20. Способи за обезпечаване на законосъобразност и правилност в изпълнителната власт

Print Friendly, PDF & Email

Понятие за контрол – контролът е способ за осигуряване на нормално (законосъобразно), редовно (непрекъсваемо) и правилно (целесъобразно) действие на общественото управление. Контролът се явява метод на управлението и представлява един от стадиите на управленския процес. Съдържанието на контрола се представя като наблюдаване, преценяване и съпоставяне на определени състояния и дейнсти с оглед на тяхното естествено състояние. Контролът съдържа винаги една оценка, която се дава от контролиращия субект в системата на общественото управление. Контролът има за обект самото държавно управление, в неговата организационна и функционална структура. Подлежат на контрол : 1.всички органи, които извършват определена дейност по общественото управление и всички лица, които подпомагат чрез материално-технически действия тяхната работа; 2.всички учреждения, предприятия, организации заедно с техните ръководители и ангажираните в тях служители и работници, които извършват някаква работа; 3.материалната и техническата база на учрежденията, предприятията и организациите в сферата на общественото управление; 4.подлежи на контрол и самата дейност, свързана с управлението.

Видове контрол :

  1. Контролвластическа дейност на контролиращия орган, свързана с цялостно наблюдаване, преценяване и проверка на контролирания обект, насочена към избягване или ликвидиране на закононарушения и неправилности в работата на лицата, които отговарят за него. Упражнява се винаги от органи, които заемат ръководно положение в системата на контролните органи и обекти и притежават власт да организират, ръководят и координират подконтролната работа, за която отговарят. Контролният орган проверява за изпълнението на всички издадени от него нареждания и указания, а също така и нарежданията и указанията на всички по-горестоящи органи в системата на управлението, които се отнасят до контролираната дейност. Проверка на изпълнението – когато контролът се ограничава до проверяване на изпълнението на издадените от самия контролен орган актовеРевизия – извършва се по сигнал и при дадено нареждане от компетентния орган и се състои в преглеждане на работата в дадени обекти на контрола. Тя се поверява на нарочно създадени контролни учреждения и служби, наречени инспекции, инспекторати.
  2. Надзор – по-тясно понятие от контрола. Неговите цели съвпадат с тези на контрола, но съдържанието му разкрива известни ограничения, липсващи при контрола. Надзорният орган стои по правило вън от системата на контролирания обект. Не осъществява ръководни функции спрямо контролираните звена, поради което и не отговаря за тяхната дейност. При надзора контролната дейност се упражнява с оглед на законосъобразното проявление на контролираните дейности, а не и с оглед на тяхната правилност. Методите на действие и въздействие, до които прибягва надзорният орган, са подчинени на точно определена процедура и са точно посочени в акта, с който се установява надзор. Надзорни функции върху работата на органите, влизащи в системата на общественото управление, осъществяват на широка основа органите на правораздаване, на прокуратурата и на специализираните административни органи, определени точно от закона. Надзорната дейност се изгражда на основата на централизацията. Съдържание на надзора – обезпечаване на еднаквото прилагане на закона във всички сфери на общественото управление.

                        С оглед основанието, от което произтича, контролът се дели на :

  1. Обществен – гради се на общественото начало, което е важен фактор за изграждането и развитието на обществото, тъй като дава възможност на гражданите и техните организации да вземат активно участие в общественото управление на страната. Прониква във всички звена на управлението и неговата роля непрекъснато нараства. Може да се осъществява и организира чрез различните обществени организации и органи на обществеността.

2.Юридически (държавен) контрол – опира се винаги на определени правни норми, които определят както неговото приложно поле и обем, така и органите и лицата, които го упражняват. В зависимост от органите, които го осъществяват бива : 1.парламентарен контрол; 2.административен контрол; 3.прокурорски надзор; 4.правораздавателен надзор.

Според момента, в който се извършва, контролът може да бъде :

1.Предварителен – превантивен характер и се изразява в проверка на условията, при които трябва да се извърши определена управленска дейност, за да се предотвратят незаконосъобразни или неправилни нейни проявления.

2.Текущ контрол – съпътства извършването на определена дейност .

3.Последващ контрол – има място след извършването на контролираната дейност.

Според обекта, който подлежи на проверка, контролираната дейност може да се насочи към служебни лица и органи на управлението, предмети на управлението и функции и дейност.

 

Контрол на представителните органи :

С оглед на своя обект – държавното управление, юридическите способи за контрол могат да се разглеждат като една обща система.

1.Парламентарен контрол – няма за предмет цялата администрация, а е насочен преди всичко към висшия и централните органи на изпълнителна власт – Министерският съвет и министерствата. „Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол” – чл.62 КРБ.

Министерският съвет се избира от НС, което може да извършва промени в неговия състав. Правителството извършва цялостната своя дейност в съотвествие с конституцията и законите, които НС приема. Характерен е със своята всеобхватност, защото може да засегне както дейността на съответните длъжностни лица, така и самите тях. Методите : НС периодично или инцидентно изслушва информация от отделните министри по поставени въпроси, като това право е предоставено на постоянните комисии, които от името на НС упражняват парламентарен контрол. НС и парламентарните комисии имат правото да задължават министрите да се явяват на техни заседания за посочената цел. За осъществяването на този вид контрол се изисква също предоставянето на сведения и документи. Към методите на контрол спада и правото на народните представители да задават въпроси и питания до Министерският съвет както и до отделните министри. На това тяхно право кореспондира задължение за отговор. Може да доведе до определени юридически въздействия – направените изводи и обобщения се материализират в съответно въздействие. НС може да извърши промени в структурата на централната администрация – да създава, преобразува и закрива министерства. Да извършва промени в персоналния състав на централната администрация – промени в правителството, освобождаване на ръководители на други централни институции. Правомощието на НС да гласува недоверие на МС. Това става по предложение на 1/5 от народните представители, но за да се приеме, са необходими гласовете на повече от половината от всички народни представители. При отхвърляне на предложението ново предложение на същото основание може да се направи най-рано след 6 месеца. Резултатът от гласуването на недоверие е подаване на оставката на правителството от страна на министър-председателя.

В контрола на представителните органи своето място заема и общинският съвет, чиито контролни правомощия могат да засягат пряко както кметовете, така и издаваните от тях административни актове. Персоналният контрол се изразява във възможността общинският съвет да прекратява предсрочно пълномощията на кметовете на общини и на кметства, когато те не изпълняват функциите си за повече от шест месеца. Общинските съвети могат да отменят актовете на кметове на общини, издадени в нарушение на техните решения по чл.21 от ЗМСМА.

Друга форма на контрол са питанията, които общинските съветници имат право да отправят към кметовете на общините съгласно чл.33 ЗМСМА. На тези питания кметовете са длъжни да отговарят писмено или устно на заседание на общинския съвет.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар