7. Юстинианова компилация

Въпрос 07:
Юстинианова компилация

1) Ход на кодификацията
>> Предишни опити: Първите опити да се кодифицира римското право са били плод на частна инициатива:
– Григорий и Хермогениан, в края на III в. – първите сборници с императорски конституции: Codex Gregorianus и Codex Hermogenianus;
– Император Теодосий, 438 г. – Codex Teodosianus, съд. конституции, издадени след император Константин.

>> Цели на Юстиниановата кодификация: Чрез своята кодификация Юстиниан (527-564) е искал да заздрави разклатените основи на римското робовладение, като приведе в едно стройно цяло многовековната работа на римското законодателство и юриспруденция. Целял е да премахне противоречията в законодателството, да се заличат отживелите институти и да се съхрани творчеството на клисическата римска юриспруденция.

>> Изработване на кодификацията:
– 528 г. Юстиниан назначава комисия от 10 души – видни юристи (Трибониан, Теофил); използват кодексите на Григорий, Хермогениан и Теодосий, както и излезлите след това конституции. Работата завършва след година и през 529 г. е публикуван първият Юстинианов Кодекс.
– 529 г. започва работа по кодифицирането на класическото римско право; 6-ма юристи под председателството на Трибониан, който сам избрал сътрудниците си; комисията избрала фрагменти, формулирала ги в титули, групирани по материя; през 533 г. работата завършва и излиза под името Дигести или Пандекти.
– 533 г. излиза също така и едно кратко ръководство по право (Institutiones), изработено от Теофил и Доротей под ръководството на Трибониан с всички институти на римското частно право.
– след изработването на Дигестите се констатира, че издаденият първоначално Кодекс не е съгласуван с промените в Дигестите, което наложило преработката му; създава се Codex repetitae praelectionis, който единствен е достигнал до нас.
– след публикуването на Дигестите, Институциите и Кодекса, Юстиниан издал редица нови конституции – novellae leges, които по негово време не били събрани на едно място.
– след смъртта на Юстиниан се издават сборници от тези конституции, наречени Novellae.

След смъртта на Юстиниан към кодификацията му са включени тези новели, а тя взела името Corpus iuris civilis, състояща се от четири части:
– Institutiones (Институции) – кратко ръководство по гражданското право в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи;
– Digesta или Pandectae (Дигести или Пандекти) – 50 книги, които се делят на титули, съставени са от фрагменти от съчиненията на класическите юристи, разделени на параграфи;
– Codex (Кодекс) – 12 книги, разделени на титули, в които са включени императорските конституции от Хадран до Юстиниан;
– Novellae (leges) – 168 нови конституции, издадени от Юстиниан след втората редакция на Кодекса.

2) Дигестите и техните интерполации
>> Дигестите имат голямо значение за изучаването на римското право. До нас са достигнали в няколкодобре запазени преписа:
– Флорентината – най-старият и най-добре запазен препис (втората половина на VI в.);
– Вулгата – препис на Флорентината, по-далеч от оригинала.

>> Интерполациите: това са промените, които са нанесени в текста на Дигестите от преработката на компиаторите на Юстиниан поради допуснати от преписвачите грешки. Проблемът за интерполирането на класическите текстове не е характерен само за Дигестите, но тук има особено голямо значение – Дигестите са най-важният източник на римското класическо право. Промени в класическото римско право са нанасяни и в следкласическия период, но не всички от тях са отразени в литературата. Ето защо проблематиката за интерполациите е твърде деликатна, за тяхното откриване се използват различни критерии:
– прякото сравнение на текстовете (използват се неподправени текстове);
– използването на данните на филологията, историята, логиката;
– откриването на противоречия в самите текстове.

Интерполациите не винаги водят до промяна в смисъла и юридическото разрешение на казуса – в някои случаи те са били съкращаване, опростяване или неразбиране на класическия текст.

3) Законодателни сборници на Юстиниан
>> Юстиниан забранил да се тълкуват Институциите, Дигестите и Кодексът, за да не бъде изменен техният смисъл. Въпреки това са създадени указатели – indices, paraphrasa, paratithla – които подпомагали изучаването на Юстиниановата кодификация. Известна е Парафразата на Теофил върху Институциите.

>> В Източната Римска империя е създадена Еклогата (726) въз основа на Юстиниановата кодификация.

>> След свалянето на иконоборците по време на Македонската династия се прави опит за връщане към Юстиниановото право, създават се т.нар. Базилики – царски закони, 60 книги, в които е предадено на гръцки съдържанието на Corpus iuris civilis, прибавени са схолии – тълкувания. Тъй като били много големи по обем, се появили различни сборници за тяхното тълкуване и наръчници, най-известният от които е Шестокнижието на Арменопуло (XIV в.).

Въпрос 8: Правен контиунитет на Източната Римска империя

Когато днес говорим за римско право разбираме ремското право от законниците на Юстиниан, известни в историята с името Corpus iuris civilis. Цялата законодателна дейност след Юстиниан не е вече римско право, а национално византийско право.
Голямото законодателно дело на Юстниниан е дало обилен материал за научна дейност още през VІв. Тази дейност протича, от една страна в преводи на сборници на гръцки, а от друга във възпроизвеждане на тяхнота съдържание, извлечения, обяснителни изложения и дори монографии. Правната наука след смъртта на Юстиниан не може с години да изчерпи материала на Corpus iuris civilis. С нея се занимават най- напред някои от професорите, които са взели участие в съставянето на сборниците, а след това и редица други юристи на времето.
По всичко изглежда, че по- усилена научна дейност на византийските юристи е имало отново едва през ІХв. В края на ІХ и началота на Х век императорите Василий и Лъв Философ се заемат с преработката на Юстиниановата компилация, за да улеснят неиното прилагане на практика. За целтта остарялата материя е била изцяло изхвърлена, а онова което е могло да послужи на практика е било съкратено.
Освен този сборник по подобие на старите институции е бил изработен още един сборник. Тези два сборника наречени василики са остнали в сила до падането на Византия по османска власт през 1453г. Те са били и материалът, върху който визнантийските юристи са работили през това време.