5. Форми на държавата
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА
доц. д-р Даниел Вълчев
ФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА
Постановка на въпроса
Форми на държавно управление – история на въпроса
Видове форми на държавно управление
Форми на държавно устройство – история на въпроса
Видове форми на държавно устройство
Европейският съюз
Структура
Терминология
– форми (форма) на държавата
– форми на (държавно) управление
– устройство на държавата
– строеж на държавата (The State-building – 2004) Francis Fukuyama
Традиционен възглед
– Формата на държавата е въпросът за начините на изразяване на воля от името на държавата (Йелинек)
– Форми на държавата = форми на държавно управление + форми на държавно устройство + политически режими
- Постановка на въпроса (1)
Георги Близнашки (Формата на държавата – 1999 г.) – споменава традиционния възглед, но го намира за твърде формалистичен; акцентира не върху институционалната или нормативната страна на въпроса, а върху неговата ценностна страна (качествата конституционност, правовост, демократичност и социалност)
Лъчезар Дачев – придържа се към традиционния възглед, с особеността, че счита разграничението между република и монархия за несъщностно и дели формите на управление на парламентарни, президентски и полупрезидентски
Въпросът за формите на държавата в нашия курс
– формално-правна характеристика на държавата
– на институционално равнище – начин на формиране, правомощия и взаимоотношения между основните държавни органи
– на нормативно равнище – когато разглеждаме държавата като относително централизиран правен ред, то нейната форма се очертава като въпрос за това кой какви норми създава/прилага
- Постановка на въпроса (2)
Форми на държавно управлние
Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи на равнище централна държавна власт (т.е. от гледна точка на компонента власт)
Форми на държавно устройство
Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на териториалната организация на държавата – на плоскостта централизация/децентрализация (т.е. от гледна точка на компонента територия)
Политически режими
Въпросът за начина на формиране, правомощията и взаимоотношенията между основните държавни органи от гледна точка на участието и правата и свободите на гражданите (т.е. от гледна точка на компонента население)
- Постановка на въпроса (3)
Пример – Сенатът на САЩ
От гледна точка на формите на държавно управление – участието му в общия баланс на властите (правомощия, отношения с другите органи, обновяване с 1/3 през 2 г. и т.н.)
От гледна точка на формите на държавно устройство – орган, който се формира при нетипична норма на представителство – всеки щат (независимо от броя на избирателите) – по двама сенатори
От гледна точка на политическия режим – отношения власт-граждани – каталог от основни права и свободи, възможности за упражняването им и условия за реално влияние върху реалния политически процес
- Постановка на въпроса (4)
- Форми на държавно управление –
история на въпроса (1)
Платон (в Държавата) – 5 нагласи у човека, на които съответстват 5 вида управление
– мъдрост – идеална държава (близка до аристокрацията)
– честолюбие – тимокрация (тимархия)
– корист – олигархия
– жаждата за свобода – демокрация (лъже-демокрация)
– желание за ред – тирания (тиранът-философ ни връща отначало)
Платон (в Законите) – 2 вида
– начело са управниците
– начело са законите
Платон (в Политика)
– законно управление – монархия, аристокрация, демокрация със закони
– незаконно управление – тирания, олигархия, демокрация без закони
- Форми на държавно управление –
история на въпроса (2)
Аристотел
– стабилизира последната класификация (количествен + ценностен критерий)
– подчертава възможността за управление с елементи от други видове управление (смесени форми – полития, Полибий, Цицерон)
Св. Августин
– засилен ценностен момент – важна е не толкова формата, колкото съдържанието – De Civitate Dei – любовта към Бог
– географски фактор – политически идеал – множество малки държави, духовно обединени от християнската църква
Св. Тома – в общи линии следва Аристотел
- Форми на държавно управление –
история на въпроса (3)
Макиавели (1469 – 1527)
– Спомага за налагането на понятието Stato и на разграничението република/монархия – Tutti li stati, tutti e’ dominii che hanno avuto et hanno imperio sopra li uomini, sono stati e sono o repubbliche o principati. (Il Principe, 1513 г.)
– Понятието република сe употребява в смисъл на държава още от римско време (Цицерон) и това продължава известно време и след Макиавели (Jean Bodin, Les Six livres de la République – 1576 г.)
- Форми на държавно управление –
история на въпроса (4)
Извод
В интерпретирането на начините на управление винаги са присъствали два момента
– формален – кой управлява (кои са органите, как се формират, какви правомощия имат, какви са отношенията им едни спрямо други)
– ценностен – как управлява (със или без закони, справедливо или не, добродетелно или напротив, в съответствие или в противоречие с естествения или Божия закон и т.н.)
В традиционния възглед тези два момента са представени съответно чрез формите на държавно управление и политическите режими
И днес не са редки опитите те да бъдат смесени, съчетани; ние ще ги разгледаме отделно
- Видове форми на държавно управление (1)
Според начина на формиране на държавния глава
Монархии и републики (според начина на формиране на държавния глава)
Монархии (според правомощията на монарха и отношенията му с други органи)
– абсолютна монархия
– конституционна монархия
– парламентарна монархия
Републики (според положението на държавния глава – отношения с изпълнителната власт и парламента)
– парламентарна република
– президентска република
– полупрезидентска република (Морис Дюверже)
- Видове форми на държавно управление (2)
Според формалното приложение
на принципа за разделение на властите
Абсолютна монархия – няма разделение на властите
Парламентарна монархия или република – има, но с акцент върху правомощията на парламента (парламентът излъчва и контролира правителството)
Президентска република – по-последователно прокарване на принципа за разделение на властите (президентът назначава правителството и го председателства; то не е отговорно пред парламента)
(Полупрезидентската република е хибрид между парламентарното управление и президентската република – президентът е лидер на изпълнителната власт, но има и министър-председател; правителството е отговорно пред парламента)
- Форми на държавно устройство – история на въпроса
Идеите за федерализиране (foedus – договор; foederati – страните по договора) възникват по два пътя
– начин за предоставяне на ограничено самоуправление след завоюване – Рим спрямо част от завоюваните територии; Средновековието – признаване на върховенство, но със запазване на властта
– по доброволен път – взаимна помощ или начин за запазване на мира
още гръцките полиси – договор за сътрудничество (в търговията, при война и т.н.); Обединените холандски провинции; Швейцарската конфедерация
абат Сен-Пиер – през 1713 г. написва Проект за осъществяване на постоянен мир в Европа – федерация, със сенат, който да решава конфликти и право на въоръжена намеса (договор)
Кристиян Волф – civitas maxima (наддържава), възникваща по силата на обществен договор
- Видове форми на държавно устройство
Унитарна държава
– не изключва административно-териториално деление – съчетаване на централизация и децентрализация
– въпросът за автономията – институционално и нормативно отчитане на особености – авто и номос предполага законодателен орган (Дания – Гренландия)
Федерация
– възниква по силата на договор
– претенция за запазване на държавна самостоятелност на субектите на федерацията
– обикновено предполага местни законодателни събрания (Германия), горна камара на парламента при различна норма на представителство (САЩ), понякога и самостоятелни правителства (Белгия)
Проблемът с конфедерацията
- Европейският съюз (1)
Възникване и развитие
Европейски общности – 6 държави (Бенелюкс, Италия, Германия и Франция)
– Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) – 1951 г.
– Европейска общност за атомна енергия (Евратом) – 1957 г.
– Европейска икономическа общност (ЕИО) – 1957 г.
Европейски съюз – правоприемник на Европейската общност
– възниква 1992 г. с Договора от Маастрихт (в сила от 1993 г.)
Разширявания – 6 вълни (5 разширения)
– 1973 г. Дания, Ирландия и Обединеното кралство
– 1981 г. Гърция
– 1986 г. Испания и Португалия
– 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция
– 2004 г. Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Кипър и Малта
– 2007 г. България и Румъния
- Европейският съюз (2)
Юридическа основа (1)
Учредителни договори (първично право на Европейските общности) – имат примат над националното законодателство, спорно е отношението им с националните конституции
– Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (Париж, 1951 г., в сила през 1952 г.)
– Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)
– Договор за създаване на Европейската икономическа общност (Рим, 1957 г., в сила през 1958 г.)
– Договор за създаване на Европейския съюз (Договор от Маастрихт, 1992 г., в сила през 1993 г.)
– Договор от Амстердам (1997 г., в сила от 1999 г.)
– Договор от Ница (2001 г., в сила от 2003 г.)
- Европейският съюз (3)
Юридическа основа (2)
Договорът от Лисабон (подписан на 13 декември 2007 г., в сила от 1 декември 2009 г.)
не замества, а изменя договорите
цели осигуряване на по-голяма демократичност, прозрачност и ефективност в работата на ЕС на 27-те и засилване на неговата роля в международните отношения
основни промени:
засилена роля на Европейския парламент
засилено участие на националните парламенти
нови органи – председател на Европейския съвет (Херман Ван Ромпой) – избира се от Европейския съвет с мандат две години и половина, който може да се подновява еднократно, и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (Катрин Аштън) – заместник-председател на Комисията, провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза
- Европейският съюз (4)
Юридическа основа (3)
разширяване на случаите, в които решенията се вземат с квалифицирано мнозинство (от 2014 г. изчисляването на квалифицираното мнозинство ще се базира на двойно мнозинство – 55 % от държавите-членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС; блокиращото мнозинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета)
Хартата за основните права на ЕС придобива същата юридическа сила като договорите
гражданска инициатива – 1 милион граждани от значителен брой държави членки могат да призоват Комисията да внесе предложения за нови политики
изрично посочване за пръв път на възможността държава-членка да напусне Съюза
изрично признаване на юридическа правосубектност на ЕС и то не само в международните отношения
- Европейският съюз (5)
Юридическа основа (4)
Правни актове на ЕС (вторично право на Европейските общности)
– Задължителни (юридически обвързващи)
регламенти – пряко приложение в тяхната цялост и директен ефект – не се транспонират в националното законодателство
директиви – обвързващи по отношение на постигането на даден резултат, но националните власти могат да изберат формата и средствата за постигането му
решения – конкретен адрес, задължителен в своята цялост, директен ефект
– Незадължителни – препоръки и становища
– Непредвидени в договорите – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и др. – използват се от Съвета или Комисията
- Европейският съюз (6)
Принципи на действие на ЕС (1)
Принцип на предоставената компетентност – определя границите и компетентностите на Съюза
– ЕС действа само в предоставените му от държавите членки граници на компетентност
Принципи на субсидиарност и пропорционалност – определят упражняването на компетентността на ЕС
– Субсидиарност – в областите, които не попадат в изключителната компетентност на ЕС, той действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки
– Пропорционалност – съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите
- Европейският съюз (7)
Принципи на действие на ЕС (2)
Съотношение на компетентностите
– изключителна компетентност на ЕС – митнически съюз; правила относно конкуренцията; парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото; опазване на морските биологични ресурси; обща търговска политика
– споделена компетентност с държавите членки – вътрешен пазар; социална политика; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство и рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика; пространство на свобода, сигурност и правосъдие; общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве
– области на допълване и координиране – научни изследвания; заетост; опазване и подобряване на човешкото здраве; промишленост; култура; туризъм; образование, професионално обучение, младеж и спорт; гражданска защита; административно сътрудничество
- Европейският съюз (8)
Институции (1)
Европейски парламент
– 750 членове (пропорционално на броя на населението на държавите членки, но не по-малко от 6 и не повече от 96 места)
– избират се пряко от гражданите на държавите членки за срок от 5 години
– законодателни и бюджетни функции и функции по политически контрол
– избира председателя на Комисията
Европейски съвет
– държавните или правителствени ръководители на държавите членки, председателят на Европейския съвет и председателя на Комисията, Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в работата му
– определя общите политически насоки и приоритети на Съюза; заседава два пъти на шест месеца
- Европейският съюз (9)
Институции (2)
Съвет (на министрите)
– по един представител на всяка държава членка на ниво министри
– законодателни и бюджетни функции съвместно с Европейския парламент, определяне на политиките и координационни функции
Европейска комисия
– по един представител на всяка държава членка; от 1 ноември 2014 г. – брой, отговарящ на 2/3 от броя на държавите членки освен ако Европейският съвет с единодушие не промени този брой
– 5 годишен мандат
– съставът й се одобрява от Европейския парламент и се назначава от Европейския съвет
– следи за прилагането на Договорите, изпълнява бюджета и управлява програмите, функции по координиране, осигурява външното представителство на Съюза с изключение на общата външна политика и политика на сигурност
– осигурява общия интерес на Съюза – пълна независимост от държавите членки
- Европейският съюз (10)
Институции (3)
Други
– Европейска централна банка
– Сметна палата
– Европейски омбудсман
– Европейски инвестиционна банка
– Европейски надзорник за защита на личните данни
– Икономически и социален съвет
– Комитет на регионите
- Европейският съюз (11)
Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (1)
Блези, които са характерни за федерация
важни общи политики – граничен контрол, обща валута, елементи в правораздаването (съд на ЕС, европейска заповед за арест)
институционалната структура все повече се доближава до типичната за националната държава
елементи на общ правен ред (приоритет на регламентите пред националното законодателство) и елементи на обща система на правораздаване (съд на ЕС, европейска заповед за арест)
- Европейският съюз (12)
Правна природа на ЕС – функции, институции, правен ред (2)
Белези, които са характерни за съюз от държави
принципи на предоставената компетентност, на субсидиарността и на пропорционалността; липсва на важни общи политики (обща външна политика и политика на отбрана (Кисинджър)
институционалната структура съществува, но основните властови компетенции остават в органите, формирани от държавите членки
отсъства общ централизиран правен ред
Sui generis образувание
едно политически удобно обяснение
ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА, доц. д-р Даниел Вълчев
[button link=“https://uchapravo.com/tema_5-otd/“ newwindow=“yes“] Презентация към лекцията[/button]
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!