16. Средства за осъществяване на външната политика на държавата. Понятие за дипломация

Print Friendly, PDF & Email
  1. Средства за осъществяване на външната политика на държавата. Понятие за дипломацията .Организация на дипломатическите служби. Информационно и научно обезпечаване на националната външна политика

Всяка държава постига своите външнополитически цели като си служи с различни средства .Ако липсват такива средства целта е непостижима.В международната практика съществува голямо разнообразие на  външнополитически средства за постигане на цели и за осъществяване на самата политика. външнополитическата цел може да се постигне не само чрез дипломацията, но и като се съчетава дипломацията с икономическа натиск. валутно-финансови комбинации, културно влияние, заплаха с употребе на сила и дори пряка употреба на сила.

Сред многообразието от средства с първостепенно значение са тези,които имат най-високата ефективност и е възможно да се съвместяват с други средства. Изключително важен е изборът и съчетаването на средствата.

Средствата за осъществяване на външна политика могат да се класифицират според това дали се употребяла сила с тях При силовите_средства се изключва възможността и съгласието и желаният резултат се постига с принуда. В международните отношения между субектите съществува силово неравенство. Именно това е предпоставка за използване на силови средства.По този начин се заплашва международната сигурност, чрез осъществяването на отношения между неравнопоставени субекти- между Великите сили и малки държави, между бедни и богати държави. Логично е, че силовите средства се използват ефективно от страните, които имат силово превъзходство над противниците си.Чрез използването на силови средина се очертават йерархични зависимости в системата на международните отношения,а това противоречи на принципа за суверенно равенство на държавите. Нарушава се принципа и за неупотреба на сила и заплаха със сипа.Тези принципи са заложени в Устава на ООН.Основна цел на организацията е поддържането и опазването на международния мир и сигурност. Друг принцип ,утвърден от Устава, е принципът за решаване на международните спорове с мирни средства, т.е. отново се изключват силовите средства. Цел на организацията е и развитието на приятелските отношения между държавите на основа на равноправието и правото на самоопределение на народите.Забраната на употреба на сила безспорно води до приоритет на несиловите средства пред силовите.

И докато при силовите и несиловите средства разграничителен критерий е употребата на сила, съществува разграничаване на средствата на базата на това дали отношенията между държавите се осъществяват в условията на мир или на война-такива са мирните и военните средства.Трябва да се прави разлика между силови и военни средства.Военните средства е по- тясно понятие. По времето на Студената война се използват основно силовите средства.Може да се каже,че тогава силата се използва по всички възможни начини, с изключение на въоръжените сили. Като цяло средствата, които се използват от двата враждуващи блока, остават в кръга на мирните средства, въпреки че са силови средства.

Военните средства могат да бъдат определени като  най-крайни силови средства.

Разнообразието на средствата за осъществяване на външната политика се дължи и на полуструктурата на системата на международните отношения. В нея съществуват различни подсистеми и в зависимост от това в коя подсистема на междун. отношения се използват средствата, те биват дипломатически, политически, военни, юридически, икономически и т.н

Средствата могат да бъдат разграничени на основни и спомагателни. Тази класификация е от огромно значение за външнополитическата  стратегия и тактика.

Сред всички средства важно  място се отделя на дипломацията. В практиката понятието дипломации се свързва с три основни значения- в смисъл , в смисъл                           8

смисъл на дейност, в смисъл на функция и в смисъл на система от органи. В първото си значение дипломацията означава съвкупност от качества, знания, умения и способности за постигане на благоприятни споразумения.Като функция означава дейността на специално упълномощени лица по осъществяване на постоянни отношения между отделните държави.

Терминът дипломация идва от старогръцката дума „диплома“ и дипломацията е съществувала  още в древността. С развитието на международните връзки възникват и първите постоянни представителства, но същинските постоянни дипломатически представителства възникват доста по-късно.

Освен нужните знания и подготовка дипломатът трябва ла има природни дарби, талант, опит и редица индивидуални качества. Така че може да се защити твърдението, че дипломацията е не само наука, но и изкуство.Наред с това дипломацията е и основно средство за постигане на външнополитически цели посредством мирни преговори и споразумения. Това средство се причислява към мирните средства на външната политика. Може да се приеме, че тя е основно мирно средство, а другите средства на външната политика имат спомагателна роля.

Целите на дипломацията трябва да съответстват на целите на външната политика.Но дипломацията не трябва да се смесва с представата за международните отношения и тяхната система.Международните отношения са специалната сфера, в която се осъществяват дипломатическите дейности. Самите дипломатически отношения са вид социални отношения, но голяма част от.международните оношения не са дипломатически.Друго различие е в самото установяване на двата вида отношения. За да се установят дипломатически отношения е абсолютно необходимо изричното съгласие на страните. Международните отношения могат да се осъществяват и без установяване на дипломатически отношения.

Липсата на дипломатически отношения затруднява взаимоотношенията между страните, а установяването им улеснява сътрудничеството и уреждането на различни проблеми между страните. Прекратяването на дипломатическите отношения може да стане във всеки един момент по взаимното съгласие на страните. Възможно е и едностранното им прекратяване, но това се счита за недружелюбен акт и предхожда остри конфликти.

Лицата, упълномощени да осъществяват дипломатическите отношения, са дипломатите. Съвкупността от всички дипломати, акредитирани в определена страна ,образува дипломатическия корпус на страната. Дипломатическият клас и ранговете на дипломатите не са от значение за участието им в дипломатическия корпус. Но това е важно за доайена, който оглавява дипломатическия корпус. Той е ръководител на постоянно представителство в дадена страна, който има най-висок клас и ранг. Неговите функции са предимно от протоколно естество, той е пръв сред равни. Доайенът съдейства за развитие на деловите и дружелюбните отношения в корпуса, спомага за решаването на споровете от протоколен и битов характер между неговите членове и съхранява документите, отнасящи се за корпуса като цяло, а не за отделните представителства.

Дипломатическите представителства са подчинени на юрисдикцията на изпращащата държава, непрекъснато поддържат връзка с правителството на своята държава. Съвременните средства позволяват да се изпраща и да се получава информация между представителството и изпращащата държава.

 

 

Форми на дипломатическо общуване

  1. Лични контакти
    Дипломатически знаци:
    1. формални (дипломатически протокол)
    – правилата на международната учтивост и морал
    – отношенията в дипломатическия корпус
    – правила за ордените и отличията
    – правила за титли и обръщения
    – правила за церемониала
    – правила за приемите
    2. неформални

    Дипломатическа преписка – различни видове официални документи, които са от дипломатическо естество и имат единственото предназначение да осъществяват отношения между различни държави.
    Според формата:
    1. нота – подпечатва се, може да се сключи международно споразумение
    – лични и вербални
    – индивидуални и колективни
    – циркулярни и паралелни
    2. меморандум – подробно изложение на една държава по определен проблем
    3. паметна записка (мемоар), да се закрепи устно изявление
    4. обръщения и декларации

    Преговори – внимателна подготовка, при разговорите целта е да се осъществи контакт.
    Видове преговори:
    – според преследвания резултат – за установяване на отношения между държави; за уреждане на положението на нови субекти; за взаимна сигурност
    – според субектите – между ръководителите на държави; между делегации; между министри; между дипломатически агенти.

    Форми на преговорите:
    – устни и писмени
    – публични и тайни

    Основни фази на преговорите:
    1. сондажи (може чрез добри услуги, посредничество, трета страна)
    2. подготовка
    3. водене на самите преговори – запознаване на страните с позициите, избиране на стратегия (съгласие; напускане и оптимална), преговори по същество (аргументиране на позиции).
    4. Формиране на компромиса и закрепването му в документ

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар