5. Форми на държавата

Print Friendly, PDF & Email

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА

доц. д-р Даниел Вълчев

ФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА

 

Постановка на въпроса

 

Форми на държавно управление – история на въпроса

 

Видове форми на държавно управление

 

Форми на държавно устройство – история на въпроса

 

Видове форми на държавно устройство

 

Европейският съюз

 

Структура

 

Терминология

 

– форми (форма) на държавата

– форми на (държавно) управление

– устройство на държавата

– строеж на държавата (The State-building – 2004) Francis Fukuyama

Традиционен възглед

 

– Формата на държавата е въпросът за начините на изразяване на воля от името на държавата (Йелинек)

– Форми на държавата = форми на държавно управление + форми на държавно устройство + политически режими

  1. Постановка на въпроса (1)

 

Георги Близнашки (Формата на държавата – 1999 г.) – споменава традиционния възглед, но го намира за твърде формалистичен; акцентира не върху институционалната или нормативната страна на въпроса, а върху неговата ценностна страна (качествата конституционност, правовост, демократичност и социалност)

 

Лъчезар Дачев – придържа се към традиционния възглед, с особеността, че счита разграничението между република и монархия за несъщностно и дели формите на управление на парламентарни, президентски и полупрезидентски

 

Въпросът за формите на държавата в нашия курс

 

– формално-правна характеристика на държавата

– на институционално равнище – начин на формиране, правомощия и взаимоотношения между основните държавни органи

– на нормативно равнище – когато разглеждаме държавата като относително централизиран правен ред, то нейната форма се очертава като въпрос за това кой какви норми създава/прилага

  1. Постановка на въпроса (2)

 

Форми на държавно управлние

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи на равнище централна държавна власт (т.е. от гледна точка на компонента власт)

 

Форми на държавно устройство

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на териториалната организация на държавата – на плоскостта централизация/децентрализация (т.е. от гледна точка на компонента територия)

 

Политически режими

 

Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на участието и правата и свободите на гражданите (т.е. от гледна точка на компонента население)

 

  1. Постановка на въпроса (3)

 

Пример – Сенатът на САЩ

 

От гледна точка на формите на държавно управление – участието му в общия баланс на властите (правомощия, отношения с другите органи, обновяване с 1/3 през 2 г. и т.н.)

 

От гледна точка на формите на държавно устройство – орган, който се формира при нетипична норма на представителство – всеки щат (независимо от броя на избирателите) – по двама сенатори

 

От гледна точка на политическия режим – отношения власт-граждани – каталог от основни права и свободи, възможности за упражняването им и условия за реално влияние върху реалния политически процес

 

  1. Постановка на въпроса (4)
  2. Форми на държавно управление –
    история на въпроса (1)

Платон (в Държавата) – 5 нагласи у човека, на които съответстват 5 вида управление

 

– мъдрост – идеална държава (близка до аристокрацията)

– честолюбие – тимокрация (тимархия)

– корист – олигархия

– жаждата за свобода – демокрация (лъже-демокрация)

– желание за ред – тирания (тиранът-философ ни връща отначало)

Платон (в Законите) – 2 вида

 

– начело са управниците

– начело са законите

Платон  (в Политика)

 

– законно управление – монархия, аристокрация, демокрация със закони

– незаконно управление – тирания, олигархия, демокрация без закони

  1. Форми на държавно управление –
    история на въпроса (2)

Аристотел

 

– стабилизира последната класификация (количествен + ценностен критерий)

– подчертава възможността за управление с елементи от други видове управление (смесени форми – полития, Полибий, Цицерон)

Св. Августин

 

– засилен ценностен момент – важна е не толкова формата, колкото съдържанието – De Civitate Dei – любовта към Бог

– географски фактор – политически идеал – множество малки държави, духовно обединени от християнската църква

Св. Тома – в общи линии следва Аристотел

  1. Форми на държавно управление –
    история на въпроса (3)

Макиавели (1469 – 1527)

 

– Спомага за налагането на понятието Stato и на разграничението република/монархия – Tutti li stati, tutti e’ dominii che hanno avuto et hanno imperio sopra li uomini, sono stati e sono o repubbliche o principati. (Il Principe, 1513 г.)

– Понятието  република сe употребява в смисъл на държава още от римско време (Цицерон) и това продължава известно време и след Макиавели (Jean Bodin, Les Six livres de la République – 1576 г.)

  1. Форми на държавно управление –
    история на въпроса (4)

Извод

В интерпретирането на начините на управление винаги са присъствали два момента

 

– формален – кой управлява (кои са органите, как се формират, какви правомощия имат, какви са отношенията им едни спрямо други)

– ценностен – как управлява (със или без закони, справедливо или не, добродетелно или напротив, в съответствие или в противоречие с естествения или Божия закон и т.н.)

В традиционния възглед тези два момента са представени съответно чрез формите на държавно управление и политическите режими

 

И днес не са редки опитите те да бъдат смесени, съчетани; ние ще ги разгледаме отделно

  1. Видове форми на държавно управление (1)

Според начина на формиране на държавния глава

Монархии и републики (според начина на формиране на държавния глава)

 

Монархии (според правомощията на монарха и отношенията му с други органи)

– абсолютна монархия

–  конституционна монархия

–  парламентарна монархия

Републики (според положението на държавния глава – отношения с изпълнителната власт и парламента)

– парламентарна република

–  президентска република

–  полупрезидентска република (Морис Дюверже)

  1. Видове форми на държавно управление (2)

Според формалното приложение

на принципа за разделение на властите

Абсолютна монархия – няма разделение на властите

 

Парламентарна монархия или република – има, но с акцент върху правомощията на парламента (парламентът излъчва и контролира правителството)

 

Президентска република – по-последователно прокарване на принципа за разделение на властите (президентът назначава правителството и го председателства; то не е отговорно пред парламента)

 

(Полупрезидентската република е хибрид между парламентарното управление и президентската република – президентът е лидер на изпълнителната власт, но има и министър-председател; правителството е отговорно пред парламента)

  1. Форми на държавно устройство –  история на въпроса

Идеите за федерализиране (foedus – договор; foederati – страните по договора) възникват по два пътя

 

– начин за предоставяне на ограничено самоуправление след завоюване – Рим спрямо част от завоюваните територии; Средновековието – признаване на върховенство, но със запазване на властта

– по доброволен път – взаимна помощ или начин за запазване на мира

още гръцките полиси – договор за сътрудничество (в търговията, при война и т.н.); Обединените холандски провинции; Швейцарската конфедерация

абат Сен-Пиер – през 1713 г. написва Проект за осъществяване на постоянен мир в Европа – федерация, със сенат, който да решава конфликти и право на въоръжена намеса (договор)

Кристиян Волф – civitas maxima (наддържава), възникваща по силата на обществен договор

  1. Видове форми на държавно устройство

Унитарна държава

– не изключва административно-териториално деление – съчетаване на централизация и децентрализация

– въпросът за автономията – институционално и нормативно отчитане на особености – авто и номос предполага законодателен орган (Дания – Гренландия)

Федерация

– възниква по силата на  договор

– претенция за запазване на  държавна самостоятелност на субектите на федерацията

– обикновено предполага местни законодателни събрания (Германия), горна камара на парламента при различна норма на представителство (САЩ), понякога и самостоятелни правителства (Белгия)

Проблемът с конфедерацията

  1. Европейският съюз (1)

Възникване и развитие

Европейски общности – 6 държави (Бенелюкс, Италия, Германия и Франция)

– Европейска общност за въглища и стомана  (ЕОВС) – 1951 г.

– Европейска общност за атомна енергия (Евратом) – 1957 г.

– Европейска икономическа общност (ЕИО) – 1957 г.

Европейски съюз – правоприемник на Европейската общност

– възниква 1992 г. с Договора от Маастрихт (в сила от 1993 г.)

Разширявания – 6 вълни (5 разширения)

– 1973 г. Дания, Ирландия и Обединеното кралство

– 1981 г. Гърция

– 1986 г. Испания и Португалия

– 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция

– 2004 г. Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта

– 2007 г. България и Румъния

  1. Европейският съюз (2)

Юридическа основа (1)

Учредителни договори (първично право на Европейските общности) – имат примат над националното законодателство, спорно е отношението им с националните конституции

 

– Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (Париж, 1951 г., в сила през 1952 г.)

– Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)

– Договор за създаване на Европейската икономическа общност (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)

– Договор за създаване на Европейския съюз (Договор от Маастрихт, 1992 г., в сила през 1993 г.)

– Договор от Амстердам (1997 г., в сила от 1999 г.)

–  Договор от Ница (2001  г., в сила от 2003 г.)

  1. Европейският съюз (3)

Юридическа основа (2)

Договорът от Лисабон (подписан на 13 декември 2007 г., в сила от 1 декември 2009 г.)

 

не замества, а изменя договорите

цели осигуряване на по-голяма демократичност, прозрачност и ефективност в работата на ЕС на 27-те и засилване на неговата роля в международните отношения

основни промени:

засилена роля на Европейския парламент

засилено участие на националните парламенти

нови органи – председател на Европейския съвет (Херман Ван Ромпой) – избира се от Европейския съвет с мандат две години и половина, който може да се подновява еднократно, и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (Катрин Аштън) – заместник-председател на Комисията, провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза

  1. Европейският съюз (4)

Юридическа основа (3)

разширяване на случаите, в които решенията се вземат с квалифицирано мнозинство (от 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство – 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС; блокиращото мнозинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета)

 

Хартата за основните права на ЕС придобива същата юридическа сила като договорите

 

гражданска инициатива – 1 милион граждани от значителен брой държави членки могат да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики

 

изрично посочване за пръв път на възможността държава-членка да напусне Съюза

 

изрично признаване на юридическа правосубектност на ЕС и то не само в международните отношения

  1. Европейският съюз (5)

Юридическа основа (4)

Правни актове на ЕС (вторично право на Европейските общности)

 

– Задължителни (юридически обвързващи)

регламенти – пряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство

директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му

решения – конкретен адрес, задължителен в своята цялост, директен ефект

 

– Незадължителни – препоръки и становища

– Непредвидени в договорите – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и др. – използват се от Съвета или Комисията

  1. Европейският съюз (6)

Принципи на действие на ЕС (1)

Принцип на предоставената компетентност – определя границите и компетентностите на Съюза

 

– ЕС действа само в предоставените му от държавите членки граници на компетентност

Принципи на субсидиарност и пропорционалност – определят упражняването на компетентността на ЕС

 

– Субсидиарност – в областите, които не попадат в изключителната компетентност на ЕС, той действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки

– Пропорционалност – съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите

  1. Европейският съюз (7)

Принципи на действие на ЕС (2)

Съотношение на компетентностите

 

– изключителна компетентност на ЕС – митнически съюз; правила относно конкуренцията; парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото; опазване на морските биологични ресурси; обща търговска политика

– споделена компетентност с държавите членки – вътрешен пазар; социална политика; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство и рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика; пространство на свобода, сигурност и правосъдие; общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве

– области на допълване и координиране – научни изследвания; заетост; опазване и подобряване на човешкото здраве; промишленост; култура; туризъм; образование, професионално обучение, младеж и спорт; гражданска защита; административно сътрудничество

  1. Европейският съюз (8)

Институции (1)

Европейски парламент

 

– 750  членове (пропорционално на броя на населението на държавите членки, но не по-малко от 6 и не повече от 96 места)

– избират се пряко от гражданите на държавите членки за срок от 5 години

– законодателни и бюджетни функции и функции по политически контрол

– избира председателя на Комисията

Европейски съвет

 

– държавните или правителствени ръководители на държавите членки, председателят на Европейския съвет и председателя на Комисията, Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в работата му

– определя общите политически насоки и приоритети на Съюза; заседава два пъти на шест месеца

  1. Европейският съюз (9)

Институции (2)

Съвет (на министрите)

 

– по един представител на всяка държава членка на ниво министри

– законодателни и бюджетни функции съвместно с Европейския парламент, определяне на политиките и координационни функции

Европейска комисия

 

– по един представител на всяка държава членка; от 1 ноември 2014 г. – брой, отговарящ на 2/3 от броя на държавите членки освен ако Европейският съвет с единодушие не промени този брой

– 5  годишен мандат

– съставът й се одобрява от Европейския парламент и се назначава от Европейския съвет

– следи за прилагането на Договорите, изпълнява бюджета и управлява програмите, функции по координиране, осигурява външното представителство на Съюза с изключение на общата външна политика и политика на сигурност

– осигурява общия интерес на Съюза – пълна независимост от държавите членки

  1. Европейският съюз (10)

Институции (3)

Други

 

– Европейска централна банка

–  Сметна палата

–  Европейски омбудсман

–  Европейски инвестиционна банка

–  Европейски надзорник за защита на личните данни

–  Икономически и социален съвет

–  Комитет на регионите

  1. Европейският съюз (11)

Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (1)

Блези, които са характерни за федерация

 

важни общи политики – граничен контрол, обща валута, елементи в правораздаването (съд на ЕС, европейска заповед за арест)

 

институционалната структура все повече се доближава до типичната за националната държава

 

елементи на общ правен ред  (приоритет на регламентите пред националното законодателство) и елементи на обща система на правораздаване (съд на ЕС, европейска заповед за арест)

  1. Европейският съюз (12)

Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (2)

Белези, които са характерни за съюз от държави

 

принципи на предоставената компетентност, на субсидиарността и на пропорционалността; липсва на важни общи политики (обща външна политика и политика на отбрана (Кисинджър)

 

институционалната структура съществува, но основните властови компетенции остават в органите, формирани от държавите членки

 

отсъства общ централизиран правен ред

 

Sui  generis образувание

 

едно политически удобно обяснение

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев
 

[button link=“https://uchapravo.com/tema_5-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар