39. Управление на териториално-селищното устройство

Земята е особена категория – има особено значение, разглежда се от правото и подлежи на юридическа регулация. Земята се разглежда като недра, площ, от която се добиват стопански култури и земята като терен за строителни и благоустройствени мероприятия.

Нормативна основа на устройството на територията – Конституцията – в нея са уредени основните правомощия на основните конституциионни държавни органи, част от които имат правомошния относно територията.

Режима на собственост, който е установен с основен закон – чл.17 КРБ :

• Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
• Собствеността е частна и публична.
• Частната собственост е неприкосновена.
• Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
• Принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

В България е допустимо принудителното отчуждаване при определени условия. Принудителното отчуждаване е административновластническа дейност, при която без съгласие на собственика се променя титуляра на правото на собственост при едностранно властническо волеизявление от страна на държавния орган.

                        Закон за устройството на територията : основен закон в тази област. Чл.1, ал.2 ЗУТ – урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията и инвестиционното проектиране и строителство в Република България и определя ограничаване върху собствеността за устройствени цели.

Закон за кадастъра и имотния регистър; екологичното законодателство; ЗМВР и Закона за отбраната и въоръжените сили; законодателството посветено на културните ценности и природните паметници; Закона за горите.

Органите, които осъществяват управление в областта на устройството на територията :

• Органи с обща компетентност : НС, МС, Кметове, Областен управител и Общинския съвет. Част от тяхната компетентност се отнася до решаване на въпроси в рамките на устройството на територията.
• Органи със специална компетентност – специално създадени и техните правомощия са основни в областта на устройството на територията.

–Министъра на регионалното развитие и благоустройството– висш изпълнителен специален орган, който осъществява държавната политика в областта на устройството на територията, незаконното строителство , синхронизацията на националното законодателство с европейското.

– ДНСК – Дирекция за национален строителен контрол  – система от органи, които подпомагат министъра на регионалното развитие и благоустройството. ДНСК е структурата на национално ниво. На местно ниво съществуват РДНСК – териториална компетентност зса съответната територия.

– Главният архитект на общината или района – специален орган, който по ЗУТ получава специални правомощия в областта на строителството и благоустройството.

– ЗУТ създава система от експертни съвети : Национален експертен съвет – помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Регионален общински експертен съвет – независимо от това, че са помощни органи, поради специфичните случаи се налага искането на тяхното становище, което го превръща в задължителен елемент при формиране на волята на държавните органи.

Особеност на уредбата на материята са две групи юридически актове, които са специфични за устройството на територията :

1) устройствени схеми и 2) устройствени планове. Това са особена категория юридически актове (индивидуални или нормативни), чрез които по юридически ред се закрепват перспективи, предвиждания за развитието на определена територия. Така предвижданията, сроковете, за които са предвидени насоките на развитие и задължителното финансиране придобиват задължителен характер.

                        Устройствени схеми – чл.99 ЗУТ : С устройствените схеми се осигурява устройство на териториите, съответстващо на социално-икономическото развитие при гарантирано опазване на околната среда.

(2) Устройствени схеми могат да се разработват за територията на цялата страна, на една или повече области или на група съседни общини.

(3) Според съдържанието си устройствените схеми са комплексни, когато решават общоустройствени проблеми на територията и тяхната взаимообвързаност, и специализирани – когато решават отделни устройствени проблеми на територията или териториалното разположение на стопански и други общественозначими обекти и инфраструктури от национално, регионално, областно и междуобщинско значение.

– Видове устройствени схеми според различните критерии.Като правило това са нормативни актове, и това което е важно е, че те нямат пряко инвестиционно значение => означава,че нямат индивидуален характер и въз основа на тях не може да се променя титуляра на собственост.

Общи устройствени планове и подробни устройствени планове. Имат индивидуално значение. Въз основа на тях може да възникне промяна на титуляра на собственост. Те имат по-конкретен характер и се изпълняват за по-малък период от време и се отнасят до регламентиране на индивидуално определени поземлени имоти.

Чл.213 ЗУТ  и следващите дава определение за индивидуален административен акт : Чл. 214. Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:

1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;
2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;
3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.

– определението в ЗУТ се различава от определението в АПК. В ЗУТ е уреден и съдебния надзор върху административните актове в областта на строителството и благоустройството на общата клауза, т.е при неуредени въпроси се използва АПК. По АПК може да се избира дали един административен акт да се оспорва по съдебен или административен ред. По ЗУТ оспорването по административен ред е задължително. Едва след административното оспорване може да се премине към оспорване по съдебен ред.