9. Форми на държавата

Print Friendly, PDF & Email

Форми на държавата

Формата на държавата е едно от най-сложните понятия, както на ОТД така и на Конст. право. Това е така защото посредством това понятие се обхваща едно твърде разнообразно съдържание. В своя курс близнашки подкрепя разбирането, че под форми на държавата се има предвид начина, по който се интегрират в единно цяло конститутивните елементи на държавата (3те) така че тя да приеме своя неповторим облик. Можем да говорим за вътрешна и външна форма на държавата. Под вътрешна форма на държавата се разбира системата от ценности, които обозначаваме с понятието „общо благо“ и които играят ролята на своеобразно ядро около които се изгражда институционната форма на държавата. Формата на държавата изпълнява ролята на своеобразна интеграционна система, която свързва в единно цяло гражданското общество и пол. държава. Иначе казано формата на държавата осигурява каналите на взаимодействие между ГО и пол. държава и в този смисъл можем да говорим за обществено-държавна цялост. В конст. теория тези въпроси са разработвани и преди. С-вуват 3 вида политическа интеграция(Рудолф Смент) А именно:

Персонална интеграция – този тип интеграция се осъществява чрез излъчването на публичните фигури, които са призвани да говорят и да действат от името на цялото общество. Ние избираме президент на републиката, народни представители, чиято грижа е да формират общата воля на нацията. Това са институции призвани да говорят и действат от името на цялото общество. Така се осъществява персоналната интеграция.

Функционална интеграция – свързана е с въвличането на гражданите в обсъждането и решаването на въпросите от общонационално значение. Осъществява се чрез формите на пряка демокрация. Освен това имаме една функционална интеграция, която произтича от публичния характер, който има дейността на общонационалната представителна институция(парламент). Парламентаризмът много често се определя като разновидност на функционалната интеграция, защото парламентарните разисквания стават пред очите на всички граждани.

Предметна интеграция – тя намира израз най-вече в участието на гражданите в националните празненства, уважението към националния химн, герб, знаме. Уважението към т. нар. места на паметта- различните нац светини, паметници и т.н.

Видове държавни форми – Николо Макиавели ще опрости сложните квалификации на формите на държавата – Макиавели опрощава сложните схеми – „всички държави, съществували до сега, съществуват в момента или предстои да съществуват са или княжества или републики“(монархия или република). Карл Шмит – „ при монархията имаме един народ, който се намира в разбирателство и сгода“. В исторически план владетелите са се позовавали на божествения произход, постепенно започват да се осланят на народа. „При републиката имаме един народ, който е оставен насаме със себе си.“ Монархията и републиката се отличават в няколко осн пункта

1) ценности – различни ценностни светове. Те се изграждат около различни ценностни ядра. При монархията имаме една йерархична ценностна система от типа Бог-цар-отечество и тн. Това е една статична система за легитимация на властта. Нещата са зададени от историята. При републиката имаме една ценностна система от типа свобода- равенство- соц. справедливост. При тези ценности непрекъснато се водят спорове. Това е динамичен начин за легитимиране на публичната власт.

2) Монархията и републиката се различават по начина на организиране на върховната власт. При монархията имаме т. нар. въплътен суверенитет. По времето на абсолютната монархия – държавата това съм аз (Луи 14). Имаме незримо присъствие на короната в държавните органи. При републиката имаме олицетворен суверенитет. Един изборен президент само олицетворява единството на нацията, но той никога не е последната инстанция на вземане на решения. Тоест той не може да действа вместо парламента или правителството.

3) Монархията и републиката се различават по начина на действие. При монархията преобладава началото на конфиденциалността. При нея имплицитно се прилага принципа на резон де та. Въпросите на висшата политика се решават в много тесен кръг от държавния глава и неговите сътрудници, но те не трябва да стават достояние на много хора. При републиката елементът на държавната тайна е сведен до минимум. Не трябва да стават достояние въпросите на националната сигурност. Материята върху която се хвърля държавна тайна е сведена до минимум.

Въпроси – Кой въвежда идеята за единството на държавата – Платон. -> Кога е живял и на кой е бил е ученик. Сократ->Платон->Аристотел(ученици).

Реплика Аристотел – „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“

3те вида власт според Макс Вебер(според начина на легитимиране) – харизматична, формално рационалната легитимност(основава се на формални актове, управление чрез закона) 3тото – ?

функциите на конституцията – 6 на брой ?

Ласал – конституцията като отношение между силите.

Разграничение между учредителна и учредени власти – кой го въвежда – абат Сийес

През модерната епоха мястото на бога Модерната държава се явява своеобразие на църквата – общото благо.

Как се наричат конституциите 18-19в. – конституциите на свободата.

Какво гласи член 16 – „конституция няма онази страна в която не се спазва принципа за разделение на властите.“

Конституции, които се създават по волята на монарсите – октроирани(подарени).

2те концепции за нацията – културно-етническа и политико-гражданска

Сентенция на Хегел –

3те концепции за същността на конституцията – общ договор, юридически израз на съотношението на силите в обществото, като основополагащо полит решение.

Водещата функция на конституцията в демократичния период – интегрираща. В либералния – ограничаваща.

Жан-Жак Русо – преди или след ВФР – преди.

Според Бенжамен констан – трябва да има 5 власти в държавата – добавя тази на президента и на ? – балансираща(сигурно тя е на президента) и муниципална(на местното самоуправление?)

Абат сиес – кой е той – мислител идеолог на ВФР – неговия памфлет е – Що е това 3тото съсловие.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар