10. Субекти на правото

СУБЕКТИ НА ПРАВОТО
1. Понятие за субект на правото
(1)
 Общи положения

  • Доктринално понятие – не е безспорно в рамките на различните правни традиции
  • Оформянето на съвременните представи e резултат на две тенденции
  • Разширяване на обхвата на правосубектността и достигане до тезата, че всеки човек е правен субект
  • Оформяне на представата, че не само човекът може да бъде правен субект
  • Място в Общата теория на правото
  • В. Ганев едно от петте основни правни понятия, характеризиращи правното явление
  • Всички останали – част от понятията, които се отнасят до процеса на реализация на правото (минаващ през индивидуализация); не е случайно, че в българските курсове след В. Ганев този въпрос се разглежда заедно с въпросите за юридическите факти, субективните права и правните отношения
    Понятие за субект на правото
    (2)

Теории за правните субекти

  • До голяма степен преповтарят теориите за субективните права – това е естествено – някой трябва да е носител на СП, а СП се дефинира чрез способността си да е техен носител
  • В зависимост от ключовото понятие, което обяснява правния субект
  • Воля (Савини) – способност да формира воля
  • Интерес (Йеринг) – да е носител на юридически значим интерес
  • Отношение (Биндер) – способност да бъде страна по реални или възможни отношения
  • Не е нужно такова понятие (Дюги, Келзен) – правният ред (обективното право) определя участниците в правния живот
    Понятие за субект на правото
    (3)

Определение

 

Лице (човек, колектив или друга даденост), на което

правният ред признава възможността да бъде участник

в правния живот

  • Лице – човек, колектив, имущество; може ли да е друго (например куче)?
  • Възможност за участие в правния живот – да бъде адресат на правни норми и да бъде носител на права и задължения (т.е. да бъде адресат както на общи, така и на индивидуални норми)
  • Призната от правния ред – правният ред сам определя кой е правен субект (дълга историческа еволюция
    Понятие за субект на правото
    (4)

Разграничения

  • Субект на правото и адресат на правна норма
  • Субект на правото и субект на правоотношение
  • Субект на правото и гражданин
    Правосубектност
    (1)

Правен субект и правосубектност

  • Да разглеждаме отделно въпросите на правния субект и правосубектността означава да приемем, че:
  • Правният субект винаги е нещо повече от юридическа конструкция
  • Правната наука се интересува не само от юридическата характеристика на правния субект, но и от емпиричната даденост, която стои в неговата основа
  • Приемаме, че правосубектността е възможността едно лице да бъде правен субект
    Правосубектност
    (2)
    Разграничения
  • Юридически статут – съвкупността от общите правни норми, които действат по отношение на определен вид правни субекти (юридически статут на АД по българското право)
  • Индивидуален правен статус – съвкупността от общите и индивидуалните правни норми, които действат по отношение на определен правен субект към определен момент (правен статус на конкретно АД към определен момент)
  • Имущество – съвкупността от паричнооценими права и задължения на един правен субект (само паричнооценимите права и задължения)
    Правосубектност
    (3)

Правосубектността може да обхваща

  • Правоспособност (притежава я всеки правен субект) – юридически признатата възможност лицето да бъде носител на права и задължения
  • Дееспособност (факултативно) – юридически признатата възможност едно лице
  • Да упражнява своите права и задължения чрез лични действия
  • Да предизвиква правни последици (в това число и неблагоприятни) чрез лични действия
  • Да прави юридически валидни волеизявления
  • Деликтоспособност (факултативно) – юридически признатата възможност лицето да бъде носител на юридическа отговорност (спорно е дали не е част от дееспособността)
    Физическо лице (1)

Общи положения

  • Това е част от въпроса за видовете правни субекти
  • Най-разпространени класификации
  • Индивидуални (човешки инидивиди) и неиндивидуални (т.е. несъвпадащи с човешките инидивиди – т.е. всички останали)
  • Физически лица и юридически лица + държавите и другите субекти на международното право
  • Физическо лице (индивидуален субект)
  • Правоспособност – възниква с раждането и се прекратява със смъртта (заченатия нероден)
  • Дееспособност – свързана е с интелектуалното и емоционолно узряване на човека (у нас – малолетие – до 14 г., непълнолетие между 14 и 18 г., пълнолетие – след навършване на 18 г.; особени случаи – трудова дееспособност – 16 г.; за упражняване на отделни права – пасивно избирателно право 21 г., а за президент и вицепрезидент – 40 г.)
  • Деликтоспособност – в зависимост от вида наказателна отговорност
    Физическо лице (2)

Гражданство

  • Основополагащата правна (и политическа) връзка между физическо лице и даден правен ред (държава), която стои в основата на правния статут на лицетo
  • Видове физически лица според гражданството им
  • Гражданин на една държава
  • Лице с двойно гражданство (бипатрид)
  • Лице без гражданство (апатрид)
    Юридическо лице (1)

История на въпроса

  • Римляните – допускат разминаване между физически обособената личност и правосубектността (patrimonium populi, в това число и aerarium, а от друга страна робът)
  • През Средновековието – идеята за корпорацията (Corpus Dei) тръгва от църковното право и се пренася в целия правен ред (университети, гилдии, градове)
  • Немските пандектисти и в частност Савини – приема, че водещи за един правен субект са единството и волята, а само човешкото същество има телесно единство и може да формира воля; две отклонения – човек без правосубектност (робът) и изкуствено създадено лице (фикция)
  • Школата Гербер-Лабанд-Йелинек – пренасяне на изводите на пандектистите върху държавата; държавата е правен субект
    Юридическо лице (2)

    Теории

Фикционна теория (Савини)

  • Най-старото обяснение (от зараждането на идеята за корпорацията)
  • И двете качества на правния субект (единство и воля) се решават чрез фигурата на фикцията (лицето съществува доколкото правото приема неговото съществуване)

Органична теория (Гирке)

  • Обяснение, което е свързано с влиянието на дарвинизма (социалният организъм е аналогична даденост на биологичния организъм)
  • И двете качества на правния субект (единство и воля) се приемат за обективно съществуващи (лицето съществува независимо от правото)

Теория на скобите (Йеринг)

  • Целта и интересът се свързват само с човека и следователно само човекът има права
  • ЮЛ е само форма, чрез която правата се изнасят пред скоби
  1. Юридическо лице (3)
    Характеристики
  • Правоспособност и дееспособност – възникват и се прекратяват едновременно
  • Деликтоспособност – когато характеристиките на правонарушението и на санкцията позволяват това (гражданска и административна)

Възникване (различни фактически състави)

  • По силата на закона (ex lege)чл. 2 (3) от Закона за Комисията за финансов надзор – Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София
  • По силата на публичноправен акт – Решение на Народното събрание за създаване на държавен университет
  • По волята на учредителите (най-често предшествана, последвана или и двете от публичноправен орган) – ЮЛ с нестопанска цел, търговски дружества, профсъюзи, политически партии и т.н.
    Юридическо лице (4)
  • Правна индивидуализация
  • Правноорганизационна форма
  • Наименование
  • Седалище и адрес (националност)
  • Органи за управление и представителство
  • Видове юридически лица
  • Лица, които осъществяват и публични дейности:
  • Държавни органи
  • Политически партии
  • Професионални съюзи и други професионални организации с публични функции (адвокатура, лекарски съюз, БЛРС и др.)
  • Вероизповедания
  • Учебни заведения и др.
  • Лица, които осъществят само частноправни дейности:
  • Търговски дружества
  • ЮЛ с нестопанска цел (сдружения и фондации)
  • По силата на публиноправен акт – Решение на народното събрание за създаване на държавен университет
  • По волята на учредителите (най-често предшествана, последвана или и двете от публичноправен орган) – ЮЛ с нестопанска цел, търговски дружества, профсъюзи, политически партии
    Държавата като правен субект (1)

Общи положения

  • Възникване на възгледа за държавата като правен субект – пресичане на две тенденции
  • Налагането на възгледа, че държавата е правноорганизираният народ – дейците на Френската революция дописват Русо (политическа теза)
  • Зараждането и развитието на теорията за юридическите лица (юридическа теза)
  • Дуалистичният подход (Йелинек) е следствие от това пресичане
  • Държавата е единство от народ, територия и власт (социологическо обяснение)
  • Държавата е териториална корпорация (юридическо обяснение)
    Държавата като правен субект (2)

Характеристики

  • Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност (за незаконни актове, действия или бездействия)
  • Правна индивидуализация
  • Наименование
  • Форма на управление и устройство
  • Основни органи
    Държавата като правен субект (3)

Форми на правосубектност

  • Като субект на публичното право
  • Издател на властнически актове (нормативни и индивидуални)
  • Чрез системата от държавни органи с определена компетентност
  • Политическо представителство – фикцията за народната воля (Преамбюл на Конституцията – Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ…)
  • Като субект на частното право
  • Участник в гражданския оборот и издател на частноправни актове (често при наличие на сложен фактически състав – обществени поръчки, приватизация и др.)
  • Чрез придаване на статут на ЮЛ на държавните органи или на техните администрации (администрацията на президента)
  • Представителство подобно на представителството при ЮЛ
  • Като субект на международното (публично) право
  • Признаване – акт на свободна преценка на признаващата държава
  • Неофициален белег на правосубектност – приемане в ООН
    Представителство
    (1)
  • Необходимост
  • Липса на правнозначима воля – малолетие, запрещение, юридическо лице
  • Други причини – отсъствие, липса на специална квалификация и др.
  • Понятие

 

Правна фигура, при която едно лице (представител)

има право да извършва правни действия от името

и за сметка на друго лице (представляван)
6. Представителство
(2)

Видовe

  • Според начина на възникване
  • Законово – възниква ex lege (представителството на родителите по отношение на малолетното дете)
  • Договорно – възниква по силата на волеизявление от страна на представлявания (неточен термин – упълномощаването не е договор, а е едностранна сделка)
  • Според обема на представителната власт
  • Изрично – за определени действия
  • Общо – за действия по отношение на определен обект или сделка
  • Генерално – за всякакви действия с правни последици, за които не се изисква изрично упълномощаване
  • Според формата
  • Устно
  • Писмено
  • С нотариална заверка на подписа
    Представителство
    (3)

Разграничения

  • Упълномощаване и договор за поръчка
  • Пратеничество – нунцият е носител на чужда воля
  • Посредничество – посредникът съдейства за сключване на сделка без да изразява воля от името и за сметка на която и да е от страните
  • Подставено лице (сламен човек) – подставеното лице придобива права от свое име, за да прикрие действителния приобритател на правата

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар