1. Семейно право
1.Понятие, предмет и развитие на семейното право (СП)
Семейното право е дял на гражданското право (ГП). Представлява съвкупност от правни норми, уреждащи семейните правоотношения. Общото ГП се прилага субсидиарно спрямо СП.
Семейните правоотношения се характеризират с 3 елемента: ЮФ, страни и съдържание. ЮФ са посочени в чл. 1 на СК: „Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.
Семейното правоотношение има характеристики на правната сделка: имаме съответния ЮФ, пораждащ правоотношението и волеизявленията на едно/ повече лица, които са насочени към постигане на правни последици, които се определят от направените волеизявления.
Брак – 2 волеизявления и страните желаят пораждане на правни последици, но не се поставят уговорки за последиците от тях.
До 2009 г. бракът беше правно явление, наподобяващо на правната сделка. След 2009 г. се въвежда институтът на „брачния договор“ – лицата имат възможност по-късно да уредят имуществените си взаимоотношения като съпрузи.
Страните по семейното правоотношение са по-малък кръг от тези при гражданското правоотношение.
Съдържание на правоотношението – в семейното право има институти, отличаващи се от тези в ГП. Това са СИО (съсобствеността във ВП). Има съсобственост заедно, но не и поотделно. Друго специфично явление – ИЗДРЪЖКА. Това е едностранно безвъзмездно задължение, което едно лице дължи на друго.
В СК има норми, уреждащи неимуществените отношения. Невъзможно е принудително изпълнение. Може да се стигне до правна санкция, ако имаме напр. развод по вина на някой от съпрузите.
Урежда ли СК само семейноправни норми? – НЕ. Има и такива норми, които не са семейноправни – адмнинистративноправни норми, процесуалноправни норми, норми, които се отнасят до настойничеството и попечителството.
Историческо развитие на правната уредба (виж от учебниците за повече информация)
Имаме два етапа в развиетие на СП: до 1945 г. и от 1945 г. до днес. През първия етап имаме разпокъсана уредба. До 1945 г. материята на брачното право се е уреждала от Екзархийския устав и не е имало светска правна уредба.
На границата между двата периода се приема Наредба закон за брака (светска уредба). През 1945 г. се приема ЗЛС, който отменя НЗБ. Новият закон урежда освен семейното и личното право. След ЗЛС имаме Кодекси от 1968 г., 1985 г. и от 2009 г., като между първия и втория почти няма разлики. Наред със СК действат и Закона за закрила на детето, ЗГР и други подзаконови нормативни актове.
2.Сключване на брак – форма и процедура
На първо място, трябва да отбележим, че различаваме две понятия за брака – като юридически факт, и като правоотношение.
Бракът е първят специален ЮФ, пораждащ семейно правоотношение. Като ЮФ, бракът е твърде сходен с правната сделка, т.е. той е правомерен ЮФ от категорията на правомерните юридически д/я. Състои се от волеизявленията на две лица – мъж и жена, насочени към пораждането на правните последици на брака. За разлика от сделките правните последици от брака не могат да бъдат уговорени от страните, но биха могли да се уговорят част от тях в параленлно сключен брачен договор. Целта на брака е създаване на семейство и възникване на правоотношенията от брака.
Форма на брака
Когато говорим за форма на брака се разбират няколко неща. На първо място, в най-широк смисъл формата на брака е свързана с това на коя юрисдикция се подчинява сключването на брака. До 1945 г. е съществувал единствено църковният брак, а оттогава насам единствената форма на брака е гражданската.
Чл. 4. (1) от СК: Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
Какво означава брака да бъде граждански или църковен?
Първата разлика е в реда, по който се сключва брака. На второ място, компетентното лице, което води и осъщесвява сключването на брака (църковен служител – длъжностно лице). Длъжностното лице е компетентно да създава всички актове за гражданско състояние. По правило длъжностно лице по гражданско състояние е всеки кмет. Освен това кметът има право да натовари с писмена заповед друго длъжностно лице от същата община или кметство. ЗГР урежда и някои извънредни случаи, когато други лица имат ф/ите на длъжностно лице. Това са българските дипломатически и консулски представители в чужбина. Могат да осъществят в чужбина сключването на брак между двама българи или м/у българин и чужденец по българското право. Също така – капитан на кораб, плаващ в открито море (но само, докато е в открито море, т.е. не трябва да е влязъл в териториалните води на чужда държавава); началници на определени войскови подразделения в ситуация, когато се водят военни действия.
Наличието на компетентно длъжностно лице е важно. При неговата липса е нарушена формата на брака. Длъжностното лице трябва да участва в цялата процедура, за да бъде надлежно сключен брака. То проверява условията за сключване на брака – трябва да чуе волеизявленията на страните, да състави акта за брак и да го подпише наред с останалите.
Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.
Макар само гражданският брак да има правно действие няма законова пречка да бъде извършен религиозен ритуал. Религиозният обред е правно ирелевантен. До приемането на настоящия СК беше предвидена задължителна поредност. Ако ще се извършва религиозен ритуал, трябва първо да се сключи граждански брак. В последните изменения на СК тази поредност не се изисква.
Формата на брака е равностойна като формата на сделка. Според чл. 10 съгласието на страните се изразява на два етапа – устно пред длъжностното лице и след това се съставя специфичната писмена форма за валидност на брака (акт за сключване на граждански брак).
Акт за раждане и акт за смърт – за разлика от тези двата акта за брака има само констативно-установително дейнствие.
Предцедура при сключването на брака
Следва да се има предвид, че в рамките на България желаещите да сключат брак могат да го направят само в една община. Лицата могат да сключат брак където решат, а не по адресна регистрация. При старата уредба трябваше да се подаде заявление за сключване на брак, а самият брак не можеше да се сключи преди изтичането на 30 дни от подаване на заявлението. При изработването на действащия семеен кодекс това правило отпадна – няма изискване за предварително заявяване на брака.
Документи, които се представят (чл. 9 СК)
Всеки от двата стъпващи в брак трябва да представи декларация, че не съществуват пречки за брак. Второ, медицинско свидетелство/ удостоверение, че не съществуват болести, които са пречка за брака. Ако в медицинското удостоверение е записано, че някой от встъпващите в брак страна от заболяване, което е пречка за брак, брак може да се сключи, но с изричното съгласие на едното от лицата, че е запознато с това и въпреки това иска да встъпи в брак със заболялото лице. Към момента на сключване на брака съпрузите могат да представят нотариално заверена декларация, с която избират законов режим на разделност или на общност относно имуществото. Възможно е да са решили да сключат брачен договор, като трябва да представят пред длъжносто лице удостоверение от нотариуса, който е заверил договора.
Чл. 9 СК не казва в кой момент тези документи трябва да се представя. От закона се вижда, че документите трябва да се налице към момента на скючването на брака.
Същинското сключване на брака
ФС на брака включва, на първо място, съгласието на съпрузите и, на второ място, съставянето на акта, т.е. формата на съгласие. Чл. 10, ал. 2 посочва начина, по който се извършва съгласието. За да бъде валидно съгласие чл. 5 казва: бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
Съгласието трябва да е изрично, а не с конклудентни действия. Сългасието се дава от мъж и жена. Съгласието се дава непосредствено пред длъжностното лице; дава се лично, защото не е допустиомо сключването на брак чрез представител. Съгласието трябва да е дадено едновременно.
Съставяне на акта за граждански брак
Акът се съставя след изявеното съгласие на страните, макар че практиката показва, че той обикновено се изготвя предварително. Актът се подсва от двамата стъпващи в брак, а след това от двамата свидетели и накрая от длъжностното лице по гражданско състояние.
Свидетелите (кумовете)
Те са свидетели на процедурата и следят за това, което се случва. С подписите си удостоверяват, че лицата са дали съгласие.
В чл. 11, ал.1 се казва, че бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Свидетелите биват пропуснати. Участието на свидетели е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, но ако случайно поради някакви причина е пропуснат подписът на някой свидетел това няма да се отрази върху валидността на акта за брак. Дори неучастието на свидетел също няма да се отрази на валидността на брака.
В акта за брак намират място още две неща. Първото е избраният имуществен режим, който се отразява в акта. Страните обаче не са длъжни да изберат режим и ако не са представили нито декларация за избор, нито удостоверение за сключен брачен договор, се прилага законовият режим на общото имуществено състояние.
Фамилно име на съпрузите – чл. 12
Има три възможности. Първо, всеки от съпрузите може да запази собственото си фамилно име. Непосредствено преди сключване на брака длъжностното лице запитва какви са фамилните имена. Второ, всеки от стъпващите в брака може да вземе фамилното име на другия съпруг. Трето, да се добави фамалното име на другия съпруг към собственото. Последното изречение на чл. 12 създава една допълнитела възможност. Като фамилно име може да бъде прието или добавено името, с което съпруга е известен в обществото (бащиното име).
Може ли да се вземе псевдоним? Официално признатия псевдоним се получава по съдебен ред и реално това се явява четвърто име.
Годеж – няма правна регламентация и е обичайно правно явление. Това е обещание за сключване на брак, което си дават мъж и жена. Годежът не ангажира по никакъв начин лицата да сключат брак. Очевидно не може да става дума за договорна отговорност. Може обаче да се мисли за деликтна отговорност (чл. 45 ЗЗД).
Според Ана Станева не можем да мислим отговорност за неизпълнение на обещание за встъпване в брак.
3, 4, 5. Условия и пречки за брак
Това са положителни и отрицателни предпоставки. Условията за брак за положителни предпоставки, които трябва да бъдат налице, за да може да се сключи брак. Пречките са отрицателни предпоставки, които трябва да не са налице, за да може да се сключи брак, а наличието им не позволява сключването на брак. Пречките биват абсолютни и относителни. Абсолютни са тези, които препятстват сключването на брак с когото и да е, а относителни са тези пречки, които препятстват сключването на брак с определено лице (напр. родство).
Положителна предпоставка – брачна възраст (чл.6 СК). Има отклонение от това правило чл. 6, ал. 2, като това става с разрешение на районния съд при наличие на важни причини. Искането се отправя до РС по постоянния адрес на непълнолетния. Ако двамата, които стъпват в брак са непълнолетни се подава общо искане пред райония съдия по адреса на един от двамата.
След като е сезиран той трябва да провери дали са налице предпоставките. Трябва да изслуша желаещите да встъпят в брак; трябва да изслуша родителите, съотв. попечителя на непълнолетния, но становището на родителя не е обвързващо за райнонния съдия. След като районният съдия даде разрешението брака се сключва по общия ред. Длъжностното лице може да откаже съставянето на акта, ако например съдията е дал разрешение за сключване на брак на лице, което е под 16 г възраст; отказва да извърши бракосъчетание, ако има болест, която е пречка за скючването на брака. Длъжностното лице проверява всички предпоставки за сключването на брака.
Непълнолетният, който сключва брак на 16 г. възраст, става напълно дееспособен. Дееспособността има едно единствено ограничение – относно разпореждането с недвижими имоти. Може да се разпорежда само след разрешение на РС по местонахождение на имота.
Наличие на друг брак е пречка да се сключи брак (принцип на моногамия) – чл. 7. Трябва да става дума за валидно сключен граждански брак, т. е. религиозния брак не може да бъде пречка да се сключи брак, фактическото съжителство, брак, сключен при ненадлежно упълномощено лице по гражданско състояние или лицата, встъпващи в брак не са добросъвестни. Пречка за брак е валидно сключения брак. Пречка за брак е унищожаемият брак (аналогия с унищожаемата сделка).
Различни видове болести (чл.7, ал.1 – т.2 и т.3). По т.2 са т. нар. болести, свързани със способността за даване на валидно съгласие (съгласието е основният елемент от ФС на брака). Не може да сключи брак лице, поставено под пълно запрещение. В посока към смекчаване на изискванията – пречка за брак е само пълното запрещение, а ограниченото не е посочено. Ограничено запретените могат да сключат самостоятелно брак – т.е. без съдействие на попечител/ родител. При ограничено запретените състоянието не е тежко и оттам могат да извършват някои правни действия (приемат се, че бракът е едно лесно разбираемо правно действие). Приема се, че ограничено запретеният ще може да изпълнява задълженията си в една брачна връзка.
Правото на брак и семейство е основно субективно право на лицата и за това ограниченията за сключване на брак трябва да бъдат максималко засегнати. Не се изисква разрешение от РС, за да може ограничено запретения да сключи брак.
Не може да сключи брак не само този, който е поставен под пълно запрещение, но и този, чието състояние е тежко и това състояние предполага поставянето му под запрещение посредством следващи действия.
Следваща група болести по т.3 – това са т.нар. опасни болести. Опасността трябва да е сериозна за живота и здравето на другия съпруг или поколението. Това може да бъде опасност от заразяване или опасност, свързана с поведението на болния, който би могъл да прояви агресия към другия съпруг и да го увреди. Опасността за поколението може да се изразява в същите неща. Обикновено обаче имаме предвид наследяване на болестта.
Наличието на болест, представляваща голяма опасност за поколението, е абсолютно основание за пречка да се сключи брак. Знанието и съгласието на другия съпруг ОБАЧЕ преодолява тази пречка – независимо дали тази болест се отнася пряко до съпруга и поколението.
Липсата на такава декларация, с която здравия съпруг заявява, че е наясно със заболяването на другия съпруг, е предпоставка за отказ да се извърши бракосъчетание (в чл. 9, ал. 1, т. 3).
Родство (чл. 7, ал. 2) – близкото родство между желаещите да сключат брак е пречка за това. Това ограничение се простира за всички роднини по права линия без ограничение на степените и между родните по съребрена линия до четвърта степен.
Пречка за брак има и при лицата, свързани с осиновяването. Поради липсата на биологическа връзка и липсата на медицинския критерий имаме само житейска пречка. По права линия нещата остават, като по-горе, а по съребрена линия не до четвърта, а до втора степен.
Имаме пълно и непълно осиновяване. Когато говорим за осиновяването ще бъде уточнен този въпрос.
Роднини по права линия са лицата, които пряко или непряко произхождат едно от друго. При родството по право линия говорим за възходящи и низходящи роднини. Степените на родство се определят според броя на разжданията, които разделят две лица.
При родството по съребрена линия лицата не произхождат едно от друго нито пряко, нито непряко, но имат общ родоначалник. Братята и сестрите са най-близките роднини по съребрена линия. Помежду си те са от втора степен и това е най-ниската степен по съребрена линия!!!
Последици от незпазването на изискванията за сключване на брак
Тези изискванията са от формален характер и от материалноправен. Законът не урежда изрично какви са последиците от неспазването на формалните изисквания за сключването на брак. При съществени нарушения на формата стигаме до нищожен брак.
Нищожен брак при нарушение на формалните изисквания: липса на граждански брак; наличие на граждански брак, но със сеществени недостатъци (участва лице, което не е длъжностно лице по гражданско състояние); ако не е съставен акт за граждански брак или макар да е съставен не е подписан от трите лица, които трябва задължително да са си поставили подписите; липса на съгласие, дадено по изискуемия от закона начин.
Тези груби съществени нарушения водят до последицата липса на брак. Има някои процедурни изисквания, които не водят до неблагоприятни последици при сключването на брака. Такива нарушения са неучастието на свидетели, пропуск на някой от тях да подпише акта за граждански брак. Непредствяне на необходимите документи. Такива ще са последиците от чл. 8, ал. 3. Брак се сключва в място определено от кмета на общината. Ал. 3 казва, че бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице при наличието на уважителни причини.
26, 27. Унищожаемост на брака
Чл. 46
Унищожаемият брак и унищожаемата сделка са еднородни явления. И в двата случая имаме някакъв порок при извършване на ЮФ; и в двете хипотези ЮФ (брак/ сделка) въпреки порока пораждат нормалното си правно действие; унищожаемият брак съотв. сделка може да бъде атакуван единствено и само по съдебен ред, като закона изрично посочва кои са лицата овластени да предяват иска; и в двата случая искът е конститутивен (упражнява се преобразуващо конститувно право); уважаването на иска води до промяна не само в собствената, но и в чуждата правна сфера; до унощижаването по съдебен ред никой не може да се позовава относно нищножността на брака/ сделката; и двата случая е възможно саниране на порочния акт, след което актът става неатакуем.
Основания за унищожаване на брака (прочети пак и за основанията за унищожаване при сделките!) – нарушаване на чл. 6 и чл. 7. Унищожаем ще е бракът сключен от лице под 18 г., ако няма разрешение от съда или от лице под 16 г. възраст. Какъв ще е бракът сключен от лице под 14 г. възраст? Без оглед на това дали е под 16 г. или под 14 г. все е унищожаем. Сделките на малолетните лица са унищожаеми, а не нищожни.
По чл. 7 – унищожаем ще е бракът, когато лицето е свързано с друг брак, т. е. нашето право търпи това положение, а следователно принципът на моногамия не е абсолютно въведен в нашето право. Виж разпоредбата в закона по-нататък.
Основанията за унищожаемост са пороци във волята. Недееспособността като основание имаме и тук (също като при правните сделки). Останалите основания – наличие на друг брак, наличие на родство, наличие на опасна болест, няма нищо общо с основанията за унищожаемост на сделките по ЗЗД.
Останалите пороци на волята – грешка, измама, заплашване (чл. 46, ал. 1, т. 2 СК). Това заплащване не е идентично със заплашването по ЗЗД.
Грешката и измамата – могат ли да се прилагат към брака? Уредени ли са основанията за унищожаемост на брака в чл. 46 на СК или в СК са уредени само специфичните, а за по-общите можем да приложим ЗЗД? – Уредбата в СК е изчерпателна. Грешката и измамата не са основания за унищожаемост на брака, но могат да се случат напрактика. Ако тази грешка се окаже, че е много сериозно, ще доведе до разстройство на брака и съответно до развод.
Унищожаването се извършва само по исков ред. Кой има право на иск? При сделките правото на иск е на лицето, в чиято полза е установена унищожаемостта (лицето, чиято воля е опорочена). Правилото е, че правото на иск за унищожаването на брака имат и двамата съпрузи + прокурора.
При двубрачието – извън двамата съпрузи и прокурора има и друго засегнато лице – съпруга от предходния брак. Ако първия брак се прекрати преди втория, който е унищожаем, то вторият ще се заздрави.
Срокове за предявяване на исковете в повечето случаи няма. При сделките срокът е 3 годишен (ЗЗД) и едногодишен при крайната нужда. Изтичането на този срок не води до заздравяването на унищожаемата сделка. Заздравяването се извършва или чрез изрично изявление за потврърждане или на сделката, или с изпълнение от страна на този, който може да я унищожи.
При брака давностни срокове няма, а заздравяването настъпва по правило не с потвърждаване или изпълнение, а с отпадане на причината за унищожаемостта.
При непълнолетието – чл. 47 СК. Правото на иск принадлежи на непълнолетния съпруг, който може да го предяви до изтичането на 6 месеца от пълнолетието. Искът може да се предяви от непълнолетния още, докато последният е такъв и то без ничие съдействие.
В чл. 47, ал. 1, т. 1 се казва: …и ако няма деца от брака и съпругата не е бременна. Дали родените/ заченатите деца са саниращо обстоятелство? Щом имаме бременност на съпругата, то този унищожаем брак не може да бъде атакуван. Става дума обаче за процесуална пречка, установена в интерес на децата – т. е. ако има родени деца или предстои да се раждат, иск няма да може да се предяви, освен ако не е изтекъл този краен 6 месечен срок.
При заплашването искът може да се предяви само от заплашения съпруг до 1 година от сключването на брака – след този период бракът се заздравява.
Болестите, които са свързани с поставянето под пълно запрещение – всеки от съпрузите и прокурорът може да предяви иска. Този, който е подложен на запрещение, може да предяви иска след оздравяването до 6 месеца. За останалите лица (другият съпруг и прокурора) – заздравяването настъпва с вдигането на запрещението. При опасните болести иск може да се предяви до оздравяването на съпруга.
При родството отпадането на причината за унищожаемостта е невъзможна. Този брак е винаги атакуем без оглед на ограничения във времето. При осиновителното родство обаче нещата са по-различни. При наличие на връзка по силата на осиновяването тази връзка може да се прекрати с прекравяване на осиновяването.
Последици от унищожаването на брака
За разлика от унищожаването на сделките (обратно действие) чл. 41, ал. 1 от СК изрично посочва, че унищожаването на брака действа за в бъдеще.
- Лични отношения между съпрузите. Имуществени отношения между съпрузите – обща характеристика на режима
Законът разделя материята на две части – Глава 3 и Глава 4.
Личните отношения – става дума за неимуществени отношения, които са специфични, тъй като в основата им стоят нравствените взаимоотношения на съпрузите. Общото за тях е, че те са само доброволноизпълняеми (не могат да се изпълняват принудително) и неизпълнението им не винаги е скрепено с правна санкция. Нормите, съдържащи се в Глава 3, се превръщат в същински ПН, когато може да очакваме санкция. Това настъпва само като последица от развод и то ако разводът е съпътстван с произнасяне относно вината на единия от съпрузите.
Рамката на съпружеските отношения – чл. 14 и чл. 17. Дава се общоизискуема рамка за отношенията между съпрузите. Те взимат решенията с взаимно съгласие („взаимно разбирателство“). В повечето случаи всеки един от тях може да извърши правно действие самостоятелно, но базирайки се на предварително съгласие на другия съпруг.
Искове между съпрузи на основание „неоснователно обогатяване“ не са допустими, докато трае бракът. Издръжката за семейството и децата е съобразно възможностите на всеки от съпрузите.
Съпрузите трябва да живеят съвместно (чл. 15), освен ако важни причини налагат да живеят разделени. Къде ще живеят – решават взаимно. Това съвместно съжителство трябва да се разграничава от „фактическата раздяла“. Това не е законов термин, но е възприето в съдебната практика и теорията. Става дума за това, че съпрузите не живеят заедно и са прекъснали всякакви отношения като съпрузи. Фактическата раздяла е признак за това, че взаимоотношенията са дълбоко разтроени.
Имуществени отношения
Говори се за конкретно имущество,за конкретно право. Чий стават правата придобите от съпруг по време на брака – остават ли на този, който ги е придобил или възникват общо за двамата съпрузи? Същото се отнася до задълженията и начина на управление и разпореждане на придобитото по време на брака имущество.
Наредбата закон за брака (1945) и Закона за лицата и семейството (1949) възприемат режима на разделност, а това означава, че съпрузите все едно не се намират в брак помежду си – всеки сам става титуляр на правата, които е придобил. Тази пълна разделност обаче не отговаря в голяма степен на идеята за брака. Когато се стигне до развод и в случай на развод, всеки от съприузите има право по исков път да придобие част от придобитото от другия съпруг. Целта е да се придобие равностойност на придобитото, но само ако докаже,че е допринесъл за придобивката.
С първия Семеен кодекс от 1968 г. се създава явлението „съпружеска имуществена общност“. Това, което се запазва и в Кодекса от 1985, е, че се създава двоен имуществен режим. Част от придобитото е собственост и на двамата, но друга част остава собственост на личния супруг.
Има още една особеност. Всяка промяна в имуществените отношения между съпрузите в законите е с обратно действие – преуреждат се вече съществуващи отношения. Целта е да се осигури еднообразно приложение на закона спрямо всички имуществени двойки.
Общото за всички режими и уредби до приемането на СК. Нормите в законите са императивни, тъй като съпрузите не са имали възможност да се отклонят чрез взаимно сългасие.
За първи път през 2009 г. уредбата престава да бъде императивна. Съпрузите имат право да избират измежду три имуществени режима: два законови и договорния режим (чл. 18, ал. 1). Законови режими – законов режим на общност и законов режим на разделност. Договорният режим означава сключване на брачен договор. Сключващите брак сега могат да изберат или да не изберат режим. Ако веднъж са го избрали, след това могат да го изменят неограничен брой пъти по време на брака. Лицата, които няма възможност за избор, са недееспособните, така че не могат да изберат режим; стъпващите в брак, които са ограничено запретени, и непълнотелните. След като не могат да изберат режим по отношение на тях, по отношение на всички лица, които не са избрали режим, се прилага законовият режим на общност. Това е субсидиарно приложимия режим, в случай че друго не е избрано.
Бракове, сключени към момента на влизането в сила на новия СК – за тях се прилага параграф 4 от ПЗР – (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. (2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.
При сключването на брака изборът на законов режим се извършва с обща нотариално заверена декларация на двамата, а брачният договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Може да се сключи преди сключването на брака или по време на брака. Избраният законов режим/ сключеният брачен договор трябва да се съобщият на длъжностното лице по граждаснко състояние. Приложимия режим се отбелязва в акта за граждански брак.
С чл. 19 на СК се създава единен електронен регистър на имуществените режими между съпрузи, който се води към Агенцията по вписванията.
Неподаването на информация би могло да бъде оправдано от гл. т. на това че брак може да се сключи навсякъде в страната.
Вписването няма конститутивно действие относно избора на режима. Целта е да се даде публичност и информация на третите лица, които влизат в правноотношение със съпрузите. При липса на вписване независимо от това какъв е имущественият режим, който е избран, в отношенията с третите лица се прилага законовият режим на общност (чл. 20).
Ако има вписан някакъв режим, той ще е действащият и приложимият, когато се влиза в правоотношение с трети лица.
- Общи имущества на съпрузите
Това не е режим, при който всичко става общо! Става дума за два паралелни режима – на лично имущество и на съпружеска общност.
Съпружеска общност (чл. 21) – това е режимът, който може да бъде съпоставен с уредбата по предходните Семейни кодекси – успоредно съществуване на общност и разделност. В ал. 1 на чл. 21 се съдържат предпоставките за възникване на СИО:
на първо място, трябва да има валидно сключен брак и да бъде извършено придобиване лице, което има качеството съпруг. Няма значение кой от двамата съпрузи придобива. СИО възниква без оглед на това се е осъщесвтвил придобивния фактически състав. Най-често придобиването става посредством сделки;
СИО става не всичко, което е придобито по време на брака, а само вещни права. Други права извън вещните не са включени в общността. Влоговете в банките са лични (от 2009 г.);
Самото придобиване на правото трябва да се е осъществило по време на брака – в интервала на неговото сключване и прекратяване. Всичко придобито преди сключването на брака си остава собственост само на отделните съпрузи;
Вещите трябва да са придобите в резултат на „съвместен принос“. Чл. 21, ал. 2 ни обяснява какво означава „съвместният принос“. Всякакво форма на усилие се отчита, а съвместният принос се предполага до доказване на противното – презумцията е оборима. Оборването става по съдебен ред (чл. 21, ал. 4), а искът е установител. Предмет на установяване е липсата на съвместен принос. Ако единият съпруг има съвсем малко принос – презупцията не е оборена.
При фактическа раздяла съпрузите напрактика вече не са такива, но юридически все още са. Това е една от хипотезите, при които може да се обори презумпцията за съвместен принос.
След като този иск е установителен (чл. 124 ГПК), той може да бъде предявен винаги при наличие на правен интерес. Установителните искове не са ограничени със срокове. Искът може да бъде предявен и след смъртта на някои от съпрузите – наследник на съпруга може да иска да докаже, че наследодателят му има изключителен принос за придобиването на определена вещ.
Какво представлява СИО?
Чл. 21, ал. 1. Става дума за особено право явление, а не са съсобственост. Съпружеската общност е един особен вид съсобственост. Принципната спецификата на съпружеската собственост е, че тя представлява бездялова съсобственост. Съпрузите не притежават дял – нито реален, нито идеално част. Само двамата заедно са собственици на цялата вещ, но всеки от тях не притежава никаква част от нея.
Другата особеност е, че това е една принудителна съсобственост. От една страна, тя възниква по силата на закона и не по волята на страните, а от друга страна за принудителността на съсобствеността съпрузите не могат да прекратят съсобствеността чрез делба. Правото ни познава още един случай на принудителна съсобственост – общите части при етажната собственост.
Разпореждането с обща вещ се извършва съвместно с двамата съпрузи.
Кога се прекратява съпружеската общност. Не можем да смесваме прекратяването с делбата. При прекратяването не се извършва разпределяне на някога общите вещи. Бездяловата съсобственост става дялова, обикновена съсобственост. В определени случаи (чл. 29 СК) по исков ред в случай на прекратяване на брака чрез развод всеки от съпрузите може да претендира получаването на по-голям дял от СИО. Когато обаче бракът е прекратен чрез смърт, тогова дяловете са задължително равни.
Кога настъпва прекратяването?
Естествената ситуация (чл. 27, ал. 1) – общността има смисъл, докато имаме брачна връзка. Ако брака се прекрати – прекратява се и общността.
Според ал. 2 на чл. 27 може да се прекрати СИО по време на брака по съдебен ред. За да се уважи това искане съдът трябва да се убеди, че са налице важни причини.
Може ли обаче да се прекрати цялата СИО, на всичко, което са придобили? Може, разбира се!
Чл. 27, ал. 3 – прекратяване при избиране на друг режим.
Чл. 27, ал. 4 – насочено принудително изпълнение в/у общо имущество за личен дълг на единия от супризуте. Принудителното изпълнение се насочва не само с/у личните вещи на съпруга-длъжник, но и срещу СИО. При насочването на такова принудително изпълнение в/у СИО последната се прекратява.
- Лични имущества на съпрузите
Всички права, които не са придобити по време на брака, са лично притежание на този, който ги е придобил.
СИО обхваща само вещните права, придобити по време на брака. Всички права, които не са вещни, дори да са придобити по време на брака не влизат в СИО.
Какво е правното положение на цениите книжа? Същината на ценната книга е материализираните в нея права. Ценните книги не са вещи по смисъла на чл. 21 и те не се включват в СИО.
Чл. 22 – такива са вещите придобити от съпруг по наследство и от договор за дарение (придобивен способ). Тези са изключени от СИО. Тук не е налице съвмествен принос и ние няма как да го предполагаме. Няма значение дали наследяването е по закон или завещание. Положението е също при дарението. Възможно е дарението да е направено на двамата съпрузи. Когато двама са надерените, възниква обикновена съсобственост.
Друга категория лично имущество се обособява с оглед предназначението на вещите – чл. 22, ал. 2 (това са „обикновени“ вещи, които не са скъпоструващи; преценява се от съда във всеки отделен случай) + вещи за упражняване на професия или занаят (чл. 22, ал. 2). Вещите за упражняване на професия не е нужно да са „обикновени“, т.е. сравнително ниски на стойност. Закона предвижда в чл. 30, че всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите, които служат за упражняване на професия, ако съпругът ищец има принос към закупуването на тази вещ.
В качеството си на ЕТ единия съпруг придобива по време на брака вещни права (движими и недвижими) за упражняване на търговската си дейност и включени в неговото предприятие. Дали една вещ е лична или обща се преценява еднократно към момента на нейното придобиване. Вещните права трябва да са включени в неговото предприятие, а това включване можем да проследим в счетоводната документация.
Вещи придобити в резултат на принудително изпълнение. ГПК дава възможност на единия съпруг недлъжник да купи другата половина и да придобие собствеността и вещта става лично притежание. Това става, когато плати дълга и придобие частта на съпруга длъжник.
Чл. 23 – преобразуване на лично имущество – лични са вещите, придобити по време на брака с лично имущество – на мястото на личното имущество идва пак лично имущество. Така ще е, ако новата вещ е придобита изцяло със средства на съпруга собственик на първата вещ, а ако стойността на новата е по-висока от стойността на отчуждената и съпрузите и двамата додават – лична собственост ще е само частта, която е покрита от личното имущество на единия съпруг, а останалата – СИО. Т.е. може да се говори за пълна и частична трансформация. При тази частична трансформация се получава странно явление – една част е лична собственост, друга – СИО – имаме дялова съсобственот между единия съпруг като единия съсобственик и двамата съпрузи като втория съсобственик.
Трансформацията може да е едностранна (горния пример) и двустранна – и двамата продават нещо лично и с парите купуват нова вещ и стават съсобственици, понеже и двамата са вложили свои лични средства.
При формулировката на чл. 23, ал. 1 няма как да възникне СИО – с какви средства трябва да се закупи една вещ, за да стане СИО? Затова би трябвало текстът да се тълкува корективно като допусната грешка, в стария му смисъл – само ако придобитото е придобито с лично предбрачно имущество или с такова по смисъла на чл. 22, ал. 1 – само тогава придобитата вещ е отново лична.
- Управление и разпореждане с лично и общо имущество
Лично имущество – чл. 25 – всеки от сърпузите могат да склучват сделки с личното си имущество по между си с с трети лица. Щом могат да се разпореждат с имуществото си, могат и да го управляват.
Изключение е разпореждането със семейното жилище, което е лична собственост – пар. 1 доп разпоредби – жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Семейното жилище може да е лична собственост, да е СИО, на роднини, на трето лице и т.н. Когато жилището е лична собственост на единия съпруг, се създава ограничение за собственика – той може да извърши разпореждане със семейното жилище само със съгласие на другия съпруг. Това ограничение се прилага само ако съпрузите нямат друго жилище, независимо дали е на единия или и на двамата.
Законът предвижда и резервен вариант, ако съпругът несобственик не дава съгласие без да има основателни причини, липсата на съгласие може да бъде преодоляна с решение на районния съд.
Пита се все едно ли е какво е другото жилище, къде се намира, какво е състоянието му? След като законът не ги е поставил като изискване тези въпроси, не се интересуваме от тях. Нотариусът, пред когото се изповядва сделката, трябва да провери само има ли друго жилище.
Последици ако това ограничение не бъде спазено – т.е. единият съпруг се разпорежда без да има друго жилище, без съгласие на другия съпруг – каква е сделката – според някои се касае за нищожност на сделката поради противоречие със закона, според други – става дума за висяща недействителнот – сделката не произвежда действие, но има възможност да произведе, ако другият съпруг даде последващо съгласие. Втората теза според Ана Станева е напълно разумна, защото целта е да има съгласие на другия съпруг. Има проблем за приложението на този подход – форма на съгласие на другия съпруг. Ако съгласието е нормално дадено – ще е в нотариалния акт. Приема се, че последващо съгласие е достатъчно да се даде в писмена форма с нотариална заверка на подписите, но за да е възможно, е необходим законов текст, но такъв липсва. Следователно се приема първата теза, че сделката е нищожна.
Общо имущество – 1) правни действия на управление – чл. 24, ал. 2. Управителни действия по отношение на общата вещ може да извършва всеки от съпрузите. Приема се, че има едно особено законово представителство, което всеки от съпрузите може да осъществява по отношение на другия – действа сам за себе си, но и за другия, т.к. вещта е неделимо обща. Законово е, защото поризтича ex lege, а не по воля на страните. Особено е, защото при обикновеното представителство правните последици настъпват само за представлявания, а тук – и за двамата.
Дали могат съпрузите както с личното си имущество, да сключват сделки по между си с общото имущество? – не може, защото нямат дялове, няма предмет такава сделка, освен ако не е прекратена СИО, тогава стават обикновени съсобственици и е възможна такава сделка.
2) правни действия на разпореждане с общо имущество
Чл. 24(3) – извършва се свъместно от тях, т.к. СИО е бездялова. Последици от неспазване на правилото:
1/ при недвижимо имущество – нотариална форма; нотариусът трябва да поиска двамата да участват в разпоредителната сделка. Кодекса от 1985 година уреждаше относителната недействителност спрямо неучаствалия съпруг, ако в 6-месечен срок не е атакувана, сделката става действителна и за него (за неучаствалия съпруг). Настоящаата уредба – чл. 24(4) – „оспоримо“ – в проекта е бил използван терминът „унищожаемост“ – такава сделка поражда последици, не е нищожна. Щом искът може да бъде предявен в определен преклузивен 6-месечен срок, то тя ще се закрепи и ще стане напълно валидна. Ако неучаствалият съпруг предяви иска и докаже, че не е участвал в извършването на сделката, то – ако беше записано „унищожаема“, щеше да отпадне с обратна сила, а сега се поставят върпостие – дали отпада с обратна сила/ за вбъдеще/ само по отношение на неучаствалия съпуг? Ана Станева е склонна да тълкува текста в смиисъла на проекта – като приема, че ако искът бъде уважен, то сделката ще отпадне с обратна сила.
2/ при движими вещи – чл. 24(5) – дали разпореждането е извършено възмездно или безвъзмездно и с оглед формата на сделката. Ако разпореждането е безвъзмездно, т.е. дарение на движима вещ, или става дума за разпореждане с движима вещ, при което се изисква форма с нотариална заверка на подписите – се прилага ал. 4. Следователно ал. 5 се прилага за всички останали разпореждания с движими вещи, при които не се изисква нотариална заверка на подписите, т.е. изисква се максимално писмена форма или неформални сделки. Тази хипотеза напомня много чл. 78 ЗС. Тогава в зависимост от доборсъвестността на 3-то лице купувач, ако то не е знаело или не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг, то то придобива собствеността, следователно сделката е валидна. Ако приобретателят не е бил добросъвестен – няма да придобие собствеността. При 78 ЗС има придобиване от несобственик. Първичното придобиване по чл. 78 съдържа във ФС освен придобиване на движима вещ от несобственик без да се знае, че не е такъв, има и фактическо предаване на вещта. В хипитезата по СК предаване на вещта не се изисква.
Задължения по чл. 32
Ал. 1 – Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Разходът е незабавно изпълнено задължение (покупка в магазин) – всеки участва не по равно, а съобразно доходите си. Съпрузите не биха могли да предявяват искове за неоснователно обогатяване.
Ал. 2 „Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството“. Визира такива правоотношения, в които влизат съпрузите, при които изпълнението на задължението не се извършва веднага. Съществува задължение за плащане. Отговорността е солидарна за двамата длъжници. Задължението да е поето за нужди на семейството, а не за лични такива.
Законов режим на разделност
Прилага се само ако съпрузите са го избрали. С обща нотариално заверена декларация преди или по време на брака. Всичко е лично притежание на съпруга, прибодил личното право. Чл. 33(2) – докато съществува брака, разделността действа. Когато се стигне до прекратяване по исков ред, може да се окаже, че единият се е обогатил неоснователно по отношение на другия. Законът дава право на всеки от съпрузите да предяви иск, за да получи част от придобитото от другия, долколкото е допринесъл за обогатяването. Съдът ще постанови осъдително решение, като присъжда паричната равностойност на приноса. Отклонение въвежда чл. 34 по отношение на разпореждането със семейното жилище – прилага се чл. 26 – режим на общост.
Чл. 35 – това взаимно ползване на лични вещи не трябва да се разглежда (освен ако не са го уговорили с брачен договор) като договор за ползване, за наем и т.н. Ако вещта е плодотворна, то ползващият съпруг би дължал на собственика плодовете и то след датата на писмено поискване.
Чл. 36(1) – макар в режим на разделност, важат общите изисквания към семейството – разходите поема и единият, и другият. Ал. 2 – различна от 32(2) – солидарността е стеснена до задължения, поети за текущи нужди на семейството – малко вероятно е да има задължения в смисъл на отложено плащане.
Договорен режим – брачен договор
Брачният договор е договор – двустранна правна сделка, и за него се прилагат всички общи правила за договорите, доколкото СК не предвижда друго.
Страни – Ако брачният договор се сключи по време на брака – страни са съпузите. Ако се сключи преди брака, двете лица не са съпрузи. Имат само намерение за сключване на брак, което намерение не подлежи на установяване при сключването на брачния договор. Задължителна е пълна дееспособност на лицата. Лице, навършило 16 години и сключило брак с решение на районния съд, не е дееспособно преди да сключи брак, следоватено не може да сключи брачен договор. Но със сключването на брака придобива дееспособност – поставя се върпосът може ли да сключи брачен договор – да, защото не е разпореждане с недвижим имот (за което се изисква разрешение на районния съд), но няма логика, защото същото лице със същия ум преди брака не може да сключи брачен договор. Затова трябва да изчака до навърши 18 години, да придобие общата дееспособност и тогава да сключи брачния договор.
