1. Системен подход при изучаването на международните отношения
- Системен подход в МО
В своята еволюция теорията за МО достигат равнище на зрялост, така че МО да с определи като наука и изучаването им да почива на цялостна научна база, чрез прилагането на системния подход за изучаването на МО. Десетилетия наред с МО са се занимавали МПП, военните науки, историята на МО, имало е претенции на много други традиционни науки. През 60-те години се утвърждава мнението, че интердисциплинарният подход е най-подходящ. По-късно възниква тезата, че МО са обект на науката за МО.
Системният подход се използва първо в биологията, по-точно в генетиката. Според подхода към проблема трябва да се подхожда като един сложен организъм. Този подход започва да се заимства от други области, а на определен етап и от обществените науки. Самите обществени отношения започват да се разглеждат като много сложни, динамични, развиващи се и разглеждането им става невъзможно с традиционните подходи. Изследователите откриват полезни идеи именно с този организмистичен подход.
По-късно самият системен подход започва да търпи вътрешна еволюция, докато се стигне до момента, в който се утвърждава мнението, че той е научен подход. През 60-те години започват първите опити в сферата на МО да се използват някои познавателни перспективи от системния подход.
Първото качество на СП е, че той се стреми да изучи даден обект в неговата цялост – принцип на целостта. Когато разглеждаме някакъв сложен обществено-политически проблем, не се интересуваме от една или две страни от този проблем, а търсим дефиниране в неговата цялост. Няма други шансове да се стигне до полезни изводи. Не бихме могли да разберем случващото се на Балканите след Студената война, ако се концентрираме само на Балканите.
Второто характерно за СП качество е притежаваното от всяка система на специфични интегративни свойства. Всеки обект може да се разглежда като система за конкретен анализ. Тази система се различава от останалите поради наличието на специфични за нея интегративни свойства.
Следващо свойство е т.нар. хомеостазис на система – сложните динамични, развиващи се системи притежават това качество. Това е способността на системата да запазва устойчивото си състояние и структура, независимо от смущаващите въздействия на околната среда. Това качество е важно, за да се разбере системата – как функционира и как се регулира.
Следваща характеристика на СП е, че всяка система е съставена от специфични елементи – има специфичен морфологичен строеж. Много често проблемите на морфологията и проблемите на структурата се смесват.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!