36. Същност, източници и класификация на облигациите по римското право

Въпрос 36:
Същност, източници и класификация на облигациите по римското право

1) Същност на облигационното отношение
Институциите на Юстиниан: „Облигацията е правна връзка, чрез която сме обвързани по необходимост да извършим нещо според правото на нашата държава.“

Паулус: „Същността на облигацията не се състои в това да направи наша някоя вещ или наш някой сервитут, но в това да обвърже другиго към нас да даде, да направи или да престира нещо.“

Римската облигация е санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна – длъжникът – трябва да извърши по отношение на другата страна – кредитора – определена престация*.

Облигационно отношение съществувало винаги между две страни – длъжник и кредитор. Обвързаността на длъжника била в определена насока, за определено време (ако няма такова, длъжникът можел да се откаже от облигацията). Кредоторът можел да иска изпълнение на задължението.

Предмет на облигациите е известно действие или бездействие на длъжника.

2) Източници
– Контракти
Съглашение, което поражда облигационна връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск.

– Деликти
Неправомерни деяния, които нарушавали интересите на частните лица. Преследването им било предоставено на потърпевшите и се извършвало по реда на гражданската процедура.

3) Клафисикация
В Юстиниановата кодификация облигациите били договорни, деликтни, подобни на договорните (нямало съгласие на двете страни, но и няма деликт) и подобни на деликтните (няколко случая на отговорност, предвидени в преторския едикт: отговорността на този, от чийто прозорец било изхвърлено нещо; тази на лицето, на сградата на което била поставена някаква вещ, която застрашавала да падне и да причини вреди; тази на съдията, по вина на когото едната от страните изгубила процеса) – ex contractu, ex delicto, quasi ex contractu, quasi ex delicto.
_______
* престация – действие или бездействие