Сключване – чл. 39 – брачният договор е една от малкото сделки, които законът изисква да бъдат сключени лично. Представителство не се допуска. Брачният договор е формален – писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието. Заверка на съдържанието – нотариусът се ангажира с проверка на това съдържание – длъжен е да запази оригинал в своите архиви.
Двете страни имат право да се обърнат към кой да е нотариус. Ако с брачния договор се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот – пред нотариуса по местонахождение на имота. Ако са в различни райони на няколко нотариуса – пред един от тях.
От кой момент брачният договор поражда действие? – ако е сключен с оглед предстоящо сключване на брак, той не произвежда действие без наличие на брак, а от момента на сключване на брака – отлагателно условие. Ако е сключен по време на брака, няма пречка да произведе действие незабавно, но може и да удоворят дата. Може ли да е с обратно действие – да, доколкото законът не казва друго. Всяко едно обратно действие засяга интересите на трети лица, затова не могат да се засягат права, придобити от 3-ти лица, преди сключването на брачния договор.
Всички режими подлежат на вписване в регистъра на имуществените режими на съпрузите. Чрез длъжностното лице по гражданско състояние, удоствоерило сключването на брака. Това отбелязване няма конститутивно действие. Чл. 20 – ако в регистъра няма вписан режим, по отношение на 3-те лица се прилага режимът на общност.
Съдържание – чл. 38 примерно изброява възможното съдържание на брачния договор. Предназначението на договора е да уреди имуществените отношения между съпрузите по време на брака и евентуално тези, които ще възникнат с оглед неговото прекратяване. Урежда само имуществени отношения между съпрузи. Следователно не урежда неимуществени отношения между съпрузи и отношения с трети лица, които не са страни по договора. Може, разбира се, да се правят уговорки в полза на трети лица. Ако са уредени неимуществени права, то той е нищожен, но зависи от вида на съдържанието – трябва да се прави разлика между правно ирелевантно съдържание и противоречие със закона.
Елементи: страните са напълно свободни да уредят нещата както намерят за добре, стига да не противоречи на закона. Възможно е за един вид права – лично притежание, за друг вид – режим на общост. За неуредените върпости се прилага режим на общност, но има опасност да се получи колизия.
-имущество от преди брака – ако не уговорят нищо, имуществото, придобито преди брака, е лично, прилагайки правилата на режима на общност (според които такова имущество остава лично). Ал. 2 изр. 2 – Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност – защото съпружеската общност е бездялова.
В рамките на брачния договор могат да се сключват прехвърлителни сделки – чл. 39(3) – брачният договор има прехвърлително действие и подлежи на вписване в имотния регистър. Законът се задоволява вместо с форма нотариален акт, изисквана за учредяването или прехвърлянето на вещни права в/у невижим имот, с тази на брачния договор, която е по-облекчена. Ако единственото съдържание е прехвърлителната сделка, то брачният договор ще е невалиден – а прехвърлителната сделка нищожна поради липса ан форма.
-начин на управление и разпореждане с правата – т. 3 дава възможност на страните да се отклонят от нормите на чл. 34, респ. чл. 26 във връзка с разпореждането със семейното жилище;
-начин на участие в разходите и задълженията на семейството – не трябва да противоречи на общия принцип за съвместния принос.
-имуществени последици от развода – ако се уговори, че по време на брака ще придобият определени права лично, биха могли да си предоставят ползването им. Може да уговорят парична компенсация, за да се избегне неоснователно обогатяване. Ако са предвидили съсобственост – да уговорят за след прекратяването делбата на тази съсобственост. Уговорки за това, какво ще се случи с придобитото имущество, трябва да се разглежда като предварителен договор, т.к. иначе трябва да се впише. Ще се окаже, че брачният договор след като веднъж е вписан в регистъра като прехвърлителна сделка, трябва да се впише и втори път като делба. Системата на вписванията не го позволява.
- Развод – характеристика и основания
- Развод по исков ред
Чл. 49 – право на развод има лице, което има качество съпруг. Това е потестативно право, ако искът бъде уважен, ще настъпят последиците на развода, а това засяга и насрещната страна по правоотношението. „Ако бракът е дълбоко и непоправимо разстроен“ – състояние на брачна връзка, при което тя е станала чисто формална, изпразнена от чистото ѝ морално съдържание. Трябва да се установи дали е избразнен бракът от чистото му морално съдържание. Чл. 14-17 определят рамката за дължимо поведение на съпрузите. Ако това поведение липсва, то брачната връзка е опразнена от към дължимо съдържание.
Дълбокото и непоправимо разстройство основание ли е за развод? Основанията за развод са конкретни факти, които довеждат до прекратяване на брака; конкретни случки (изневяра, нагрубяване и др.). Разстройството е оценъчна категория, но е и реално съществуващ факт, който обаче съществува на базата на други факти – т.е. той е производен факт. Ако се приеме, че разстройството е основание, то ако един път бъде отхвърлен искът за развод, ще следва, че втори път няма да може да бъде предявен иск (по правилото non bis in idem). Чл. 322(1) ГПК казва, че втори път иск за развод може да бъде предявен на ново основание.
Особеност на брачния процес е т.нар. изчерпателност на основанията – ищецът, ако знае основания за разстройството на брака, да ги посочи всиките, за да може съдът да получи реална картина за отношенията между съпрузите. Нов иск може да бъде предявен само при нововизникнали основания. Чл. 322(2) ГПК. ГПК предвижда възможност с брачния иск да се иска и уреждане на имуществените отношения с цел бързина.
Вина за разстойството на брака – производство по вината – съдът разглежда всички представени факти. В точка 1-ва на решението съдът посочва, че прекратява брака, а в точка 2-ра посочва вината на съпруга, ако ще се произнася по вината, като мотивите, основанията, доказателствата са същите.
Правни последици от вината: 1) виновният съпруг понася разноските по делото. 2) Чл. 52 – правото на развод е строго лично, не преминава върху наследниците. Със смъртта бракът се прекратява. Ако обаче има висящо дело и ищецът умре, бракът се прекратява поради смърт, но наследниците могат да продължат процеса, да докажат основателността на иска, да докажат, че другият съпруг е виновен, но само ако ищецът се е позовал на вината на другия съпруг в исковата молба. Този процес вече не е бракоразводен; от конститутивен се преобразува в чисто установителен. Чл. 54, ал. 1, изр. 2 – облага на наследниците – другият съпруг губи качеството си наследник. 3) невъзможност на виновния съпруг да търси издръжка.
Чл. 49 предвижда възможност всички спорни въпроси да се решат по взаимно съгласие – чрез споразумение цялостно или частично. Съдът преценява дали са защитени интересите на децата, които са от публично значение; в споразумението може да се уредят и имуществените отношения, които съдът може да одобри с решението си и то да стане задължително. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, се прилага по аналогия чл. 51 (относно споразумението при развод по взаимно съгласие) – съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока съдът отхвърля споразумението, а не иска за развод (искът ще бъде отхвърлен, ако е иск за развод по взаимно съгласие).
Процес по развода – чл. 318 и сл. ГПК. Страните трябва да се явят лично на първото заседани. Ако ищецът без уважителна причина не се яви, делото се прекратява. Чл. 321 – съдът напътства страните към доброволно уреждане на спора.
- Развод по взаимно съгласие
Чл. 50-51 – централен елемент от ФС е общата воля на съпрузите за прекратяване на брака, което съгласно закона трябва да бъде сериозно и непоколебимо – „сериозно“ – в резултат на обмисляне, решението не е резултат от някакво хрумване; „непоколебимост“ – решението е категорично, твърдо и никой от двамата съпрузи не се колебае дали желае или не прекратяването на брака; „без да издирва мотивите“ – съдът не събира доказателства, не се интересува дали бракът е непоправимо разстроен, не пита защо. Изискването за сериозност е пожелателно; ако съдът установи, че страните се забавляват, ще откаже. Необходимо е двукратно потвърждение на непоколебимостта: в общо подадената молба и при съвместното явяване в съдедбната зала. Отсъствието на който и да е от съпрузите без основателна причина се тълкува като разколебаване и води до прекратяване на делото.
Вторият необходим елемент е наличието на споразумение между съпрузите относно част от последиците от развода – чл. 51(1) – по кои въпроси трябва да се постигне споразумение? – съвпадат с въпросите, по които съдът трябва да се произнесе при развод по исков ред. Споразумението е задължителен елемен от ФС. То подлежи на утвърждаване от съда, като той проверява дали е пълно (по чл. 51) и дали са защитени интересите на децата. Ако е непълно или в неинтерес на децата, съдът дава срок за коригиране. Ако недостатъците не бъдат отстранени в срок – молбата за развод по взаимно съгласие се отхвърля.
Съдебното производство е охранително. При исковите производства съдът разрешава спор относно права, а при охранителните – оказва съдействие на страните да постигнат общо желан резултат. Решението на съда по искав ред подлежи на обжалване по общия ред. Решението за развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване. Отказът може да се обжалва, но молбата трябва да е подадена от двамата съпрузи.
31-34. Последици от прекратяването на брака
Независимо от начина на прекратяване – отпадат всички отношения между съпрузите и от момента на прекратяването на брака става възможно сключването на друг брак, не съществува изискване за изтичане на определен период за сключване на следващ брак. Момент на прекратяване: при смърт – от настъпването ѝ; при съдебно прекратяване – с влизане в сила на съдебното решение.
Имуществени последици – прекратява се автоматично СИО, доколкото е приложим режимът на общност, респ. прекратява се брачният договор в частта, неуреждаща последиците от развода. Прекратяването на СИО означава превръщането ѝ от бездялова в дялова – превръща бившите съпрузи в собственици с по ½ иделана част.
