64. Съдебната реформа на правителството на БЗНС

Съдебната реформа на правителството на БЗНС

1. Въведение за БЗНС
БЗНС се формира като масова партия със съсловен характер в началото на 20-век. След поредицата войни и компрометирането на традиционните партии БЗНС овладява политическата власт, първоначално в коалиция а в последствие и самостоятелно. В условията на разруха на националното стопанство, изострено социално напрежение, след като получава изпълнителната власт, правителството на БЗНС предприема извършването на няколко реформи.

2. Съдебната реформа
Проявява се в закони, чрез които се цели поевтиняване на правораздаването, ускоряване разглеждането на делата и утвърждаване на добро правосъдие.

3. Съдържание на съдебната реформа
изменения в Закона за устройство на съдилищата (1922)
променя се положението на „кандидатите за съдебни длъжности“ – юристите, положили успешно държавния теоретичен изпит, се включват в специален списък по низходящ ред на получените оценки. От него се назначават съдебните кандидати в правосъдната система. Те получават статут на държавни чиновници и след едногодишен срок са длъжни да положат практически държавен изпит. Издържалите го с успех могат да заемат разнообразни длъжности в съдебната система.
с други изменения общият надзор върху съдебните места и лица се осъществява лично от министъра на правосъдието, от съдебните инспектори или от съдии-ревизори. Рзпоредбите за административното правосъдие се включват в специална глава на ЗУС, а законът за адмистративното правораздаване се отменя.

изменение и допълнение на Закона за гражданското съдопроизводство
разширява се компетентността на мировите съдии

промени в Закона за углавното съдопроизводство
премахва се апелативната инстанция по всички наказателни дела, подсъдни на окръжните съдилища
ликвидира се институтът на съдебните заседатели. Мотивите са, че те са некомпетентни и недостатъчно съвестни, няма критерии за тяхното излъчване, освен това участието им в наказателните дела забавя дейността на окръжните съдилища.

Закон за изменение и допълнение на Съдопроизводството по углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии
разширява се подсъдността на мировите съдилища в наказателното правораздаване
създава се законова възможност тогава, когато делото може да проключи със спогодба, съдията да опита това да стане преди призиваването на свидетелите
допуска се задочно осъждане – когато подсъдимият не желае да се яви в съда

Закон за подвижните мирови съдии
участъкът на всеки миров съдия се поделя на подучастъци
селото, определено за седалище на мировия съдия, има ангажимент да осигури подходящи помещения за съдебна зала и жилище на съдията и неговия секретар, както и превозно средство
съдията отива в седалището на територията на която се намират страните и на място решава спора
идеята е селяните да не се откъсват от производствения си процес и да не правят разходи
от същите съображения не се допуска и участието на адвокати и страните действат лично
законът дава възможност на мировия съдия да се намесва в процеса, напътствайки страните и така състезателното начало се съчетава със служебното и съдията излиза от ролята си на ням свидетел на процесуалната борба между страните

Закон за селско-общинските съдилища (1922)
чрез него се осъщестява децентрализацията в правораздаването
предвижда във всяка селска община да има съд от 6 съдии (3 действителни и 3 запасни) с мандат от 2 години
– селско-общинният съд е непрофесионален правораздавателан орган
– съдебната процедура е елементарна
– той правораздава като арбитражна институция, неговата цел е делата да завършват със спогодба
– ако опитът за спогодба не успее, съдиите трябва още един път да призоват страните към помирение
– ако съдиите не могат да спогодят страните, се пристъпва към резглеждане на делата по същество и решението трябва да излезе по възможност в едно заседание (стремеж към процесуална икономия)
върху работата на селско-общинския съд надзор упражнява мировият съдия и прокурорът при окръжния съд