8. Териториални органи на изпълнителната власт

Нормативна уредба : Гл.7 от Конституцията; ЗМСМA; ЗАдм; ЗДСл; ИК.

+ Допитването до народа.

Местните органи на изпълнителната власт притежават качествата и характеристиките на държавните органи въобще. Основната разлика е в ограничената териториална компетентност, т.е тяхната териториална компетентност съвпада с границите на съответните общини, области, райони. Друга особеност е, че в рамките на областите, общините и населените места съществуват два вида органи : такива, които са формирани от населението чрез избори и са свързани със съответната община и населено място. Другият вид органи са местни поделения на централната държавна администрация : те се назначават от централната администрация и имат ограничена териториална компетентност за съответната област, община. Такъв е случаят с Министерството на околната среда и водите, с Министерството на отбраната, с Министерството на земеделието и храните. Те имат териториални поделения в съответните административни-териториални единици.

Общински съвет : представителен местен орган по самоуправление и избран с мандат чрез съответната пропорционална система.

Състои се от общински съветници. Има своя вътрешна организация, председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. За да стане едно лице общински съветник е нужно : изисквания; за него са установени забрани; като общински съветник лицето има особен правен статут. Основните правомощия на общинския съвет са посочени в чл.21 ЗМСМА, те се осъществяват с определени актове – тези актове се наричат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Декларациите и обръщенията са ненормативни актове, те имат политическо значение.

При решението има определена специфика. Решенията могат да бъдат индивидуални или нормативни актове. Индивидуалните актове – решенията, които имат персонален характер -> за избори на председатели на постоянни комисии. Освен това решенията могат да бъдат форма, чрез която се издават определения за правилници, инструкции.

Съгласно Конституцията и ЗМСМА – кметът осъществява изпълнителната дейност в общината. Съществува кмет на община, кмет на кметство, кмет на район. Избира се по мажоритарна система с мандат 4 години -> той е местен изпълнителен орган. Назначава заместник-кмет и секретар. Носи отговорност за цялата общинска админстрация. Осъществява правомощията си със заповеди. Кметът и общинския съвет са органи с обща компетентност.

Чл.44 ЗМСМА – правомощия на кмета, които не са изброени изчерпателно. Кметът осъществява дейността си чрез заповеди. Той издава и други актове – постановления, жалби, молби. Условия, за да бъдеш кмет – установени несъвместимости.

В Закона за администрацията и Конституцията  е уредено правното положение на областния управител. Областният управител се назначава с решение на МС. Заместник областен-управител с решение на министър-председателя-> Фигурата на областния управител е пример за деконцентрация на властта. Орган на централната администрация, но има ограничения по териториалната компетентност, по държавната собственост, по административния контрол.

Между кмет и общински съветник, кмет и областен управител, областен управител и обшински съвет -> Законът определя процедури, при които ако кметът не е съгласен с едно решение между общинския съвет, може да не го изпълни и да иска произнасяне на съда.  Чл.45 ЗМСМА, ал5 : Кметът на общината може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и на подзаконовите административни актове

Кметът и областния управител -> в редица случаи съгласно АПК областният управител е по-горестоящ орган спрямо кмета. Ако областния управител счита, че едно решение на общинския съвет е незаконосъобразно -> то той може да го спре или да го оспори пред съд.