Специфични последици
При развод/ съотв. унищожаване – една от последиците е възможността да се търси по-голям дял от бившата СИО – чл. 29 – по исков ред, конститутивен иск, в кратък срок – 1 година от прекратяване на брака. Три групи основания: 1) ал. 3 – количествен принос – значително надхвърляне – идеята е да не се водят дела за жълти стотинки. Не е ясно от формулировката, но е безспорно, че този иск следва да бъде предявен по отношение на цялата СИО, а не на определен имот от нея. Този иск трябва да бъде сравнен с иска по чл. 21(4) – оборване презумпцията за съвместен принос. Приличат си, доколкото се говори за количествен принос. Но искът по чл. 29(3) има за предмет на доказване само неравенството на приноса, а по чл. 21 – 100% принос на единия съпруг и липса на принос на другия. По чл. 21 искът може да бъде предявен по отношение на отделни вещи; по чл. 29 – конститутивен, по чл. 21 – установителен; по чл. 29 – в срок от 1 година, по чл. 21 – не е ограничен във времето, може да бъде предявен всякога по време на брака или след прекратяването му стига да се докаже наличие на правен интерес.
Другите две основания са свързани с упражняването на родителски права след прекратяването на брака. 2) ал. 1 – ищецът да е получил упражняването на родителските права и то да му създава особени затруднения (напр. много деца, болест на детето, свръхзаложби). Би трябвало да се компенсира не с по-голям дял от СИО, а с по-голяма издръжка, т.к. е възможно да се прикрива спора за по-голям дял зад борба за родителски права; 3) ал. 2 – родителят получава извън дяла си движими вещи предназначени за отглеждане на децата, които са в ползване на децата. [Поставя се върпосът защо на родителя, а не се учредява право на ползване в полза на детето?] Тук става върпос само за движими вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата – не служещи, а предназанчени за тях, за тях са купени.
Искът по чл. 30 се предявава в едногодишен срок от прекратяването на брака. За да може да бъде уважен този иск трябва да са налице няколко предпоставки: по време на брака единия супруг трябва да е придобил лично вещи за упражняване на професия или вземане; трябва да са значителни по стойност; съпругът ищец, който не ги е придобил, трябва да има принос за тяхното придобиване. Става дума за такива права, по отношение на които не възниква СИО.
Последицата по чл. 54 – съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг. Две категории разпореждания в случаи на смърт: завещателни разпореждания (направено завещание от единия съпруг в полза на другия, но след това се развеждат, а завещанието автоматично отпада). Завещанията са отменими по всяко време. Съпругът завещател има и друга възможност – когато съставя завещанието, може да се запише, че дори при развод завещанието ще породи действие.
Застраховки живот в случай на смърт – единият съпруг е сключил с даден застраховател застраховка на живота си в полза на другия съпруг. С развода отпада разпореждането в случай на смърт, но застрахователния договор остава да действа, а това, което отпада, е уговорката в полза на трето лице.
Отмяна на даренията (чл. 55)
Даренията след развода не стават атакуеми. Трябва да са налице общите предпоставки за атакуване на дарението (чл. 227 ЗЗД, чл. 30 ЗН). Искът за отмяна по ЗЗД може да бъде предявен в едногошен срок от извършване на дарението, предизвикващо отмяната. Даренията във връзка с брака могат да бъдат отменени след развода.
Ползване на семейното жилище след развода
Това е жилището, което се обитава от семейството. Съдът се произнася по този въпрос задължително, ако има ненавършили пълнолетие деца. Ако няма такива деца – съдът ще се произнесе в случай, че някои от съпрузите сезира с този въпрос съда.
В чл. 56 се уреждат възможните решения. Виж ал. 2 и ал. 3. В интерес на децата може да бъде лишен от правото на полазване на неговото жилище, а там да бъдат настанени съпруга несобственик и непълнолетните от брака деца. Това се прави в интерес на последните. Родителските права се упражняват до навършването на пълнолетие и след това правото на ползване на съпруга несобственик се прекратява.
Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
В чл. 57 се казва, че по силата на решението на съда възниква наемно правоотношение. Всяка от страните може да поиска от съда да определи размера на дължимия наем.
Когато правата по отношение на жилището са равни, съдът решава, ръководейки се отново от интересите на децата, но следва да отчете и всякакви други обстоятелства (вина, здравословно състояние и др.).
- Последици от развода, съврзани с децата
След развода съвместното упражняване на родителски права се оказва трудно, макар че и двамта родители продължават да бъдат титуляри на родителски права и задължения. В този случай съдът трябва да реши кой от двамата бивши съпрузи ще упражнява родителските права. Решението се взима в интерес на децата. Съдът задължително изслушва родителите и децата (когато са навършили десет годишна възраст). Нито мнението на родителите, нито мнението на децата е обвързващо. Не е изключено съдът да стигне до извода, че за детето няма да е добре да живее при който и да е от двамата родители, т.е. съдът може да постанови те да живеят другаде – дядо и баба, други роднини и близки, но това разбира се става само със сългасието на въпросните хора. Ако нито една от тези възможности не може да се осъществи, детето се настанява в приемно семейство, а и ако това е невъзможно, следва настаняване на детето в специализирана институция. Мерките, които съдът постановява относно упражняване на родителските права не са непроменяеми.
Съдът се произнася по въпроса за режима на лични отношения с другия родител.
- Произход – понятие. Произход от майката
Това е биологическата връзка междъу едно дете и жената, която го е родила съответно мъжът, от когото е било заченато. Тази същата връзка, но погледната от позицията на бащата и майката, обозначаваме с „майчинство“ и „бащинство“.
Произходът не е правна връзка, а биологическа, житейски факт, който може да стане ЮФ. Биологическата връзка сама по себе си не е годна да породи правни последици. Това става само ако произходът е установен. Тогава става ЮФ.
Глава 6 („Произход“) урежда правните последици от произхода, които могат да бъдат най-различни.
Приципите по отношение на произхода не са изрично изброени в СК. Имаме два основни принципа в материята на прозхода, които взаимно си противодействат. На първо място, е принципът на истинност. Става дума за това да се установи действителният произход на едно дете. Това се разбира от уредените разнообразни способи за установяване и оспорване на произхода.
Втори принцип – произходът да е стабилен, т.к. той е основен елемент от гражданския статус на едно лице. Този принцип пречи на принципа на постоянното търсене на истината. Макар способите за осъществяване на този принцип да са разнообразни, те са изчерпателно изборени (numerus clаusus) в закона. Т.к. голяма част от тях са искове. Лицата, които могат да ги предявят, са изчерпателно посочени в закона: детето и родителите. Трети заинтересовани лица не могат да се месят в тези лични отношения. В същата насока са и сроковете за установяване на бащинство – преклузивни, изтекат ли, отпада възможността за установяване на бащинство. Чл. 71 – детето да е без установено майчинсво/ бащинство. Трябва да се премахне съществащото и да се търси ново.
Произход от майка – чл. 60 – (1) от раждането се определя коя е майката. (2) майка е родилата жена, дори да е при асистирана репродукция. Действителната биологична майка не би могла да претендира по никакъв начин, че тя е майката – само по пътя на осиновяването. Законопроект за измяна на СК – заместващо майчиство, възможност за майка да се признае не родилата жена, а биологичната майка. Предвижда се това да се уреди с договор за заместващо майчинство.
Способи за установяване на майчинството – 1) по акта за раждане – вписването в акта за раждане на една жена като майка, установява произода на майката. 2) иск за установяване на майчинство – оспорване на майчинството, посочено в акта за раждане (за премахване на майчинство) и иск за установяване на ново майчинство. Първият иск е отицателен установителен иск – за оспорване на произход. Предмет на доказване е, че жената, посочена в акта за раждане, не е родила детето или не е родила въобще. Иска може да предяви: вписаната в акта жена, нейният съпруг и детето след навършване на 14-годишна възраст (има особена процесуална дееспособност, може да отговаря самостоятелно по тези искове). Претендиращата майка, която оспорва чуждо майчинство, за да установи после свое, трябва да предяви едновременно и двата иска – за оспорване на чуждото и за установяване на своето майчинство.
Ако майчинството бъде оспорено, с отбелязване в акта се заличава съответният произход от майката и евентуално се вписва нов. Актът за раждане е първичен способ за установяване на майчинство. След като бъде оспорен, макар и променен, способ за установяване на майчинство се явява вече не актът, а съдебното решение.
Чл. 68 – иск за установяване на майчинство – положителен установителен иск. Предмет на доказване е, че дадена жена е родила дадено дете. Няма ограничения в доказателствените средства. Иск може да предяви: детето, майката, бащата. В случая майка е жената, която счита себе си за майка на дедето. Бащата – две хипотези: може да се касае за съпруга на жената, чието майчинство се цели да се установи, т.к. той би се оказал баща, или има установено бащинство, но няма установено майчинство. Ако искът бъде уважен, съответната жена ще бъде вписана в акта за раждане като майка на детето. Тук важи същото като по-горе.
11, 12. Установяване на бащинство: презумпция за бащинство, иск за установяване на бащинство и припознаване
Презумпцията за бащинство има важно значение, когато детето е родено от омъжена жена. Чл. 61 – раждането трябва да е по време на брака (не се интересува кога по време (може и непосредствено след сключването му), нито кога е заченато) или раждането да е в рамките на 300 дни след прекратяване на брака. Ако детето е родено в рамките на 300 дни след прекратяване на първия брак, но след сключването на втори, се поставя въпросът бившият или настощият съпруг по силата на презумпцията е бащата. – (2) казва, че баща е настоящият съпруг. Презумпцията е оборима.
Оспорване на бащинство (чл.62)
Оспорването на презумпцията се извършва по съдебен исков ред. Това е отрицателен установителен иск. Правят се различни експертизи – на кръвна група, генитическа, свидетелски показания.
Кой има право на иск? На първо място – презумптивният баща. Право на иск има и майката. По действащия семеен кодекс правен иск е даден и на детето.
Исковете на посочените три лица могат да бъдат предявени в едногодишен срок, който обаче тече от различен начален момент. За майката – от раждането; за съпруга – от узнаването за раждането; за детето – до една година от навършване на пълнолетие, но може да го предяви и преди навършването на 18 год. Сроковете са преклузивни – при изтичане няма как да се оспори презумцията за бащинство.
Трети лица нямат право на иск. Лицето, считащо себе си за баща, не може да оспори чуждо бащинство.
Наличие на конфликт на презумпция (чл. 63)
Чл. 62, ал. 5 предвижда хипотези, при които презумпцията е неатакуема. Ако се окаже, че изкусвеното оплождане на майката е направено без съгласието на бащата – презумпцията подлежи на оборване.
Кога се използва искът за установяване на произход от бащата по чл. 69? Тогава, когато презумпцията за бащинство не действа или вече е била оборена. Искът е положителен устанвителен иск – целта е да се докаже, че определено дете е заченото от определен мъж. Доказателствените средства са неограничени. Право да предяват този иск имат само майката и детето, а бащата винаги е в положението на ответник. Срокът е 3 годишен за майката от раждането, а за детето – до 3 години от настъпване на пълнолтетието му. Детето може да бъде представлявано от майка си, а от 14 години нагоре искът може да се предяви и лично от детето без съдействието на майката. Ако майката предяви иска през първите 3 год. след раждането, но искът не е бил уважен, съществува възможност искът да бъде предявен от детето. Но ако пак не се успее, възможностите се изчерпват.
- Припознаване
Важна е волята на лицето родител, което заявява, че дадено дете произхожда от него. Припознаването може да се определи като едностранно, строго лично, формално, неотегляемо и контролируемо по същество изявление, с което мъж или жена заяват, че дадено дете произхожда от него.
Чл. 64, ал. 1 – всеки родител може да припознае своето дете. За да може да извърши валидно припознаване, родителят трябва да бъде по правило дееспособен. И 16 год. лице може да извърши припознаване. Припознат може да бъде всеки човек независимо от възрастта, но само ако няма установен произход от майката/ бащата. Дори заченати лица и починали лица могат да бъдат припознати.
Заченати лица се припознават, за да имат установен произход още преди да се родят. Това припознаване има отлагателно условие – ще породи действие, ако детето се роди живо.
Починало дете може да бъде припознато, но само ако е оставило низходящи. Наличието на тези низходящи ще измести като наследници родителите, които припознават починалото дете.
Припознаването е едностранно изявление, което се прави пред длъжностното лице по гражданско състояние – адмнинистративна процецура. Изявлението е формално. Имаме два варианта на форма, която може да се използва: обикновена писмена форма или писмена форма с нотариална заверка на подписа (ако лицето не може да се яви в общината). Длъжностното лице проверява само самоличността на припознаващия и дали детето вече не е с установн произход. Длъжностното лице не проверява истинността на волеизявлението.
Припознаването може да бъде оспорено от другия родител, ако има такъв установен и от детето. Ако от момента на извършване на припознаването, детето е навършило 14 год., длъжностното лице трябва да съобщи на родителите му, че е извършено припознаване, а родителите имат 3 месеца да възразят. Пише се възражение до длъжностното лице, с което се казва, че те оспорват припознаването. След това действие ефектът на припознаването е блокирано. За припозналия вече възниква възможност да установи произход на детето от себе си, но по исков ред. Срокът е 3 месеца след получаване на възражението.
- Родство. Сватовство
- Материалноправни условия на осиновяване
- Съгласия за осиновяване
- Особености при пълно осиновяване
- Съдебно производство по осиновяване
- Действие на осиновяването
- Прекратяване на осиновяването
Уредено в 106-109 СК. То е действие, обратно на възникването. Правните последици, настъпили с осиновяването, отпадат за вбъдеще. Прекратява се по съдебен ред, но има и хипотеза на извънсъдебен ред – автоматично се прекратява при смърт на единствения или двамата осиновители при непълно осиновяване. При този вид осиновяване правната връзка е лична между осиновения и осиновителя; няма връзка между осиновения и роднините на осиновитея. По същата причина автоматично се прекратява, ако почине осиновения, при положение, че не е оставил низходящи. Ако същите факти настъпят при пълно осиновяване – смърт на единия от двамата, не настъпва прекратяване.
Ако са починали единствения или двамата осиновители при режим на пълно осиноваване и това се налага от интересите на осиновения, съдът може да прекрати осиновяването. Правото на иск принадлежи на широк кръг лица – осиновения, неговите рождени родители, настойник или попечител, ако са му назначени след смъртта на осиновителя, а също и Дирекция социално подпомагане.
Други основания за съдебно прекратяване: чл. 106, ал. 1, т.2 – причините, довели да разстройство на връзката, не са важни, важно е да се констатира, че тя е дълбоко и сериозно разстроена. Законът посочва една от възможните причини – тежко провинение от едната страна или други обстоятелства. Провинение – виновно поведение. То да е тежко и сериозно. Тежко провинение не може да извърши малолетно дете, доколкото няма зряла воля и не може да се говори за виновно поведение. Относно ДРУГИ обстоятелства, може да се приемат ообективни състояния, свързани с болест на детето, прояви на трети лица от семейството, които трудно съжителстват с детето. Този иск може да бъде предявен само от двете страни – осиновителят или осиновеният. Ако се позовават на виновно поведение, искът трябва да се предяви от невиновната страна.
Прекратяване на взеимно съгласие.
Друго основание е унищожаването на осиновяването. Унищожаемостта има признаците на унищожаемостта на брака. Унищожаването действа за вбъдеще. Основанията са нарушения при извършване на осиновяване. Чл. 106, ал. 1, т. 1. Правото на иск принадлежи на: когато липсва съгласие на някое от лицата, това лице може да предяви иск – ако не е давало съгласие или при порок на волята (в едногодишен срок, който тече от ознаване на осиновяването, а ако е на пълнолетен – от навършване на пълнолетието); на осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновениявписване на детето в 1-годишен срок от осиновяването (106, ал 3); (4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.
Извън посочените лица право да предявят иск имат и прокурора и Дирекция социално подпомагане. Намесват се при същите хипотези, когато сметнат, че се налага за детето. Сроковете за тях са същите.
- Отношения между родители и деца
И произходът, и осиновяването са ЮФ, които пораждат като последица възникване на определени права и задължения. Носители на права и задължения по отношение на ненавършили пълнолетие лица са родителите (майка или баща с установено майчинство или бащинство, а не чисто биологичния факт). Същите поседици възникват и за осиновителите. Всеки осиновител придобива пълния обем на родителските права и задължения.
Родителите имат еднакви права и задължения, независимо от това дали са в брак или не. Ако детето има двама известни родители – двамата са титуляри на родителските права. Когато има двама установени родители, всеки родител притежава цялата съвкупност от родителски права и задължения в пълния ѝ обем. Двамата не си взаимно ограничават правата. Упражняването на тези права според чл. 123 става от двамата родители заедно или поотделно. В ал. 2 – по общо съгласие. Логиката е, че доколкото и двамата са равноправни, то нормалното е да се консултират един с друг. Ако липсва това общо съгласие, ако непреодолимо спорят, могат да се обърнат към медиатор или към съда, за да реши спора им. Това производство е от т.нар. спорна съдебна администрация. Спорът не е за това кой има правото, а за целесъобразност.
Всеки един от родителите има правото да представлява детето самостоятелно. Независимо от вътрешните спорове между родителите, независимо от знанието на трето лице, извършеното действие ще бъде валидно, защото законът му дава такова право.
Чл. 125 – родителят има правото и задължението да се грижи за физическото съществуване и развитие на детето – да го отглежда. Родителят има задължението да се грижи за възпитанието му, като под възпитание се разбира формирането на определени навици, разбирания, възгледи, за да израстне детето като приличен човек. Да се грижи за образованието му – да му осигури възможността да получи поне задължителното образование. Друго право и задължение на родителя е да живее заедно с детето. Ако не живеят заедно, горепосочените права и задължения не могат да бъдат осъществени. Родителят действа като законен представител на малолетното дете и трябва да съдейства при извършване на правни действия от непълнолетното дете.
Родителят изпълнява тези задължения не само защото е задължен, но и защото иска. Той има призната от закона възможност да се грижи за детето си и това право той осъществява в свой интерес.
Родителските права са от типа на абсолютните субективни права – титурярят им сам, чрез собствено поведение постига признатия и гарантиран от закона интерес. Целият околен свят, всички останали лица дължат бездействие – да не пречат. Особеното е, че тук сред тези останали деца е и детето, доколкото родитеят не е преминал в злоупотреба с правата си.
Малолетните деца са недееспособни, вместо тях правни действия извършват родителите им, доколкото имат такива. Те са законни представители. Ако детето е напълнолетно, може да извършва самостоятелно обикновени дребни сделки за задоволяване на нуждите си, а за всички други има нужда от съгласие на родител. СК възпроизвежда общите правила на ЗЛС и ги допълва с допълнителна защита в интерес на детето. Когато се касае за определени разпоредителни действия, по отношение на родителя са упражнява контрол, за да има сигурност, че действа в полза на детето. Чл. 130, ал. 3 – общо ограничение – спрямо действия с разпореждане с недвижими имоти; разпореждане с движими вещи чрез формална сделка (автомобил); разпореждане с влогове и ценни книжа на детето. Необходимо е предварително разрешение на РС. Ако разпореждането е извършено без разрешение на РС, сделката е унищожаема по ЗЗД. В ал. 4 на 130 има още едно ограничение – изброени са няколко вида разпоредитени сделки, които са забранени. Преценката е направена предварително от законодателя. Ако бъдат извършени, са нищожни. Изр. 2 казва, че по изключение може да се извърши обезпечаване на чужди задължения със залог или ипотека, чрез разрешение на РС при нужда и за защита интересите на детето.
- Ограничаване и лишаване от родителски права
Ограничаването и лишаването от родителско права са еднотипни мeрки, които се прилагат спрямо родителя по съдебен исков ред. Основната разлика между тях е в обема, в който се засягат родителските права. При ограничаването са засягат частично, отнема се някое или се ограничава възможността някое право да бъде упражнявано, а при лишаването – се отнема цялата съвкупност от родителски права.
Основания – чл. 131: ал. 1 при виновно поведение на родителя, а ал. 2 – обективна невъзможност за упражняване правата и задълженията. Предпоставка за ограничаване на родителските права е наличие на поведение на родитея, което представлява опасност за благо на детето. Втората хипотеза – законът посочва примерни причини за обективната невъзможност. В тези случаи се налага не да се въздействаа върху родителя, а да се защити детето, останало без необходимите родителски грижи. Според Станева, макар че законодатеят не е казал, че съответното поведение трябва да е опасно, както е по ал. 1, ако няма опасност, мярката е излишна (тежко болен родител, а другият е там).
Съдът отнема родителските права или поставя условия за упражняването им, а при необходимост – настанява детето извън семейство. Напрактика се прилага последната мярка. Родителят губи правото на съвместно живеене, а чрез него и осъществяването на другите основни родителски права. Друга възможност за въздействие е, когато двамата родители вече са разделени, живеят отделно и има режим на периодични контакти между детето и родителя, който живее отделно. Ако при тези контакти се създава опасност за детето, може да се забранят въобще или да се осъществяват при определени условия.
Лишаването от родителски права се осъществява при особено тежки случаи. Има препращане към чл. 131, но ако случаят е окачествен като особено тежък. Преценява се застрашеното благо (живот); дали едно или няколко блага са застрашени; опасност ли е създадена или има вече настъпили вреди; форма, степен и мотиви за вината, разкаяние и т.н.
Наред с тази обща хипотеза в т. 2 на чл. 132 се посочва още едно основание за лишване от родителски права. Става дума за пълно бездействие от страна на родителя относно упражняването на родителските му задължения. Пълното родителско бездействие може да се оцени като поведение, създаващо опасност за детето, ако е виновно. Въпросното поведение може да бъде действие/ бездействие. Действията могат да бъдат включени в общото основание за ограничаване/ лишаване от родителски права. Ако имаме това пасивно поведение на родителя, то не означава, че случая е особено тежък и се налага лишава. Както при действието, така и при бездействието, законът ни дава възможнсст за преценка коя от двете мерки да се вземе – ограничаване/ лишаване от родителски права.
Двете мерки се налагат по съдебен ред в рамките на исков процес. Компетентнен е районният съд по настоящ адрес, а право да предявят иск е изправният родител, ако има такъв, прокурорът и Дирекция „Социално подпомагане“. В производството се излушва провиненият родител, прокурорът/ директорът на социално подпомагане и съдът постановява решение в зависимост от констатираната ситуация.
Последица от лишаването на родителски права
Лишеният от тези права родител губи цялата съвкупност на тази права, но не губи родителсктото си качество – знае се, че той е родител на детето. Той обаче вече не е титуляр, притежател на родителските права. Отпадат и правата, и задълженията. Има обаче едно задължение, което трябва да се спазва – задължението за издръжка. Чл. 151, ал. 3 предвижда, че лишеният от родителски права не се лишава от задължението за издръжка.
Наред с изгубването на тези права лишеният губи и други свои права и правни възможности. По чл. 151 – лишеният не може да търси издръжка от детето си след време. Това е санкцията за лишения от родителски права родител. Лишеният от родителски права не може да бъде осиновител на което и да е дете, а освен това настойник, член на настойнически съвет или попечител. Става дума за частично засягане на правоспособността на лишения от родителски права – засяга се абстрактната възможност да се придобиат права и задължения от даден вид.
Лишаването/ ограничаването на родителски права подлежи на ревизия – могат да бъдат смекчени или напълно отменени. Отново по исков път при същото производство, но тук ищец ще бъде провинилият се родител. Законът не предвижда формални изисквания, за да се стигна до редуциране на ограниченията или пълно възстановяване на родителксите права (чл. 135).
- Издръжка
Спефичен семейноправен институт. Може да се разглежда като право на издръжка, и като задължение за издръжка.
Задължението за издръжка е строго лично, произтичащо от закона задължение за член на семейството, което задължение е едностранно и безвъзмездно и е свързано с осигуряването на средства за съществуване на друг член на семейството.
Това е едностранно задължение, което възниква по силата на закона без участието на волята на задължението лице. Това е доста нетипично задължение за ГП – лице да бъде натоварено със задължение без очакване за насрещна престация, а това се случва без оглед на волята.
Кое лице има право да търси издръжка?
Предпоставки, на които трябва да отговаря лицето – лицето трябва да бъде неработоспособно и да не може да се издържа от имуществото си. Това е общото правило за издръжка.
Неработоспособност – критеят е медицински. Правната страна на неработоспособността е свързана с достигане на трудовата дееспособност. Приема се, че едно лице, ненавършило 16 г., е неработоспособно. От 16 годишна възраст нагоре, работоспособността зависи изцяло от физическото състояние на лицето. Това се преценя от лекарите.
Наред с неработоспособността на лицето то не трябва да може да се издържа от имуществото си /две кумулативни предпоставки за пораждане на издръжка/. Става дума за оценимите в пари права – парични вземания например. От имуществото се изключват вещите за ежедневно ползване, обикновената покъщнина и необходимото жилище.
Имащият право на издръжка към кого насочва претенциите си?
Виж чл. 140. Издръжката не се дължи наведнъж, а законът ги подрежда в ред, по който могат да бъдат предпочетени. Лицето трябва да да има възможност да дава издръжка. Дължи издръжка лице, което е посочено в закона, но едновременно с това има възможност да дава тази издръжка. Под възможност да се дава издръжката се разбира на задълженото лице да му остават свободни средства след като осигури необходимата си издръжка. Ищецът трябва да докаже в процеса, че се нуждае от издръжка. Защита на ответника може да защитава тезата, че ответника няма имущество или ищеца има достатъчно имущество, или ответника може да защитава тезата, че лицето има по-преден ред роднини, които могат да дават издръжка. Ако има повече от едно лице, което може да дава издръжка, тя се дължи събразно възможностите на всяко от лицето. Ако някое от лицата, които дължат издръжка… (виж. Чл. 140, ал. 3).
Размер на издръжката
Размерът зависи от нуждите на търсещия издръжка, а от другата страна на възможностите на дължащия издръжка. Фиксиран минимален размер в чл. 142, ал. 2.
Защита на правото на издръжка
Правото на издръжка е особено защитено право, защото става дума за осигуряване на средства за съществуване на едно лице. Чл. 147 – отказът за издръжка за бъдеще време е нищожен. Ако едно лице е придоило право на издръжка преди известно време, може да се откаже за вече изтеклата издръжка назад, но не и за вбъдеще.
Чл. 148 – не се допуска прихващане на задължения с вземания за издръжка. Задължението за издръжка се погасява само с реално изпълнение – длъжникът на издръжката трябва да я плати, без значение дали ще получи насрещното вземане.
Чл. 149 – да се търси издръжка и за минало време – максимум една година назад. Специфични правила, съдържащи се в ГПК, са свързани с принудителното изпълнение. Има определена несеквестируема част – в това имущество попада единственото жилище на длъжника и земите на земеделски стопанин, трудово възнаграждение или пенсия. Тази относителна несеквестируемост отпада, ако става дума за изпълнение за издръжка.
Чл. 152 – едно лице вече е осъдено да плаща издръжка, има влязло в сима решение, започнало е принудително изпълнение, но въпреки това не може да бъде събрано задържението. При това положение нуждаещият се не получава издръжката. При тези предпоставки, казва законът, изплъщането на присъдената издръжка се поема от държавата със средства, предоставени от държавния бюджет чрез общината. Държавата има право на регрес спрямо длъжника, неплащащ издръжката. С последни изменения тази разпоредба търпи свиване на случаите, в които държавата се намесва. Днес правилото се отнася за издържка на ненавършили пълнолетие лица, български граждани, като се определя максимален размер, до който се поема издръжката. Този размер е посочен в Закона за държавния бюджет.
- Особени случаи на издръжка
Издръжка на ненавършили пълнолетие лица – чл. 143, ал. 2 – отношение между родител и ненавършило пълнолетие дете. Родителят като част от родителските си задължения, дължи издръжка, независимо дали детето е неработоспособено и дали може да се издържа от имуществото си. Става дума за навършилите 16 години деца, които стават трудоспособни, но въпреки това родителят им дължи издръжка, за да завършат образованието си спокойно, за да не са принудени да работят, за да се издържат. Родителят трябва да осигурява издръжка, дори детето да има достатъчно имущество (вкл и парични доходи) – т.е. да не се налага да се продава това имущество, за да се издържа детето.
Ако няма родител или родителят е в невъзможност, е безсмислено да бъде осъден да дава издръжка, т.к. пак няма да получи. Следва да се търси издръжки от друг роднина, но там важат общите правила – ако има имущество или е трудоспособен и навършил 16 години, няма да може да търси издръжка.
Издръжка на пълнолетни учащи се деца – отново от родители – защото учи, законът му дава облага. Предпоставки: да учи в средно или ВУЗ; в редовна форма; издръжката може да се търси докато трае периодът на обучението, но не повече от 20-годишна възраст за средно и 25 за ВУЗ; да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществата си (не се очаква продажба на имущество както при общите случаи, а следва да се използват доходите, постъпващи от използването на това имущество).
Родителят трява да може да дава издръжката без особени затруднения. По общия ред, лицата не дължат издръжка, ако нямат възможност да я дават – ако не им остава нищо или почти нищо след покриване на собствената им необходима издръжка. Тук родителят ще дължи, ако има достатъчно свободни средства, за да запази обичайния си начин на живот, бил той и разточителен.
Издръжка на бивш съпруг – прилагат се общите предпоставки на чл. 137. Законът добавя и още една предпоставка – чл. 145, ал. 1 – сам невиновният за развода съпруг има право да търси издръжка. Тази издръжка е предварително определена като срочна. Основана е на преди същестувла връзка, дължи се до три години от прекратяване на брака. Възможно е страните, ако са прекратили брака със споразумение, да се уговорили по-дълъг срок. Възможно е и съдът да определи изначално или впоследствие с ново решение да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко положение, а даващият – да я дава без особени затруднения (виж по-горе).
Чл. 140 – щом настоящият съпруг е в първи ред, то ако получаващият издръжка встъпи в нов брак и се сдобие с настоящ съпруг, задължението за даване на издръжка на бившия съпруг, автоматично отпада.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!