23. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане

Въпрос 23:

Съвкупно търсене и съвкупно предлагане – обща характеристика; криви на съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Макроикономическо равновесие.

 

 

 

Равновесието в памките на националната икономика е проблем, който концентрира цялото внимание на макроикономиката. Досега в икономическата история са се очертали два подхода за неговото анализиране. Първият – класическият – присъства в творчеството на класиците Адам Смит, Дейвид Рикардо и др., а вторият – в това на Джон Кейнс и се нарича кейнсиански.

 

1) Съвкупно търсене и съвкупно предлагане

>> Опростен модел на икономиката без спестяване на домакинствата, държавни разходи и международна търговия

Абстрахираме се от редица явления, като:

– в рамките на националното стопанство има само две действащи лица – домакинства и фирми;

– домакинствата са собственици на факторите на производство и ги предоставят на формите срещу заплащане;

– домакинствата не спестяват части от доходите си и ги изразходват за потребление;

– не съществува държава, няма данъци и държавни разходи;

– няма международна търговия.

При това положение съществуват само два пазара – стоков и факторен. На първия домакинствата търсят и фирмите предлагат, а на факторния – обратното. На стоковия пазар съвкупното търсене се състои само от лично потребление на домакинствата (С), на този пазар се формира равновесна цена, тогава съвкупното търсене се изразява със съвкупното предлагане.

 

На стоковия пазар фирмите реализират стоки и получават приходи, след което отиват на факторния пазар и реализират разходи. Тук фирмите се стремят д акупуват на ниска цена, а домакинствата – да продават на висока. Формира се равновесна цена. Факторните плащания на фирмите се превръщат в доходи на домакинствата, а от сумата на всички тези доходи се формира националният доход (Y).

 

В този модел личното потребление (С) е равно на националния доход (Y), защото по допускане домакинствата не спестяват и целият им доход отива за потребление.

 

>> Опростен модел на икономика без държавни разходи и международна търговия

Сега допускаме, че домакинствата спестяват част от доходите си. Спестяването (S) отклонява част от потока на дохода и този на личното потребление се стеснява. Отклонената част се насочва към пазара на заемни средства, от който фирмите получават заеми, които използват за инвестиции (I). Но те са блага под формата на стоки – машини и т.н., които се търгуват на стоковия пазар. Там фирмите извършват необходимите разходи за инвестиции и по този начин отклоненият поток (S) отново се влива в общия поток на съвкупното търсене. Така в този опростен модел субектите на съвкупното търсене се оказват два – домакинствата и фирмите, а съвкупното търсене е равно на разходите за лично потребление и инвестиции (C + I).

 

Фирмите от своя страна са субекти не само на съвкупното търсене,но и на съвкупното предлагане. Произведените стоки служат не само за потребление, а и за инвестиции, което ги прави елемент и на предлагането, и на търсенето. Пазарът на заемните средства се превръща в друг факторен пазар, на който се предлагат капиталови средства.

 

Разглежданият теортичен модел може да се доближи до реалността при допускане, че домакинствата от националната икономика купуват стоки и на международния пазар. Това може да се представи като поток от (Y), който се отклонява някъде навън и не се влива в потока на съвкупното търсене. При износа на стоки образно казано се влива допълнителен паричен поток към този на съвкупното търсене. Разликата между износа и вноса се нарича нетен експорт (Е). Така че, ако се отчира действието на фактора на международната търговия, съвкупното търсене на националния стоков пазар ще бъде равно са сумата от личното потребление, инвестициите и нетния експорт.

 

Но в разглежданите модели не се взимаше предвид факторът държава, която облага с данъци домакинствата и по този начин ограничава възможностите им като субекти на съвкупното търсене. Образно казано тя отклонява част от националния доход. Успоредно с това и тя извършва разходи на стоковия пазар, когато отклонения от нея поток се влива отново на стоковия пазар под формата на държавни разходи (G). Така че, ако се отчита действието на фактора държава, съвкупното търсене ще бъде равно на сумата от личното потребление, инвестициите, нетния експорт и държавните разходи. БНП се състои от същите елементи.

 

В действителност обаче протичат много по-сложни процеси от разгледаните – държавата облага с данъци и фирмите, участва на пазара на заемните средства и т.н.

 

2) Макроикономическо равновесие

>> Класически постановки за макроикономическо равновесие

Законът на Сей: развива теза, че икономиката действа чрез обективен закон, според който предлагането си създава свое собствено търсене. Това означава, че всеки производител предлага определена стока, за да получи пари от нейната реализация и с тях да си купи друга стока, която му е необходима. Оттук се налагата изводът, че всяка продажба е покупка и обратно и поради това съвкупното търсене винаги е равно на съвкупното предлагане. Така икономиката винаги се намира в състояние на макроикономическо равновесие.

За да действа обаче този закон, домакинствата не трябва да спестяват никаква част от дохода си и да го използват за потребление. Но според класиците „Законът на Сей“ ще продължи да действа дори тогава, защото спестената част от дохода ще се влее отново на стоковия пазар под формата на инвестиции.

 

В класическата теория спестяването и инвестициите зависят от един и същи фактор – лихвения процент. Неговото увеличаване стимулира спестяването на домакинствата и ограничава инвестиционната дейност на фирмите и обратно. Според нея също така цените са гъвкави и чрез това си качество, винаги ще постигат равновесното състояние на икономиката. Тя винаги работи с пълния си потенциал от възможности и в условията на макроикономическото равновесие не съществува безработица. Крайният извод от логиката на класиците е, че пазарната икономика е съвършен саморегулиращ се механизъм и поради това държавата не трябва да се намесва в стопанската дейност.

 

>> Съвременни възгледи за макроикономическото равновесие

В неокласическите модели се прави разграничение между равновесие в краткосрочен и дългосрочен период. Първото от тях може да се прояви като инфлационен или рецесионен разрив. Допуска се, че при равновесие в дългосрочен период съществува естествена безработица.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар