3. Структура на системата след края на Студената война
- Структура на системата след края на „Студената война”
В теорията на международните отношения преобладава мнението, че биполярността е същностна характеристика на структурата на световната система на МО от момента, в който е възникнала тя до сега. В края на 19 и началото на 20 век са налице пълно разделяне на света на сфери на влияние и световните противоречия по повод тяхното преразпределяне.Това довежда до формирането на Антантата и Тройния съюз, и Първата световна война.Краят на войната обаче не слага край на биполярността на системата на МО. Следва образуването на фашистката коалиция и Втората световна война. Краят на тази война, както и създаването на ООН и сключването на редица споразумения между държавите – победителки създават предпоставки за преодоляването на бицентричната конфигурация.Тази възможност обаче не се реализира със започването на студената война. С рухването на тоталитарния сталински модел в края на 80-те години на 20 век се отрива нова възможност за преодоляване на биполярната конфронтация. Ако се абстрахираме от варианта за всеунищожителна всеобща ядрена война поради нейната невъзможност, принципната схема на МО още през втората половина на 20 век е престанала да бъде биполярна и се е превърнала в полицентрична.
Практическото значение на структурната конфигурация едва ли би било толкова голямо, ако ставаше въпрос за изграждането на многополюсен свят на взаимни интереси, без структурата да се свързва с конфронтация. Има редица изследователи и политици, които поддържат тезата, че биполярната конфигурация в световните отношения има преимущества пред другите два модела. Основни аргументи в това отношение са твърденията, че в този вид системата е по – устойчива, предвидима и по-лесно контролируема.Трябва обаче да се вземе предвид, че стабилността на мира в системата не зависи толкова от броя на центровете, а от динамичната й уравновесеност, от действието на обективни компесаторни механизми. Също така, макар биполярният модел да се контролира относително по-лесно, то той крие много опасни изненади, защото по-бързо и по-лесно губи баланса си. При него възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са много по-ограничени.
В теорията на международните отношения преобладаващата оценка е в полза на многополюсния модел на МО. При полицентричната структурна конфигурация възможностите да се намерят начини за поддържане на динамичното равновесие на системата са много по-големи в сравнение с биполярния модел, като тези възможности осигуряват поддържане на мира и сигурността. Мултиполярната конфигурация е подходяща при групиране на съвпадащите интереси, за неконфронтационни отношения и за развитие на международното сътрудничество. От друга страна биполярността е много по-неблагоприятна за участието на малките държави, докато мултиполярността съдържа повече възможности за разнообразно съчетание на интересите. Полицентричната конфигурация намалява взаимното влияние на конфликтите, тя ги тушира, като спомага за намирането на компромисни решения. Биполярната конфигурация, напротив, успява да изведе кризите до върха, тя ги прави глобални, световни с всички опасни последици от това. Също така, в сравнение с полицентричната конфигурация, при биполярността липсва балансиращ регулатор, какъвто при първата са третите сили.
Заедно с двете структурни конфигурации съществува и моноцентричната конфигурация. Тя възниква, когато много силно се дебалансира съотношението на силите. Тя въвежда елементи, които напомнят за власт и управление, които са характерни за вътрешнодържавния ред, но не и за МО. Конфигурацията успява да доведе до това, че самите отношения започват да губят онова, което ги характеризира като международни. При моноцентричната конфигурация налице е доминирането на една сила – една държава или действаща единно група силни държави. От трите модела тази конфигурация е най-малко благоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО.Тя тласка развитието на системата от система от корелационен тип към система от субординационен тип. Когато отношенията се изграждат в съответствие с интересите на множество центрове, има възможност за тяхното взаимно уравновесяване, като така може да се поддържа динамичното равновесие на системата. При господството на един център тази възможност отпада.
Разбира се, трябва да се има предвид, че тези три различни типа структурни конфигурации на системата на МО са общи модели в теоретичен идеален вид. В реалните международни отношения елементи на моноцентризъм, биполярност и полицентричност съществуват паралелно, преплитат се и се заменят един с друг.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!