук идва и самото наименование- думата Утопия – въведена от Томас Мор и съчетанието У-топос – място което не съществува. Утопиите като идеологически концепции се появяват в 3 разновидности през късното средновековие. Първият вид включва утопиите на разработени от Томас мор и томазо кампанела, които са най-пълни в съдържателно отношение. Въпреки различията в моделите, които разработват двамата автори. Те си поставят една обща цел – а именно да опишат осъществяването на рая на земята. Средството за постигането на тази цел е колективната собственост като основа на производството на благата и колективното им разпределение. Моделът на колективен живот се характеризира с пълното поглъщане на  индивида до неговото обезличаване от страна на колектива(общността) Тези идеологии се определят като утопичен комунизъм.

Втората група автори утописти описват благоденстващото общество като резултат от социалното изравняване на собствеността.-  Егалитарни теории.

Третото утопично направление вижда щастливото общество, основано върху научния и техническият прогрес. Тежестта тук пада върху един сформиран елит, който да ръководи общността, съобразно научните достижения в световен мащаб, включително и  върху собствени научни открития. Най-значимият автор в това направление е анг философ Франсис Бейкън с неговото съчинение „нова Атлантида“ чиито идеи са доразвити в по-късния му труд „Опити“. – Елитарни теории.

Така според Бейкън управлението на неговата държава, характерна за всички утопии е че държавите са създадени в отделен остров. Затова те са настрани от известните други места където други цивилизации…. В тази съвършена държава на Бейкън управлението се осъществява от учени. По същество управлението е централизирано в една академия на науките. В организационен план управлението е структурирано в различни домове. Дом на звука, на механиката, на математиката и тн. Във всеки от тези домове работят по 3ма души – общо 24. Целта им е да осъществяват научни открития които да бъдат прилагани и така да бъде осъществяван просперитета.

Утопични идеи се създават и в началото на 19 век – по-скоро като нестандартни за времето си хрумвания, отколкото като цялостни концепции. Например Шарл Фурие чертае една световна държава, която е съставена от 2,985,984 единици наречени от него фаланги. Столица на тази държава трябва да бъде Константинопол.

В утопиите се прокарват 2 идейни линии. Първата е хуманистична. Тя включва идеи, принципи и норми, присъщи на човешкият идеал за съвършено и справедливо общество. В тази връзка може да се посочи например идеята на Томас Мор, където е гарантирано правото на труд- има 8-часов работен ден. Според Томазо Кампанела – 6 часов. Според неговата утопия образуванието е повсеместно и задължително. Негова е идеята, че възпитателите(учителите) от 6-годишна възраст трябва да открият заложбите на децата и да ги насочат в съответната област. Втората линия, която е преобладаваща включва фантастични, нереални, неосъществими идеи. Някои от тях са абсурдни и изобщо невъзможни. Например Бейкън поддържа теорията за абиогенезата, което означава да се създаде организъм чрез един външен генезис на биологична материя.

Кампанела е баща на т. нар. пазарен комунизъм.

Каза нещо за разделение на отряди по полово и избирателно съчетаване(нз дали е по конспекта)

Най-накрая трябва да отчетем факта че някои идеи, описани в утопиите са нереални за историческото време на своя автор. Това са идеи изпреварили много своето време и които по-късно са осъществени. Например Томас Мор описва инкубатора. Бейкън описва подводници и др.  нови технологии. Самият той умира при експеримент(зарвоил заек в сняг), който после води до разработването на хладилните технологии. Огюст конт по –късно развива идеята за обединяването на всички държави в зап европа в една република(днес е на лице ЕС)

В началото на 21в. интересът към утопиите отново се появява. Отчита се факта, че въпреки прогреса светът остава несъвършен. Съвременните мислители преоктриват идеологическия потенциал на утопиите като ги противопоставят на дистопиите( концептуално обяснение на света, основано върху прекомерен скептицизъм и  съмнение за по-доброто и съвършено състояние на обществения живот. Привържениците на утопиите виждат в своите модели необходими планове и проекти за възможен по-добър свят- на щастие, на честност и тн. Идеали осъществими чрез съответни социални действия. Съвременните автори на утопиите смятат че те вече не могат да са глобални. Според тях утопичните модели трябва да бъдат локални по своя обхват и интелектуално обосновани върху развитието на икономиката, техниката, медицината и прочие. Пирмер за един от най-новите утопини модели е съчинението на швейцарският автор Петер Влобс озаглавено „проект за учебник по история на Швейцария, издание 2080г.“ През 2035г. се създава европейската федерална държава. Така в света се формират 4 ВС – САЩ, Китай, Русия, Европейската федерална държава. В нея е въведен изцяло принципа за гарантиран социален минимум(който не работи живее от него). В нея няма бедняшки квартали. Съществува семейства, в което вече трето поколение не се прави това което преди това се е означавало като работа. Обществото е разделено на 3 групи

  • Хора които участват в производителния блок – глобална класа и ръководят всички производствени процеси Говорят свободно поне 3 езика преминават през различни култури и се стараят професионално да не се ограничават до работа само в 1 страна. Техните деца учат в специални частни училища. Осигурява им се специална среда и упорито се изолират от всички останали.
  • Хората включени в т. нар. обществена икономика. Хората, които не могат да си намерят работа в производителния сектор или които не могат да се пригодят към високите изисквания работят на доброволни начала в социалните дейности.
  • 3тата група включва онези хора, които отказва всякаква работа или презират труда. Тази група следва своя идеология, според която защитават своите права на свободно време на самодейност, на добър живот и прочие.

Според друг автор утопист континентът на бъдещото ще бъде Африка- там ще има световно правителство, което ще управлява чрез интернет.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар