4.2 Теорията за разделение на властите. Разделението на властите като конституционен прицип.

ТЕОРИЯТА ЗА РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ КАТО КОНСТИТУЦИОНЕН ПРИЦИП.

УЧРЕДИТЕЛНА И УЧРЕДЕНИ ВЛАСТИ. ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

                       СТРУКТУРА НА ВЪПРОСА

• Общи бележки
• Словосъчетанието
• Отношение към идеята за разделение на властите у нас
• История на проблема
• Аспекти
• Джон Лок (John Locke – 1632-1704)
• Монтескьо (Charles-Louis de Secondat, baron de La Brede et de Montesquieu – 1689-1755)
• Колко и кои са властите
• Проявления на идеята
• Теоретични основания на разграничението учредителна и учредени власти
• Смисъл на разграничението
• Конституционни измерения на разделението между учредителна и учредени власти
• Контрол върху разделението между учредителна и учредени власти

   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

• Една от най-дискутираните теории в държавознанието, конституционното право, политологията, социологията и т.н.
• Има както научно значение, така и силно влияние върху масовото политическо съзнание
• Популярната опростена версия на теорията (сведена до конституционен принцип) препречва пътя към изследването на проблема в дълбочина
• Идеята за разделението на властите има различни измерения – от социален анализ, през политически модел, до инструментален алгоритъм
• Единодушие по отношение на смисъла – забрана един орган (лице, лица) да стане всесилен по отношение на останалите, недопускане държавата да стане всесилна по отношение на обществото и в крайна сметка – защита на свободата
• Самото закрепване на идеята и контрола върху нейното спазване изисква никой от органите самостоятелно да не може да промени рамката и правилата

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕТО

• Стефан Баламезов – разделение на властите – три думи с три грешки:

– Държавната власт е една (не може да се говори за държавна власт в множествено число)

– Държавната власт е неделима (не може да се говори за разделение)

– Словосъчетанието не отразява идеята (не разделение на властите, а разделение на функции,сътрудничество и взаимен контрол между органите, които ги осъществяват)

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИДЕЯТА ЗА РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ У НАС

• Умерено приемане през първата половина на ХХ век
• Отрицание след 1944 г. – Конституцията от 4 декември 1947 г. фактически установява принципа за единство на държавната власт
• Конституцията от 1971 г. – принцип за единство на властта (не само държавна, но и политическа – чл. 1, ал. 2 – “Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.”; императивен мандат – отзоваване на народни представители (Карл Маркс – Гражданската война във Франция, 1871 г.)

ИСТОРИЯ НА ПРОБЛЕМА (1)

• Естествено разпределение на функции – вожд, съвет на старейшините, племето
• Аристотел – обсъждаща, разпореждаща и съдеща част на властта
• Смесените форми на управление
• Разграничението на между религиозна и светска власт (борбата на императорите и папите)
• Договорната теория за държавата – рационализъм, права на индивидите, свобода

ИСТОРИЯ НА ПРОБЛЕМА (2)

• Джон Лок – Два трактата за управлението (1690 г.)
• Шарл Луи Монтескьо – За духа на законите (1748 г.)
• Практиката на първите актове, засягащи разпределението на властта

– Magna Carta (The Great Charter – 1215 г.) – крал Джон прогласява определени права; приема, че е подчинен на закона и признава определени правни процедури

– Република Сан Марино (1600 г.)

– Корсика (1755 г.)

– Кънектикът (1775 г.)

– САЩ (1787 г.)

– Франция (1791 г.)

АСПЕКТИ

• Функционален аспект – институционален (обособяване на групи органи с определени компетенции) и нормативен аспект (създаване на общи правила, на оперативни правила и правораздавателни актове)
• Социален аспект – представителство на слоевете – властови компромис (Рим, средновековието, в ново време – двукамерните парламенти)
• Инструментален аспект – търсене на рационално доброто управление чрез съчетаване на предимствата на едноличното управление, сдържаността на цензово-зависимите колективни тела и енергията на широкото демократично обсъждане (форми на държавно управление, Аристотел – политията, смесеното управление – Полибий, Цицерон, Макиавели – Умерена република)

  ДЖОН ЛОК… (1)

• Времето – 1650 г. – протекторатът на Кромуел, възстановяването на Чарлз ІІ, камарата на лордовете и англиканската църква, Славната революция (1688) и замяната на Джеймс ІІ с Уилям Орански
• Два трактата за управлението (Two treatises of Government – януари 1690) и особено вторият трактат:

– Отправната точка – свободата и правата на индивида (с акцент върху правото на собственост)

– Либерализъм – за Лок държавната власт няма абсолютен характер, както при Хобс и Русо; човек участва само с част от това, което има, запазвайки свободата и основните си права

  ДЖОН ЛОК… (2)

• Разделението на властите:

– Има две основни области на държавна дейност – създаване на законите (законодателна власт) и приложение на законите, в това число и от съда (изпълнителна власт)

– Наред с това има и дейност в международните дела (федеративна власт)

– Важното е първите две власти да не са в едни и същи ръце – иначе се стига до деспотизъм

– Основната идея – защита на свободата

  МОНТЕСКЬО… (1)

• Времето – След славната революция в Англия, смъртта на Луи ХІV през 1715 г.
• За духа на законите (De l’Esprit des Lois – 1748) – 31 книги, всяка с между 15 и 20 глави:

– Отправна точка – формите на държавно управление – републики, монархии, деспотии; всяка форма има свой принцип

– Монархията (предпочитана от Монтескьо) е свободно управление, защото почива върху принципа за разделение, разграничение и баланс на властите (власт възпира власт); монархията няма за предмет свободата, но я прави възможна

   МОНТЕСКЬО… (1)

• Разделението на властите:

– Описва английския политически модел от първата половина на ХVІІІ в. – крал и двукамерен парламент

– Основното разделение е между законодателна и изпълнителна власт

– Има разделение и вътре в законодателната власт (право на постановяване и право на отменяне)

– “съдебната власт в някои отношения не е власт”

   КОЛКО И КОИ СА ВЛАСТИТЕ

• Законодателна, изпълнителна и съдебна – първите конституции
• Ханс Келзен – създаване на правни норми и приложение на правни норми
• Нови проблеми:

            – държавен глава, който не е лидер на изпълнителната власт (особено при пряк избор) – Бенжамен Констан – арбитражна власт

             – орган за конституционен контрол (когато не съвпада с върха на съдебната система)

             – политически наслоявания – четвърта, пета и т.н. власт (медии, гражданско общество – обществено мнение и т.н.)

ПРОЯВЛЕНИЯ НА ИДЕЯТА

• Законодателна, изпълнителна и съдебна власт
• Учредителна – учредени власти (следва колкото от разделението на властите, толкова и от идеята за народния суверенитет)
• Управляващи – управлявани (власт и опозиция) – на политическо равнище, но понякога с институционални проявления
• Политическа и юридическа власт – условно разделение (целесъобразност?)
• Централна власт – местна власт и самоуправление (усложняване при федеративните държави; местни представителни и изпълнителни органи, регионални управители, назначени от централната власт)
• Гражданска и военна власт
• Позитивна и негативна власт – проактивно поведение или функция по възпиране и контрол (отмяна)
• Решаваща и препоръчителна власт

     ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВАНИЯ ЗА РАЗГРАНИЧЕНИЕТО УЧРЕДИТЕЛНА И УЧРЕДЕНИ ВЛАСТИ

• Идеята за разделение на властите – защита на свободата чрез недопускане на всесилни органи (лица); разграничение на функциите и взаимен контрол между органите, които ги осъществяват
• Идеята за народния суверенитет – общественият договор, по силата на който индивидите губят естествената си свобода, поставя начало не само на тяхната социална организираност, но същевременно ражда и един нов субект – политически организираната общност със своя воля – обща воля

– Абсолютната власт на политически организираната общност над нейните членове, ръководена от общата воля, Русо нарича суверениетет, държавна власт или просто власт

– Общата воля е различна не само от волята на отделния индивид и от волята на мнозинството, тя се различава и от „волята на всички“; общата воля винаги е насочена по посока на публичния интерес; обща воля не може да греши

• Конституцията – юридически израз на обществения договор

СМИСЪЛ НА РАЗГРАНИЧЕНИЕТО

• Абат Сийес във Франция (търсене на гаранция за необратимост на промените); Томас Пейн в Америка (недоверието към властта на английския крал се пренася и върху новите институции)
• Никой орган не може сам да променя (разширява) своите правомощия – това би противоречало на:

– идеята за разделението на властите – възможност за всесилие на един орган и оттам заплаха за свободата

– идеята за народния суверенитет – неговите качества неотчуждаемост, неделимост, невъзможност да бъде представляван, самопроизводност

• Това се отнася и до (и най-вече до) върховното представително събрание (висшият законодателен орган) има само онези правомощия, които конституцията му е възложила

КОНСТИТУЦИОННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ УЧРЕДИТЕЛНА И УЧРЕДЕНИ ВЛАСТИ (1)

• Парламент, действащ при особени процедури и квалифицирани мнозинства

– квалифицирани мнозинства (България, Португалия, Гърция, Полша)

– утвърждаване от два последователни парламента или разпускане на парламента и избори преди гласуване на промяната

– повече от обикновения брой четения

– последващ референдум

• Особено събрание

– различно от обикновения парламент (България, САЩ)

– различна норма на представителство, задължение за разпускане след промяната или продължаване като обикновен парламент

• Форми на пряка демокрация (референдум)

– по реда на приемане на обикновен закон (Германия, Австрия) или след специална процедура, но влиза в сила след референдум

– винаги е в съчетание с друга процедура (необходимост от дебат, а не само “да” или “не”

КОНСТИТУЦИОННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ УЧРЕДИТЕЛНА И УЧРЕДЕНИ ВЛАСТИ (2)

• Съчетание между горните 2 или 3
• Забрана за изменение и допълнение в някои части – Италия относно републиканската форма – юридическа и политическа несъстоятелност
• У нас – два пътя:

– по отношение на нова конституция, по-съществени изменения и допълнения (чл. 158), в това число и начина на промяна на самата конституция – чрез Велико народно събрание (нов избор, по-висока норма на представителство)

– в останалите случаи – парламентът с мнозинство ? (спадащо до 2/3) от всички народни представители; три четения

КОНТРОЛ ВЪРХУ РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ УЧРЕДИТЕЛНА И УЧРЕДЕНИ ВЛАСТИ

• Съдебен контрол, осъществяван от същинските съдебни органи (англосаксонските правни системи) или съдебен (или квазисъдебен) контрол, осъществяван от специализиран орган (Франция – конституционен съвет, но по-често конституционен съд
• Въпроси – произнася се само по спазване на процедурата, по материалното съответствие или и по двете
• Актовете за изменение и допълнение на конституцията подлежат ли на контрол (и отново на какъв контрол)
• Съдебният контрол върху актовете на парламента – изпитание за традиционното правно мислене – демокрацията се основава на избори, мнозинства и представителство (а съдът?)

ОБЩО УЧЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев

[button link=“https://uchapravo.com/tema_4-2-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]