7. Юстинианова компилация

Print Friendly, PDF & Email

Въпрос 07:
Юстинианова компилация

1) Ход на кодификацията
>> Предишни опити: Първите опити да се кодифицира римското право са били плод на частна инициатива:
– Григорий и Хермогениан, в края на III в. – първите сборници с императорски конституции: Codex Gregorianus и Codex Hermogenianus;
– Император Теодосий, 438 г. – Codex Teodosianus, съд. конституции, издадени след император Константин.

>> Цели на Юстиниановата кодификация: Чрез своята кодификация Юстиниан (527-564) е искал да заздрави разклатените основи на римското робовладение, като приведе в едно стройно цяло многовековната работа на римското законодателство и юриспруденция. Целял е да премахне противоречията в законодателството, да се заличат отживелите институти и да се съхрани творчеството на клисическата римска юриспруденция.

>> Изработване на кодификацията:
– 528 г. Юстиниан назначава комисия от 10 души – видни юристи (Трибониан, Теофил); използват кодексите на Григорий, Хермогениан и Теодосий, както и излезлите след това конституции. Работата завършва след година и през 529 г. е публикуван първият Юстинианов Кодекс.
– 529 г. започва работа по кодифицирането на класическото римско право; 6-ма юристи под председателството на Трибониан, който сам избрал сътрудниците си; комисията избрала фрагменти, формулирала ги в титули, групирани по материя; през 533 г. работата завършва и излиза под името Дигести или Пандекти.
– 533 г. излиза също така и едно кратко ръководство по право (Institutiones), изработено от Теофил и Доротей под ръководството на Трибониан с всички институти на римското частно право.
след изработването на Дигестите се констатира, че издаденият първоначално Кодекс не е съгласуван с промените в Дигестите, което наложило преработката му; създава се Codex repetitae praelectionis, който единствен е достигнал до нас.
след публикуването на Дигестите, Институциите и Кодекса, Юстиниан издал редица нови конституции – novellae leges, които по негово време не били събрани на едно място.
след смъртта на Юстиниан се издават сборници от тези конституции, наречени Novellae.

След смъртта на Юстиниан към кодификацията му са включени тези новели, а тя взела името Corpus iuris civilis, състояща се от четири части:
– Institutiones (Институции) – кратко ръководство по гражданското право в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи;
– Digesta или Pandectae (Дигести или Пандекти) – 50 книги, които се делят на титули, съставени са от фрагменти от съчиненията на класическите юристи, разделени на параграфи;
– Codex (Кодекс) – 12 книги, разделени на титули, в които са включени императорските конституции от Хадран до Юстиниан;
– Novellae (leges) – 168 нови конституции, издадени от Юстиниан след втората редакция на Кодекса.

2) Дигестите и техните интерполации
>> Дигестите имат голямо значение за изучаването на римското право. До нас са достигнали в няколкодобре запазени преписа:
– Флорентината – най-старият и най-добре запазен препис (втората половина на VI в.);
– Вулгата – препис на Флорентината, по-далеч от оригинала.

>> Интерполациите: това са промените, които са нанесени в текста на Дигестите от преработката на компиаторите на Юстиниан поради допуснати от преписвачите грешки. Проблемът за интерполирането на класическите текстове не е характерен само за Дигестите, но тук има особено голямо значение – Дигестите са най-важният източник на римското класическо право. Промени в класическото римско право са нанасяни и в следкласическия период, но не всички от тях са отразени в литературата. Ето защо проблематиката за интерполациите е твърде деликатна, за тяхното откриване се използват различни критерии:
– прякото сравнение на текстовете (използват се неподправени текстове);
– използването на данните на филологията, историята, логиката;
– откриването на противоречия в самите текстове.

Интерполациите не винаги водят до промяна в смисъла и юридическото разрешение на казуса – в някои случаи те са били съкращаване, опростяване или неразбиране на класическия текст.

3) Законодателни сборници на Юстиниан
>> Юстиниан забранил да се тълкуват Институциите, Дигестите и Кодексът, за да не бъде изменен техният смисъл. Въпреки това са създадени указатели – indices, paraphrasa, paratithla – които подпомагали изучаването на Юстиниановата кодификация. Известна е Парафразата на Теофил върху Институциите.

>> В Източната Римска империя е създадена Еклогата (726) въз основа на Юстиниановата кодификация.

>> След свалянето на иконоборците по време на Македонската династия се прави опит за връщане към Юстиниановото право, създават се т.нар. Базилики – царски закони, 60 книги, в които е предадено на гръцки съдържанието на Corpus iuris civilis, прибавени са схолии – тълкувания. Тъй като били много големи по обем, се появили различни сборници за тяхното тълкуване и наръчници, най-известният от които е Шестокнижието на Арменопуло (XIV в.).

 

 

 

Въпрос 8: Правен контиунитет на Източната Римска империя

Когато днес говорим за римско право разбираме ремското право от законниците на Юстиниан, известни в историята с името Corpus iuris civilis. Цялата законодателна дейност след Юстиниан не е вече римско право, а национално византийско право.
Голямото законодателно дело на Юстниниан е дало обилен материал за научна дейност още през VІв. Тази дейност протича, от една страна в преводи на сборници на гръцки, а от друга във възпроизвеждане на тяхнота съдържание, извлечения, обяснителни изложения и дори монографии. Правната наука след смъртта на Юстиниан не може с години да изчерпи материала на Corpus iuris civilis. С нея се занимават най- напред някои от професорите, които са взели участие в съставянето на сборниците, а след това и редица други юристи на времето.
По всичко изглежда, че по- усилена научна дейност на византийските юристи е имало отново едва през ІХв. В края на ІХ и началота на Х век императорите Василий и Лъв Философ се заемат с преработката на Юстиниановата компилация, за да улеснят неиното прилагане на практика. За целтта остарялата материя е била изцяло изхвърлена, а онова което е могло да послужи на практика е било съкратено.
Освен този сборник по подобие на старите институции е бил изработен още един сборник. Тези два сборника наречени василики са остнали в сила до падането на Византия по османска власт през 1453г. Те са били и материалът, върху който визнантийските юристи са работили през това време.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар